Реакциите към храни, включително алергии, са известни от много векове. „Това, което е храна за един човек, може да бъде страшна отрова за други“, е цитaт от Лукреций (99-55 г. пр.н.е.). От 80-те години на миналия век расте броят на малки деца с атопични кожни прояви, както и на диагностицираните с хранителни алергии.
Повишаването на обществената осведоменост води и до повишаване на страх от алергии, както и до разпространяване на много митове за тях.
Алергиите са състояние, на което е важно да са гледа сериозно. За децата с установена алергия е критично да избягват консумацията на храни, съдържащи съответните алергени. Често пъти обаче поради страх от алергии неалергични хора се хранят рестриктивно. Не е рядкост бременни или кърмещи майки да не консумират ядки, фъстъци, млечни и други храни, защото са „алерген“. Друго разпространено ограничение е избягване на храните алергени при захранването, въпреки че най-актуалните проучвания насърчават точно обратния подход.
В този текст ще разгледаме 7 от най-разпространените митове за детските хранителни алергии и ще ви разкажа за една полезна инициатива на фондация „За храната“, насочена към децата с установени алергии и техните семейства.
Невярно. Бебетата не се раждат с алергии. Тaкива могат да се развият с времето. Определени фактори се считат за „висок риск“ за развитие на хранителна алергия и сред тях са пряк родина (родител/брат/сестра) с хранителна алергия или тежка форма на екзема. Ако при кърмене/хранене с формула бебето прояви алергия към белтъка на кравето мляко, това също може да бъде възприето като рисков фактор за отключване на алергия към други храни.
Няколко сериозни проучвания от последните 10 години стигат до извода, че при деца от рискови групи ранното захранване (4-6 месец) с храни алергени, може значително да намали риска от проява на хранителни алергии. Подобно ранно захранване се прави под лекарски контрол.
ГРЕШНО! През последните няколко десетилетия хранителните алергии при децата са се увеличили с 50%, а алергиите към ядки са се утроили. Много експерти смятат, че старите препоръки за отложено захранване с алергени, които вече са отменени в много държави, може неволно да са допринесли за този ръст. През периода 2017 – 2019 години много държави промениха националните си препоръки за захранване и препоръчват основните храни алергени да бъдат захранени преди навършване на годинка. Водещият изследовател от LEAP Study д-р Гидиън Лак споделя: „Изследването е ясно. Възможно е предотвратяването на алергии към фъстъци при повечето деца, както и потенциалното предотвратяване на други хранителни алергии.“ За целта обаче е важно да се промени старата парадигма на страх от такива храни и тоталното им избягване в ранна детска възраст.
Това също не е вярно! Ако захраните бебето си с даден алерген и то не прояви реакция, това е чудесна първа стъпка, но не е достатъчна. Проучванията показват, че е необходимо продължителното излагане на въведения алерген до 5-годишна възраст като той да се включва в менюто на детето средно 2 пъти седмично. В някои случаи е важно и количеството. Например в САЩ, където алергията към фъстъци е доста разпространена, Американската Педиатрична Асоциация препоръчва 6 грама фъстъчен протеин на седмица за високорискови бебета.
Отново не е точно. Това е поредният пример за остарели насоки, които не се научно базирани. В действителност няма абсолютно никаква научна подкрепа в посока избягване на алергени през бременност и кърмене. През 2000 г Американската Педиатрична Асоциация съветва майките да избягват фъстъци и ядки по време на бременност и докато кърмят, за да предотвратят алергия при бебетата си. Този съвет в последствие е променен на база новите проучвания, но някои стари практики и убеждения трудно се променят.
Хранителните реакции могат да бъдат различни и не всяка реакция е алергична. Особено в ранна детска възраст организмът може да бъде по-чувствителен и да реагира чрез различни кожни или храносмилателни изяви на консумацията на дадени храни, без детето да е алергично към тях. Например някои плодове може да предизвикат контактно зачервяване на кожата, без това да е алергия. Други храни може да доведат до храносмилателни затруднения, отново без да става въпрос за алергия. Установяването на алергия е сложен процес, който се базира на комбинация от тестове, анализ на теста, историята на пациента и семейната му предразположеност от опитен лекар. Особено когато става въпрос за бебе или малко дете позитивен тест за алергия не означава непременно, че детето е алергично, защото тези тестове понякога дават подвеждащ резултат и само лекар, анализиращ теста, може да го потвърди или отхвърли.
Въпреки че двете понятия често се използват като синоними и не рядко имат сходна изява, те са много различни по своята същност. Алергията е имунологична реакция, при която имунната система реагира негативно спрямо белтъчния компонент на дадена храна. При наличие на алергия е задължително алергенът да се изключи от менюто, защото дори малко количество от него може да предизвика нежелана реакция. Непоносимостите не засягат имунната система, а храносмилането и най-често са свързани с недостиг на специфични храносмилателни ензими. Например лактозната непоносимост е свързана с недостиг на ензима лактаза, разграждащ млечната захар. Фруктозната непоносимост е невъзможност на организма да разгради плодовата захар и т.н. При непоносимостите често пъти човек може да консумира определено количество от дадена храна, без да има реакции, което не налага пълното й изключване от менюто, а само ограничаването й.
Симптомите на хранителните алергии могат да варират от течащ и запушен нос до повръщане, през храносмилателни смущения, кожни прояви, затруднено дишане до загуба на съзнание. Тежките реакции засягат едновременно нервната и дихателната система и могат да доведат до анафилаксия – животозастрашаващо състояние, което изисква незабавна медицинска намеса. Самата диагноза за хранителна алергия променя живота на едно семейство с малко дете. Налага се родителите да бъдат бдителни, за да избегнат случайно излагане на алергена, което може да доведе до нежелани реакции. Добрата новина е, че голям процент от детските хранителни алергии се израстват, но докато това стане, е необходимо установеният алерген да се избягва стриктно, а това може значително да ограничи менюто на детето и да затрудни храненето извън къщи, включително в яслата и детската градина.
И точно с яслата и детската градина често е голямото затруднение, тъй като у нас липсва обща държавна политика и конкретни указания (Наредба, специален рецептурник), които да регламентират храненето на децата с алергии в детските градини и училища, съответно да улеснят персонала в предоставянето на адекватни грижи за деца със специални хранителни потребности. Това поставя алергичните деца и техните семейства в доста затруднено положение. Децата често се чувстват неразбрани, различни и изолирани. Семействата им не рядко са принудени да търсят алтернатива в частни детски градини и училища, където срещат повече разбиране относно специалните хранителни потребности на детето.
Кампания в подкрепа на децата с хранителни алергии в България
Темата има нужда от по-широк социален дебат и обществена осведоменост, за да се осигури повече разбиране и подкрепа на семействата с алергични деца. С тази задача се е заела неправителствената организация фондация „За храната“. С подкрепата на Омбудсман на републиката, няколко фирми, родители и учители доброволци, фондацията организира информационна кампания под надслов Революция в храненето: Дете с хранителни алергии и непоносимости.
Целта на кампанията е да постави началото на необходимия обществен диалог, но и така също да се обърне към самите деца и да им разкаже повече за техните връстници със специални хранителни потребности. За да стигнат до максимален брой деца от фондацията организират на 12 и 13 май кулинарни работилници за деца в цялата страна. Всеки родител или учител, който иска да подкрепи кампанията, може да се присъедини като стане домакин на такава работилничка. От фондацията ще му предоставят насоки и материали, така че кампанията да протече еднакво навсякъде и да е максимално полезна! Повече по темата и как да се включите като организатор на работилничка може да видите на страницата на фондацията.
Източници:
Food allergy in children—the current status and the way forward
LEAP study results
kidswithfoodallergies.org
foodallergiescanada.ca
British Nutrition Foundation
Australasian Society of Clinical Immunology and Allergy (ASCIA)
По-здрави деца + Онлайн клас “Детско хранене”
36.00 лв. с вкл. ДДС
Дневник на захранването + Уебинар “Захранване”
40.00 лв. с вкл. ДДС
Дневник на захранването
28.00 лв. с вкл. ДДС
Уебинар “Захранване”
35.00 лв. с вкл. ДДС
По-здрави бебета + Уебинар “Захранване”
42.00 лв. с вкл. ДДС
По-здрави бебета
32.00 лв. с вкл. ДДС
По-здрава мама
33.00 лв. с вкл. ДДС
Подаръчен комплект “По-здрава мама”
35.00 лв. с вкл. ДДС
Карти “Мама вдъхновява”
33.00 лв. с вкл. ДДС
30 Зимни рецепти
15.00 лв. с вкл. ДДС
