Детско хранене, Захранване

Бебето отказва храна. Инат, каприз, етап или отблузия?

Когато едно бебе или малко дете отказва да се храни, първата мисъл на родителите е, че не харесва храната.

Ако става въпрос за бебе обикновено се пробват няколко бранда пюрета/каши; ако са давани готови, се пробва с домашни и обратното.

Ако нищо от горните не помогне, се решава, че е етап. Вероятно бебето още не е готово за захранване. Може да се изчака малко. Предлага се основно мляко.

А ако след седмици няма промяна?

Никои решават, че е каприз. Чуват съвети като: „Трябва да го накарате да яде!“ или „Оставете го гладно и ще прояде!“. Подобни съвети, разбира се, не работят. Само издават дълбокото неразбиране на естеството на проблема.

Защото в голяма част от тези случаи не става въпрос за фаза, инат или каприз. Става въпрос за отблузия.

Какво е отблузия (oral aversion)?

Отблузията е състояние, при което бебе или дете изпитва силен страх, отвращение или стрес при всичко, свързано с устата — храна, прибори, шише, гърда, дори допир около устата. Това не е каприз, а често е резултат от травматично или неприятно преживяване, което е формирало негативна асоциация с храненето.

Как се развива отблузията?

Причините могат да включват:

  • Продължително хранене със сонда
  • Чести медицински манипулации около устата (спринцовки, капки, аспирации)
  • Болка или гадене при хранене (напр. при рефлукс или стомашно-чревно състояние)
  • Повтарящо се повръщане или задавяне
  • Насилствено хранене или хранене под натиск; храненето за количество тип „само още една лъжичка“ също е хранене под натиск!

Какви са типичните симптоми?

  • Стискане на устни при опит за хранене
  • Отвъртане на глава, плач, писъци при вида на лъжица или бутилка
  • Силно давене, дори при малко количество храна
  • Отказ от гърда или шише, дори когато бебето е гладно
  • Липса на желание да постави храна, прибор или ръка в устата си
През последните месеци работих с няколко бебета с отблузия. Знам колко стресиращо и травмиращо за родителите е, когато бебето отказва храна. За жалост често в опитите си да подобрят нещата, трeвoжните родители допускат грешки, които влошават положението.
По-долу ще дам няколко общи съвета за това какво да правите или  да не правите, ако подозирате, че бебето ви е с отблузия. Разбира се, горещата ми препоръка е да работите със специалист, който има опит с това състояние. В много от случаите дори един специалист не е достатъчен, а е добре да се подходи комплексно с помощта на мултидисциплинарен екип. Този екип може да включва педиатър, гастроентеролог, хранителен терапевт, сенозрен терапевт, логопед с фокус върху орално-моторни умения.
И все пак откъде да започнете?
  1. Спрете натиска – Не настоявайте детето да яде. Вашата роля е да предложите, не да убеждавате.
  2. Създайте безопасна среда – Времето за хранене трябва да е спокойно, без очаквания, без екрани и без стрес.
  3. Насърчавайте игра с храна – Позволете на детето да пипа, мачка и изследва храната. Дори да не яде, това е важна стъпка.
  4. Предложете самостоятелност – Дайте възможност детето да се храни само с ръка или с тренировъчна лъжичка.
  5. Орална десензитизация – Правете леки масажи около и в устата (приемливо за детето) с цел повишаване на толерантността.
  6. Въоръжете се с търпение – Преодоляването на отблузията е процес. Може да отнеме седмици и месеци. Няма „бърза рецепта“, шорткът или вълшебна формула. Необходими са систематични и целенасочени усилия, за да преодолее детето страха/болката/травмата и да се довери на процеса.
Кога задължително да потърсите помощ?

Направете го възможно най-бързо, ако детето:

  • категорично отказва храна за повече от 2 седмици
  • не наддава на тегло
  • приема по-малко от 50% от нужния обем храна/мляко за възрастта
  • има постоянни рефлекси на давене/повръщане

Най-важното: Детето „не иска“ да се храни е невярно твърдение. Вярното е, че то не може или се страхува. Подкрепата с търпение, уважение и разбиране е първата и най-важна стъпка към преодоляване на отблузията.

About Маги Пашова

Маги Пашова е нутриционист и сертифциран хранителен терапевт по системата SOS (sequential oral sensory) за работа с деца с проблемно хранене. Има редица обучения в областта на early nutrition храненето през първите 1000 дни). Автор е на книгите “По-здрави бебета”, “Дневник на захранването”, “По-здрави деца” и др. Фокус на работата ѝ са бебета и малки деца, а целта ѝ е да помогне на повече родители за захранят и хранят децата си със спокойствие и увереност. С нейна подкрепа много родители отглеждат деца, които се хранят разнообразно и с апетит, изграждат позитивна връзка с храната и полезни хранителни навици.