Blog
5 модерни мита за захранването
Напоследък в интернет пространството се разпространяват разнообразни препоръки, блогове и видеа, представящи „революционни“ подходи към захранването на бебето. Част от тях звучат логично и дори примамливо, но в повечето случаи се базират на неразбрани фрагменти от научни теории или културни практики.
В тази статия ще разгледам пет от най-популярните модерни митове около захранването и ще обясня защо е важно да ги преценяваме критично.
Мит 1: Захранването трябва да започне с месо или дроб
Тази идея стъпва на разбирането, че бебето се ражда със запас от желязо, който се изчерпва към шестия месец. На този етап малкото човече има нужда от хранителни източници на желязо, а млякото не е най-добрият такъв. Затова теорията, че черният дроб и костният мозък са идеалните първи храни звучи доста убедително.
Но макар да е вярно, че черният дроб е богат на желязо и витамин A, той не е подходящ като първа храна за бебе по няколко причини:
- Черният дроб съдържа много високи нива на витамин A, който в излишък може да бъде токсичен.
- Текстурата му е трудна за обработка както дъвкателно, така и храносмиалтелно, което го прави неподходяща храна за бебе, особено преди 7–8 месец.
По-безопасен подход: Може да въведете малко количество добре сварен черен дроб в комбинация с зеленчук като картоф или морков след 7-ия месец. Достатъчно е това да се случва веднъж седмично, не като основен източник на желязо.
Месото и костният мозък може да не крият рисковете, отнасящи за черния дорб, но също са неподходящи първи храни. Вкусът и ароматът им не са особено привлекателни за бебето в чист вид. Малко количество, пасирано добре, и добавено към зеленчуково пюре се приема с много по-голяма лекота от повечето бебета. Ето защо е по-уместо захранването да започне с различни зеленчуци и едва когато бебето свикне с тях към зеленчуковото пюре да се добави месо.
Мит 2: Костен бульон вместо вода или мляко
Твърдението, че костният бульон трябва да замести млякото при приготвянето на захранващи храни или да бъде основна течност при захранване за бебета с АКБМ като се предлага вместо подходящо АМ, също няма научна основа. Костният бульон не съдържа пълноценен протеин, желязо или калций в значими количества, а дори може да съдържа остатъци от тежки метали като олово (от костите).
Потенциални рискове свързани с честото му предлагане на бебе са:
- Недостатъчен прием на хранителни вещества, ако бульонът замени млечното хранене
- Прекомерен прием на натрий, ако бульонът е приготвен с добавена сол и замени изцяло водата/млякото при приготвянето на захранващи храни
Как да го използваме безопасно: Костният бульон може да се ползва в малко количество за добавяне вкус към пюре или каша след 7–8 месец, но не трябва да е основна течност в менюто. Добре е в тези случаи да се заложи на домашно приготвен костен бульон, при чието сваряване не се изпозлва добавена сол.
Мит 3: Овче и козе мляко са по-добри от кравето при захранване
Често се среща схващането, че козето или овчето мляко са по-добре поносими, тъй като имат различен тип казеин и съдържат по-малко лактоза от кравето мляко.
Тук е важно да подчертаем, че всички животински млека (освен адаптираните формули) не са подходящи за основен източник на хранене през първата година. Такива си остават единствено кърмата и адаптираните млека.
Причините са, че животинските млека:
- съдържат високи нива на белтък и натрий, които натоварват бъбреците
- нямат достатъчно съдържание на фолат, желязо и витамин B12, което може да доведе до дефицити
Мит 4: Бебетата не трябва да ядат никакви зърнени храни
Привърженици на палео или безглутеновите режими често препоръчват изцяло избягване на зърнени култури, тъй като ги считат за „неестествени“ или „възпалителни“, а същото и защото съдражат оксилати, за които се счита, че пречат на усвояването на полезните минерали.
Истината е, че зърнените храни като овес, просо, елда и по-късно пшеница са важен източник на:
- Въглехидрати
- Влакнини
- B-витамини
Лишаването на бебето от тези нютриенти е не само необосновано, но и рисково, свързано с непълноценно хранене и потенциални хранителни дефицити.
Безопасен подход: Започнете с безглутенови зърнени храни като просо, ориз или елда, след което въведете овес и малки количества глутен (ръж, ечемик, пшеница) след 7 месец. Според Европейското дружество по детска гастроентерология (ESPGHAN), глутенът следва да се въведе между 4 и 12 месец, като се започне с малко количество и при продължаващо кърмене/АМ.
Мит 5: Захранването трябва да е изцяло водено от бебето (ЗВБ)
BLW (baby-led weaning) или ЗВБ има безспорно редица ценни ползи: насърчава ранна самостоятелност, подпомага моторните и хранителни умения, както и сетивно развитие. Това обаче не го прави единственият подходящ за захранване метод.
Нещо повече, за някои уязвими групи бебета, този метод не е препоръчителен за прилагане в чистия му вид. Такива са:
- Недоносените бебета
- Бебета с хранителни трудности или забавена орална моторика
- Бебета на родители с високи нива на тревожност (което води до напрежение)
Какво казва практиката: Комбинираният подход (ЗВБ + пюрета) често е най-адаптивният и безопасен метод за стартиране на захранването. Този комбиниран подход в никакъв случай не обърква бебето, но му позволява да натрупа по-богат опит с текстури и вкусове, като същевременно гарантира достатъчен прием на калории и желязо. Ако в хода на захранването бебето прояви изразен интерес към самостятелно хранене с парчета, както се случи с моя син и бебетата на много мои клиенти, е съвсем резонно пюрираните храни за ядене с лъжичка да отпаднат и захранването да продължи основно по метода ЗВБ.
В заключение:
Модерните теории не винаги са лоши, но е важно да ги пречупваме през:
- Научните препоръки
- Индивидуалните нужди на бебето
- Практическата приложимост в реалния живот
Ако се колебаете – не е нужно да навигирате този важен етап от хранителното развитие на бебето си сами! Разгледайте вариантите за подкрепа, които предлагам под формата на различен тип консултации и изберете подходящия според нуждите и етапа на захранване на вашето бебе.