Детско хранене, Захранване, Полезни храни

Фибри за бебета и малки деца

Фибрите станаха популярна тема през последните години. Често чуваме колко са полезни за възрастните, но много родители се питат дали това се отнася и за децата. В някои ръководства за захранване изрично се посочва, че пълнозърнест хляб, паста и ориз не бива да се дават на деца под годинка. В този блог ще разгледам как и какви фибри можем да предлагаме на децата, а също така как да включим повече такива в менюто на цялото семейство.

Какво представляват фибрите и защо са полезни?

Просто казано, фибрите са хранителни влакнини или група въглехидрати, които телата ни не могат да разградят и усвоят. Те обаче служат за храна на полезните бактерии в червата ни (нашия микробиом). Докато се „хранят“ бактериите ферментират фибрите и произвеждат съединения, наречени „късоверижни мастни киселини“. Тези съединения имат благоприятно въздействие върху нивата на инсулин и липиди в нашия кръвен поток, което с течение на времето поддържа енергийния ни баланс и предпазва от сърдечно-съдови заболявания, затлъстяване и диабет тип 2.

Едновременно с това фибрите повишават усещането за ситост, намаляват глюкозните пикове в кръвта, поддържат чревния микробим като по този начин индиректно подобряват имунната защита на организма.

Фибрите могат да помогнат и за подобряване на симптомите на запек. Те допринасят за абсорбирането на вода и позволяват на изпражненията да се движат по-лесно през дебелото черво. За някои деца, страдащи от запек, яденето на повече храни с високо съдържание на фибри или пиенето на повече вода може да помогне за облекчаване на запека.

Кои храни съдържат фибри

Фибри има във всички растителни храни – зеленчуци, плодове, зърнени, бобови, ядки и семена. Фибрите са такъв структуроизграждащ елемент при растенията, каквито са костите и скелетът при животните и хората.  В животински храни фибри няма. При преработката на растителните храни фибрите често се отстраняват. Например, ако плодовете или зеленчуците се направят на сок, фибрите остават в пулпата, която се изхвърля. Ако зърната се рафинират и превърнат в бяло брашно, бял ориз – фибрите остават в отронената от зърното обвивка. Затова начинът да си набавяме фибри е като хапваме повече цели плодове и зеленчуци, салати, пълнозърнести продукти, бобови храни, ядки и семена.

По какво пълнозърнестите храни се различават от фибрите?

Двете понятия често се бъркат, но пълнозърнести храни и фибри не са синоними! Докато фибрите са вид въглехидрати, то понятието „пълнозърнести храни“ се отнася за такива, съдържащи цяло зърно (напр. ориз, паста, ечемик, лимец, елда). ПЪЛНОЗЪРНЕСТИТЕ са зърна, които НЕ са обработени за премахване на външния слой, съдържащ фибри.

“Белите” разновидности на зърнените храни са почти лишени от фибри.  Това не означава, че те не съдържат никакви хранителни ползи! В действителност те са много лесноусвоим източник на енергия и микроелементи, което ги прави подходящи за малки деца, а в умерени дози и за възрастни.

Може ли децата да приемат фибри?

Краткият отговор е да. И те го правят, като приемат различни зеленчуци и плодове под формата на пюрета или парчета. Малки количества фибри се съдържат и в бебешките каши и сухари, бебешката паста и първите бобови храни.

Не е добре обаче малките деца под 2 години да приемат ежедневно храни, които са концентриран източник на фибри, каквито са пълнозърнестите храни. Причината е, че могат да се заситят доста бързо от храни с високо съдържание на фибри, преди да са поели достатъчно калории и други хранителни вещества.

Британската здравна служба (NHS) има специален портал, посветен на захранването, на който публикува следния текст:

„Не е добра идея да се дават само пълнозърнести нишестени храни на деца под 2 години. След 2-годишна възраст можете постепенно да въвеждате повече пълнозърнести храни.“

На сайта на нашето здравно министерство има „Ръководство за здравословно хранене на деца от 0 до 3-годишна възраст“, в което е посочено следното:

„Пълнозърнестите каши, специално предназначени за кърмачета се въвеждат още при захранването. При организираното хранене на малки деца до 3-годишна възраст пълнозърнест хляб не се препоръчва, поради незрялостта на стомашно-чревния тракт и възможността да се получи стомашно-чревен дискомфорт при някои деца. При домашно хранене майките може да въведат пълнозърнест хляб и пълнозърнести макаронени изделия още след навършване на 1-годишна възраст в съответствие със съвременните препоръки за хранене на малките деца.”

Иначе казано, пълнозърнестите храни, съдържащи повече фибри, не трябва да се избягват задължително и изцяло. Предлагането на разнообразие от храни е най-добрият начин да гарантирате, че вашите малчугани получават всички хранителни вещества, от които се нуждаят.

И все пак добре е да имате предвид, че даването на пълнозърнести храни до 1 годинка е добре да бъде за сметка на специализирани продукти за кърмачета; между 1 и 2 годинки може да включите умерени количества пълнозърнест хляб и паста, а след 2 годинки постепенно да увеличите тези количества.

Какъв е препоръчителният прием на фибри?

Таблицата по-долу показва препоръчителния дневен прием на фибри за деца на възраст между 2-16 години. Няма препоръка за деца под 2-годишна възраст, но както уточних по-горе епизодичното предлагане на малки количества такива храни е добре да се случва и през този период като част от разнообразното и пълноценно хранене.

Фибри в менюто на малките деца

Инфографиката по-долу дава някои идеи за ежедневни ястия с високо съдържание на фибри. Примерите отговарят на препоръчителния дневен прием за деца на възраст между 2 и 5 години. За по-големи деца тези идеи също биха били подходящи, но размерите на порциите ще трябва да бъдат коригирани, за да отговарят на препоръчваното по-високо количество.

Как детето ми да приема повече фибри?

В националното „Ръководство за здравословно хранене от 0 до 3 години“, което посочих по-горе се обръща внимание и на основните неблагоприятни характеристики в храненето на деца от 1 до 3 години. Според националните експерти те са следните:

  • Ранно включване на мляко с намалено съдържание на мазнини – 35,5% от децата на 1 година консумират млека с 1,5-2 % мазнини;
  • Ниска консумация на риба;
  • Недостатъчен прием на зеленчуци и плодове, особено на сурови през зимата и пролетта;
  • Ниска консумация на пълнозърнести продукти при децата след 2-годишна възраст;
  • Висока консумация на сол;

С горните слабости на храненето се обясняват проблеми като нисък хранителен статус и увеличена честота на наднорменото тегло при децата.

За да бъдат избегнати подобни проблеми, е добре децата след 2 годишна възраст да консумират повече сезонни плодове и зеленчуци, повече пълнозърнести и бобови храни, ядки и семена.

Ето някои идеи за лесни начини да включите повече такива храни в менюто на вашето дете, а и на цялото семейство:

  • Включете пълнозърнести храни в закуската. Вижте статиите в моя блог с 10 идеи за закуски, както и този с 8 есенни закуски.
  • Добавете плодове и смлени ядки/семена към зърнените закуски. Замразените горски плодове и предварително смлените пакети от ядки/семена могат много да ви улеснят, когато не разполагате с друго.
  • Използвайте пълнозърнест ориз, паста и хляб поне 3-4 пъти седмично.
  • Винаги слагайте на масата купа със сезонна салата.
  • Дръжте замразени зеленчуци във фризера, за да имате бърз вариант за добавяне към супи и яхнии.
  • Добавете малко боб или леща към крема супа или сос за паста.

User Avatar

About Маги Пашова

Маги Пашова е нутриционист и сертифциран хранителен терапевт по системата SOS (sequential oral sensory) за работа с деца с проблемно хранене. Има редица обучения в областта на early nutrition храненето през първите 1000 дни). Автор е на книгите “По-здрави бебета”, “Дневник на захранването”, “По-здрави деца” и др. Фокус на работата ѝ са бебета и малки деца, а целта ѝ е да помогне на повече родители за захранят и хранят децата си със спокойствие и увереност. С нейна подкрепа много родители отглеждат деца, които се хранят разнообразно и с апетит, изграждат позитивна връзка с храната и полезни хранителни навици.