Детско хранене, Трудности с храненето

Когато детето настоява за едни и същи храни всеки път

25 юли

Всеки от нас си има любима храна. За някои може да е пица, за други сладолед, пържени картофки, пиле с ориз, лимонов кекс и т.н. Но никой от нас не яде любимата си храна всеки ден. Още по малко по няколко пъти на ден! Защо тогава сме склонни да позволяваме на децата да го правят?

Почти всяко дете в ранното си детство (межди 1 и 3 години) минава през период, през който отказва предложените храни и настоява за своите любими. При повечето деца този период минава сравнително леко и родителите може дори да не го усетят. При други обаче отказът е по-изявен.

Това най-често са деца, които имат травматични асоциации с храненето (хранени са насила) и изпитват тревожност на масата или деца със сензорни затруднения. За тези деца познатото и предвидимото създава усещане за сигурност и спокойствие. Лимитирането  на храненето до само няколко познати храни намалява тревожността им и им създава илюзорно усещане за сигурност.

От страх детето да не остане гладно родителите на такива деца започват да отстъпват и предлагат като алтернатива любима/предпочитана храна. Само и само малчуганът да хапне нещо.

Колкото по-често се повтаря предлагането на алтернатива, толкова повече детето започва да отказва и да настоява за своите любими храни. Нови и нови храни отпадат от менюто му и накрая може да се окаже, че то яде само 3-4 едни и същи храни всеки ден.

Това е проблем не само защото подобно хранене е ограничено и небалансирано, но и защото ако дълго време ядем едно и също, ами то просто ни омръзва! В хранителната терапия за това си има термин – food jag – или състоянието, когато детето започва да отказва любимите си храни, защото вече се е преситило. И ако това е съчетано с нежеланието да опита нищо ново, положението може сериозно да ескалира.

Какво да правите, когато детето ви настоява за едни и същи храни?

Планирайте менюто му така, че  всяко хранене да включва 1-2 от предпочитаните храни, но да не се ограничава само до тях. Поднасяйте тези любими храни от началото на храненето, а не като алтернатива, когато детето откаже да яде друго. Не отстъпвайте пред настоявания и молби. Бъдете подкрепящи, но установете ясни граници:

Мама/тате решава КАКВО, КЪДЕ, КОГА и КОЛКО да предложи. Детето решава КАКВО и КОЛКО от предложеното да изяде!

Детето не избира менюто, но може да избере от храните във вече предложеното меню. Детето не решава кога да яде. Правят го мама и тате като се стремят да създадат режим с предлагане на храна на всеки 3 часа. При това често предлагане дори детето да хапне по-малко на отделно хранене или да го пропусне изцяло, то има достатъчно други възможности през деня да си навакса. Затова то решава точно колко да изяде на отделното хранене.

Стремете се да редувате любимите храни и да не предлагате една и съща храна повече от веднъж на 2 дена. Ако хранителния репертоар на детето е много ограничен, опитайте да редувате доколкото можете, но не давайте едно и също на всяко хранене.

Винаги поднасяйте и храни, които детето не предпочита или не яде въобще. Смисълът е то да взаимодейства с тези храни (да ги вижда, докосне, помирише и в някакъв момент опита). Опитването може да не се случи на първото, второто или третото сервиране. Но единственият начин да се случи, е като ги сервирате и детето ги вижда на масата пред себе си. Затова не гледайте на неопитаната храна като на похабена и в никакъв случай не се отказвайте да я предлагате! Припомнете си „Стълбата на храненето“ и помогнете на детето си да се изкачва нагоре по нея с нелюбимите си храни.

Ако трябва да избирате между краткосрочната цел – детето да изяде повече на отделно хранене (като му давате любими храни) и дългосрочната цел (да разширите хранителния му репертоар и да го научите да яде повече храни), заложете на второто!

Работеща система от 4 стъпки

Нещо, което може много да ви помогне, е да прилагате следната ефективна система от 4 стъпки, за да избегнете стрес, плач, тантрум или бягство от масата. Следващият път, когато детето настоява за любимата си храна, опитайте следното:

  1. Валидирайте чувствата на детето: „Искаш пица? Да, тя е вкусна. Аз също много обичам пица“
  2. Поставете твърда граница: „Днес имаме пиле с картофи/кюфтета със салата/картофен огретен.“
  3. Сключете сделка: „Може скоро да хапнем пица. Какво ще кажеш в неделя да си направим домашна и после да гледаме семеен филм?“
  4. Отклонете вниманието: „Хайде да хапваме и после да поиграем на … (любима игра).“

Тази схема може да направи чудеса, но при две много важни условия:

  1. Детето има режим на хранене, който включва 3 основни хранения на ден с 1 или 2 подкрепящи закуски. Между отделните хранения не предлагате храна. Казвате, че кухнята е затворена. Така помагате да се регулира апетита и когато предложите храна, детето да е гладно (без да е прегладняло).
  2. Ако сключите сделка, че ще му поднесете любимата му храна утре или с ден/два дена, трябва да изпълните обещанието си. Доверието помежду ви е много важно, за да изгради детето позитивна връзка с храната и храненето.

Заключение

Децата обичат предвидимостта и ритуалите. Имат любими играчки и любими храни. Това им създава усещане за сигурност и контрол.

Родителите са наясно, че пълноценното и здравословно хранене изисква РАЗНООБРАЗИЕ. Ако отстъпват пред настояването за любими храни, детското меню може да стане еднообразно, предразполагащо към дефицити и криещо риск детето да се пресити и да започне да отказва дори любимите си храни.

За да не стигнете до там:

  1. Създайте и следвайте режим на хранене.
  2. При всяко хранене предлагайте поне 1-2 предпочитани / любими храни като ги редувате.
  3. Избягвайте да предлагате една и същ любима храна повече от веднъж в рамките на 2 дни.
  4. Ако детето ви настоява за друга любима храна следвайте стъпките по-горе и сключете сделка кога в близкото бъдеще ще я сервирате.

 

User Avatar

About Маги Пашова

Маги Пашова е нутриционист и сертифциран хранителен терапевт по системата SOS (sequential oral sensory) за работа с деца с проблемно хранене. Има редица обучения в областта на early nutrition храненето през първите 1000 дни). Автор е на книгите “По-здрави бебета”, “Дневник на захранването”, “По-здрави деца” и др. Фокус на работата ѝ са бебета и малки деца, а целта ѝ е да помогне на повече родители за захранят и хранят децата си със спокойствие и увереност. С нейна подкрепа много родители отглеждат деца, които се хранят разнообразно и с апетит, изграждат позитивна връзка с храната и полезни хранителни навици.

Newer Праскови за бебета
Back to list
Older 9 летни подкрепящи закуски за деца БЕЗ ГОТВЕНЕ