Захранване, Трудности с храненето

Защо бебето отказва храна

25 авг.

Едно от сериозните предизвикателства, които срещат родителите при отглеждането на бебе, е отказът от храна. Да знаеш, че трябва да си нахраниш детето, а то до извърта глава, да плюе или да не проявява никакъв интерес към предложеното, е изключително изнервящо и дори фрустриращо за всеки родител.

Ако сте в подобна ситуация, знайте, че не сте сами! Дори да ви се струва, че всички други бебета с изключение на вашето, се хранят с охота, истината е, че отказът от храна е много често срещано явление и се случва при много бебета. Понякога е временен и за кратко. Друг път съпровожда цялото захранване и прераства в злоядство.

Вижте повече какви са причините и как може да помогнете на вашето бебе да хапва повече.

Защо бебетата отказват храна?

Причините могат да бъдат различни. Някои от тях са нормална част от процеса на растеж и развитие. Други обаче може да са знак, че бебето среща трудност, изпитва дискомфорт и дори болка. Във втория случай е важно да се потърси навременна помощ, за да не изгради детето негативна асоциация с храненето.

Ето кои са някои от най-честите причини за отказ от храна при бебетата:

Възприемане на вкуса

Бебетата се раждат с предпочитание за сладък вкус. Това предпочитание им помага да харесат вкуса на кърмата и да свикнат с него. Това е и причината при захранването да предпочитат по-скоро сладки плодове, отколкото зеленчуци с леко горчив или неутрален вкус.

Вкусовите предпочитания обаче се модулират и променят. Това става чрез повторяемо опитване. Колкото по-познат стане даден вкус, толкова по-голяма е вероятността да бъде приет, одобрен и харесан.

Ето защо, когато едно бебе прави физиономия и отказва дадена храна/вкус, това не значи непременно, че не я харесва. По-скоро значи, че не я познава, не е свикнало с вкуса ѝ. А най-добрият начин да свикне, е да я опитва отново и отново. Понякога са нужни повече от 10 опита (според някои проучвания много пвече!), но често родителите се отказват до петото предлагане.

Рутина

Предлагането на твърда храна в началните етапи на захранването е основно за опитване и за допълване на млечното хранене. Много кърмени бебета обикновено се кърмят на поискване и това работи чудесно преди захранването. Ако обаче кърменето на поискване се запази при захранването, е възможно бебето да се засища с мляко и да не проявява никакъв интерес към новата, незапозната и по-трудна за ядене храна.

Затова е желателно с началото на захранването да се изгради рутина и режим на предлагането на мляко и твърда храна. Дали ще предлагате първо мляко или твърда храна, кога ще имате заместено хранене – са въпроси, на които няма един верен отговор. Отговорът може да бъде различен за всяко бебе и е важно да се водите от вашето, но ако то консистентно отказва да опитва/яде твърда храна, обърнете внимание на млечните хранения и опитайте да промените режима.

Стабилност

За да се храни добре, бебето трябва да се чувства стабилно и удобно в столчето за хранене. Много от предлаганите на пазара бебешки столчета за хранене не осигуряват подобна стабилност. Признаци, че бебето не е седнало удобно, са висящи във въздуха крачетата, изхлузено надолу или приведено напред тяло, масичка за хранене, която е непосредствено под брадичката. Никоя от тези пози не предразполага към хранене.

В идеалния вариант тялото на бебето трябва да образува три прави ъгъла – в торса, в коленете и при глезените, крачетата да са стабилно стъпили на опора, а масичката е да по средата между пъпа и брадичката.

Пример за подражание

Храненето е умение, което всяко бебе усвоява чрез наблюдение, имитиране и практикуване. Когато няма кого да наблюдава и имитира, за него е значително по-трудно да го практикува. Налага се да отгатва само какво да прави с храната.

Ако бебето ви отказва храна, запитайте се колко често се храните с него и има ли възможност да ви наблюдава как ядете. Ако не, променете рутината си и започнете да сядате заедно на масата.

Умора

Умората може да бъде сериозна причина за отказ от храна. Често бебетата и по-малките деца хапват добре на закуска, средно добре на обяд и губят интерес към твърда храна през втората половина от деня. Ако и при вас е така, опитайте да максимизирате хранителната стойност на храната, която предлагате в ранната част на деня, когато детето е по-бодро и се храни с по-голям апетит.

Физически дискомфорт

Всякакъв временен дискомфорт, причинен от никнене на зъбки, лека настинка, течащо носле или по-сериозно неразположение може да бъде причина за отказ от храна. Липсата на изхождане (запек) също е в състояние да повлияе негативно на желанието за хранене.

Ако бебето не се чувства добре, е нормално да има занижен апетит. Докато неразположението отмине, наблегнете на млечното хранене, на много гушкане и на терапията, ако такава е назначена от педиатъра. Изчакайте няколко дни да се възстанови и се върнете към рутината на предлагане на твърда храна. Обикновено след подобни етапи, апетитът се възстановява до 1-2 седмици.

 

 

Количество храна

Не са редки и случаите, когато всъщност детето си хапва добре, но не изяжда цялото количество предложена му храна и това се възприема като отказ, а оттам като основние за тревога.

Незнайно защо у нас продължава да битува практиката бебета да се хранят по схема и грамаж. Бебетата и малките деца обаче не са машини с дневна разходна норма. Техният апетит варира изключително много от ден на ден и дори от хранене на хранене. Нещо повече, всяко бебе е различно – някои се засищат по-бързо, други пият повече мляко, минават през растежни скокове, както и през периоди на никнене на зъбки, за които вече стана въпрос. Всичко това се отразява на апетита им.

Нереалистично е да се очаква, че едно бебе ще изяжда определено грамаж на всяко хранене! Разумно е да му предложите дадено количество храна, което според възрастта може да варира между 100 и 250 г и да оставите то да избере колко от нея да изяде. Понякога ще изяде всичко, друг път половината. Може да има случаи, в които да хапне само няколко лъжички.

Точно затова бебетата имат няколкократно предлагане на храна на ден, а растежът и развитието им се следят на месечна база. Ако наддава на ръст и тегло, ако е жизнено и енергично, ако пълни по няколко пелени на ден, усвоява нови умения и се развива, значи получава достатъчно храна, дори да не изяжда винаги всичко предложено.

Други причини

Всички изредени по-горе причини са нормални, често срещани и сравнително лесно преодолими. В някои случаи обаче е възможно причините да са по-сериозни и за преодоляването им да е необходима професионална помощ.

Такива могат да бъдат скрити медицински причини като например тих рефлукс, хранителна алергия или непоносимост, които причиняват дискомфорт при храненето и карат бебето да избягва храната. Ако подозирате подобна причина, коментирайте я са вашия педиатър, потърсете алерголог или детски гастроентеролог и направете необходимите изследвания.

Проблеми с оралната моторика, трудности при обработката на храната, дъвкане и преглъщане също могат да бъдат причина за отказ. Чувствителност към текстури, аромати и дори цветове на храната са характерни за бебета и малки деца с хипер или хипосензитивна сензорна система. За тях храненето може да бъде сериозно предизвикателство.

Не на последно място, бебета които са имали трудности със засукването, пиенето от шише или са били хранени с тръба като новородени, може да имат силна орална чувствителност, граничеща с отвращение, която да се прехвърля върху храната.

За щастие изредените в тази последна точка причина са далеч по-рядко срещани, но те съществуват, и ако подозирате, че някоя от тях пречи на вашето бебе да се храни, потърсете професионална помощ, за да преодолеете затруднението и да върнете интереса на детето към храната и храненето.

Бебето изведнъж отказва храна

Не са изключение и случаите на бебета, които се хранят добре до един момент и изведнъж рязко отказват храна. Обикновен за такъв отказ също има някаква причина. Уверете се, че тя не е свързана с физически дискомфорт (зъбки, запек, настинка) и ако е вземете нужните мерки да го облекчите.

Резкият отказ обаче може да бъде свързан и с растежен скок, усвояване на нови умения, повече мобилност и нежелание да прекарва време в столчето за хранене. В тези случаи запазете спокойствие и не превръщайте храненето в битка за поредната лъжица. Примирете се с няколко пропуснати или полу-пропуснати хранения, но не спирайте да предлагате. Опитайте да върнете интереса на детето като му сервирате храната в нова купичка или по различен начин. Например, ако до момента сте били само на пюрета, предложете подходящи храни за ядене с ръчички. Насърчете играта с храна – тя е важна част от изграждането на връзка с храната и поддържането на интерес към храненето.

Не се изкушавайте да прибягвате до екрани и устройства! Те може да ви помогнат за момента, защото детето буквално се „зомбира“, отваря уста и поглъща храната, която изсипвате в нея. Това обаче не е хранене. Липсва всякакво взаимодействие с храната. Детето не вижда какво яде, не усеща вкус, аромат, текстура. Храната си остава все така непозната за него и при следващо предлагане пак ще я откаже. Нещо повече, зомбирането в екрана му пречи да усвои съответните за растежния етап умения за самостоятелно хранене и това лесно води натрупване на пропуски, които на по-късен етап се наваксват по-трудно. А екранът е пристрастяващ и колкото по-дълго време се храни с екран, толкова по-трудно е да го махнете.

Отказ ли е хвърлянето на храна?

Много родители се чувстват объркани как да тълкуват и как да реагират на хвърлянето на храна. Най-честата реакция е да дръпнат купата/бурканчето с храна извън обсега на детето и само да поднасят лъжица към устата. Това не е добра практика.

За да се научи да яде, бебето трябва да взаимодейства с храната, да я опознае. В най-ранна детска възраст опознаването става чрез пипане и разглеждане. Най-често бебетата хвърлят храна, защото експериментират с нея. Проверяват какъв звук ще издаде като падне, дали ще изчезне или ще се върне обратно, как ще реагира мама. Могат обаче да хвърлят храна и защото вече не са гладни и са приключили с храненето. Този сценарий е по-вероятен, ако хвърлянето е в края на храненето.

Каквато и да е причината, не дръжте храната извън обсега на детето. Позволете му да взаимодейства с нея. Когато хвърля обаче, обяснявайте с твърд и спокоен тон, че храната стои на масата и не се хвърля. Предупредете го, че ако продължи да го прави, ще го свалите от столчето. Изпълнете предупреждението си при нужда. При по-голям бебе е вариант да оставите в близост допълнителна празна чиния и да обясните, че ако иска, може да хвърли храната в нея.

Ако срещате трудности, не намирате достатъчно отговори тук или имате нужда от допълнителна подкрепа и идеи, вижте възможностите за индивидуални консултации и запазете час.

User Avatar

About Маги Пашова

Маги Пашова е нутриционист и сертифциран хранителен терапевт по системата SOS (sequential oral sensory) за работа с деца с проблемно хранене. Има редица обучения в областта на early nutrition храненето през първите 1000 дни). Автор е на книгите “По-здрави бебета”, “Дневник на захранването”, “По-здрави деца” и др. Фокус на работата ѝ са бебета и малки деца, а целта ѝ е да помогне на повече родители за захранят и хранят децата си със спокойствие и увереност. С нейна подкрепа много родители отглеждат деца, които се хранят разнообразно и с апетит, изграждат позитивна връзка с храната и полезни хранителни навици.

Newer Плодове за бебета и малки деца
Back to list
Older Злоядо ли е детето ми?