Когато говорим за захранване, повечето родители признават, че се страхуват най-много от две неща:
- Въвеждането на алергените
- Рискът от задавяне
Темата за алергените е важна, защото на база нови проучвания, много държави промениха националните си препоръки за захранване преди 2-3 години и вече препоръчват ранно захранване с алергени. У нас официалните препоръки още не са променени и само отделни педиатри говорят за ползите от ранно захранване с алергени. Повече за тези промени и въобще за захранването с алергени може да откриете в книгата ми „По-здрави бебета“, а така също и тук в:
В този пост ще си поговорим повече за другия голям родителски страх (мой включително!) – риска от задавяне.
Риск от задавяне
Този риск съществува и каквото и да правим, не можем да го избегнем на 100%. Можем обаче да вземем необходимите мерки, за да го минимизираме и за да знаем как да реагираме, ако все пак се стигне до задавяне.
Кои са тези мерки?
✅ НИКОГА не оставяйте бебето или малкото дете да се храни само без наблюдение. Дори когато детето се храни самостоятелно, (практика която е добре да насърчаваме !), това винаги трябва да става в присъствието на възрастен, който може да наблюдава и при нужда да се намеси.
✅ Посетете курс за първа помощ за родители ПРЕДИ да започнете да захранвате бебето. Такива курсове се провеждат на живо и онлайн, а уменията, които ще усвоите на тях, могат да бъдат животоспасяващи. Аз лично изкарах присъствен курс за Спешни детски състояния към Академия Първа Помощ. От Училище по първа помощ пък предлагат и възможност за онлайн курс.
✅ Изгледайте някое видео като това, демонстриращо правилната техника за помощ при задавяне, докато успеете да посетите курс или за да си припомняте усвоените на него умения.
✅Не бързайте да предлагате твърда храна преди бебето да е напълно готово. Най-добре е предлагането на твърде храна да започне, след като бебето има контрол на врата и може да държи главата си стабилно в седнало положение. Този контрол се появява в периода между 4-ти и 6-ти месец.
Давене срещу задавяне
Много е важно да умеете да правите разлика между тези два случая, защото са напълно различни и само в единия от тях е необходима намеса.
Макар и плашещо за родителите, давенето е нещо съвсем нормално в процеса на захранване и в ранното детство. Малките бебета имат рефлекс на давене, разположен по средата на езика. Това е защитен рефлекс, който ги пази от случайно попаднали в устата предмети. При допир със средата на езика, рефлексът се възбужда и бебето започва да се дави и да плюе като по този начин природата пази бебето и намалява риска то да погълне опасния предмет. Между 4-я и 6-я месец този рефлекс се измества по-назад към гърлото. Това е и един от сигналите, че бебето е готово за захранване.
Макар и изместен обаче, рефлексът на давене все още е силен и се активира лесно. Ето защо в началото на захранването е добре да предлагаме на бебето полутечна храна с гладка консистенция (пюре, каша).
Много родители, водени от страха от задавяне, се поддават на изкушението да останат на тази гладко пасирана храна и след първите седмици от захранването. Подобна практика обаче не е добра за бебето. То трябва да се научи да дъвче, а всеки процес на учене изисква стимулация.
Всъщност бебетата имат 4 типа хранително поведение:
- Сучене (на мляко)
- Смучене (на ръка, предмет, храна)
- Мачкане на храната (с венци)
- Дъвкане (с венци и със зъби)
Първите две поведения са вродени. Бебето ги умее от раждането. Вторите две обаче се научават и колкото по навреме стимулираме бебето, толкова по-лесно се научава. Счита се, че повечето бебета могат да мачкат храна с венците между 4-ти и 7-ми месец и да дъвчат след 7-ми месец. Ето защо е важно преди бебето да навърши 9 месеца да опита различните текстури храна, показани в инфографиката по-долу – гладка, гранулирана, намачкана, смяла на малки малки парчета и храни за ядене с ръце.
Някои родители предпочитат да стартират с храна за ядене с ръце от самото начало на захранването – т.нар. метод “захранване водено от бебето“. Тук не веднъж е ставало дума, че терминът не се употребява напълно коректно, защото ВСЯКО захранване трябва да бъде водено от бебето и защото без значение дали на 6 месеца ще започнем с пюрета/каши или ще започнем с храни за ядене с ръце, към 9-ти – 10-ти месец едно бебе трябва да познава и да може да хапва храна с всякаква текстура.
И все пак ако се страхуваме от задавяне
Истината е, че този риск съществува както при най-малките, така и при по-големите деца, а дори и при възрастните. Също така е истина, че бебето може да се задави и с пасирана храна. Ето защо страхът не бива да се превръща в спирачка и да ни пречи да учим детето да се храни.
Добре е да знаете, че някои бебета се справят по-лесно и по от рано с твърдата храна. По-бързо се научават да дъвчат. Други са по-бавни в този процес и по-лесно се давят. Затова, както отбелязах и по-горе, всеки родител трябва да познава и да се води от своето бебе. Да бъде до него, да го наблюдава, да го учи, да му показва и внимателно да го насърчава да развива нови умения.
И макар на теория да е възможно задавяне с практически всяка храна, има някои храни които определено крият по-висок риск. Те лесно могат да бъдат глътнати цели и да попаднат в трахеята, спирайки потока на въздух. Може да ги видите на инфографиката.
В никакъв случай не предлагайте храни в този вид на бебе или малко дете, без значение колко добре справя с храненето и дъвкането. Можете да ги предложите обаче по начин, при който рискът от задавяне е минимизиран – настъргани, намачкани, нарязани на безопасни по размер парчета, както е показано на втората инфографика.
Списъкът от храни на тези инфографики не може да е пълен и със сигурност могат да се добавят още храни, но идеята е ясна. Най-голям риск от задавяне крият храни с малък размер и кръгла форма. Със сигурност тук можем да отнесем и една друга група храни, които не ви съветвам да давате на бебе/малко дете не само заради риска от задавяне. Това са твърди обли бонбони, желирани бонбони, дъвчащи бонбони, малки шоколадови яйца и бонбони, пуканки и т.н.
Що се отнася до целите ядки и кръгли плодове като грозде с тях е добре да внимавате не само в най-ранна възраст, но и по-късно, докато детето навърши 4-5 години и вече натрупа достатъчно опит с дъвкането и храненето.
Заключение
Страхът от задавяне е основателен, но той не бива да бъде причина да пасирате храната и да предлагате на бебето само пюрета до навършване на годинка, че и до по-късно. Въведете храни за ядене с ръце от началото на захранването или най-късно до 9-ти месец и помогнете на бебето си да се научи да дъвче. Бъдете винаги до него по време на хранене и за да се чувствате по-спокойни и уверени, обучете се как да реагирате в случай на задавяне.
Още за храненето на най-малките може да откриете в книгите ми “По-здрави бебета” и “Дневник на захранването”.
>