Детско хранене, Трудности с храненето

10 причини малкото дете да отказва храна (+4 бонус)

25 юли

Когато едно бебе отказва храна, най-често причините са, че не харесва вкуса или текстурата, че е твърде уморено или твърде гладно. Възможно е един ден да откаже дадена храна, а на следващия ден да изяде всичко.

Нещата обаче стават малко по-сложни при прохождащите деца и децата между 1.5 и 4 години.  Често се случва малчуганите в тази възраст да отказват храна, дори ако като бебета са се хранили много добре. Този отказ може да не е еднократен, а далеч по-настоятелен и да завърши с тантрум (тръшакен и силен рев), ако родителят настоява.

Естествено отказът от храна силно тревожи родителите и често ги подтиква да пробват различни подходи, за да убедят детето да хапне още малко. Преди да прибегнете до телефон или друго устройство, обещания за десерт или други изкушения, добре е да знаете, че подобен отказ е напълно НОРМАЛЕН и дори очакван за тази възсраст! Зад него има поне 10 възможни причини, макар че докато ги изреждах по-долу стигнах до 14, а списъкът може и да се допълни.

Другият важен момент е, че обикновено този отказ е свързан с период от израстването, но поведението на нас родителите може да стане причина този период да продължи по-дълго! Затова вижте кои са най-честите причини за отказ от храна и каква ответна реакция да избягвате, за да не го задълбочите.

  1. Забавяне на растежа

Бебетата растат изключително бързо през пъравата година от живота си. Между 4 и 6-ти месец удвояват родилното си тегло, а до навършване на годинка го утрояват. До навършване на 2 години обаче теглото не се учетворява. Което на практика значи, че след годинка темпът на растеж значително се забавя.

Успоредно със забавянето на растежа апетитът намалява, защото организмът се нуждае от по-малко енергия. Нещата остават такива до пубертета, когато децата отново минават през етап на ускорен растеж и засилен апетит.

Ето защо едно дете, което е хапвало с апетит и желание като бебе започва да подхожда по-избирателно към храната и да хапва по-малко след навършване на 1.5 – 2 години. Напълно нормално е да откаже изцяло някое хранене или да хапне само няколко хапки. Това е част от саморегулацията на апетита и естествен етап от израстването.

  1. Неофобия

Това е страхът от нови храни и също е нормална част от израстването. Счита се, че този страх се е развил като защитен механизъм в процеса на еволюция и датира от времето на ловците и събирачите. Целта му е била да предпази прохождащите деца от това да напъхат в устата си нещо опасно или отровно.

Неофобията е реален страх и ако родителят го отрича, може серизоно да разстрои детето. По-правилният подход е да приемем, че това е естествена фаза на растежа, през която малкото дете преминава.

Най-ефективният начин да му помогнем да се справи с нея, е като ни вижда да се храним с храни, към които то изпитва страх и съмнение. Когато наблюдава, че мама и татко ядат без проблем въпросните храни, тревожността постепенно ще спадне и в някакъв момент може да се престраши да опита. Още една причина, поради която е важно децата да се хранят заедно с родителите си!

  1. Характер

Периодът между 1.5 и 4 години (toddler’s age) е период на формиране на хранактера, на заявяване и тестване на лимити и граници. Това е период, през които се формира Аз-а и децата са силно нарцистични. Не обичат да сподеялт, всичко е „мое“ и всичко трябва да става по техния начин. Естествено всичко това се прехвърля и върху храненето.

Някои деца са с по-силни характери и трудно подлежат на убеждаване. Ако са решили, че няма да опитат нещо, това решение е крайно. Няма смисъл да се опитваме да ги убедим в противното. Други са по отстъпчиви и с тях може да се преговаря, но в крайна сметка решението дали ще харесат нещо или не, е тяхно.

  1. Вкусови предпочитания

Бебетата и малките деца имат най-много развити вкусови брадавици за сладки храни. Това също е еволюционен механизъм за оцеляване, стимулиращ ги да търсят и харесват сладкото майчино мляко в месеците след раждането.

Вкусовите брадавици за горчиво и кисело обаче не са толкова добре развити. Зеленчуците съдържат вещества с неутрален, леко горчив или леко кисел вкус, който малките деца трябва да се научат да харесват. Това не се случва автоматично и от първото опитване. Нужно е време и повторяемо опитване, за да свикнат, приемат и допуснат даден вкус.

Освен че имат по-развити вкусови брадавици за сладко, малките деца като цяло имат повече на брой вкусови брадавици от възрастните. Това означава, че възприемат вкусовете по-различно от нас. Нещо, което е вкусно за нас, може да е твърде силно като вкус за тях. Може да си мислим, че е достатъчно само да опитат и ще им хареса, но в действителност това не е задължително.

Гените също влияят върху вкусовите предпочитания. Установено е, че можем да предаваме определени вкусови предпочитания на децата си. (3)

  1. Умения за хранене

Храненето е умение, което децата продължават да изучават и практикуват през ранното детство чак до пубертета. През този период все още откриват и свикват с нови храни и нови текстури. Някои деца се научават да се хранят много по-бързо и лесно от други. Това отново може да е свързано с индивидуалния характер, а и също с родителския подход и колко е насърчавано детето да се храни само.

Ранното детство е и периодът, през който малчуганите се учат как да се хранят в различна обстановка. Не се учудвайте, ако се окаже, че детето ви яде повече в детската градина, отколкото вкъщи. Или че хапва нещо с голяма охота при баба и дядо, а отказва същата храна у дома. Причината е, че могат да свързват дадени умения с дадена обстановка и им е необходимо време, за да започнат да използват същите умения в друга обстановка.

Не на последно място някои храни са по-трудни за ядене от други. Месото например изисква повече дъвкане и някои деца го отказват само защото им е по-трудно да го сдъвчат. Може да се случи да дъвчат продължително една храна и накрая да я изплюят. Това отново е част от процеса на усвояване на умението за хранене.

  1. Предпочитание за бежови храни

Запитвали ли сте се защо малките деца имат особено предпочитание за храни като хляб, паста, бисквити, кремвирши, пържени картофи и подобни? Това предпочитание за храни от бежовата цветова гама не е случайно, а причините са няколко!

От една страна тези храни са механично преработени, а това ги прави лесни за дъвкане. Малучганите полагат по-малко усилия при яденето им. От друга страна хлябът, бисквитите и пастата са въглехидрати, които се разграждат до глюкоза, а тя е предпочитаното „гориво“ за мозъка. През ранните години развитието на мозъка е изключително интензивно и то предопределя предпочитанието на децата към въглехидратни храни.

На последно място преработените храни са винаги еднакви на вкус и текстура т.е. при тях има предвидимост, а предвидимостта е нещо, което малките деца много обичат, защото им създава усещане за сигурност.

Иначе казано, детето ви винаги ще предпочете пържени картофи пред салата от зеле и моркови, което обаче съвсем не е причина да му предлагате само предпочитаните от него бежови храни. Колкото по-често вижда на масата и опитва по-малко предпочитаните, толкова повече ще свиква с тях и ще изгражда умения за хранене и увереност.

  1. Липса на апетит

Ако детето не е достатъчно гладно, е съвсем нормално да отказва храна. Това се случва обикновено, когато интервалите между отделните хранения са твърде кратки или има чести междинни похапвания. При най-малките е възможно и млечните хранения да влияят на апетита. Прохождащите деца между 1 и 2 години все още имат нужда от средно 400 мл мляко на ден, но ако приемат повече, това може да намали апетита им за твърда храна.

Желателно е между отделните предлагания на храна да има поне 2.5 до 3 часа, за да може детето да огладнее. Ако все пак настоява да хапва нещо в тези интервали, най-подходящи са плодове или зеленчуци.

  1. Болка

Когато детето е неразположено, апетитът му е занижен. Това важи и за нас възрастните. Никненето на зъби, настинки, вируси, ожулено коляно и всякакъв друг дискомфорт може да да бъде причина за пълен или частичен отказ от храна.

Особено негативен ефект върху храненето може да има затрудненото дишане. Всеки от нас знае, че когато сме с течащ и запушен нос, храненето е по-трудно и дори неприятно. Налага се да дишаме през устата и да редуваме дъвкане с дишане, което бързо изморява. Представете си сега едно дете, което е със запушен нос заради натистинка, алергия, синузит или друга причина. Съвсем нормално е то да отказва храна! Ако детето системно отбягва храненето, обърнете внимание дали диша добре и при съмнения, се консултирайте с лекар.

  1. Позиция на тялото

Малко известен факт е, че позицията на тялото в пространството има изключително голямо значение за храненето. Храненето е сложен процес и за да могат да се фокусират върху него, децата трябва да се чувстват стабилни и с упора под крачетата.

За да се убедите, опитайте да седнете на стол и да си вдигнете краката във въздуха. Какво се случва? Автоматично свивате корема си, за да имате упора. Възможно е да се свлечете на стола, за да компенсирате липсата на упора. Да се подпрете на масата пред вас? Сега си представете как бихте се хранили в някоя от тези позиции – със свит корем, свлечени или излегнати на стола. Трудно е!

За да се хранят спокойно, за децата е важно да имат стабилност в областта на гърба, таза, задната част на краката и стъпалата. Столчето, на което седят, трябва да им осигурява подобна посторална стабилност, а тялото им да образува прави ъгли между горната част на тялото и таза, между бедрата и подбедриците, между подбедриците и стъпалата. Стъпалата на свой ред трябва да са стъпили стабилно, а не да висят. Ако столът, който ползвате е висок или няма опора за крачетата, наредете кутии или книги, на които детето да стъпи, за да има упора на крачетата.

Уверете се също къде е поставена масичката за храна. В идеалния случай, тя трябва да е между корема и гърдите Някои столчета са така направени, че масичката застава между гърдите и брадичката на детето. Тази позиция също затруднява храненето и може да бъде причина за отказ от храна.

позиция на тялото

  1. Разсейване

Водени от най-добри намерения, някои родители прибягват до разсейване, за да накарат детето да яде. Разсейването може да бъде под формата на екрани, телефон, таблет, смешна игра, клоунада и т.н.

Този подход работи за кратко, защото детето неосъзнато отваря уста и поема поднесената храна. Дългосрочно обаче ефектът от подобен подход носи само негативи. Детето не взаимодейства с храната, не усеща разлика във вкусове, аромати и текстури, не различава сигналите на тялото си за глад и ситост, не усвоява нови умения за хранене. В действителност проучванията показват, че подобен подход стимулира злоядството.

  1. Самостоятелно хранене

Когато родителят или друг възрастен храни детето, то обикновено изяжда по-голямо количество храна. Но по-голямото количество на тази възраст не е непременно по-добро.

За малкото дете е изключително важно да усвои уменията за самостоятелно хранене. Начинът да му помогнем и да го стимулираме, е като го насърчаваме да се храни самостоятелно. Дори да хапва по-малко количество, то има 4 или 5 хранения на ден и достатъчно възможности да приеме нужната му за деня храна.

Когато се храни самостоятелно, детето не само взаимодейства по-активно с храната, но и има по-добра връзка със собственото си тяло и следва вродената си регулация на апетита.

  1. Принуда

Всички родители искаме децата ни да са добре нахранени и понякога прибягваме до принуда. Аз не правя изключение в това отношение, но следя внимателно и успявам да се спра навреме, когато се уловя, че допускам тази грешка.

Принудата може да им различна форма. Тя може да бъде:

  • Молбата да „опита само една лъжичка“
  • Подкупването да „хапне само една лъжичка за мама“
  • Обещанието, че ще получи десерт/филмче, ако си изяде супата
  • Заплахата, че няма да получи десерт, ако не изяде основното и т.н.

Всички тези действия, с които искаме да стимулираме детето да яде, защото се страхуваме да не остане гладно, единствено и само предизвикват у него стрес, който повишава стресогенните хормони и потиска апетита.

Когато подобен добронамерен натиск се упражнява редовно, храненето се превръща в стресово преживяване за цялото семейство. А най-добрият начин да стимулираме апетита на детето, е като му осигурим спокойна обстановка за хранене.

  1. Умора

Уморените деца нямат апетит. Те се нуждаят повече от сън, отколкото от храна.

Често родителите наблюдават, че детето се храни добре на закуска, средно добре на обяд и лошо на вечеря. Причината обикновено е именно в натрупаната през деня умора.

Ако и при вас е така, опитайте да изтеглите вечерята по-рано или направете закуската и обяда най-засищащите хранения за деня, а вечерята по-лека.

  1. Липса на активност

Физическата активност е пряко свързана с апетита на детето. Ако е играло в парка, тичало, карало колело или е било физически активно по друг начин, нормално е да има по-завишен апетит. В дъждовни дни или дни, които детето прекарва предимно у дома, ангажирано с по-малко подвижни дейности, апетитът му ще е по-слаб.

Напълно възможно е отказът от храна да се дължи и на комбинация от горните причини. Най-важното в случая е да осъзнаетете, че той е нормален, и че се случва при всички деца. Важното е да запазите спокойствие, да проявите търпение и да продължите да предлагате редовно храни, които детето отказва, без да настоявате то да ги опита. За него е достатъчно да ги вижда на масата и да вижда, че вие ги ядете. Това ще му даде спокойствие и увереност в някакъв момент, (когато то самото реши!) да им даде шанс отново.

Ако обаче детето започне да отказва голям брой храни, драстично намали количеството, започне да губи тегло или да става апатично, непременно се конултирайте с лекар! Зад упорития отказ на повече от един тип храна е възможно да има медицински порблем като скрит рефлукс или хранителна алергия. Други по-сериозни причини за отказ от храна могат да бъдат свързани със сензорно разстройство или проблеми с оралната моторика. В такъв случай е добре да потърсите хранителен терапевт, който може да направи нужната диагностика и да назначи терапия.

 

User Avatar

About Маги Пашова

Маги Пашова е нутриционист и сертифциран хранителен терапевт по системата SOS (sequential oral sensory) за работа с деца с проблемно хранене. Има редица обучения в областта на early nutrition храненето през първите 1000 дни). Автор е на книгите “По-здрави бебета”, “Дневник на захранването”, “По-здрави деца” и др. Фокус на работата ѝ са бебета и малки деца, а целта ѝ е да помогне на повече родители за захранят и хранят децата си със спокойствие и увереност. С нейна подкрепа много родители отглеждат деца, които се хранят разнообразно и с апетит, изграждат позитивна връзка с храната и полезни хранителни навици.

Newer 7 любими летни рецепти
Back to list
Older Витамин С за бебета и малки деца