Детско хранене, Трудности с храненето

Злоядо ли е детето ми?

Кое дете е злоядо? Това, което не яде зеленчуци? Това, което не иска да опита нови храни? Или това, което яде само 4-5 храни и не опитва нищо друго?

Определението „злоядо“ се използва доста безразборно, за да определи една огромна група деца, които формират широк спектър по отношение на храненето.

Деца с предпочитания

В единия край на този спектър са деца, които се хранят сравнително разнообразно, но избягват определени храни. Например, не ядат чушки и патладжани. Или гювеч. Или не ядат червени храни. Или не обичат различните храни в чинията им да се докосват. Тези деца нямат проблем. Имат предпочитания. Добре е родителите да се съобразяват с тях, но въпреки това да не изключват от семейното меню храните, които детето не яде. Ако ги вижда редовно на масата, в някой момент, може да реши да ги опита.

Fussy eaters

В средата на спектъра са децата, които не ядат доста храни, но все пак имат хранителен репертоар от поне 25-30 храни и сред тях има поне 2-3 представителя на всяка от основните хранителни групи:

  • Плодове/зеленчуци
  • Протеини
  • Въглехидрати
  • Млечни храни

Може например да не ядат никакви зеленчуци, но да ядат плодове. Може да не ядат риба, но да ядат месо или обратно. Може да отказват да ядат нови храни, но да се съгласяват да пробват. Нямат проблем да виждат тези храни в чиниите на родителите си, стига да не трябва да те да ги ядат.

Тези деца на английски се наричат fussy eaters. При тях причината за отказ от храни често е поведенческа, но ако не бъде адресирана правилно, от менюто им може да отпадат нови и нови храни, докато fussy eaters се превърнат в problem feeders, за които ще прочетете в следващата точка.

Сред важните неща за децата, проявяващи поведение на fussy eaters, e да имат ясна структура на храненията. Храната се предлага в определени часове с интервал от поне 2.5 – 3 часа между отделните хранения. Храната се сервира на масата при отсъствието на екрани и устройства, отвличащи вниманието. Атмосферата по време на хранене е приятна и позитивна. Важно е детето да се чувства спокойно и да сяда с удоволствие на маста.

Позитивният език по време на хранене също е много важен. Обичайните изрази, които целят да убедят детето да хапне още малко, често се възприемат като натиск от детето. Натискът предизвиква стрес, а стресът потиска апетита. Така се завърта един порочен кръг и злоядството хронифицира. Повече по темата в поста „5 израза, които…

Друг ключов момент при тези деца е родителския пример. Ако родителите не ядат определени храни, и детето няма да ги яде. Ако обаче родителите се хранят разнообразно и детето вижда това разнообразие на семейната трапеза, то ще взаимодейства с храните, дори да не ги яде. В терапевтичната практика взаимодействието е важна стъпка, предхождаща истинското ядене. Ето защо е важно детето да се храни заедно с родителите си и на масата да се сервира разнообразна храна.

За да не гладува детето, е важно поне една от сервираните храни да е такава, каквато детето със сигурност яде, но тя да не се повтаря в същия ден и на следващия. Например, ако знаем, че детето яде пица и обядът включва пица, вечерята и основните хранения на следващия ден не я включват. Целта е да се избегне крайното лимитиране на менюто на детето и превръщането му в problem feeder.

„Алтернативите“ или спасителните хранения също е силно препоръчително да се избягват. Ако детето откаже да яде каквото и да е от предложеното на масата, това е негово право, но следващото хранене е след 2.5 – 3 часа. Когато при подобен отказ, на детето се предложи алтернатива, то лесно научава, че може да отказва и да настоява за своята любима храна. Така менюто му започва да се ограничава до няколко любими храни и детето се превръща в problem feeder.

 

Problem feeders

Това са децата, които имат по-малко от 15 храни в хранителния си репертоар.  Често дори са само 4-5 храни. Обикновено тези няколко храни са в една или две от основните хранителни групи. Предпочитанията обикновено са за групата на въглехидратите. Например макарони със сирене и ориз. Или кисело мляко, хляб и картофи.

Тези деца не пробват нищо ново и могат да реагират доста емоционално, ако им бъде предложено да пробват нещо ново. Те никога не ядат това, с което се хранят останалите членове на семейството и в много случаи дори се хранят по различно време.

Обикновено родителите на такива деца се чувстват в безизходица и са съгласни да поднасят отново и отново храните от свръх ограничения им хранителен репертоар, само и само детето да хапне нещо.

Допълнително при децата problem feeders е възможно да има затруднения с речта и/или забавен растеж, ниско тегло, анемия и други дефицити.

Когато едно дете е в крайната част на спектъра, то има нужда от целенасочен терапевтичен подход за справяне с проблема. Тук не става въпрос за „каприз“, „етап“ или нещо, което се израства. Касае се за нарушения в храненето, в чиято основа може да има скрит здравословен проблем, нарушения в оралната моторика, сензорна дисфункция, негативна асоциация с храненето или комбинация от изредените.

Първата задача при деца с подобно хранене е да бъдат открити скритите причини и на тази база да се изготви терапевтичен план за преодоляването им. Самото преодоляване може да отнеме от няколко месеца до година, а в по-крайни случаи и повече. Специалистът, който може да ви помогне в този процес, е логопед хранителен терапевт, хранителен ерготерапевт или SOS (sensory oral sequential) терапевт – система с международно признание, разработена от д-р Кий Томей, по която ми предстои сертификация до месец.

Кога децата стават злояди?

При децата problem feeders проблемите могат да започната още от бебешка възраст. Те може да имат трудности със засукване, кърмене и пиене от бутилка. Захранването при тях върви бавно, а преходът между текстури е много труден. Често остават на пасирана храна и отказват храни със смесени текстури (яхния, супа с парчета).

Възможно е обаче да не е имало затруднения в бебешка възраст, а такива да възникнат в т.нар. toddler-ска възраст (между 1.5 и 3 години). Това е период, в който децата естествено намаляват количеството храна и започват да отказват храни (повече за тях в следващата точка). Когато в желанието си да нахранят на всяка цена детето, родителите започнат да му предлагат само храни, които са сигурни, че ще яде, хранителният репертоар може да бъде значително стеснен и детето да стане fussy eater или problem feeder. Възможно е дори да развие орално-моторни или сензорни проблеми, които не са били там в бебешка възраст.

Други критични моменти, в които детето може да се „подхлъзне“ и да стане злоядо, са моментите на т.нар. когнитивни преходи, когато се променят начинът на мислене и възприятията на детето. Такива са периодите около 5-6 годишна възраст, когато се развива логическото мислене на детето и периодът между 9 и 11 години, когато се отключва абстрактното мислене.

При тези периоди на сериозни когнитивни промени, децата имат нужда от време за настройване и адаптация. Стават изключително чувствителни и сензорните им възприятия са силно изострени. Възможно е да отказват да сменят дрехите си или да се къпят, защото водата ги дразни. Силно чувствителни са към топло и студено или обратно – могат да излязат навън по тънка блуза при 5 градуса и да твърдят, че им е топло.

През тези периоди децата са склонни да ядат едни и същи храни и по възможност поднесени по един и същ начин. Тогава започват да клонят към пакетирани или ресторантски храни, точно защото са стандартизирани и изглеждат по един и същ начин. Тази познатост и предвидимост означава минимална ангажираност на сензорните им възприятия, които в този етап са заети с адаптиране към настъпилата когнитивна промяна. Когато родителите се поддадат на това желание за еднакви храни и започнат да включват само тях в менюто на детето, е лесно този естествен етап от развитието да прерастен в злоядото.

Разбира се, до такова може да се стигне и по всяко друго време, както и при различни други обстоятелства. Например след пътуване и промяна на средата, след боледуване, след тръгване на детска градина/училище. Но статистически най-рисковите периоди за отключване на проблеми с храненето са:

  • Началото на захранването – риск то да не потръгне въобще
  • Периода 12-14 месеца – когато се променят вкусовите възприятия на детето
  • Периода 18- 36 месеца, за който ще разкажа след малко
  • Периода 5-6 години – когато възниква логическо мислене
  • Периода 9-11 години – когато възниква абстрактно мислене

Децата между 1.5 и 3 години

Почти всички деца на възраст между 1.5 и 3 години минават през етап на отказ на храна или отделни храни, който наподобява злоядство. Това е естествен поведенчески модел, характерен за етапа на растеж и развитие, който може да продължи от няколко седмици до 1-2 години.

Причините за отказа от храна през този период са няколко. От една страна значително се забавя темпът на растеж и апетитът естествено намалява. Напълно възможно е едно дете на 2 години да яде по-малко, отколкото е яло на 10 месеца например. Стига да приема редовно храни от 4-те основни хранителни групи обаче, по-малкото количество храна, не е причина за тревога.

Втората причина е свързана с естествената за тази възраст проява на неофобия – страх от нови храни. Счита се, че проявата ѝ се дължи на защитен механизъм, развил се в хода на еволюцията, за да предпази човешките бебета от това да погълнат опасни или отровни храни. Децата между 18 и 36 месеца стават по-скептични и не винаги приемат с готовност всичко, предложено от мама, както някои от тях са правили като бебета.

Третата причина е свързана със сформирането на Аз-а и осъзнаването от страна на детето, че е отделен индивид от мама. В този период детето започва да тества границите си, за да разбере докъде стига неговата зона на контрол и влияние, а начинът да го направи е, като казва „не“ и „няма“.

Намаляването на количеството храна и отказът от храни през този период, не са злоядство, а естествен за възрастта поведенчески модел. Ако обаче той не бъде адресиран правилно, има сериозен риск да прерасне в злоядство.

Педиатърът смята, че всичко е наред

Педиатърът е много важна фигура, с който да се консултирате за здравето, растежа и развитието на вашето дете. Той е първият специалист, към който да се насочите, ако детето не се храни добре, ако започне да отказва храна или спре да наддава. При всяка от тези ситуации е много важно да се изключат възможни здравословни проблеми. Такива могат да бъдат анемия, респираторни затруднения, гастроинтестинални проблеми, скрит рефлукс, алергия и други.

Обикновено когато тези хипотези бъдат отхвърлени и се установи, че детето е клинично здраво, (добра новина!), педиатърът казва, че няма проблем и че отказът от храна ще отмине. Това обаче не винаги е така. А ако детето е в частта от спектъра на problem feeders, със сигурност не е така.

Причина за разминаването е, че хранителните нарушения не са обект на медицината и в частност на педиатрията. Детето наистина е здраво и вашият лекар е прав  – то няма медицински проблем. Но има хранителен проблем. И ако този проблем не бъде адекватно адресиран и детето продължи да се храни ограничено и недоимачно в продължение на месеци (в някои случаи години), има реален риск да се стигне и до здравословен проблем в резултат на натрупани хранителни дефицити, които на свой ред се отразяват негативно за  растежа и развитието.

Затова след като се уверите, че детето ви е здраво и няма медицински проблем, потърсете специалист, който се занимава с хранителни нарушения и може да ви преведе през правилните стъпки към целта да помогнете на детето си да прояде по-голям брой храни и да започне да се храни разнообразно и балансирано.

User Avatar

About Маги Пашова

Маги Пашова е нутриционист и сертифциран хранителен терапевт по системата SOS (sequential oral sensory) за работа с деца с проблемно хранене. Има редица обучения в областта на early nutrition храненето през първите 1000 дни). Автор е на книгите “По-здрави бебета”, “Дневник на захранването”, “По-здрави деца” и др. Фокус на работата ѝ са бебета и малки деца, а целта ѝ е да помогне на повече родители за захранят и хранят децата си със спокойствие и увереност. С нейна подкрепа много родители отглеждат деца, които се хранят разнообразно и с апетит, изграждат позитивна връзка с храната и полезни хранителни навици.