Какъв тип родител си? 4 стила на хранително възпитание
Всеки родител има свой уникален стил на родителство, но в крайна сметка целта на всяко семейство е една и съща цел: да отгледа здраво дете.
Част от възпитанието включва да научим детето да се храни здравословно, да изгради позитивна връзка с храната и полезни хранителни навици. На английски го наричат food parenting. Аз ще го наричам хранително възпитание. Звучи малко тромаво и не съвсем точно, но е най-близкото по смисъл. А концепцията за ролята на родителя в изграждането на модел на хранене на детето е много важна, защото отношението към храната, създадено в детството, има силата да повлияе както на краткосрочното, така и на дългосрочното му здраве.
Да нахраним бъдещото
Повечето родители знаят, че децата се нуждаят от добра храна, за да имат оптимален растеж и развитие. Но това, което може да е изненада за мнозина, е, че начинът, по който храним децата си е не по-малко важен от това с какво се храним.
Родителското възпитание в хранене е практика, която обхваща знанията, вярванията и поведението, които родителите предават на бебето и детето си по време на хранене. Има редица практики и стилове на хранене, които родителите прилагат по време на хранене, но всички те в крайна сметка полагат основите на хранителните предпочитания и поведение на детето през целия му живот.
Ако родителите успеят да формират тези предпочитания и поведение по правилния начин, имат възможността да отгледат деца, които се хранят разнообразно и здравословно, не залитат в хранителни крайности, имат положително отношение към храните и храненето.
Например, всички се раждаме с естествено предпочитание към сладките вкусове. И не е тайна, че малките деца са склонни да избягват горчиви или непознати храни и да търся по-сладки. Въпреки това, с прилагането на подходящи практики от ранна възраст можем да помогнем на децата си да приемат по-добре широка гама от храни, дори тези, които са непознати или по-горчиви на вкус.
Друго вродено умение е да регулираме колко храна консумираме. Затова се счита, че не можем да прехраним кърмено бебе. Когато родителите съумеят да зачитат и да се съобразяват със сигналите за глад и ситост от ранна възраст, децата получават възможност да се научат как да регулират храненето си и да минимизират риска от доживотна битка с преяждането. Обратно, децата, хранени на сила по схема и грамаж, често пъти в зряла възраст имат проблем с килограмите, защото продължават да изяждат всичко в чинията си, дори ако вече са сити. Навикът е по-силен от потискания в детството сигнал на тялото.
Стилове на хранително възпитание
Точно както има различни стилове на родителство, има и редица различни стилове на родителско хранително възпитание.
Някои родители държат много на налагането на правила и имат авторитарен стил на родителство. Други възприемат по-разрешителен и спокоен стил, където децата имат повече контрол. Тези стилове в крайна сметка оформят физическото, емоционалното, когнитивното и социалното развитие на бебето.
Тук нямам за цел да осъждам един или друг родителски стил, нито да определям някой като правилен или друг като грешен. Искам обаче да ви представя 4-те стила на родителско възпитание по отношение на храненето. (Източник)
Подробно за тези 4 стила разказвам в книгата ми „По-здрави деца“, а тук ще очертая най-типичното за всеки от тях, както и дългосрочните последици върху детето от прилагането им.
Вижте описанието на 4-те стила и опитайте да определите какъв прилагате вие. Помнете, че ние непрекъснато се променяме и никога не е късно да промените стила си, ако прецените, че не е напълно подходящ.
Контролиращ стил
Това е строг родителски стил на хранително възпитание, при който родителят взема решения за това какво, кога или колко трябва да яде детето. Родителят налага правила относно храната и храненето и има големи очаквания към детето.
Родителите, които прилагат контролиращия родителски стил на хранене, обикновено:
- Слагат храната в чинията/купата на детето и очакват то да изяде всичко поднесено.
- Подканват да се изяде опрделена част от храната, ако все още е не изядена: „не забравяй да си изядеш броколите“.
- Държат да се изяде всичко в чинията.
- Дават десерт, само ако е изядено основното.
- Сервират повторно неизядената храна.
- Дават награда, ако всичко е изядено.
- Ограничават стриктно храни, които считат за вредни.
Типичен пример за диалог:
Дете: „Не искам броколи!“
Родител: „Трябва да ги изядеш! Иначе няма да гледаш телевизия!
Децата, които са възпитани по този начин, се научават да игнорират сигналите на тялото си за глад и ситост. Те ядат, защото са били инструктирани да го правят, а не защото са гладни. Често като възрастни тези деца имат проблем с теглото, защото са загубили способността си за регулиране на апетита. (Източник)
Контролиращият родителски стил на хранене обаче може да има и обратния ефект: детето да стане злоядо или злоядството му да се задълбочи. Въпреки, че родителите просто искат детето им да се храни добре, прилагането на контролиращи практики кара някои деца да отказват още по-твърдо и храненето се превръща в битка на волите.
Угаждащ стил
Това е стилът, при който родителите почти винаги казват „да“ на всичко, което детето поиска, дори ако първоначално са му отказали.
Много често децата на родителите, упражнявали върху тях контролиращ стил, стават родители с угаждащ стил т.е. тръгват по обратния път.
Характерно за родители, прилагащи угаждащ стил, е:
- Че са готови веднага да сготвят ново ястие за детето си, защото то е отхвърлило първото предложено.
- Оставят детето им да похапва каквото иска по цял ден.
- Позволяват му да определя само какво иска за обяд/вечеря и т.н.
- Не успяват и не смятат за нужно да има рутина/режим на хранене.
Типичен пример за диалог:
Дете: „Не искам броколи!
Родител: „Какво искаш? Сега ще ти направя друго!“
Децата, отгледани от родители с угаждащ стил на хранене, често имат лоша регулация на апетита, защото похапвайки по нещо по всяко време на деня, не се научават да правят разлика между чувството на глад и ситост. В резултат на това в по-зряла възраст също могат да имат проблем с регулирането на апетита и с преяждане.
Друго характерно за тези деца, е че често са капризни по отношение на храненето и имат ограничен репертоар от храни, които ядат. Това е така, защото са научени, когато откажат едно ястие, да получат друго, което им е любимо. Затова и нямат стимул да опитват нови храни.
Децата, възпитавани чрез този родителски стил, са склонни да ядат повече храни с високо съдържание на захар и мазнини (сладкиши, чипс, шоколад, торти, бисквити), отколкото децата, възпитавани чрез другите стилове. При тях е и по-висок риска от хранителни дефицити. (Източник)
Неангажиран стил
Това е подход на незаинтересованост, когато става въпрос за храна.
Най-често се прилага от родители, които са или много заети и нямат време да планират храната, или те самите нямат особен интерес към пазаруването, готвенето и сервирането на храна. Това често са хора, които ядат, защото „трябва“ и не изпитват особено удоволствие от храненето.
Родителите с неангажиращ стил обикновено:
- Нямат предварителен план за храненето или меню.
- Най-често просто отварят хладилника и избират нещо, което да сложат на масата.
- Не се съобразяват с определни часове за предлагане на храна.
- Не се интересуват дали менюто на детето е разнообразно и балансирано.
- Често залагат на готова или пакетирана храна.
Типичен пример за диалог:
Дете: „Кога ще вечеряме? Какво ще ядем?
Родител: „Нямам идея!“
За едно дете такъв подход е свързан с хаос и непредвидимост. Децата се най-спокойни при наличие на рутина и когато няма такава, се чувстват несигурни. За да компенсират, тези деца често превръщат храната в приоритет и може да започнат да крият храна, да отмъкват храна, да мислят за храна през цялото време.
Децата, отгледани чрез този стил, могат да развият проблеми с доверието в родителите си, както и да натрупат излишни килограми, защото са склонни да преяждат, когато се появи възможност (водени от страх, че после може да няма храна). Възможно е обаче да бъдат и с поднормено тегло, ако недостигът на храна е системен [Източник].
Дипломатичен стил
Това са родители, които са по-свързани с нуждите на децата си и в резултат на това успяват по-добре да се отзоват и да ги посрещнат.
Те постигат точния баланс между определянето на граници и правила, като същевременно позволяват на детето си да взема собствени решения относно това колко да яде.
Дипломатичният родител определя каква ще бъде храната, кога ще бъде сервирана и къде ще яде детето. Той обаче оставя на детето си да избере колко от предложената храна ще изяде и не се намесва, ако смята, че изяденото количество не е достатъчно.
Това е известният принцип на разделяне на отговорността при храненето – философия, създадена от диетолога и семеен терапевт Елин Сатър.
Родителите, прилагащи дипломатичен стил, се разпознават по това, че:
- Се съобразяват се с хранителните предпочитания на децата си, когато планират храненето, но не подценяват нуждата им да се научат да харесват нови храни.
- Имат предвидим режим/рутина за предлагане на основните хранения всеки ден.
- Позволяват на детето си само да определи какво количество храна да сложи в чинията си като при нужда му помагат.
- Допускат да се ядат „забавни храни“ като сладкиши, шоколади, торти, бисквити, чипс и т.н., но като част от планираното меню, а не в произволно количетство и по всяко време.
Типичен пример за диалог:
Дете: „Не искам броколи! Гадни са!“
Родител: „Не казваме такива неща за храната. Не е нужно да ядеш нещо, ако не искаш. На масата има други неща, от които да си избереш. Но ще останеш тук с нас, докато всички се нахраним.“
Това е родителският стил, който оптимално подкрепя отглеждането на здраво дете. Проучванията показват, че децата, възпитавани по този начин:
- е по-малко вероятно да страдат от наднормено тегло,
- По-вероятно да ядат само когато са гладни
- Справят се по-добре емоциите си
- Правят по-здравословни избори на храна включително на пълнозърнести храни и плодове и зеленчуци (Източник)
Ако темата за родителските стилове на хранително възпитание ви е интересна, може да прочетете повече за нея в „По-здрави деца“.
В края на този месец пък предстои онлайн класа „Злоядо дете“, в който ще си говорим подробно за всички затруднения при храненето на детето – отказ от храна, нежелание за опитване на нови храни, ограничено меню и как да се справите, ако детето ви среща такива трудности. Класът ще помогне и на онези от вас, които искат да прилагат дипломатичен стил, но срещат затруднения! Повече информация за онлайн класа и форма за записване вижте ТУК.
Допълнителни източници:
Parent-Child Interaction During Feeding — How It May Influence Kids’ Weight and Relationship With Food By Christin L. Seher, MS, RD, LD Today’s Dietitian Vol. 13 No. 4 P. 32
Jill Castle RD. What is your feeding style? www.justtherightbyte.com
Ellyn Satter: The child of mine: Feeding with love and good sense.
