Захранване

Как да захраним бебето с алергени

09 апр.

След въвеждането на първите храни и захранването с храни, богати на желязо, идва ред за въвеждане на алергените. За повечето бебета е добре храните алергени да бъдат въведени между 6-ти и 12-ти месец, следвайки естествения ход на захранването.

За определени бебета от т.нар. рискови групи се счита, че може да е полезно ранното захранване с алергени в периода 4-ти – 6-ти месец, но за тези по-особени случаи ще стане дума по-долу.

В общия случаи за въвеждането на алергени е важно да знаете следното:

  • Въвеждайте само по 1 алерген
  • Захранвайте с алергени, само когато бебето е напълно здраво
  • Започнете със съвсем малко количество – ¼ до ½ чаена лъжичка
  • Изчакайте поне 3 дни преди да въведете нова храна
  • Въвеждайте алергени през първата половина на деня – на закуска или обяд
  • Ако бебето е с екзема, изберете момента, когато не е обострена и сърбяща
  • Не прилагайте т.нар. кожен тест – натъркване на храната алерген върху кожата; резултатът може да бъде подвеждащ
  • След като веднъж сте захранили с даден алерген, включвайте го редовно в менюто на бебето

Кои са храните алергени?

Принципно всяка храна би могла да бъде алерген за конкретно дете, ако имунната му система реагира на белтъчния компонент в нея. В популационен аспект обаче най-много бебетата у нас реагират негативно на следните храни – яйчен белтък, ядки,  фъстъци, риба и ракообразни, пшеница и в частност глутен, мляко и млечни храни, сусам, целина, ягоди.

Друга храни, към които бебетата често проявяват реакции са домати, цитруси, мъхести и семкови плодове. Важно е да знаете обаче, че не всяка реакция е алергична! Специално доматите, цитрусите и някои плодове лесно предизвикват зачервяване при допир с деликатната бебешка кожа, но в 99% от случаите това не е алергична реакция.

Какво представялват алергичните реакции?

Това са нежеланите реакции на организма, задействани от специфични имунологични механизми след излагане на дадена храна. Условно се разделят на 2 големи групи – IgE медиирани или моментни, които се проявяват в рамките на 30 минути от досега с алергена и не-IgE медиирани или отложени, които могат да възникнат от 2 до 72 часа след досега с алерген.

Реакциите могат да бъдат:

  • леки – кихане, кашляне, течащ/запушен нос, зачервени и течащи очи
  • умерени – диария, повръщане, оток на устните и лицето, обриви, сърбежи, обостряне на екземапромяна в настроението
  • силни – анафилактичен шок – тя е винаги IgE медиирана и изисква незабвана медицинска намеса

При лека или умерена реакция се препоръчва захранването с този алерген да спре, да се изчака симптомите за отшумят напълно преди да се опита повторно захранване след 1-2 месеца.

Ако бебето не прояви никаква реакция спрямо дадена храна алерген в продължение на 2-3 предлагания и постепенно увеличаване на предложеното количество, то се счита за захранено с нея. Оттук нататък е важно тази храна алерген да присъства редовно в менюто му – поне 1-2 пъти седмично. Ако само захраните и повече не я предлагате, рискът от отключване на алергична реакция при последващо излагане на този алерген, остава.

Стари и нови препоръки за захранване с алергени

Само допреди няколко години официалните насоки за захранване с алергени почти навсякъде по света, включкваха препоръки за тяхното отложено въвеждане. Храни като прясно мляко, яйчен белтък, ядки и др. се въвеждаха след годинки, а при деца с алергия към белтъка на кравето мляко, екзема и обострен дерамтит захранването се отглаже дори до след навършване на 3 години.

В периода 2017 – 2020 година много държави по света промениха официалните си препоръки като промяната е толкова съществена, че обърква много родители и дори медицински специалисти. В момента САЩ, Канада, Япония, Англия и редица други държави препоръчват захранването с всички алергени да стане преди навършване на годинка като за децата от рискови групи съветват то да се проведе в периода между 4-ти и 6-ти месец.

Какво наложи тази революционна промяна?  

В основата ѝ са три големи медицински проучвания, проведения във Великобритания и Япония:

  • LEAP Study (Learning Early About Peanut Allergy), Великобритания
  • ЕАТ Study (Enquiry About Tolerance), Великобритания
  • PETIT Study (Prematurity’s Effect on Toddlers, Infants and Teens), Япония

И трите проучвания показват, че:

  • периодът между 4-ти и 6-ти месец е своеобразен прозорец, през който рискът от отключване на хранителна алергия е най-нисък, а ако такава се провокира, реакциите са най-леки
  • отложеното въвеждане на алергени след навършване на годинка не само не намалява риска от хранителна алергия, а дори го увеличава

Кои деца са от рискува група?

Тъй като няколко пъти споменавам децата от „рискова група“, ето и пояснение кои деца попадат в тази група. Най-общо става въпрос за бебета, които:

  • имат фамилна обремененост и генетична предразположеност към отключване на хранителна алергия, т.е. майка, баща или брат/сестра с хранителна алергия
  • имат вече съществуваща хранителна алергия, например АКБМ
  • имат обострен атопичен дерматит/екзема

В нерисковата група попадат всички останали деца. Това не значи, че дете от втората група е застраховано от проява на алергична реакция, но при първата група рискът е по-голям и при тях на база на горните проучвания се препоръчва ранно въвеждане на алергените.

Тук е важно да отбележа, че в много от държавите, които промениха препоръките си, бяха проведени и масивни образователни кампании от страна на местни педиатрични и научни дружества с цел разясняване на новите препоръки и съвети за прилагането им. У нас подобни кампании не са провеждани и официалните препоръки не са променяни, което означава, че редица педиатри без достъп до чуждоезични ресурси все още препоръчват отложено захранване с алергени.

Тъй като този текст има само информативен характер и не може да ви предостави всички необходими насоки за захранване на дете от рискова група, ако вашето е такова, бих ви насочила към някои допълнителни ресурси, с които да се запознаете и да споделите с вашия педиатър, ако той проявява интерес. Или да се насочите към друг лекар, който е запознат с новите световни препоръки и би ви подкрепил за прилагане на ранно захранване с алергени. При всички случаи, ако детето ви е от рискова група, е желателно захранването му да протича с подкрепата и под наблюдението на компетентен педиатър:

С кои храни алергени да започнем

За децата от нерискови групи въвеждането на алергени следва да стане в естествени ход на захранването. С какво обаче да започнете?

На практика първата храна алерген, която бебетата приемат, е мляко. Повечето адаптирани млека са на основата на краве мляко. Ако едно бебе приема АМ и не проявява алергични реакции, е малко вероятно да прояви такива и при захранването с млечни продукти. При кърмените бебета, положението е малко по-различно. Ако ексклузивно-кърмено бебе прояви алергични реакции, е препоръчително майката да прекрати консумацията на млечни продукти, докато кърми и да приема добавки с калций, витамин D и йод. Захранването с млечни при такива бебета става не директно, а чрез кърмата като майката започне да хапва по малко млечни храни и следи за реакции при бебето.

Следващият важен алерген, който е добре да се въведе най-късно до средата на 7-ми месец, е яйцето, което съдържа изключително важни за растежа хранителни вещества. Как да захраним бебето с яйце ще разгледаме подробно в отделна публикация.

Останалите храни алергени е добре да се въведат съобразно сезона, (ако са сезонни) или съобразно регулярното им присъствие в менюто на семейството.

Обобщение

В обобщение на тази дълга тема, подчертавам основните изводи:

  • алергените не са нещо, от което да бягате, а нещо, което да познавате и с което да запознаете бебето
  • при въвеждането на алергени преди годинка рискът от алергична реакция е по-малък отколкото при отложено въвеждане
  • при бебета от рискови групи се препоръчва ранно захранване, което добре да протече с подкрепа от страна на наблюдаващия педиатър
  • при захранване с алергени е важно да се спазват 5-те основни правила – да се въвеждат поотделно, когато детето е напълно здраво, да се дават преди обяд в много малки количества
  • след въвеждането да се включват редовно в менюто на бебето
  • алергичните реакции могат да бъдат моментни (проява до 30 минути) и отложени (проява от 2 до 72 часа)
  • не всички реакции спрямо храна са алергични – зачервявания по кожата от допира с храна могат да бъдат контактни реакции и не са причина тази храна да не бъде предлагана отново на бебето

Още полезни съвети за захранването и разнообразни рецепти, подходящи за бебета от 6 до 36 месеца, може да откриете в книгата ми „По-здрави бебета“.

User Avatar

About Маги Пашова

Маги Пашова е нутриционист и сертифциран хранителен терапевт по системата SOS (sequential oral sensory) за работа с деца с проблемно хранене. Има редица обучения в областта на early nutrition храненето през първите 1000 дни). Автор е на книгите “По-здрави бебета”, “Дневник на захранването”, “По-здрави деца” и др. Фокус на работата ѝ са бебета и малки деца, а целта ѝ е да помогне на повече родители за захранят и хранят децата си със спокойствие и увереност. С нейна подкрепа много родители отглеждат деца, които се хранят разнообразно и с апетит, изграждат позитивна връзка с храната и полезни хранителни навици.

Newer Как да захраним бебето с яйце
Back to list
Older Какво да НЕ ядеш, докато си бременна