Трудности с храненето

Когато детето не яде: да разберем причината и да му помогнем

25 май

Децата, които ядат малко на брой храни или малко количество храна, обикновено получават етикета “злояди”. Често родителите им чуват съвети от типа: “Всички деца са злояди. Ще го израсте.” И наистина при някои деца става въпрос за период, за временен етап на по-селективно хранене, който после отминава и детето отново започва да се храни нормално. Ако това е случаят при вас, значи сте късметлии! Предлагайте разнообразна храна на детето си и може да не четете нататък.

Ако обаче горният “период” продължава повече от 3-4 месеца, тогава най-вероятно не се касае за “период”, а за трудности с храненето и в този случай настоящият текст ще ви бъде много полезен! Той е превод на научната публикация на д-р Кей Туми “When Children Won’t Eat”, но с някои допълнения и разяснения от моя страна, за да бъде максмилно полезен за българските родители.

Д-р Туми е създадтел на SOS (sequential oral feeding) терапията – клиничен подход за преодоляване на хранителни трудности при деца, който тя развива и надгражда в продължение на 30 години. Според д-р Туми, когато става въпрос за трудности с храненето повечето хора са склонни да поставят  децата в една от следните две категории: (1) деца, при които има някакъв  „физически“ проблем или (2) деца, при които има “поведенчески” проблем.

Това разделение е не само неточно, но и поддържа една обвиняваща позиция към децата, които не ядат. Неточността идва от факта, че децата с физически затруднения често развиват „поведенчески“ проблеми, след като опитите им да се хранят не потръгнат добре (т.е. научават се да избягват храненето), а децата с „поведенчески” хранителни затруднения развиват физически проблеми (дефицити), след като в определен период от време не са се хранили оптимално.

Затова първото нещо, което трябва да направим, е да спрем да поставяме децата в категории, в които те не принадлежат. Вместо това много по-полезно е да мислим за децата, които не ядат, като за такива, които са имали лош опит, учейки се да ядат.

Храненето като заучен процес

Много хора вярват, че храненето е напълно инстинктивно и че всяко дете може да яде. Това е един от големите хранителни митове. Всъщност храненето е инстинкт само през първите седмици след раждането и то ако бебето има късмет да се роди доносено и да не се налагат различни животоспасяващи и поддържащи процедури, които пречат на естественото хранене.  Умението да се храним всъщност е заучено поведение. Така според обстоятелствата в живота си,  децата могат да се научат, а могат и да не се научат да ядат.

Как се учим да ядем?

Изследванията показват, че това става по два основни начина. Първият е, чрез изграждане на връзка между едно природно събитие, поведение или обект (=стимул) и друг неутрален стимул. Например, всички знаем, че когато ни се гади (например при стомашен вирус), апетитът ни е потиснат и не ни се яде. Това е естественото събитие. Ако започнем да свързваме усещането за гадене с конкретна храна, много скоро само видът на тази храна ще започне да предизвиква гадене.

Друг пример е връзката между болка/дискомфорт и храненето. Например, ако знаем, че нещо ни причинява болка или дискомфорт, е нормално да се стремим да го избягваме (естествено събитие). Ако с течение на времето започнем да свързваме дадена болка с процеса на хранене, е нормално да започнем да избягваме самото хранене. Това често се случва при децата с гастроезофагеален рефлукс (ГЕР) . Всеки път, когато се хранят, те изпитват болка/парене. С времето започват да асоциират самото хранене с болка, спират да плачат, когато са гладни, не търсят храна и дори директно я отказват.

Вторият начин, по който се учим, е чрез утвърждение или негативно преживяване. Ето няколко примера за тези видове учене по отношение на храненето:

  • Хранене —> последвано от похвала (= положително утвърждение на поведението) —> води до повече ядене т.е. повече от утвърденото поведение
  • Отказ от ядене —> последван от много внимание и взаимодействие от родителите, стресирани от необходимостта децата им да ядат (= положително утвърждение на поведението) —> повече отказ от храна т.е. повече от утвърденето поведение

Както става ясно, положителното утвърждение може да подсили както желаното, така и нежеланото поведение!

Ето и няколко примера за учене чрез негативно преживяване:

  • Хранене —> последвано от задавяне и страх (= негативно преживяване) —> по-малко ядене
  • Хранене —> последвано от викове, каране (= негативно преживяване) —> по-малко ядене

Ефектът от негативно преживяване, свързано с хранене,  е много силен. Проучването не Booth (1990) доказва, че подобни преживявания могат трайно да потиснат апетита на детето.  В друго изследване, порведено от Weingarten и Marten (1989) се установява, че ако детето изгради негативни асоциации с предмети/десйтвия, съпровождащи храненето (напр. сядане на масата, приборите за хранене, присъстващите хора, столчето за хранене), то може да започне да избягва изцяло ситуацията, свързана с хранене.

Силата на негативното преживяване е причината да не се препоръчва храненето насила, освен при много специални обстоятелства. Установено е, че децата, които са хранени насила, могат да се научат да ядат някои храни, само за да избегнат негативните последици. Но това не е нормален начин на хранене. Това всъщност е бягство. И обикновено след премахване на негативния стимул, детето отново спира да яде.

Как децата със затруднения започват да ядат нови храни?

Това става чрез процес на представяне на новата храна отново и отново, заедно с положително утвърждение за ВСЯКО взаимодействие с храната. Проучването на Birch (1990) показва, че са необходими поне 10 повтарящи се представяния на нова храна, съчетано с положително утвърждение, преди детето да започне да започне яде тази храна редовно. Според други проучвания този брой достига до 20 и повече. В същото време много родители правят грешката да приемат първото отхвърляне на нова храна като окончателна дума и да спрат да я предлагат.

Хранителната история на детето

Важно е винаги, когато се работи с деца с хранителни затруднения, да се установи как са се научили да не ядат. Дали са родени недоносени? Дали са хранени насила? Изпитавали ли са болка всеки път при хранене? Имали ли са дихателни проблеми по време на хранене (запушен нос, храма)? Имали ли са двигателни проблеми, затрудняващи координирането на храненето и водещи до фрустрация? Имали ли са нарушение на сензорната интеграция, влияещо на храненето? Причините децата да се научат да не ядат са много и разнообразни.

Тъй като ученето е ключовият фактор тук, е важно да сте наясно как всяко взаимодействие при хранене може да учи детето на нещо (положително или отрицателно). Например когато самите вие отказвате да ядете определени храни, учите децата си на отказ. Ако никога не сядате заедно на семейната трапеза, не давате на детето си възможност да натрупа повече опит в ученето за храните и храненето. Като дадете играчка или таблет/телефон по време на хранене, защото детето отказва храна, утвърждавате отказа му. Карайки го да яде насила, го учите, че храненето е неприятно (и това потиска апетита му). Макар и трудно, често е полезно някой да види отстрани как храним детето си и да ни помогне да забележим кога прилагаме негативни практики.

Как да научим децата да ядат?

При децата с много лимитирано хранене или дълго продължило злоядство, обикновено е необходимо прилагането на насочена хранителна терапия. Общата цел на всяка хранителна терапия е да създаде ситуация, която положително да утвърди нормалните, здравословни модели на хранене. Независимо дали се провежда терапия и какъв тип е тя, има пет основни и задължителни стратегии, които родителите трябва да прилагат у дома, за да помогнат на детето да започне да се храни по-разнообразно. Ето кои са те:

Структура

Създайте рутина на хранене. Хранете се в една и съща стая, на една и съща маса, с едни и същи прибори, защото повторението води до навик и заучаване.  Колкото повече успеете да уеднаквите рутината по време на хранене, толкова по-лесно ще бъде за детето ви да се научи.

Социално моделиране

Водещ начин, по който децата се учат да ядат, е чрез наблюдение на другите. Семейните хранения, при които всички сядат заедно около масата, имат ключова роля и предоставят чудесна възможност на децата да се учат. Това изисква ние родителите да бъдем много добри модели за подражание. Необходимо е да сме позитивни при взаимодействието си с храната. Тъй като децата обичат да имитират това, което правим, желателно е да не правим физиономии или лоши коментари за предложената храна. Ако самите родители имат проблеми с храненето,  ще им бъде по-трудно да помогнат на детето си.

Позитивна подкрепа

Много често при децата, които не ядат, времето за хранене се превъръща в битка на масата.  Храненето трябва да бъде приятно преживяване. По време на хранене се уверете, че ВСЯКО взаимодействие с храната е възнаградено. Вербалната похвала е най-доброто и най-нормалното утвърждение. Въпреки това усмивка, докосване, прегръдка също са позволени. Нивото на възнаграждението трябва да бъде съобразено с всяко отделно дете.

Лесно хранене

Често срещан проблем, който наблюдаваме в практиката, е предлагането на храни, които детето наистина не може да изяде! Например да дадаеш на 2-годишно дете с орално-моторни проблеми цял хамбургер с картофки и салата, може да бъде съкрушително и разочароващо за него. Храната за деца с такива затруднения трябва да се поднася на малки, лесни за дъвкане хапки или на дълги, тънки ленти, които детето лесно да може да държи в ръка.

Друго важно правило е да не слагате в чинията на детето повече от 3 храни наведнъж. Количеството от всяка храна е по 1 супена лъжица за всяка година от възрастта на детето. Например, ако детето е на 3 години, в чинията му има 3 лъжици от храна 1, 3 лъжици от храна 2 и 3 лъжици от храна 3.

Въвеждайте постепенно новите храни. Вместо директно да сложите такава в чинията на детето и да го стресирате, сложете я в отделна чиния на масата, максимално далече от детето. Постепенно я приближете до него и едва когато усетите, че е готово, я сложете в чинията му. Това доближаване може да отнеме от 2-3 до 7-8 и дори повече хранения.

“Физика на храната”

Децата, които имат лиспващи хранителни умения, често компенсират с интелект, за да могат някак да се справят с храненето. Затова, когато им помагаме да навксат липсващите умения, може да се възползваме от техния интелект и по достъпен начин да ги запознаем със свойствата на храните. Това важи особено за по-големите деца на 6+ и повече години. Можем например да им покажем колко твърд е един морков като го ударим по масата и им обясним, че за да го сдъвчат, трябва силно да натискат със зъбки. След това да го сравним с парче сирене, което много по-лесно можем да сдъвчем на каша, а накрая с кисело мляко, което е студено, мокро и гладко, и дори не е нужно да се дъвче! В хранителната терапия наричаме този процес, при който децата учат за свойствата на храните –  „физика на храната“.

Тези препоръки са само част от многото начини, по които можем да помогнем на децата да започнат да се хранят. Първата и най-важна стъпка обаче е да осъзнаете, че зад “злоядството” често пъти седи комплекс от причини, а преодоляването му изисква търпение, правилен подход и насочени усилия.

Още по темата може да видите тук:

Ако детето ви среща хранителн задруднения, с които не може да се справите сами, може да запишете час за индивидуална консултация по метода на SOS терапията ТУК.

Източници:

When Children Won’t Eat, D-r Key Toomey

Birch, L. (1990). Development of food acceptance patterns. Developmental Psychology,26, 515-519.

Birch, L. (1990). The control of food intake by young children: The role of learning. In E. Capaldi and T. Powley (Eds.), Taste, experience and feeding (pp. 116-135).Washington, D. C.: American Psychological Association.

Booth, D. (1990). Learned role of tastes in eating motivation. In E. Capaldi and T.Powley (Eds.), Taste, experience and feeding (pp. 179-195). Washington, D. C.:American Psychological Association.

Weingarten, H. P. (1990). Learning, homeostasis, and the control of feeding behavior. In E. Capaldi and T. Powley (Eds.), Taste, experience and feeding (pp.45-61). Washington, D. C.: American Psychological Association.

 

User Avatar

About Маги Пашова

Маги Пашова е нутриционист и сертифциран хранителен терапевт по системата SOS (sequential oral sensory) за работа с деца с проблемно хранене. Има редица обучения в областта на early nutrition храненето през първите 1000 дни). Автор е на книгите “По-здрави бебета”, “Дневник на захранването”, “По-здрави деца” и др. Фокус на работата ѝ са бебета и малки деца, а целта ѝ е да помогне на повече родители за захранят и хранят децата си със спокойствие и увереност. С нейна подкрепа много родители отглеждат деца, които се хранят разнообразно и с апетит, изграждат позитивна връзка с храната и полезни хранителни навици.

Newer Пробиотици за бебета и малки деца
Back to list
Older 10 мита за детското хранене