Две години след излизането на третото издание на „По-здрави бебета“ започнах все по-често да получавам въпроси: „А сега какво? Как да си храня детето нататък?“.
Тези въпроси са съвсем уместни, защото колкото и предизвикателно да е захранването, то трае само няколко месеца. А когато приключи, детето навлиза в нов период, който е не по-малко разнообразен и интересен от гледна точка на храненето. Периодът между 1 и 4-5-годишна възраст е времето, когато малкото дете все още опитва някои храни за първи път, свиква с по-сложни текстури, учи се да се храни самостоятелно.
В същото време растежът му значително се забавя и това се отразява на апетита. Много майки отбелязват, че двегодишното им дете изяжда по-малко, отколкото е яло като бебе. Това е напълно нормално.
Това е периодът , когато повечето деца започват да отказват нови храни и да проявяват избирателност. Реакцията на родителите към отказа определя дали детето ще го преодолее бързо или ще застине в него и ще стане злоядо.
Много деца тръгват на ясли и детска градина, посещават детски партита, откриват привлекателността на пакетираните храни с високо съдържание на захар. Как ще подходим към този естествен интерес, е определящо за дългосрочното им отношение към храната, а и за да не развият емоционална привързаност към сладкото.
В ранното детство на повърхността излизат проблеми, свързани с оралната моторика и сензорната интеграция (* способността да се възприема информация посредством сетивата, да се свързва с вече налични знания и да се възпроизвежда осмислен отговор). Обикновено, ако такива са налице, сигнали за тях е имало още при захранването, но най-често идентифицирането им става по-късно. Децата с подобни проблеми имат нужда от терапевтична помощ и родителска подкрепа, за да ги преодолеят и да могат да се хранят като всички останали.
При други деца пък подобни проблеми могат да възникнат в резултат на неправилна реакция от родителя към отказа от храна. В тези случаи отново е нужна помощ, за да се върне интересът на детето към храната и способността да се храни разнообразно.
Това са множество нови и непознати неща, пред които се изправят родителите, и за които малко се говори, няма достатъчно публична информация, нито насоки за справяне. Осъзнавайки всичко това и преминавайки лично през този период с второто ми дете, реших, че е време за продължение на „По-здрави бебета“ и създаването на книга, която да проследява храненето на деца между 1 и 5 години. Съвсем естествено дойде и заглавието й – „По-здрави деца“.
Написването на тази книга отне една година – от първоначалната идея до завършването на ръкописа. През това време изчетох стотици страници с проучвания за храненето на малки деца, изкарах няколко квалификационни курса, водени от чужди специалисти по детско хранене, и се сертифицирах като хранителен терапевт по метода SOS (sequential oral feeding), разработен от д-р Кей Туми.
Всичко, което ще прочетете в новата книга, е базирано на сериозна наука, задълбочени проучвания и аргументи. Голяма част от източниците, които съм ползвала, може да намерите като заглавия или линкове в края на книгата.
Но това не е всичко. В „По-здрави деца“ включих личния си опит на майка на две деца, едно от които е точно във възрастта, за която се отнася книгата. Максим беше мой основен дегустатор и помощник в заснемането на рецептите. Задълбоченото проучване върху психологията на детското хранене ми помогна да осъзная някои грешки, които съм допуснала при храненето на Дари, когато тя беше на тази възраст. За тях също споделям в кнгата. Истината е, че всички родители допускаме и ще допускаме грешки, неизменно водени от най-доброто желание да осигурим пълноценна грижа за децата си. Осъзнаването на допуснати грешки не бива да води до самоосъждане и чувство за вина, а само до идеи какво да променим в родителския си подход, за да подкрепим детето и да му помогнем да развие позитивно отношение към полезните храни и храненето.
Първата част на книгата е теоретична и покрива всичко, което е необходимо да знаете за храната, храненето, проблемите с храненето, кухнята и взаимодействието с храна извън нея. В първата глава се фокусирам върху това КАКВО има нужда да яде едно малко дете, кои са ключовите хранителни групи и вещества за него, от какво количество храна се нуждае, как да осигурим разнообразие и баланс. Втората глава отговаря на въпроса КАК се храни детето и разглежда различни поведенчески модели, през които преминават децата по отношение на храната, както и кои са правилните и неправилни родителски подходи. В следващата глава се спирам подробно на популярната тема за ЗЛОЯДСТВОТО, като правя разграничение между различните типове злоядство, причините за възникване и начините за справяне. Четвърта глава е посветена на БЕЗОПАСНАТА КУХНЯ, а в пета ще откриете различни идеи за ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ХРАНА извън часовете за хранене, които ще помогнат на детето ви да изгради позитивна връзка с храната.
Втората част на книгата включва 55 РЕЦЕПТИ, разделени в групи – „Закуски“, „Обяд и вечеря“ и „Разнообразни“. Рецептите са бързи и лесни за приготвяне. Отговарят на принципите на разнообразното и балансирано детско хранене, а в много от тях ще откриете идеи как да включите самото дете в приготвянето им.
Вярвам, че в „По-здрави деца“ ще намерите информацията, от която се нуждаете, за да се справите с лекота с храненето на вашето дете в ранното детство, да се чувствате спокойни и уверени, да знаете как да реагирате в различни ситуации, когато детето отказва храна. Но най-вече ми се иска книгата да бъде ваше вдъхновение да подходите към детското хранене положително и с интерес, да готвите разнообразно и да се забавлявате с детето в кухнята, на масата и при всеки досег с храната.
