Защо не бива да измерваме успеха на захранването в изядените грамове

Ако трябва да посоча една тема, която присъства в почти всяка моя консултация за захранване, тя не е кога да се въведе яйцето, как да приготвим зеленчуците или как да преминем от пасирани храни към парчета.

Тя е една много по-проста и се свежда до въпорса: „Колко трябва да изяжда бебето?“

Всеки млад родител се вълнува от този въпрос и най-сигурният начин да се чувства спокоен, е ако може да следва схема или таблица с конкретен грамаж (или милилитри), които бебето обичайно да изяжда.

Но в действителност не всички бебета се вписват в количествена схема. Има бебета, които понякога изяждат 20 грама. Друг път 80 грама. В някои дни отказват почти всичко. Тогава родителите започват да записват количества, да сравняват с други бебета, да търсят нови таблици и норми. И колкото повече се тревожат, толкова повече храненето се превръща в опит да бъде постигната една единствена цел – детето да изяде определено количество.

Разбирам това. Храненето е една от най-базовите родителски грижи. Напълно естествено е да се тревожим, когато ни се струва, че беебто ни не яде достатъчно.

Проблемът е, че когато превърнем количеството в единствен критерий за успех, започваме неусетно да вземаме решения, които работят срещу дългосрочната цел на захранването – да научим детето да яде.

Именно този проблем виждам най-често в практиката си: изместване на истинския фокус на за-хранването с краткосрочно количествено на-хранване.

До това изместване се стига не защото родителите не искат най-доброто за детето си. А защото рядко някой им обяснява, че захранването има и друга цел!

Захранването не е просто хранене

Когато попитам родителите каква е целта на захранването, получавам няколко обичайни отговора:

• „Да опита нови храни.“
• „Да замести млечните хранения.“
• „Да приема повече храна.“

Всички тези отговори са логични. Но всъщност пропускат най-важното.

Захранването е период, в който детето не просто опитва нови храни. То изгражда умения.

Това е огромната разлика!

За възрастния храненето е автоматичен процес. Взимаме хапката, поставяме я в устата, дъвчем, преглъщаме. Дори не се замисляме колко сложни движения извършваме.

За бебето обаче всяка една от тези стъпки тепърва се учи.

То трябва да се научи да гледа храната, да я докосва, да преценява как да я хване, да я насочи към устата, да отхапе, да я премести с езика си, да я сдъвче и безопасно да я преглътне.

И всичко това се случва, докато едновременно опознава нови вкусове, аромати, текстури и температури.

Храненето е сложна сензорно-моторна дейност, която изисква координация между движенията на устата, дъвченето, преглъщането и дишането.

Как да измерим успеха на захранването?

Когато погледнем на захранването като на етап, в който бебето се учи да се храни, става ясно защо количеството не може да бъде единственият показател за успех. Други такива критерии следва да бъдат дали бебето е докоснало храната, опитало ли е нов вкус, направило ли е няколко опита да се нахрани само и приключило ли е храненето без напрежение.

Този различен поглед върху захранването понякога е труден за приемане. Особено когато всички около вас питат: „Колко изяжда?“ или „Имате ли вече заместено хранене?“. Почти никой не пита: „Как се справи бебето днес?“ или „Какво ново умение упражни днес?“.

А уменията се изграждат бавно. Никой не очаква бебето да проходи, след като веднъж се е изправило. Никой не се тревожи, че след първата крачка е паднало. Защото сме приели, че за да се научи бебето да ходи, то се нуждае от време и от натрупване на опит.

При храненето обаче често забравяме, че също са нужни време и опит. Очакваме едва ли не всяко хранене да бъде по-добро от предишното. А всъщност развитието тук също не е линейно. Има дни, в които беебто ще изяде повече. Има дни, в които ще играе с храната. Има дни, в които ще отказва. Всичко това може да бъде част от нормалния процес на захранване и учене. И колкото повече възможност се дава на бебето да се упражнява, толкова по-самостятелно и уверено ще става при храненето.

Кога всъщност трябва да се тревожим?

Този въпрос също е много важен. И изобщо не твърдя, че  количеството няма никакво значение. Има ситуации, в които то е важно.

Има деца, при които недостатъчният прием е реален проблем. Има случаи, в които отказите са сигнал за медицинска причин, за неразвита орална моторика, за сенозрен проблем или за друго развиващо се хранително затруднение.

Именно затова считам за много подвежащи универсалните съвети от типа: „Оставете го гладно и ще прояде.“ или: „Всички деца са така. Ще го израсте.“.

В практиката си срещам както семейства, които се тревожат излишно, така и такива, които са чакали твърде дълго с надеждата, че проблемът ще се реши сам. Разликата между двете не може да се направи по интернет, нито да се определи по броя изядени лъжички.

Тя изисква цялостна оценка на развитието на детето, на хранителната му история, на начина, по който се храни, на уменията му, на растежа и на семейната динамика около храненето. Такава оценка правя по време на индивидуална консултация, която има за цел да определи дали детето има реален хранителен проблем или просто количеството, което приема, не отговаря на очакванията на родителите му.

Ако след този текст останете с една мисъл, нека тя да е следната: успехът на захранването не се измерва само с изядените грамове, а с придобиването и упражняването на нови умения.

Следващия път, когато храните бебето си, не се питайте само: „Колко грама изяде?“. Запитайте се:

• Какво ново направи днес?
• Опита ли нещо различно?
• Участва ли повече?
• Беше ли спокойно?

Защото количеството, което детето изяжда днес, ще го засити до следващото хранене. Но уменията, които изгражда по време на всяко хранене, ще останат с него години наред.

Източници:

• World Health Organization. Guideline for complementary feeding of infants and young children 6–23 months, 2023 – WHO guideline for complementary feeding
• WHO: Infant and young child feeding – WHO – Infant and young child feeding
• AAP: Managing Feeding Problems and Feeding Disorders – AAP – Managing Feeding Problems and Feeding Disorders