Захранване при атопичен дерматит

Атопичният дерматит е една от темите, които най-често се появяват около началото на захранването. Дотогава родителите са се справяли с ежедневната грижа за кожата, но когато дойде време за първите храни, много от тях започват да се питат дали именно храната няма да влоши състоянието.

Това е и моментът, в който виждам най-много прибързани решения – отлагане на захранването, пропускане на определени алергени или изключване на цели групи храни „за всеки случай“.

Истината обаче е, че връзката между храненето и атопичния дерматит е много по-сложна.

Атопичният дерматит не е просто реакция към определена храна. Това е състояние, свързано с нарушена кожна бариера, особености на имунната система, генетична предразположеност и фактори на средата. Храненето има значение, но рядко е единствената или основната причина за появата или обострянето му.

Именно затова наличието на атопичен дерматит само по себе си не е причина захранването да се отлага или да се провежда по различен начин.

Напротив. При тези деца рискът от развитие на хранителни алергии е по-висок, затова съвременните препоръки са алергените да се въвеждат навреме, а не да се избягват без медицинска причина.

Защо храната е важна?

Това, което храненето може да направи, е много по-фино и много по-дългосрочно.

Разнообразното меню подпомага изграждането на чревната микробиота, която има ключова роля за развитието на имунната система и за регулирането на възпалителните процеси в организма. Освен това осигурява хранителни вещества като омега-3 мастни киселини, желязо и цинк, които участват в поддържането и възстановяването на кожата.

Но храната не е бутон.

Няма конкретна храна, която „лекува“ атопичния дерматит, както няма и храна, която автоматично го причинява.

Затова имам сериозни резерви към подхода, при който родители започнат да ограничават менюто още с първите признаци на екзема. В практиката си често виждам деца, при които още преди реално да е доказана хранителна алергия, вече са спрени млечните продукти, яйцата, глутенът, а понякога и още няколко групи храни.

Подобни ограничения рядко решават проблема, но много често създават нови. Менюто става все по-ограничено, увеличава се рискът от хранителни дефицити, а при някои деца това се превръща и в предпоставка за трудности с приемането на нови храни на по-късен етап.

Разбира се, има случаи, в които определени храни могат да бъдат тригер и важно да се избягват. Най-често това са млечните продукти, яйцата, пшеницата, соята или ядките. Но това не означава, че трябва автоматично да бъдат изключени от менюто. Когато има съмнение за хранителна алергия, подходът трябва да бъде целенасочен и проследен от специалист, а не основан на предположения.

Големите митове за захранването и атопичния дерамтит

Около захранването съществуват и много митове. Един от най-разпространените е, че децата с атопичен дерматит не трябва да приемат „оранжеви“ храни. Това не е вярно. Морковът, тиквата и сладкият картоф понякога могат да причинят леко зачервяване около устата при контакт с чувствителната кожа, но това не е хранителна алергия. Напротив – това са ценни храни, богати на каротеноиди, които имат своето място в разнообразното меню.

Друг подобен мит е избягването на риба, защото е алерген. Както отбелязах по-горе, атопичната кожа не е причина за отложено захранване с алергени, а напротив – предпоставка за тяхното ранно и контролирано въвеждане. Специално рибата е ценен изотчник на есенциални мастни киселини, които са едни от най-важните хранителни вещества, подпомагащи кожната бариера.

Храната не е всичко при борбата с атопичния дерматит

Разбира се, храненето е само една част от цялостния подход. Подходящата грижа за кожната бариера, емолиентите, щадящите измивни продукти, препаратите за пране, влажността на въздуха и редица други фактори също имат значение за контрола на състоянието.

Затова, когато говорим за захранване при атопичен дерматит, бих посъветвала родителите да запомнят най-вече едно:

Не позволявайте страхът да направи менюто на детето по-бедно, отколкото е необходимо.

Целта на захранването не е само да нахраним бебето днес. То поставя основите на хранителните му навици, на хранителния му статус и на развитието на имунната система за години напред. Именно затова решенията за изключване на цели групи храни трябва да се вземат само когато има ясна медицинска причина, а не превантивно.

Източници:

• EAACI Guideline: Preventing the development of food allergy in infants and young children (2020 update). Pediatric Allergy and Immunology, 2021.

• Greer FR, Sicherer SH, et al. The Effects of Early Nutritional Interventions on the Development of Atopic Disease in Infants and Children. Pediatrics, 2019.

• EAACI Task Force. Nutritional and dietary interventions for skin symptoms in children with atopic dermatitis without food allergy. 2024.