Blog
Защо е важно малкото дете да се храни заедно с родителите
Много често си говоря с майки, които ми споделят, че не успяват да обядват, защото трябва да нахранят детето и да го сложат да спи или че вечерят много късно, защото хранят, къпят и приспиват бебето. Винаги задавам въпроса защо не се хранят заедно с детето много често срещам учудени погледи.
Искам отново да припомня, че захранването на бебето и храненето на малкото дете не е просто предлагане на нови храни. То е много повече! То е процес, в който малкият човек се учи да се храни, опознава храната – различните вкусове, цветове, форми, текстури, научава се да разчита и разпознава сигналите за глад и ситост на тялото, изгражда хранителни навици, формира предпочитания, някои от които остават за цял живот.
Детето се учи да се храни, така както се учи да ходи и както се учи да говори. Всяко учене се случва по-лесно и по-ефективно, когато има помощ, подкрепа и стимул.
Бебетата и малките деца учат изключително много от наблюдение и имитиране. Наблюденията показват, че когато в семейството има по-голямо дете, по-малкото често пъти прохожда и започва да говори по-рано, защото гледа и подражава на своето братче/сестриче.
Същото е и с храненето. Когато детето се храни с по-големите от него, то наблюдава, опитва да подражава, получава пример и свиква с действията, които другите вършат. Само въпрос на време е да посегне да ги и извършва само́.
Когато оставим малкото дете да се храни само́ и никой около него да не яде, ние го лишаваме от този модел за наблюдение и подражание. Дали детето ни ще се храни самостоятелно на 1 годинка или ще чака да слагаме лъжицата в устата му до 3, зависи до голяма степен от нас.

Малкият ми син е с нас на масата от първия ден на захранването си. В началото храната му естествено беше различна – еднокомпоненти пюрета, каши, храни за ядене с ръце, които постепенно се усложниха до 2 и 3 компонентни пюрета и пастети, добавиха се нови храни за ядене с ръце; постепенно започна да опитва от нашите чинии храни, с които вече е захранен. След 10-месечена възраст вече съобразявах семейното меню с него и готвех неща, които мога да предложа и на него, за да вижда, че яде същото като мама и татко, че всички се храним заедно. Като изключим най-първите седмици на захранването, когато помагах с лъжица, синът ми бързо започна да се храни приоритетно сам. Най-напред с ръце, използвайки палмарен захват т.е. с цяла ръчичка. След това включи и пинсетен захват т.е. с палец и показалец. Около годинка вече ползваше подходящи детски лъжици, които сменях непрекъснато, за да свиква с различни видове. Някъде около годинка и 3 месеца, започна да ползва и малка вилица. На две спокойно яде супа самостоятелно. Това е изключително голямо улеснение за мен като майка и домакиня, а в основата на тази самостоятелност е факта, че го насърчавах да се храни сам от самото начало и че винаги имаше пред себе си модела на по-големите, които да следва.
При голямата ми дъщеря нещата се случиха малко по-бавно, защото тя не харесваше толкова храните за ядене с ръце или може би аз не успявах да ги приготвя по достатъчно атрактивен начин. При второто дете бях много изобретателна с рецептите и открих много повече възможности, което беше и причина да включа цял нов раздел с рецепти в новото издание на „По-здрави бебета“. Но макар и не толкова самостоятелна, дъщеря ми също се е хранила винаги с нас, освен в редки случай, когато някой отстъпва или закъснява.
Семейното хранене е важно не само за най-малките. Множество проучвания сред тийнейджъри показват, че децата, които имам поне 5-7 семейни хранения на седмица са:
- по-привързани към семейството си и с по-висока самооценка
- по-малко склонни към депресия
- по-малко склонни да посегнат към употреба на алкохол, цигари и марихуана
- по-предразположени към здравословен избор на храна
Проучване на Университета Станфорд, показва, че децата, които се хранят с родителите си по-често предпочитат плодове и зеленчуци и по-рядко посягат към пържени храни и газирани напитки. Това разбира се зависи и хранителните избори, които насърчават и демонстрират самите родители, но не са ли именно децата един от най-сериозните мотиватори родителите също да се хранят по-здравословно, за да им дадат положителен модел и за да се погрижат за собственото си здраве!
За родителе е далеч по-лесно и по-бюджетно да приготвят едно хранене за всички, отколкото да готвят различни ястия за по-малките и по-големите. Пестенето на време и средстава е фактор, който в днешно време не е без значение, макар в слуая нематериланите ползи за детето от това да бъде на масата с родители далеч надхърлят всички останали.
Без значение дали детето е бебе в процес на захранване, прохождащо човече, което се учи да се храни само, дете в предучилищна или училищна възраст, редовното хранене заедно с цялото семейство и позитивната атмосфера на масата, могат да имат изключителен позитивен ефект както върху изграждането на умения за хранене, така и върху вкусовите предпочитания и хранителни избори. Нещо повече, тези моменти на общуване и изграждане на връзка със семейството, се оказва, че повлияват позитивно физическото и емоционално здраве на детето в тийнейджърска и по-късна възраст – значими фактори, които да накарат родителите да преосмислят смисъла на редовното събиране на семейството около масата.
Източници:
- Correlations Between Family Meals and Psychosocial Well-being Among Adolescents
- The importance of family meals
- Family Dinner and Diet Quality Among Older Children and Adolescents
Още за храненето на най-малките може да откриете в книгите ми „По-здрави бебета“ и „Дневник на захранването“.
