10 мита за детското хранене

Мит №1: Храненето е приоритет номер 1 за тялото.

Защо е НЕВЯРНО:

Защото  приоритет номер 1 за тялото е ДИШАНЕТО. Без добра оксигенация, храненето е трудно, защото затваряме дихателните си пътища за кратко с всяко преглъщане и нивото на кислорода намалява леко. Друг вариант е да увеличим дихателната си честота, за да поддържаме кислорода така, че да изгаряме всички калории, които приемаме. Ако дишането е затруднено заради хрема, запушен нос, синузит, алергия или друга причина, е напълно нормално детето да отказва храна или да хапва по-малко! Не се опитвайте да го карате насила, а се постарайте да облекчите дишането като следвате назначената от лекар терапия.

Дишането е и вторият приоритет на тялото. ПОСТУРАЛНАТА СТАБИЛНОСТ („да не падате на главата си“) е телесен приоритет номер 2. Храненето се нарежда едва на трето място. Ако дишането или постуралната стабилност са компрометирани, това ще се отрази негативно на апетита и желанието за хранене на детето.

Мит №2: Яденето е инстинкт.

Защо е НЕВЯРНО:

Храненето се случва по инстинкт само през първия месец от живота. От раждането до 3-4-месечна възраст имаме набор от примитивни моторни рефлекси (напр. засукване, сукане, преглъщане), които ни помагат да ядем, докато изградим необходимите невронни пътища в мозъка за доброволен двигателен контрол върху храненето. Между края на 5-ия или 6-ия месец от живота, тези примитивни двигателни рефлекси „отпадат“ и храненето по същество става заучено двигателно поведение. След 6-месечна възраст бебето има 3 възможности – да се научи да яде, да не се научи да яде, да се научи частично да яде и да стане злоядо.

Мит №3: Храненето е лесно.

Защо е НЕВЯРНО:

Храненето е НАЙ-сложната физическа задача,  която човешкото тяло изпълнява. Това е ЕДИНСТВЕНАТА човешка дейност, която изисква едновременно и координирано в нея да участват всички органи и системи.  В храненето е включен ВСЕКИ мускул в тялото. За да се координира едно преглъщане например е необходимо участието на 26 мускула и 6 черепномозъчни нерва.

Освен това храненето е ЕДИНСТВЕНАТА дейност, която децата изпълняват и която изисква едновременна координация на всичките ни 8 сензорни системи. Ученето, развитието, храненето и околната среда също трябва да бъдат интегрирани, за да се гарантира, че детето се храни правилно.

Мит #4: Храненето е процес от две стъпки: 1 = сядате, 2 = ядете.

Защо е НЕВЯРНО:

Всъщност процесът на хранене включва около 25 стъпки за деца, които следват нормалната траектория на развитие и усвояване на умения и 32 или повече стъпки за деца с проблеми с храненето.

Мит №5: Не е подходящо децата да докосват или да си играят с храната си.

Защо е НЕВЯРНО:

Пипането на храната, мачакането, “изследването“ й с ръце е необходима част от  нормалния процес на развитие на хранителни умения. Детето научава много за храната си, ако ПРЕДИ да попадне в устата му, му бъде позволено да я докосва и да поиграе с нея.  Това е „игра с цел“, която учи детето на „физиката на храните“, преди храните да попаднат в устата. Цапането и мазането са важна част от това да се научиш да се храниш. Не лишавайте детето си от тази възможност!

Мит №6: Ако детето е достатъчно гладно, то ще яде. Никое дете няма да умре от глад в дом с храна.

Защо е НЕВЯРНО:

Вярно е, но за около 94-96% от детската популация. За останалите 4-6% от нея, които имат проблеми с храненето, изборът ще бъде да “гладуват” . За повечето деца с хранителни затруднения, храненето е толкова трудно или причинява такъв дискомфорт/болка, че никакъв глад не е по-силен от този дискомфорт.

Детското поведение следва проста логика – ако ми причинява болка, не го правя. Ако не се получава, както искам, плача или бягам. При деца, които имат хранителни затруднения или медицински проблеми, които затрудняват храненето, се нарушава авторегулацията на апетита и те вече не реагират правилно на сигнала за глад на тялото си. Възможно е да го потиснат напълно или да спрат да го разпознават.

Мит №7: Достатъчно е  да се хранят само 3 пъти на ден.

Защо е НЕВЯРНО:

Децата имат малки стомахчета, които не събират много храна. Фокусът на вниманието им също е кратък и не е реалистично да очакваме да останат на масата повече от 15 минути. Ето защо, за да задоволят дневните си нужди от калории и хранителни вещества, те се нуждаят от 5-6 хранения дневно.

Мит №8: Ако детето не яде, то има поведенчески проблем.

Защо е НЕВЯРНО:

Различни изследвания показват, че между 65-95% от всички деца с хранителни проблеми имат КОМБИНАЦИЯ от поведенчески и физически проблеми. Ако в ранна детска възраст детето има физически проблем с храненето (изпитва болка например от рефлукс или му липсват орално-моторни умения или има изострена сензорика), то бързо научава, че храненето  му е неприятно и развива набор от поведения, с които да го избегне.

Ако детето започне да отказва храна заради поведенческа причина (например развива отвращение към определна храна/прибор/стола за хранене), то може да натрупа дефицити и компрометираният му хранителен статус да се превърне във физическа причина за отказ/невъзможност за хранене.

Отказът от разнообразно хранене, лимитираното хранене или всичко друго, което слагаме под шапката на т.нар. „злоядство“ обикновено се дължи на комплекс от причини. Затова и справянето с този отказ/злоядство изисква комплексен подход, който да установи и адресира тези причини.

Мит #9: Някои храни трябва да се ядат само в определени часове на деня и само определени храни са „полезни“.

Защо е НЕВЯРНО:

Храната си е просто храна. Кулинарните ни традиции, (които са и различни за различните народи), са етикирали дадена храна като храна за закуска, или храна за обяд, или храна за вечеря, или нежелана храна и т.н. Храната е или протеин, или въглехидрат или плод/зеленчук. Въпреки че някои храни имат по-голяма хранителна стойност от други, етикетирането на храни като „добри“ или „лоши“ или „само за ядене на Х хранене“ не е полезно при обучението на децата да ядат или да имат здравословна връзка с храната. Ако детето предпочита да яде пилешко с грах  на закуска, тогава пилето с грах е закуска.

Пакетираните храни, които често наричаме junk или „боклуци“, могат да помогнат много на едно дете с хранителни затруднения, когато се използват правилно и насочено по време на неговата хранителна терапия като стъпала в развитието на липсващи орално-моторни умения или сензорна модулация.

Мит №10: Децата трябва да се хранят чисто и да внимават с обноските си по време на хранене.

Защо е НЕВЯРНО:

Всъщност за децата най-важно е да се нахранят! Обноските са на второ място. Децата първо усвояват умения за хранене, а след това могат да практикуват добри обноски. Едно 6-9 месечното бебе, което  се учи да яде, не може да не се цапа. Същото важи и за деца на 1 и 2 години. Цапането е част от ученето. Децата се хранят много по-добре, когато храната им е достъпна, интересна и привлекателна. Те също така се хранят по-добре, когато имат модел за подражание в лицето на родителите си. Атмосферата по време на хранене трябва да бъде подкрепяща и позитивна. Така децата ще стигнат до нужните умения и обноски по-бързо и лесно. Дотогава, наслаждавайте се на храната и изживяването на храненето с вашето дете! Бъдете шумни, позволете си да се изцапате и да поиграете с храната и детето си!

Текстът е превод с допълнения на публикацията на д-р Кей Туми “1о мита за храненето”. В клиниката на д-р Туми тази публикация заедно с насоки за правилен избор на столче за хранене и опсание на хранителната терапия се дават на всеки родител на дете с хранителни затруднения като задължителни четива за разбиране на проблема на детето и отправна точка за неговото решение.

Маги Пашова

Нутриционист с фокус върху семейно хранене и захранване. Автор на "По-здрави бебета", "Дневник на захранването", "Рецепти за щастлива бременност" и други. В тях и в сайта ще откриете информация как да храните децата си разнообразно и с увереност, съобразно актуалните научни препоръки за пълноценно и баланисрано хранене.