Вторият съществен въпрос след това кога да стартираме със захранването, е кой метод да следваме.
Дълги години най-практикувано у нас беше класическото или известно още като педиатрично захранване, при което на бебето се дава пюрирана храна. Той е сравнително лесен и удобен за прилагане метод. Почти всички храни могат да се пюрират. Рискът от задавяне при него е доста малък.
Недостатъците на този метод са свързани с неправилното му прилагане. Често пъти на бебето се предлага гладко пасирана храна твърде дълго време и то свиква с нея и отказва да приема други текстури. Друга слабост е допускането на неучастие на бебето в процеса на хранене – когато родителят автоматично пъха лъжица в устата му, а вниманието на бебето е фокусирано върху играчка или още по-лошо – върху екран!
Храненето е умение, на което бебето трябва да се научи, а едно умение се усвоява чрез практикуването му. Затова е важно бебето да участва активно в процеса на хранене.
Това се постига по-лесно с метода Захранване водено от бебето (ЗВБ), при който храната не се пюрира, а на бебето се предлагат парчета с подходяща форма и мекота, така че то да се храни самостоятелно почти от самото начало. Счита се, че бебетата, захранени по метода ЗВБ, се научават по от рано да се хранят самостоятелно и с много по-голяма охота опитват нови храни.
Специфично за този метод е, че е подходящ за бебета над 6 месеца, при които е намалял рефлекса на избутване. В началото те хапват по-малко, отколкото ако се предложи пюрирана храна и се цапат много повече, но сравнително бързо наваксват. При ЗВБ има известни ограничения, защото някои храни е по-трудно да бъдат предложени за ядене с пръси и защото много родители се страхуват от задавяне. Привържениците на метода обаче считат, че при правилно приготвяне на храната рискът от задавяне е минимален. Отделно от това смятам, че независимо кой метод се следва, е добре родителите да са запознати с практиката за оказване на първа помощ при задавяне като изкарат подходящ курс. У нас такива курсове се водят от опитни педиатри и са наистина добра идея не само във връзка със захранването, а въобще във връзка с грижата за бебе.
Моят личен опит
Първото си дете захранвах предимно с пюрирана храна. Сравнително редовно предлагах и храна за ядене с пръсти, но водещи бяха пюретата. Мисля, че в онзи етап подценявах значението на активното участие на бебето в процеса на хранене и допуснах слабостта аз да бъда по-активна в този процес. Последиците са, че сравнително дълго време дъщеря ми очакваше да “бъде хранена” и макар в никакъв случай да не е “злояда”, не е от децата, които с готовност опитват нови храни.
С второто бебе, което захранвам в момента, реших да обърна съотношението: предлагам основно храна за ядене с пръсти и епизодично храна с лъжица. В този смисъл не следвам нито един от горните 2 метода в чистия им вариант.
Защо?
Логиката ми е много проста: основна цел на захранването е да дадем възможност на бебето да опознае различни вкусове и консистенции; да се научи да движи храната в устата си, да я предъвква и да я преглъща. Затова, колкото повече вкусове и текстури му предлагаме, толкова по-ефективен ще бъде процесът.
Храната на парчета (finger foods) учи бебето да отхпва и да дъвче. Пюрираната (в началото) и намачканата (след това) храна му помага да опознае повече консистеции, да има по-голямо многообразие, както и да го окуражи да ползва лъжица.
Това е начинът, по който се храним и ние като възрастни. Можем да дъвчем, но понякога искаме топла и течна храна като супа или пасирана храна като хумус. Защо да лишаваме бебето от възможността да се храни разнообразно?
Знам, че част от привържениците на ЗВБ твърдят, че ако предложим на бебето лъжица, това вече не е ЗВБ. Позволявам си да не се съглася с тях. Първо защото самият израз ЗВБ не е патентован да означава единствено и само предлагане на парчета. И в този смисъл който и метод да следваме, винаги е добре да позволим на бебето “да ни води”. Да се вслушваме в сигналите му за глад и ситост, в това какво харесва и какво не.
И второ, защото ми е категорично безразлично дали начинът, по който захранвам бебето си ще носи едно или друго име/етикет! Много по-важно ми е това бебе да се храни разнообразно, да се научи да бъде самостоятелно независимо дали ползва ръцете си или лъжица, да харесва и да пробва с готовност различни храни.
За момента комбинацията, която прилагам постига точно този ефект и на 8+ месеца Макси е доста самостоятелен в храненето. Преки впечатления от захранването му споделям почти ежедневно в профила ми в Инстаграм, а в следващата публикация тук ще се спра по-подробно на първите храни, подходящи за захранване.
Ако пък ви предстои захранване или сте започнали наскоро, може да се включите в уебинара ми „Първи стъпки в захранването“, който организирам на 19 юни от 10:30ч. Провеждам го за втори път и целта му е да помогне на родителите да се чувстват по-спокойни и уверени през първите месеци на захранването; да ги запознае с актуалните тенденции у нас и по света, да даде отговор на най-често задаваните въпроси. Уебинарът може да се гледа на живо или на запис. Повече подробности и линк за регистрация вижте ТУК.