Семейни есенни вечери по френски
Всеки свързва френската кухня с вкусна храна, богатство от вкусове и много традиции. Тези традиции са не само в приготвянето на храната и в рецептите, но и в съдовете за готвене.
Знаете за слабостта ми към качествените съдове за готвене, така че ще разберете колко вълнуваща беше за мен възможността да си партнирам с френския бранд Emile Henry и да изготвя за тях брошура с 5 френски рецепти, приготвени в съдове на марката.
Emile Henry (произнася е „Емил Енри“) е френска семейна фирма, чиято история ни отвежда близо две столетия назад до 1850 година. Дизайнът на съдовете се прави ръчно и до днес, както и не малка част от производствения процес. Всички съдове се изработват във Франция от бургундска глина. Имат силна и здрава глазура, устойчива на надрасквания и температурни разлики. Разпределят равномерно топлината за вкусни и здравословно сготвени ястия.
Разнообразието от форми и цветове ги прави търсени в цял свят от любители и професионални готвачи. Повече за тях може да видите в това видео.
Задачата, която имах, беше да подбера 5 френски рецепти, подходящи за есента, да ги приготвя и заснема в съдове на Emile Henry. Моят избор беше за Френска лучена супа, Тажин с нахут, Френски петлета с билки, Шоколадов кейк с кестени и Ябълков пай с маслено тесто. Цялата брошура с рецепти може да свалите ТУК, а сега ще ви разкажа повече за избраните рецепти.
Френска Лучена Супа
Най-вкусната френска лучена супа, която съм опитвала, беше в едно малко рибарско селце в Холандия преди 8 години Изключително живописно местенце с малки ресторантчета по крайбрежната улица, във всяко от които като специалитет се предлагаше лучена супа.
Когато бях бременна с Дари ходихме в Париж и една леко дъждовна юнска вечер се качихме на Айфеловата кула, защото през деня имаше огромни опашки. Любувахме се на светлините на града и слязохме от кулата към 23:00ч, когато аз реших, че непременно по това време трябва да ям лучена супа. Намерихме едно затварящо ресторантче близо до кулата, където се съгласиха да ни сервират супа в 23:20. Бяхме единствените клиенти в заведението, а докато си хапвахме супата, отнякъде се появи героят от филмчето „Рататуй“ и любопитно се разходи между масите. Запомних мишлето, но не и вкусът на супата. Не беше впечатляващ!
У нас лучена супа се предлага в много малко заведения, а хубава – никъде. Преди години имаше такава в менюто на „Виктория“ в Банско и с приятели сме ходили там специално за лучена супа, но по някаква причина спряха да я правят.
Така че, ако искате да пробвате вкусна лучена супа ще трябва да си я направите сами! Не е трудно, но отнема време, както повечето хубави неща. А рецепта, за която гарантирам, че ще ви хареса, може да видите в брошурата „Есенни вечери с Emile Henry”.
Тажин с нахут
Тажин е вид ястие, характерно за Северна Африка и по-специално за Мароко, като думата се използва както за назоваване на ястието, така и за съдът, в който се приготвя. Тажинът е коносовиден керамичен съд, в който храната се приготвя на бавен огън, а парата се кондензира и стича обратно по коносовидния капак на съда, така че съставките на ястието стават изключително крехки с наситен аромат и вкус. В тажин могат да се готвят както постни, така и местни ястия, да се експериментира с подправки, сосове и да се постига винаги отличен резултат.
Керамичните тажини на Emile Henry са направени от керамика FLAME, създадена специално за бавно къкрене. Цветовете им са ярки, а покритието изключително здраво и устойчиво на температурни разлики и дори ползване на метални прибори. Преди първоначалната експлоатация се прави специална подготовка. Съдът се пълни до средата с мляко и се оставя да къкри 5 минути на котлона, като е важно млякото да достигне горния ръб. Оставя се млякото да изстине в съда, след което той се пълни с вода и престоява поне един час. По този начин се удължава живота на покритието.
Рецептата, която включих в брошурата „Есенни вечери с Emile Henry” е за нахут с тиква и къри подправки, която е наистина много подходяща за есента.
Френски петлета с билки
Готвенето на месо не е сред силните ми страни. По-добре се справям с безмесни ястия. Но нямаше как в една брошура за френска кухня да не включа и нещо месно. Избрах птиче месо и по-конкретно френски петлета, които купих от магазин Вивенда в София. Класическата френска рецепта за петел е Coq au Vin или петел във вино, но тъй като съдържа доста вино и според мен не е подходяща за деца, предпочетох да приготвя петлетата с билки, като използвах много прясна мащерка и розмарин. В рецептата, която можете да видите в брошурата, също има малко вино, но количеството му е незначително в сравнение с рецептата за Coq au Vin. Все пак ако готвите за деца под 5 години, по-добре го пропуснете.
Шоколадов сладкиш с кестени.
И стигаме до десертите, сред които този сладкиш е абсолютен шедьовър! Приготвянето му отнема време, но ви уверявам, че абсолютно си заслужава и след като веднъж го опитате, ще искате да го направите отново! Нежната комбинация от кестеново пюре, шоколад и ром е истинска милувка за сетивата, а количеството захар в рецептата е минимално. Препоръчвам ви да ползвате натурален или черен шоколад с над 70% съдържание на какао. Както всичко във френската кухня в тази рецепта има масло. Не го заменяйте с кокосово или друга алтернатива. Използвайте истинско качествено масло, защото иначе ще развалите ефекта и както казва една моя колежка за използването на кокосово масло вместо зехтин при готвенето на паста: „Това кулинарно кощунство ще ви преследва нощем!“.
Най-трудоемко при този сладкиш е приготвянето на кестеново пюре. Знам че в някои държави продават готово и ако сте извън България, може да пробвате. У нас не съм виждала. А и съм чела, че готовото пюре няма особено добър вкус и аромат. Домашното от друга страна е невероятно и ако не беше толкова пипкаво, бих го правила редовно цяла есен – за ядене с лъжица, за мазане на палачинки, за слепване на домашни бисквити и за какво ли още не.
За да приготвите кестеново пюре, е добре да изберете хубави кестени, да ги измиете и да направите кръстовиден разрез на кората. Това е много важно, ако не искате някой да гръмне като кестенова бомба във фурната. Случвало ми се е и ви уверявам, че не е забавно. Печете кестените за 15-20 минути в силно загрята фурна и ги обелете, докато са горещи. Изстинат ли, беленето става много трудно! Обелените кестени сложете да се варят на котлона за още 15-20 минути и пюрирайте с част от водата – толкова, колкото е нужно, за да завърти блендера. От килограм кестени, се получава около 700 г пюре.
Ябълков пай
Есента не може без ябълков пай. А класическият ябълков пай няма нищо общо с т.нар. „здравословни алтернативи“. Прави се с истинско маслено тесто за хрупкава и пръхкава коричка, обвиваща меки канелено-карамелени ябълки. Вкусът и аромата са неповторими и ако се притеснявате от калориите, направете го само веднъж през сезона, но го направете по класическата рецепта.
Точно нея използвах за брошурата, както и може би най-любимата ми форма от колекцията на Emile Henry – тавата за къдрав пай.
Все пак вярна на себе си, не можах да не променя нещо в рецептата. 1 чаша захар за ябълковия пълнеж ми се видя твърде много и го намалих на половина. Ползвах ябълки сорт „Флорина“. Уверявам ви, че беше достатъчно сладко и нямаше нужда от допълнително захар!
Още веднъж цялата брошура с 5-те рецепти може да свалите от ТУК.
Ако решите да си доставите удоволствието от готвене във френските керамични съдове Emile Henry, може да ги намерите в магазините на Cook&Home и Метро. Също така може да ги поръчате директно от ТУК, като ползвате код esen20 за 20% отстъпка. Кодът е валиден до края на 2020г. Освен отстъпка от цената, първите 20 поръчки с кода ще получат и подарък – стилна дънкова престилка за готвене с логото на Emile Henry.
Пожелавам ви приятни есенни вечери с френска кухня и Emile Henry.
