„Опитахме всичко, но не яде…“ Какво всъщност се случва

Много често работя със семейства с 2-3 годишни „злояди“ деца, които ядат много малко на брой храни и не желаят да опитват нови и различни. Всяко тяхно хранене е стрес за семейството и заявката на родителите често е еднаква: „Искам детето ми да започне да се храни разнообразно и да яде повече.“

Много често чувам истории, че детето „не харесва“ зеленчуци/плодове/месо/супа/готвено и родителите са принудени да му дават предпочитаните от него храни (обикновено хляб/мляко/някакво кремче/бисквити/паста без нищо или подобни) само и само да хапне нещо.

„Вкъщи винаги сме държали на добрата храна. Купувам чиста храна от ферми, готвя, а той дори не иска да опита.“ Сподели ми през сълзи една майка.

„Опитвахме какво ли не.“, разказа друга. „Готови пюрета, детска кухня, втора, трета, ние да готвим. Нищо не й харесва.“

Преди да стигнат до мен повечето семейства обичайно търсят проблема в храната. Вярват, че ако намерят „правилната“ храна, която детето им ще хареса, ще го успеят да го склонят да яде. Затова предлагат и изхвърлят купища храни, които си остават все така „нехаресани“.

А причината е, че при децата храненето не е само въпрос на вкус и харесване! И когато едно дете има селективен модел на хранене (иначе казано е „злоядо“!) решението не е в ХРАНАТА, а в ДЕТЕТО.

Какво е нужно, за да яде детето?

За да може едно дете да яде спокойно, трябва едновременно да са налице няколко условия:

• устата да знае как да обработи храната
• мозъкът да усеща ситуацията като предсказуема
• детето да има усещане за контрол

Това се получава, когато още в периода на захранване направим преход от пасирани към гранулирани текстури. Когато още тогава включваме бебето АКТИВНО в храненето. То трябва да е СУБЕКТ, а не ОБЕКТ на храненето. Включването означава да му дадем възможност да вижда храната си, да има достъп до нея, да пипа, да маже, да мачка. Означава също да предложим меки и безопасни храни за хващане с ръчичка, които бебето само да поднася към устата си.

Как се стига до 2-годишно „злоядо“ дете?

Това никога не е промяна, която настъпва за един ден, дори ако понякога родителите са убедени в това! Когато връщаме хранителната история назад, става ясно, че привидно добре ядящото доскоро дете всъщност е хапвало само пасирани храни и то само хранено от родител. Този подход работи за малко бебе в първите седмици от захранването, но когато продължи след навършване на годинка, означава, че:

• устата няма нужда да се учи да дъвче и обработва по-едра храна
• мозъкът не натрупва опит, че той самият може да се справи

Когато по-късно се появяват опити за по-различна храна (предлага се детска кухня или семейна храна) или нова среда (детето тръгва на ясла/детска градина), тялото реагира защитно.

Какво означава „защитна реакция“

Детето отказва храната, която родителите предлагат преди въобще да я опитало. Те го молят да опита само веднъж. Сигурни са, че ако опита, ще му хареса. Надяват се да изяде поне няколко хапки. Молят, убеждават, показват как те хапват. Но то категорично отказва.

Причината за този отказ, е че тялото на детето влиза в защитен режим. Когато то види, помирише или усети храна, с която не се чувства сигурно:

• нервната система се активира
• появява се напрежение още преди да е опитало
• мозъкът „изключва“ желанието за ядене

Това се проявява като:

• желание да стане и избяга от масата
• квалификации като „гадно“ или заявка „това не го ям/няма да го ям“
• блъскане на чинията
• бутане на храната
• плач
• силна реакция, когато някой настоява

Важно е да знаете, че в този момент детето не може просто „да се стегне“ и да яде, дори да иска да ви угоди.

А защо яде храни като бисквити и/или солети?

Това често обърква родителите. Защо приема бисквитка, но отказва ябълка? Щом яде хляб и солети, значи може да дъвче, защо тогава се дави и от най-малките частици в пасираната му храна.

Отговорът е лесен. Пакетираните храни като солети и бисквити:

• са предсказуеми – винаги еднакви
• не изискват адаптация
• носят бърза награда
• не са свързани с натиск
• са с топяща се текстура – стават на каша в устата и могат да бъдат „сдъвкани“  дори при неразвити дъвкателни умения.

Затова тялото ги допуска.
Това не означава, че детето няма трудности, а че използва най-сигурния възможен избор.

Как тогава да накараме детето ни да яде повече храни?

И тук отговорът е прост. И много кратък. НЕ МОЖЕТЕ.

И не бива. Колкото повече го „карате“, толкова повече усилвате съпротивата му.

Първата ви работа не е да „го накарате да яде“ повече или по-голям брой храни, а да помогнете на тялото му отново да се почувства спокойно около храната.

Когато напрежението спадне и устата започне да натрупва нов опит, апетитът и интересът се появяват като следствие – не като цел сами по себе си.

Това правим със семействата, които избират да работят с мен. Стъпка по стъпка, прилагайки структуриран и подреден подход, учим детето да се чувства спокойно и уверено по време на хранене, а мама и тете да го подкрепят. Когато напрежението падне и дойде интересът, му помагаме да изгради и развие необходимите хранителни и дъвкателни умения. Тогава идва по-големия апетит. Тогава се разширява хранителния репертоар и в него влизат нови храни.

Няма как без основа да се гради къща. А основата на доброто и разнообразно хранене при децата е да са спокойни, да имат усещане за контрол върху това какво влиза в устата им, да имат хранителни и дъвкателни умения.

Ако четете това и разпознавате своето дете, знайте, че не сте сами.
Много семейства минават по този път и много от тези трудности могат да бъдат предотвратени или смекчени още в периода на захранването, когато се изграждат първите хранителни и дъвкателни умения.

За родителите на по-малки деца съм събрала в книгата си „По-здрави деца“ практически насоки как да се изгради стабилна основа за спокойно и разнообразно хранене още от самото начало – така че злоядството изобщо да не се превърне в тема у дома.

А когато трудностите вече са налице, с много търпение и структуриран подход можем да помогнем на детето постепенно да върне спокойствието си около храната и да разшири менюто си.
В консултациите си работя именно с това – първо възстановяваме усещането за сигурност и контрол, а след това надграждаме уменията за хранене и дъвчене.

Защото разнообразното хранене не започва от чинията.
Започва от спокойствието около нея.