Пиша този пост на посипания с листа тротоар пред една малка пекарна за здравословни продукти. Бебето спи до мен, а малкото ни рошаво йорки гледа любопитно листата. Определено сме атракция! Благодарна съм на годините работа в офис тип open space, които ме научиха да работя концентрирано независимо от шума и всичко, което се случва около мен. Сега тези умения са ми особено полезни!
Пиша този пост, за да ви споделя една епохална рецепта, която непременно трябва да опитате тази есен и която ще ви убеди, че едно добре приготвено вегетарианско ястие не отстъпва по вкус на подобен тип ястие с месо, а при нарастващият брой научни доказателства за ползите от т.нар. plant based хранене е добре менюто на всеки да съдържа повече растителни храни!
Но преди да стигнем до рецептата да споделя накратко какво ново се случва при мен!
Ако ме следите в социалните мрежи, вече знаете, че в средата на септември станах майка за втори път. Животът с бебе, дете в първи клас и двама работещи родители се оказа точно толкова предизвикателен, колкото и очаквах, но съм дълбоко благодарна за това предизвикателство! Знам, че мога да се справя и че всяка задача има решение, без значение колко е трудна тя!
Сякаш за да ми го припомни, няколко дни преди раждането на Максим излезе книгата на една от жените, които най-силно ми е повлияла през последните години – Мари Форлио, а заглавието на книгата е “Everything is Figureoutable”. Ако трябва да търся превод на български, бих я превела „Няма начин да няма начин.“. Убедена съм, че една такава мантра може да помогне на много хора и в много житейски ситуации, защото ако в труден момент си кажеш, че няма начин да няма начин, вместо да се тревожиш и отчайваш, просто ще търсиш начина!
Сигурна съм, че и занапред ще намирам начин да пиша тук, макар че определено няма да е всяка седмица, както съм правила през последните години. А причината не е толкова в липсата на време или идеи, а защото се убедих, че напоследък блог формата малко омръзна на всички и имаме нужда да излезем от него. Аз го правя чрез:
– Подкаста „Мама Говори“, където заедно с Ваня Висарионова каним и разговаряме с различни специалисти за всичко от света на една майка – бременност и раждане, движение и хранене, здравословен начин на живот, отглеждане на деца, семейни взаимоотнешения и други
– Генератора за рецепти във Фейсбук, където ще продължим всяка седмица да добавяме нова сезонна рецепта, с която да обогатите менюто си
– Седмичния ми нюзлетър и профила ми в Инстаграм, през който може да надникнате в моето шарено, понякога леко хаотично, но задължително вкусно ежедневие!
Освен всички тези неща работя и по новия ми проект за разтворима зеленчукова супа, която вече може да опитате, а също и по нашата вече доказано работеща програма за възстановяване след раждане „Не на диастазата“, в чието текущо издание съм и участник!
Една тема, която коментирахме с момичетата в програмата и която съм убедена ще бъде интересна и полезна на много от вас, е идеята за сезонното меню. Всички сте чували, че е добре да се яде разнообразна, балансирана, места и СЕЗОННА храна. Какво обаче значи сезонна? Как да разбереш дали ядеш сезонна храна?
Аз имам много прост отговор! Ако гледайки едно меню, можеш да познаеш кой е сезонът, значи е сезонно! Ще ви дам пример със следното меню, без да коментираме доколко пълноценно и балансирано е то:
Закуска: баничка със сирене и яйрян
Обяд: пиле с ориз, филия хляб
Следобяд: чай и парче кейк
Познахте ли сезона? По този начин може да изглежда едно меню през всеки сезон! Нека сега да погледнем друг пример:
Закуска: овесена каша с настъргана ябълка, орехи и канела
Обяд: Тиквена супа, салата от черен ориз с печени зеленчуци и кашу-сос
Следобед: чепка грозде
Вечеря: Къри със сладък картоф и нахут
Има ли съмнение кой е сезонът? А сега си спомнете какво ядохте вие по-рано днес и вчера? Ако покажете собственото си меню на някой, той дали ще може да отгатне сезона?
Защо е важно да ядем сезонна храна?
Колкото и да сме се отдалечили от природата, ние продължаваме да бъдем част от нея и да се влияем от промените, които настъпват през различните сезони. Мъдрата природа е създала храни, които да ни помогнат да се адаптираме по-лесно към тези промени, стига да включим тези храни в менюто си.
Така например през пролетта има изобилие от зелени зеленчуци, които събуждат телата ни и ги зареждат с енергия след дългата зима. През лятото преобладават плодовете и зеленчуците с високо водно съдържание, които ни помагат да сме добре хидратирани в горещите дни; освен това са леки, защото, хей, кой може да яде гореща яхния с три вида месо на плажа? С идването на есента и по-хладното време суровите салати и студени супи стават по-малко атрактивни. Вече имаме нужда от по-топла и по-земна храна, която да ни подготви за зимата – топли супи, яхнии, кърита, каши, кореноплодни зеленчуци, богати на комплексни захари. Зимата е сезонът на по-тежката и по-калорийна храна, която да ни даде допълнителна енергия в студеното време.
Следването на сезонния принцип ще ни помогне да сме много повече в хармония с природата и да бъдем по-устойчиви. Всяка година през есента се завърта темата за това какви имуностимулатори да приемаме, за да се подготвим за зимата. Всъщност природата ни дава повече от достатъчно такива под формата на сезонни плодове и зеленчуци – от нас се иска само да ги включваме в менюто си!
Една причина много хора да не го правят е липсата на идеи как да приготвят сезонните храни. Есента наистина е много богата на сезонни зеленчуци, които можем да добавяме в супи, салата и да приготвяме печени, варени и т.н. Ако имате нужда от идея за сезонни салати, тук съм споделила 5 такива. В тази публикация може да видите моят прост модел за бързо приготвяне на вкусна зеленчукова супа. В тази публикация пък може да откриете 7 рецепти с царицата на сезона – нейно величествто Тиквата!
А тук, както обещах, ще споделя една наистина велика рецепта, която опитах наскоро и в която главен герой е друг сезонен герой – карфиолът. В нашата национална кухня липсват традиционни рецепти с карфиол и може би това е причината много хора да го подминават и да не знаят как да го приготвят. Всъщност карфиолът може да бъде включен в различни рецепти – супа с карфиол, пюре от карфиол, къри с карфиол, цял печен карфиол и какво ли още не.
Но днес ви споделям една съвсем различна рецепта за карфиол, в която ще се влюбите особено, ако обичате пикантни храни! Меки отвътре, обвити в хрупкава и лепкава пикантна обвивка, тези карфиолени хапки наистина напомнят на пикантни пилешки крилца, но са техният растителен вариант! Толкова са вкусни, че човек трудно спира, но в случая не е и нужно да се ограничавате, защото …ами, защото това е карфиол все пак!
В едно заведение до офиса на мъжа ми правят „веган шкембе“ – нещо като гъбена супа, приготвена по рецепта за шкембе чорба. Въпросната супа се радва на голяма популярност сред колегите му, макар някои от тях да настояват, че „шкембе чорбата не може да е веган“! Когато опита пикантните карфиолени крилца, мъжът ми заяви, че са достойна компания на веган шкембето ;) И вече няколко пъти ги приготвям, макар аз самата да си позволявам само да ги опитам заради кърменето. Ноооо, съм си обещала, че когато спра да кърмя, ще си направя една купа само за мен!
Ако и вие искате да ги опитате, ще се наложи освен с карфиол, да се снабдите със сос сирача. Останалите съставки със сигурност ги имате вкъщи, но този сос е по-малко популярен и едва ли го има във всеки дом. Сосът сирача е типичен за виетнамската и тайландската кухня (откъдето и произхожда) и представлява комбинация от доматен сос, люти чушки, оцет, захар, чесън и сол. Може да го намерите в големите хранителни магазини на щанда, на който се продават азиатски продукти и продукти за суши, Ако все пак не намерите, заменете го с някой друг лютив или пикантен сос като чили сос или табаско.
А ето я и рецептата:
Пикантни карфиолени крилца
- 1 глава карфиол
За сместа:
- 1 чаша брашно от нахут
- 1 чаша бадемово мляко
- 1 ч.л. къри
- 1 ч.л. гарам масала
- ¼ ч.л. сол
За соса:
- 2 с.л. кокосово масло
- 1/4 ч.ч. кленов сироп (или мед)
- ¼ ч.ч. сос срирача
- 1 с.л. оризов оцет
- Сок от ½ лайм
Приготвяне:
Загрейте фурната на 180 градуса.
Нарежете карфиола на розичики и ги разпределете на един пласт в широка тава, застлана с хартия за печене.
Смесете всички продукти за .сместа и разбъркахте с телена бъркалка. Трябва да прилича на тесто за палачинки и да не е много течно.
Потопете всяка розичка карфиол в сместа, изтръскайте излишното и подредете в тавата. Най-лесно става с помощта на вилица. Добре е да оставяте малко разстояние между отделните розички – ако са твърде нагъсто, няма да се изпекат добре и ще станат кашкави.
Поставете тавата за 20 минути във фурната.
В малка касерола разтопете маслото и добавете останалите продукти са соса. Бъркайте всичко 2-3 минути, докато получите гъст и лепкав сос.
С помощта на четка или малка лъжичка разпределете соса върху розичките карфиол и печете във фурната още 15 минути.
Готовите пикантни крилца от карфиол поднесете поръсени със сусам, магданоз и допълнително сок от лайм. Отлично се комбинират със гасящо огъня зелено чатни, което приготвям от:
- 1 авокадо
- 1 връзка магданоз
- Сок от 1/2 лимон
- 2 скилидки чесън
- 1 с.л. мед
- 2-3 с.л. вода
- Сол и черен пипер
Смесете всичко в кухненски робот и пасирайте.
Убедена съм, че ще обикнете тази рецепта, ако я опитате! Ще се радвам да споделите резултата и да ме тагнете, а ако искате още интересни сезонни рецепти, не пропускайте да надинквате в генератора ми за рецепти и в профила ми в Инстаграм, където редовно споделям такива!