Бременност, Захранване

Защо първите 3 години са ключови за микробиома

Микробиомът е общност от бактерии, гъби, вируси и други микроби, както и всичките им гени! Да, микробиомът съдържа и гени! Това изумително общество включва между 500 и 1,000 различни щама и е фокусирано основно в червата ни, но негови представители има и по цялото ни тяло – по кожата, гениталиите и дори в белия дроб.

Като във всяко едно общество, част от членовете му са добри и цивилизовани, а друга част не са. Затова е важно първата част да е значително по-голяма.

За микробиома говорим вече като за отделен орган в човешкото тяло. За ролята и значението на този орган може да се пише много, но тъй като не това е целта на този текст, ще отбележа само някои от най-важните му функции. Добрите бактерии от микробиома ни помагат да храносмилане храната си, да синтезираме витамини, да се борим с инфекции, да имаме стабилна кръвна захар и да поддържаме стабилно тегло. 

Според нарастващ брой проучвания микробиомът е свързан със състояниq като алергии, екзема, астма, затлъстяване и други, които може въобще да не се отключат или значително да се подобрят при ефективно функциониращ и балансиран микробиом.

Как се формира микробимът

Начинът на раждане, кърменето, захранването и храненето през първите 3 години от живота на бебето имат ключова роля за формирането на микробиома. Ще се спра на кратко на ролята на всеки от тези фактори.

Раждането

Първоначалната инокулация (заселване с бактерии) в човешкия организъм се случва в момента на раждането. Естествено родените бебета приемат изобилие от ценни и полезни бактерии при преминаването си през родовия канал. Тези микроорганизми укрепват имунната система и поставят начало на правилната колонизация на чревния микробиом.

Все повече проучвания показват, че при бебета, родени чрез секцио, положението е значително по-различно, защото те се раждат в стерилна среда и първите микроорганзизми, които попадат в тях и поставят начало на инаколацията, са болнични бактерии и бактерии от хора, различни от майката.

Ето какво споделя по въпроса британската изследователска Тони Харман, един от създателите на документалния филм Microbirth  и автор на книгата „Your Baby Micriobime”:

В майчината утроба фетусът се развива в почти стерилна среда и разчита на майката за защита. Но когато бебето се роди, то попада в свят, пълен с бактерии, някои от които са лоши (патогени), но някои са добри.

През дните и седмиците, предшестващи раждането, специфични щамове бактерии мигрират към ключови локации в тялото на майката и се прехвърлят към бебето по време и непосредствено след раждането чрез родовия канал, контакта кожа до кожа и при кърмене. Ролята на тези бактерии е да обучат човешките клетки на бебето как да различава “приятелите” от “враговете”, така че собствената му имунна система да започне да неутрализира патогените. Този процес активира имунната система на бебето и го пази от заболявания през целия му живот.

За съжаление при външни намеси като използването на синтетичен окситоцин, прием на антибиотици, Цезарово сечение и хранене с адаптирано мляко, преносът на полезни бактерии от майката към бебето се прекъсва или изобщо не се осъществява. При бебета, родени чрез секцио, първият контакт може да бъде с болнични бактерии или с тези на непознати хора, а не със специалния бактериален коктейл, приготвен от тялото на майката.

Най-новите научни проучвания индикират, че ако бебето не бъде правилно инокулирано с майчините бактерии при раждането, собственият му микробиом остава “незавършен” по думите на д-р Родни Р. Дитерт, професор по имунотоксикология в Университета Корнел. Следователно, имунната система на това бебе може никога да не се развие до пълния си потенциал, предразполагайки бебето към едно или повече сериозни заболявания в по-късна възраст.”

Кърменето
Тъй като начинът на раждане не винаги е въпрос на избор и оперативното раждане може да бъде необходимо по медицински причини, ефектът от такова раждане може да се компенсира чрез кърмата.

Майчината кърма е пробиотична напитка! Най-добрата, която бебето може и е добре да приема. 

Имунната система на майката внимателно избира пробиотични щамове от нейния собствен микробиом и ги транспортира до млечните жлези, за да ги включи в състава на кърмата. Така кърмените бебета приемат полезни бактерии, директно осигурени от организма на майката.

Нещо повече, майчина кърма съдържа олигозахариди – пребоитици, които осигуряват храна за формиращия се в организма на бебето микробиом.

При кърмачето бактериите от микробиома помагат за храносмилането на млякото, но в същото време обучават имунната му система как да различава полезни от патогенни бактерии и играят ключова роля по отношение на състояния като алергии, екзема и астма.

Захранването

Преминаването от изцяло млечно към смесено хранене и въвеждането на твърди храни в менюто на бебето води до драстична промяна в микробиома. Бебето вече се нуждае от нови, различни щамове, които да му помагат да разгражда и усвоява новата храна.

 

Най-ценното, което бебето може да получи през този период е РАЗНООБРАЗИЕ. Колкото повече разнообразни щамове съдържа микробиома, толкова по балансиран и функционален е той. Както и при всяка друга екосистема, като например джунглата или океана, голямото биоразнообразие е знак, че системата е здрава и процъфтява.


Разнообразието в микробиома се постига с разнообразна храна. Проучванията показват, че обществата, които не се хранят с модерна индустриална храна, а консумират повече необработени продукти, зеленчуци, пълнозърнести и бобови храни имат много по-разнообразен микробиом и много по-рядко боледуват от типичните за развития свят незаразни хронични заболявания като затлъстяване, диабет 2, сърдечно-съдови и автоимунни заболявания.

Захранването и храненето на бебето с разнообразни храни през първите години от живота му е ключово за формирането и развитието на микробиома.

Хранене през първите 3 години

Ето някои базови принципи, които е добре да следвате през този ключов за развитието на микробиома период:

▫️ Заложете на разнообразие от растителни храни.
▫️ Не предлагайте на бебето една и съща оризова каша всеки ден, а включете в менюто му разнообразни зърнени култури като овесени ядки, просо, елда, киноа, царевичен грис, булгур и др.
▫️ Започнете захранването със зеленчуци и търсете сезонно разнообразие. Предлагайте различни зеленчуци и различни цветове. Не се обезсърчавайте, ако бебето отказва даден зеленчук. Предлагайте го отново и отново. Често пъти ключът е в повторението, което му дава възможност да свикне и да възприеме дадена храна.
▫️ Не пропускайте бобовите култури. Различните видове леща, боб, грах и нахут са чудесен източник на фибри, които хранят полезните бактерии, но в същото време тези храни са богати и на протеини.  

Идеи за различни рецепти с разнообразни растителни храни, подходящи за бебета и малки деца, може да откриете в книгата ми „По-здрави бебета“.

Прием на пробиотици

Имат ли роля в този процес пробиотиците и следва ли да се дават на бебета и малки и деца?

Проучванията по отношение ползите от приема на пробиотици при най-малките са все още доста ограничени, но непрекъснато растат.

Това, което знаем, е че вече има проучвания, които свидетелстват за ползи от приема на пробиотици за контролиране на алергии облекчаване на екзема. Пробиотиците могат също да помогнат за облекчаване и съкращаване периода на диария. 

Други проучвания свързват приема на пробиотици с облекчаване на състояния като рефлукс и запек. Тези състояния могат да бъдат много мъчителни за бебето и за родителите, а според проучванията, пробиотиците биха могли да ги облекчат ида намалят плача на бебето.

Друго проучване свързва приема на пробиотици с облекчаване на коликите – още едно с състояние, характерно за първите месеци от живота на бебето, което може да причини значителен стрес на самото бебе и на родителите. 

Всички изследователи предупреждават, че на този етап научната база, с която разполагаме по отношение приема на пробитоици от бебета и малки децата е ограничена. Очаква се в бъдеще да се натрупат нови данни, които могат да разкрият и други ползи от пробиотиците като цяло, както и от ролята на отделни щамове.

Друго, на което учените обръщат внимание, е че макар да се считат като цяло за безопасни, пробиотиците, включително бебешките, са продукт на нерегулирани производство и реклама. Затова преди да се даде пробиотик на бебе, е добре да се направи консултация с лекар и да се избере продукт на производител, който спазва високи стандарти за качество и безопасност при производството.

Кои са характеристиките на ефективния пробиотик?

Все повече се налага разбирането, че е една пробиотична формула е по-ефективна, ако щамовете в нея са изолирани от източници, географски разположени в средата, в която живее приемащият пробиотиците. В този смисъл е добре при избор на пробиотик за българско бебе да изберем български производител. 

Вече няколко пъти в текста подчертавам значението на разнообразието за микробиома. Това важи и при избора на пробиотик – мултищамова формула е за предпочитане пред продукти, съдържащи единичен щам. Сред щамовете, които се препоръчват за бебета и малки деца, са B. bifidum, B. infantis, B. Longum, L.acidophilus, L.bulgaricus и Str.thermophilus.

Друга отличителна характеристика на ефективните пробиотици е симбиотичната комбинация от пробитотици и пребиотици. 

Един от продуктите, предлаган у нас, който отговаря на изредените характеристики е Lactoflor kids. Продуктът съдържа щамове млечнокисели бактерии, изолирани от екологично чисти, съхранени източници от българската природа. Формулата включва 7 пробиотични щама и олигофруктоза, която е естествен източник на фибри. Тя служи за храна на добрите бактерии и благоприятства храносмилателните процеси. Продуктът е в прахообразна форма, която лесно се разтваря във вода или мляко за удобен прием от бебета и малки деца.

В заключение

Разнообразната чревна флора е ключова за доброто здраве през детството и целия живот. Първите 3 години от живота имат определящо значение за формирането на чревно разнообразие като раждането, кърменето, захранването и разнообразното хранене са сред водещите фактори.

Приемът на пробиотици от бебета и малки деца се свързва с облекчение на редица характерни за тази възраст състояния като рефлукс, колики, запек и диария. При избора на пробиотик е добре да се заложи на утвърден производител, който спазва високи стандарти за качество и да се избере продукт с мултищамова формула и щамове, извлечени от местни източници.

User Avatar

About Маги Пашова

Маги Пашова е нутриционист и сертифциран хранителен терапевт по системата SOS (sequential oral sensory) за работа с деца с проблемно хранене. Има редица обучения в областта на early nutrition храненето през първите 1000 дни). Автор е на книгите “По-здрави бебета”, “Дневник на захранването”, “По-здрави деца” и др. Фокус на работата ѝ са бебета и малки деца, а целта ѝ е да помогне на повече родители за захранят и хранят децата си със спокойствие и увереност. С нейна подкрепа много родители отглеждат деца, които се хранят разнообразно и с апетит, изграждат позитивна връзка с храната и полезни хранителни навици.