Терминът хранителна терапия е слабо познат у нас, макар че има специалисти, които от години прилагат този метод. В тази публикация накратко ще представя какво представлява хранителната терапия, как се прилага и за кого е подходяща.
На кратко хранителната терапия е метод, който помага на децата да се научат как да се хранят или как да се хранят по-добре. Хранителните терапевти най-често са ерготерапевти или логопеди, които се профилират в прилагане на хранителна терапия. Някои диетолози и нутриционисти като мен също се обучават в практикуване на хранителна терапия, но по-често предоставят подкрепа с допълнителни насоки в хода на терапията, тъй като преодоляването на трудностите с храненето понякога изисква мултидисциплинарен подход с екипен труд. Важно е да се отбележи, че „хранителен терапевт“ е специалност в специалността. Не всички ерготерапевти, логопеди или специалисти по хранене са обучени да практикуват хранителна терапия.
Как се провежда хранителната терапия
Хранителната терапия често се провежда на седмична база, но след определен период може да бъде през седмица или веднъж месечно. Сесиите са с продъжителност между 30-60 минути. Най-често това време се използва за обучение на детето как да яде нови храни (ако има много ограничена диета) или как да се храни (ако не умее да дъвче или да мести храната в устата си). В зависимост от основните предизвикателства пред детето, хранителната терапия може да се фокусира върху дейности за сензорна интеграция (ако детето има проблем с вида, докосването или текстурите на храните) или върху упражнения за укрепване на мускулите, от които малчуганът се нуждае за хранене.
Самите сесии са изцяло под форма на игра, която включва физически упражнения (за мускулен тонус и настройка), сензорни игри и игра с храна. Игровият елемент смъква от децата напрежението, с което много от тях асоциират храненето у дома. Те знаят, че отиват на терапия, за да играят, а не за да бъдат „карани“ да ядат. Всичко това им помага да се отпуснат, да проявят любопитство и да започнат да взаимодействат с храната, което е първата крачка към опитването на нови храни.
Хранителната терапия може да се провежда индивидуално с едно дете или в група от няколко деца на близка възраст. И в давата случая е важно уастието и на родителите, тъй като преодоляването на хранителните затруднения на детето изисква разбиране и подкрепа от страна на цялото семейство. Нещата, които родителите виждат и научават по време на терапевтичните сесии, им дават насока какво да правят или да не правят у дома, за да подпомогнат процеса.
Преди да стигнете до седмичните срещи, се извършва оценка, която обикновено се състои от:
- наблюдение върху едно хранене на детето и
- интервю с родителя
Целта на оценката е да набележи причините, поради които детето среща затруднения с храненето, да определи дали то има нужда от хранителна терапия и ако да, какъв да бъде нейният акцент. Определят се и конкретни цели, които терапията да постигне, например: Ани да няма повтарящо се хранене в рамките на 2 дни или Митко да яден поне по 3 храни от всяка хранителна група.
Продължителността на терапията рядко може да бъде определена предварително. Всяко дете се повлиява различно, а един от важните фактори е доколко семейството ще успее да следва насоките на терапевта и да ги прилага у дома. Наблюденията показват, че на колкото по-ранна възраст стартира терапията, толкова по-кратка и ефективна е тя. Обратно, колкото по-дълго едно дете се е хранило ограничено, толкова по-стабилни навици е установило и толкова по-дълго време отнема подмяната им с нови. Статистически се счита, че средната продължителност на хранителната терапия за деца с по-сериозни затруднения е около година. При по-леки случаи обаче дори 2-3 месеца работа с терапевт могат да бъдат достатъчни, а след това родителите продължават сами с помощта на периодични проследяващи консултации с терапевта.
Видове терапевтични подходи
Съществуват десетки различни терапевтични подходи, но повечето от тях могат да бъдат обобщени в две широки категории:
- Поведенчески – Този метод разчита на награди и поощрения за опитване нови храни. Например, вашето дете получава стикер, играчка или достъп до електронно устройство за успешно отхапване от нова храна. За да получи още един стикер, играчка или повече време с електронното устройство, то трябва да хапне още една хапка. С течение на времето тези награди трябва да бъдат премахнати, въпреки че това не винаги се получавa.
- Насочен към деца – Това е по-модерен подход, фокусиран върху справянето с основната причина за проблема (т.е. сензорна, моторно-двигателна, дъвкателна, поведенческа, медицинска и т.н.).
Въпреки че този подход може да отнеме повече време, за да се видят първоначалните резултати, има изследвания, които подкрепят по-дълготрайните му ефекти. SOS подходът към храненето и работата на Елин Сатър попадат в тази категория.
Аз лично съм обучена в прилагането на SOS подхода и съм пристрастна към него, но смятам, че е важно всеки родител да се запознае и сам да прецени кой подход/терапевт е най-подходящ за неговото дете. Както при избора на детски психолог, логопед и дори педиатър не винаги най-добрият в областта е подходящ за конкретното дете и семейство, така и в хранителната терапия, понякога се налага смяна на терапевт или подход, докато се попадне на точния за това конкретно дете.
Какво представлява SOS хранителната терапия?
SOS feeding therapy е метод, разработен от психолога д-р Кей Туми. Зад абревиатурата седи значението Sequential Oral Sensory, което е научният подход в метода, но също и Save Our Ship, защото семейният кораб се клати сериозно, когато детето не се храни пълноценно.
SOS подходът е разработван от д-р Туми в продължение на 30 години и зад него стоят:
- 122 проучвания и научни публикации, които предоставят основната информация за развитието на храненето и уникалните предизвикателства, пред които са изправени децата със затруднения при хранене;
- 90 допълнителни изследователски проучвания/публикации, които подкрепят специфичните техники и стратегии, прилагани в SOS подхода към терапевтичните сесии за хранене и общите стратегии за справяне с проблема;
- 14 проучвания, които пряко включват SOS подхода за хранителна терапия и които предоставят доказателства за ефективността на програмата, когато се използва правилно.
В SOS подхода проблемът с храненето се концептуализира като върха на айсберга. Родителите виждат, че детето им отказва храна или приема да яде много малко на брой храни. Но подобно на айсберг, онази част, която е под водата и не се вижда, в действителност разбива лодката. SOS терапията се стреми да установи, оцени и адресира всички основни (т.е. „под вода“) причини за затрудненията с храненето.
Прави го чрез насочен игрови модел, който дава на детето възможност да преодолее затрудненията си по забавен и лишен от стрес начин. Подходът стъпва на разбирането, че яденето не започва с поставянето на храна в уста! Има 5 други стъпки, които детето трябва да извърви преди това.
Първо, трябва да толерира физическото присъствие или вида на храната. Това може дори да включва просто да е в същата стая с храната. След това да може да взаимодейства с храната, без директно да я докосва до кожата си (с помощта на кухненски прибор като мини чопър или вилица). Следващата стъпка е тялото да обработи и приеме миризмата или миризмата на храна. На този етап играта се разширява, за да включва докосване на храната с пръсти, ръце, тяло и уста. Едва тогава идва дегустацията, която може да изглежда като бързо мушване на храната с върха на езика или може би поставяне на храната в устата и изплюването й. Накрая след всички тези стъпки детето може да е готово да практикува дъвкане и преглъщане.
Миналата година имах възможност да се обучавам и да бъда сертифицирана от д-р Туми за прилагане на базовата SOS програма. В месеците след това изкарах няколко допълнителни мастъркласове за работа със специфични групи деца. Информация за обученията ми може да видите в меню За мен, а за начина, по който работя с деца и техните семейства в меню Консултации. Ако имате въпроси, може да ми пишете на info@magipashova.com.
Къде другаде в България се провежда хранителна терапия?
Специалистите в България, които работят в областта на хранителната терапия за жалост са малко и това е причината много родители да се лутат и да не знаят къде да потърсят помощ. По време на SOS обучението ми, аз бях единственият представител на България заедно с над 80 участника от Гърция. В нашата съседка работата в областта на хранителната терапия е доста по-добре развита.
Макар и малко, у нас има чудесни специалисти, които прилагат различни подходи, и които може да проучите, избирайки подходящи за вашето дете. Такива са логопедите:
- Валерия Рачева – Магията на детството
- Нина Йорданова от център Пумпелина
- Свелана Картунова от SoSunnyKids – която е сред водещите у нас специалисти в областта на сензорната интеграция
- Ася Йончевска от Шарен свят
Нямам претенции списъкът да е пълен и ще се опитам с времето да добавям нови имена в него, но истината е, че към момента те са наистина малко.
Ако все пак детето ви има проблем с храненето, не се колебайте да се консултирате със специалист, защото ранната интервенция може наистина да спести много лутане, трудности и усилия в бъдеще.
Кои деца се нуждаят от хранителна терапия?
Консултативна подкрепа и насоки от хранителен терапевт може да получи всяко семейство, което усеща, че има детето му има затруднения с храненето, и че нещата, които пробвате вкъщи, не помагат. Дали освен насоки детето има нужда и от насочена терапия, може да определи самият терапевт.
Случаите, в които е добре да се обърнете към такъв са:
За бебета:
– Ако всяко хранене протича с трудности и не е приятно преживяване за бебето или родителите.
– Ако бебето приема много малко количество храна и не наддава.
– Ако бебето отказва да приема захранващи храни и търси само мляко или приема само гладки пюрета и отказва смесени текстури.
– Ако на 1 година бебето не може да пие от отворена чаша или чаша със сламка.
За малки деца:
– Ако храненето е фрустриращо преживяване и детето не желае да седи в стол за хранене, хвърля на земята чинии, прибори, храна и т.н.
– Ако детето яде много малко количество и не наддава.
– Ако все още предпочита основно „бебешки храни“ и/или мляко.
– Ако яде много малко на брой различни храни.
– Ако яде добре в ясла/детска градина, но отказва да се храни у дома или обратното.
– Ако се храни само пред екран или друго разсейващо средство.
– Ако е на 2+ и не се храни самостоятелно.
За по-големи деца:
– Ако детето яде различна храна от останалите членове на семейството.
– Ако хранителният му репертоар е сведен до няколко на брой любими храни, които неизменно се повтарят в менюто му.
– Ако в това меню липсват представители на някои от основните хранителни групи (плодове и зеленчуци/ протеини/ зърнени и картофи/ млечни храни).
– Ако детето никога не е склонно да опитва нови храни.
– Ако отказва да се храни в детската градина/училище и стои гладно през деня.
Ако се колебаете, направете теста “Храни ли се добре твоето дете” и вижте в коя категория попада вашето.
Като първа стъпка за преодоляване на хранителните затруднения на вашето дете, можете да се включите в нашия онлайн клас “Злоядо дете”, който ще се проведе на 28 март, от 10:00ч. За повече информация и записване, вижте ТУК.