Всеки родител знае, че детето му се нуждае от храна, за да расте и да се развива. Всеки родител полага усилия да осигури нужната да детето храна. И напълно оправдано всеки родител се чувства раздразнен/изнервен/тревожен, когато детето отказва храна!
Аз също съм родител и тези емоции не са ми чужди!
Когато съм отделила време да планирам, пазарувам и приготвя едно хранене, а то е посрещнато с: “Това не ми харесва!” , “Това няма да го ям.” или “Това не го обичам”, без дори да е опитано, в мен също най-напред се обаждат емоциите. Първичната ми реакция е да се опитам да убедя детето да хапне малко. Да опита поне. Може пък да му хареса. На върха на езика ми е да използвам някоя от фразите по-долу. Но обикновено успявам да се въздаржа. Да преглътна фразата, която не бива да употребяваме. И да кажа единствената правилна в тези ситуации: “Не е нужно да го ядеш!”
Защо думите имат значение?
Думите са изключително мощен носител на послание, което има силата да травмира или да успокоява. Храненето е процес, който всяко дете трябва да асоциира със спокойствие и приятни емоции, с липса на драма и всякаква форма на натиск.
Когато успеем да им създадем това усещане за сигурност и спокойствие на масата, децата ни се отплащат с позитивно отношение към храненето и желание да се хранят. (Макар и не винаги!). Когато редовно храненето е съпроводено с драма и борба за налагане на волята, децата отказват да се хранят. (Винаги!).
Думите и фразите, коити използваме по време на хранене имат силата да създадат една от горните ситуации. Някои от най-честите фрази, с които ние самите сме отгледани, и които изричаме, водени от най-доброто желание да нахраним детето си, постигат точно обратния ефект: отказ от храна.
Причната е, че детето възприема тези фрази като натиск. Натискът предизвиква стрес, а стресът потиска апетита. Ето няколко фрази, които детето може да приеме като натиск.
“Опитай само една хапка и ще ти хареса.”
Не, не е задължително да му хареса. Даже по-вероятно е да стане обратното.
А и дори да изяде една хапка, какво точно ще му даде тя? Количеството калории и полезни вещества в нея е пренебрежимо малко. От хранителна гледна точка една хапка повече или по-малко не води до съществена разлика. Единственото, което постигаме, е принуда над детето да последва нашата воля, а не вродения си регулатор на апетита.
“Хапни само една лъжичка за мама.”
Още една фраза, подобна на горната, с която обикновено се пробутват повече лъжички, защото след “една за мама” следва “една за тати”, “за баба/дядо” и така до изреждане на целия род, любимите играчки и дори героите от обичананимационен сериал.
Детето яде, но не защото му харесва. Вероятно и не защото е гладно. А защото иска да се хареса. Да покаже, че обича мама/тате/баба, че ги обича..
Когато един възрастен се храни не защото е гладен, а защото изпитва емоция положителна или отрицателна, това се нарича емоционално хране, определя се като компенсаторен механизъм и често е предмет на терапия от страна на психотерапевтите.
Подмяната на основната причина за хранене (глад, апетит) с емоционална причина (любов към някого) вкарва детето модела на емоционално хранене. А най-доброто, което можме да направим за него, е да му го спестим!
“Ако го изядеш, станеш голям и силен.”
С това практически казваме, че ако не го изяде, няма да стане голям и силен. Подобен ефект има и друг подобен израз: „Покажи, че си голямо дете/не си бебе и си изяж храната“.
Всяко малко дете иска да е голямо, но условието – изяж, за да порастеш, е натиск и постига обратен ефект.
Това съвсем не значи, че не добре да обасняваме на децата за позлвите от храните, но е добре да го правим по позитивен, а не по условен начин. Например има разлика да кажем: „Плодовете и зеленчуците ни помагат да растем и да сме силни“ и да кажем: „Ако си изядеш спанака, ще станеш голям и силен“. Едното е факт, а другото, а другото е условие, което 1) не е вярно, защото едно хранене не определя колко голямо и силно ще стане детето и 2) е форма на натиск.
“Изяж го и ще получиш десерт.”
Даването на десерта под условие, че се изяде основното, е на практика подкуп. Използваме желаната вкусна храна, за да убедим детето да изяде не желаната и от негова гледна точка – не толкова вкусна.
Така създаваме йерархия на храните, в която йерархия десертът е издигнат на пиедестал, а останалите храни се превръщат в необходимото зло, за да стигнем до десерта. Това превръща сладкото в още по-желано, а основното в още по-нежелано.
За да избегнем създаването на йерархия, е добре да имаме неутрално отношение към храните и да не ги степенуваме по важност. Ако сме преценили семейното меню да включва десерт, той се поднася заедно с останалите ястия и детето само решава от кое колко а изяде.
“Ако не го изядеш, няма да гледаш филмче.”
В нашето детство тази фраза звучеше още по-заплашително: “Ако не го изядеш, няма да станеш от масата.” Независимо дали е заплаха да стоиш на масата пред чиния, която те ужасава или да те лишат от нещо, за което копнееш, тази фраза е заплаха! А заплахата води до едно – страх, тревожност, желание да избягаш от тази ситуация, да бъдеш спасен! Никоя от тези емоции не стимулира апетита. Тъкмо обратното. Апетитът и желанието за храна са напълно потиснати. Няккои деца ще се насилят да изядат храната, но никога няма да я харесат, а асоциативният модел, който ще изградят е хранене=принуда=неприятно преживяване.
Всички горни изрази са дълбоко вкоренени в общесвената ни култура и изпозлвани в отглеждането и възпитанието на поколения деца. Защо тогава те да не са ок за нашите деца?
В действителност те на са били ок за нас и за нашите родители. Но по онова време не се е знаело достатъчно за формирането на хранителните модели в детството и ефкетът им върху хранителното ни поведение като възрастни. В днешно време храненето е обект на изключително много проучвания не само от нутриционистична гледна точка, но и от психологическа, поведенческа и емоционална. Ето защо днес знаем много повече и е време да променим някои от неефективните модели заради децата си.
Кой е правилният израз?
Най-правилната фраза, с която да посрещнем отказа от храна на детето е : “Не е нужно да го ядеш.”
Този израз има пчти магическа сила, защото сваля напрежението на очакване от детето и го успокоява.
“Борколите са гадни!” – “Не е нужно да ги ядеш.”
“Не обичам домати!” – “Не е нужно да ги ядеш.”
“Не искам пилешка супа!” – “Не е нужно да я ядеш.”
Схванахте идеята.
Признавам, че е много по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Но опитът ми със собствените ми деца и тези на мои клиенти отново и отново ми показват, че това е най-правилният подход! Детето се успокоява, няма натиска на очакването, няма стрес и в някакъв момент (понякога в края на храненето) решава все пак да опита. Но дори и да не го направи, не асоциира храненето с нещо негативно и при следващо хранене сяда с готовност и спокойствие на масата.
Разбира се, “Не е нужно да ги ядеш.” следва да бъде съпроводено с “Но ще останеш с нас на масата.” Добре е там да има храни, за които сме сигурни, че детето ще е ок да опита. Дори да хапне малко, по-важно за него е да взаимодейства с храните, да участва в семейното хранене и да не го асоциира с нещо негативно.
За финал – една бонус фраза, която също е ок да използваме, е едно простичко: “Не може!”.
Ако детето е отказало обяда или вечерята и след час поиска сандвич/бисквити/друго, е съвсем ок да кажем: “Не може! Сега кухнята е затворена. Следващото хране е еди кога си.”
Съзнавам, че за много родители подобен отказ е немислим. Самата идея да оставим детето гладно е несъвместима с разбирането ни за нашата изконна отговорност – да се грижим за него.
Но истината е, че този отказ е именно израз на грижа и осъзната отгворност – да възпитаме у детето си правилните хранителни навици и нагласи.
Когато го научим, че редвоно може да отказва храна и да търси алтернатива (обикновено по-малко хранителна и по-преработена) по-късно, то ще прави именно това. Все по-често ще отказва храни и все повече ще лимитира хранителните си предпоитания до няколко любими избора.
Ако обаче пресечем този опит за заместване, детето може да остане 1-2 пъти гладно, но изгражда много по-устойчиво хранително поведение. Научава, че има право да откаже храна, но няма право да я заменя с друга по свой избор. Научава, че има право да харесва или да не харесва дадени храни, но няма право да яде само и единствено харесваните от него (особено, ако те са ограничават до 4-5 вида).
Хранителното възпитание на децата не е никак лесно! И далеч не се ограничава с това какво ще сготвим и какво ще сложим на масата. Въпреки това всички родители правим възможно най-доброто със знанията, с които разполагаме към момента.
Понякога грешим.
Но винаги го правим, водени от най-добри намерения и желанието да отгледаме здрави и силни деца!
EZPZ обучителна мини купа 4 + месеца Tiny Bowl Sage
31.20 лв. с вкл. ДДС
Био Пюре от банан, цвекло и овесени ядки
5.99 лв. с вкл. ДДС
Био пюре от банани, ябълки и боровинки
5.99 лв. с вкл. ДДС
Био пюре от круши и просо
5.99 лв. с вкл. ДДС
Био пюре от круши, боровинки и ръж
5.99 лв. с вкл. ДДС
Био пюре от млечен грах, моркови и картофи
5.99 лв. с вкл. ДДС
Био пюре от пащърнак, сладък картоф и броколи
5.99 лв. с вкл. ДДС
Био пюре от пилешко месо, грах и моркови
6.99 лв. с вкл. ДДС
Био пюре от сливи, ябълки и елда
5.99 лв. с вкл. ДДС
Био пюре от телешко, спанак и ориз
6.99 лв. с вкл. ДДС
Био пюре от тиква, картофи и пилешко месо
6.99 лв. с вкл. ДДС
Био пюре от тиква, моркови и киноа
5.99 лв. с вкл. ДДС
Съгласна съм с всичко! И малко или много съм прилагала този подход при големите ми деца. Но те не бяха ‘злояди’ като най-малкото ми момиче,което е на 1г+1м. Как да процедирам при нея според вас?
Благодаря