Детско хранене, Захранване, Трудности с храненето

Как да научим детето да се храни без екран?

Ако детето ви яде само, докато гледа клипчета на таблет или телефон, ако разчитате на Пес Патрул, Прасето Пепа или друг телевизионен герой, за да пробутате няколко хапки в устата му, то тази публикация е точно за ВАС!

В практиката си редовно се срещам с родители, които прибягват до екрана като крайно средство, за да накарат детето да хапне нещо. Разбирам, че в много от случаите това е решение, продиктувано от отчаяние, когато нищо друго не работи.

Използването на екран е помощно средство и понякога дава временен резултат. Но не е дългосрочно решение на проблема. Вижте по-долу защо.

Защо храненето с екран е проблем
Яденето пред екран, както за дете, така и за възрастен, е пасивно преживяване. Съзнанието и сетивата са ангажирани със случващото се на екрана, а не с храната. Това означава, че когато едно дете се храни пред екрана, то не е наясно с нито с вида, нито с текстурите, вкусовете или аромата на храната. Мозъкът му е фокусиран основно върху случващото се на екрана и храненето протича на автопилот.

Може да си мислите: „И какво от това? Няма значение, стига да яде.“ . Проблемът е, че с този пасивен стил на хранене детето не се научава да:

  • Усеща вкусовете, текстурите и миризмите на храната.
  • Регулира апетита си и да усеща кога е гладно и кога сито
  • Дъвче и обработва добре различни храни.

Ето защо, когато се опитате да вземете таблета, детето напълно отказват да яде. Няма напредък, няма нови умения, няма никакъв интерес към нови храни.

Но ограниченията не спират дотук. Когато едно научено да се храни пред екран дете тръгне на ясла или детска градина, то е лишено от помощното си средство за хранене и обикновено гладува по цял ден.

Ходенето на рождени дни, пътувания или семейни вечери извън дома също могат да се превърнат в източник на стрес, защото детето ще бъде гладно и раздразнително, но няма да умее да яде без екран.

Има причина вашето дете да яде само пред екрана

Обикновено, за да прибягнат до екран, родителите са опитали преди това всичко останало, но то не е проработило. Детето е хапвало твърде малко или не се е хранило въобще. Може да е избухвало е в плач, да е хвърляло храна на пода и всяко хранене да е било травматично преживяване за участниците в него.

Използването на екран често пъти е отчаяно решение, когато родителите са на края на силите си и се чувстват в безизходица.
Зад пълния отказ от храна или изключително лимитирано и оскъдно хранене, обикновено има причина и тя най-често е физическа. Това може да са затруднения с оралната моторика, липса на дъвкателни умения, проблеми със сензорна обработка, киселинен рефлукс, хранителна непоносимост и др. В тези случаи екранът е необходимо временно средство, с чиято помощ детето все пак да приема някакви калории, докато се работи по преодоляване на затрудненията му и разширяване на хранителните възможности.
Ако детето ви е в крайния спектър на злоядството, яде по-малко от 10 различни храни, хапва малко количество и това продължава повече от няколко седмици, не се опитвайте да махнете веднага екрана, но потърсете помощ от хранителен терапевт, логопед – хранителен терапевт или ерготерапевт, с чиято помощ да приложите цялостна стратегия за преодоляване на хранителните затруднения. Постепенното премахване на екрана ще бъде част от тази цялостна стратегия.

Ако обаче детето ви яде повече на брой храни и няма толкова сериозни затруднения, но е свикнало да се храни пред екран и отказва да го прави без него, тогава може да използвате следните:

3 трика, за да накарате детето да се храни без екран

Преди да споделя тези 3 изпитани практики искам да направя една важна уговорка. Не забравяйте, че промяната ще отнеме време. Не се отказвайте след едно или две хранения. Колкото по-дълго детето ви е използвало екран за хранене, толкова по-трудно ще бъде да го премахнете.

Продължавайте да си напомняте, че това е процес, а не еднократен акт, с който можете да промените нещата. Въоръжете се с търпение и заложете на едновременното предлагане на следните 3 трика.

#1. Променете рутината
Децата обичат повторяемостта, рутината и ритуалите. Те им създават усещане за предвидимост и сигурност. Всяко хранене е свързано с рутина и дори да не си давате сметка, вие също сте създали такава. Тя включва къде сервирате храната, как каните детето на масата, кой къде сяда около масата и т.н. Дори неща като цвета на покривката и съдовете за хранене могат да бъдат част от рутината, ако се повтарят обичайно.

Част от предизвикателството с премахването на екрана е, че води до нарушаване на позната рутина и това, с което детето е свикнало. Ето защо може да е полезно да промените цялата рутина.

Например, ако обикновено сервирате храната на масата пред телевизора, променете мястото и сервирайте в кухнята. Ако носите таблета на масата, помислете как може да я промените с нова различна покривка, със забавни чинии и салфетки, с разместване на местата около нея. Използвайте различни думи, за да кажете на детето, че е време за хранене.

Не споменавайте екрана и вижте дали промяната в рутината и обстановката няма да накара детето да забрави за него. Ако все пак го поиска, можете да кажете: „О, зарежда се, може би по-късно ще е готов.“

В някои случаи може да е невъзможно да махнете екрана от веднъж за цяло хранене. Ако усетите, че вашия случай е такъв, използвайте обяснението, че сега се зарежда и ще дойде по-късно. Включете екрана за втората половина на храненето и постепенно намалявайте още времето с него до пълното му премахване.

#2. Яжте заедно на масата

Когато едно дете ни не се храни добре, обикновено родителите са толкова съсредоточени да го нахранят и да пъхат храна в устата му, докато е разсеяно, че те самите не ядат. Като част от промяната на рутината, направете храненето заедно приоритет.

Съвместното хранене е възможност малкото дете да наблюдава модела на хранене на мама и татко и да поиска да им подражава. То също научава, че храненията са споделено преживяване, което е нещо повече от просто ядене на храна.

Съвместното хранене означава споделено внимание е време, прекарано с останалите членове на семейството. Направете това общуване максимално приятно, позитивно и забавно. Съсредоточете се върху общуването помежду ви, а не върху количеството храна, изядено от детето и това дали таблетът/телефонът е включен или не.

#3. Започнете храненето с предпочитана храна

Децата, които имат затруднения с храненето, винаги имат предпочитани храни. Такива, които са склонни да хапват в 80 – 90% от случаите. Често пъти това не са най-полезните храни и не е добре да им предлагаме само любимите им храни, само и само да сме сигурни, че ще хапнат нещо. Не забравяйте, че единственият начин да разширим хранителния репертоар на едно дете, е като му даваме редовно възможност да взаимодейства с различни храни, дори ако още не е готово да ги яде. Повече по темата в поста за „Стълбата на храненето“.

Но, когато се опитвате да приучите детето да се храни без обичайното му помощно средство (екрана), е важно при сядането на масата, то да види нещо познато и обичано, което да го успокои. Затова, ако детето ви има 3 предпочитани храни (например сварени макарони, пържени картофи и мляко), включвайте по една от тях на всяко хранене като ги редувате. Много е важно да не ограничавате предлагането само до тези храни. Добре е на масата да има поне 2-3 неща, едно от които да е предпочитаната храна. Така детето може да изяде само нея и да опита някоя от другите или дори само да я разгледа/помирише/пипне т.е. извърши действие, което ще го придвижи нагоре по „Стълбата на храненето“. Така с времето броят на предпочитаните храни следва да се увеличи и това да ви позволи да предлагате по-разнообразно хранене.

За финал важно е да знаете, че не сте сами! Много родители стигат до екраните като помощна патерица, с която да спасят някое хранене. Ако го правите само от време на време, това не е толкова драматично. Всеки родител понякога опира до помощни средства. Ако обаче всяко хранене на детето ви протича пред екран и е невъзможно без него, е важно да вземете мерки! Екранът е само временно решение при това с негативни дългосрочни последствия. Започнете с прилагането на горните стъпки и с проявата на постоянство и търпение. Ако усетите, че не сте в състояние да се справите сами, потърсете помощ от хранителен терапевт и помогнете на детето си да се научи да яде без помощни средства.

User Avatar

Маги Пашова

Маги Пашова е нутриционист и сертифциран хранителен терапевт по системата SOS (sequential oral sensory) за работа с деца с проблемно хранене. Има редица обучения в областта на early nutrition храненето през първите 1000 дни). Автор е на книгите “По-здрави бебета”, “Дневник на захранването”, “По-здрави деца” и др. Фокус на работата ѝ са бебета и малки деца, а целта ѝ е да помогне на повече родители за захранят и хранят децата си със спокойствие и увереност. С нейна подкрепа много родители отглеждат деца, които се хранят разнообразно и с апетит, изграждат позитивна връзка с храната и полезни хранителни навици.