Бебешката каша – митове и факти
Въпросът за кашата вълнува много родители в периода на захранването: дали и кога да я предлагат, готова или домашна да изберат, как да я приготвят, с какво да комбинират и т.н.
Повечето педиатри препоръчват готова каша за началните етапи на захранването. В Интернет обаче може да прочетете, че готовите каши са свръх-преработени, с ниска хранителна стойност и дори токсични. Нормално е това противоречие да обърква родителите и да поражда безпокойство. В крайна сметка всеки иска да избере най-подходящи храни за захранването на своето малко съкровище. Почти няма седмица, в която да не получа по няколко въпроса, свързани с кашата, на електронната ми поща или каналите ми в социалните мрежи. Затова тази публикация беше отдавна планирана, а нейната цел е да разграничи митовете от истината за кашата.
Готовите каши не са задължителни – факт
Причината много педиатри да препоръчват готови каши, е че тези продукти обикновено са обогатени с желязо – ключов за бебетата елемент, чийто дефицит може да доведе до изоставане в развитието и трайни когнитивни увреждания. Повечето бебета се раждат със запас от желязо, който е достатъчен за първите 6 месеца, но след този период намалява, докато нуждите на бебето растат. Млякото и особено кърмата, която е изначално бедна на желязо, не могат адекватно да покрият тези нужди и затова е важно след навършване на 6 месеца бебето да приема подходящи захранващите храни.
Подсилените с желязо каша са удобен и достъпен вариант, но далеч не са единственият, нито пък най-добрият. Месото, рибата и яйцата съдържат хемово желязо, което се усвоява много по-лесно от нехемовото, което ни предоствят растителните храни като спанак, бобови култури и подсилени зърнени продукти. Добре е да знаете, че добавянето на месо към растителен източник на желязо подсилва усвояването на нехемовото желязо. Затова комбинирането на малко пилешко месо с например спаначено пюре прави желязото в спанака по-лесно усвоимо.
Предлагането на каша като първа храна е базирано по-скоро на културна традиция, отколкото на наука. На практика спокойно можете да предложите източници на хемово желязо като месо или органово месо като първи храни и дори ААР (American Academy of Pediatrics) го препоръчва. Ако бебето получава 1 – 2 малки порции хемово желязо на ден в комбинация с различни растителни източници на хемово желязо, няма място за притеснения или нужда да предлагате с подсилени с желязо храни като готови каши. При навършване на годинка педиатърът при всички случаи ще ви насочи за профилактични кръвни изследвания, които ще ви ориентират дали има някакъв риск от анемия.
Иначе казано, не е нужно да разчитате на готовите каши като основен източник на желязо в менюто на бебето. Може да заложите на домашни каши или дори да ги пропуснете изцяло. Много бебета, които следват захранване водено от бебето, почти не опитват каши, макар че има вариант кашата да се приготви във вариант за ядене с ръце. Може да видите рецепта за такава каша в профила ми в Инстаграм.
Най-важният извод е, че бебетата трябва да получават богати на желязо храни всеки ден и ако не можете да осигурите други, то тогава е добре да заложите на готовите, подсилени с желязо каши.
Готовите каши не са полезни – мит
Чудесно е, че все повече хора се ориентират към истинската, прясна, домашно приготвена храна. Аз със сигурност я предпочитам. Няма нужда обаче да изпадаме в крайности и да отричаме абсолютно всичко, което идва в пакет или кутия.
На пазара има различни готови каши. Производството им е контролирано и отговаря на определени здравни и хигиенни стандарти. Има био варианти, както и такива с доста чист състав, съдържащи само смлени зърнени култури и добавени витамини и минерали. Именно тези микронютриенти ги отличават от домашните каши, които може да си приготвите с цели или смлени на брашно зърнени култури.
Защо е нужно в готовите каши да се добавят синтетични витамини? Наистина ли са необходими? Ако предлагате на бебето си разнообразна храна, коят включва зеленчуци, месо и бобови култури, тогава отговорът е „не“.
Оказва се обаче, че не всяко семейство има възможност или информация да го прави. Едно проучване, правено преди 10-тина години в САЩ, показва, че 80% от бебетата на възраст между 6 и 9 месеца ядат готови каши, по-малко от 10% ядат месо и по-малко от 3% ядат бобови храни. Не разполагам с по-актуална статистика или такава, правена за България, но допускам, че и у нас има бебета, които се хранят изключително с готови каши през първите седмици от захранването. Ако тези каши не са обогатени и ако в менюто на бебето има липса на други източници на желязо, цинк и витамин С, съществува риск храненето на бебето да е недоимъчно. Ето защо е прието тези ключови елементи да се добавят в синтетичен вид към готовите каши. Останалите витамини, които се слагат в кашите не са чак толкова значими и по-скоро имат маркетингов ефект.
Иначе казано, готовите каши с добавени витамини, намаляват риска за желязодефицитна анемия при бебетата, в чиито меню липсват други източници на желязо. Сред готовите каши на пазара има такива с доста чист състав – без захар, овкусители, оцветители и т.н. Приготвят се лесно, имат дълъг срок и са с гарантирано качество. В някои случаи и за някои родители са наистина удобен вариант.
Всичко това съвсем не значи, че не може да минете и без тях, ако решите да си приготвяте домашни каши и/или да предлагате на бебето си други разнообразни храни, богати на желязо!
Оризовата каша съдържа арсен – факт
Една от най-често препоръчваните каши за начало на захранването е оризова каша. Счита се, че е лесно смилаема и с неутрален вкус, който бебетата лесно приемат.
Проблемът е, че почвите и подпочвените води е натрупан доста арсен включително в опасната му неорганична форма и оризът, който се отглежда във вода, се оказва една от най-засегантите култури. За повече подробности вижте този доклад, изготвен от СЗО.
Проучване, проведено от американската Агенция по безопасност на Храните (FDA) през 2016г тества 1,100 продукта, съдъращи ориз, включително 69 вида бебешки каши. В тези каши е открито средно количество арсен от 1.8 микрограма на порция (25 г). В някои продукти количеството достига 3.8 микрограма на порция като сред продуктите с най-високо съдържание на токсичния елемент са основно био каши с кафяв ориз. Неорганичен арресн е открит и в други продукти, които често се консумират от деца като оризово мляко, зърнени барчета, оризова паста, оризови крекери и най-обикновен ориз. Като цяло кафявият ориз съдържа повече арсен и това дали е био или не няма значение. Може да видите пълния текст на анализа от проучването тук.
Като с повечето химикали и при арсена дозата прави отровата. След като този естествен елемент се среща в почвата и водата, ние сме изложени на малки дози от него всеки ден, без това да ни вреди. Въпросът е, кога минаваме границата на малката доза и къде е тази граница за едно бебе? През август тази година в САЩ беше въведен стандарт за допустимо съдържание на аресен в бебешки продукти и той е до 100 мкг на килограм храна. Или ако приемем, че една порция е 25 г в нея може да има до 2,5 мкг арсен, а както се вижда от цитираното по-горе проучване, не малко продукти на пазара надвишават този лимит. Подчертавам, че тези данни се отнасят до САЩ, но съгалсно докалдът на СЗО проблемът с ориза и съдържанието на арсен в него е глобален.
Какво означава това? Епизодичното включване на оризова каша и други продукти, съдържащи ориз, в менюто на бебето и на малкото дете, е ок. Но ежедневното предлагане на оризова каша по-скоро не е добра идея. Предлагайте каши от различни зърнени култури. Разнообразието осигурява баланс и е начин да избегнете проблеми, свързани с една определена култура.
Бебешките каши се правят от препечено брашно – мит
Друг разпространен мит е, че бебешките каши се правят непременно от препечено брашно. Майките, които решават да заложат на домашни каши, търсят начини да пекат и мелят брашно, убедени, че това е единственият правилен начин.
В действителност брашната в повечето случаи са рафинирани зърнени храни, които съдържат само вътрешния нишестен слой на зърното. Когато от едно зърно се отсранят ядрото и обивката, то губи не малка част от хранителната си стойност. Ето защо кашите, приготвени от брашно, са по-малко хранителни от тези, приготвени с цели зърна. При предлагането на каши от цели зърна, не само осигуряваме по-пълноценно хранене на бебето, но също така му даваме възможност да привикне по-разнообразни вкусове и текстури, отколкото ако приема само нишестени рафинирани храни.
Потенциалните проблем с целите зърна е, че те съдържат фитинова киселина, която пречи на освояването на желязото. Този проблем може да бъде избегнат, ако зърната се приготвят по традиционен начин с предварително накисване и измиване преди сваряването и пасирането им на каша. Наксиването намалява съдържанието на фитати с до 90%. Отнема малко повече време, подготовка и планиране, отколкото сипването на готова каша от пакет, но при добра организация, едва ли ще ви затрудни особено.
Можете да приготвите каша за бебето у дома – факт
Приготвянето на домашни каши е не само напълно допустима алтернатива на използването на готови такива, но и ви дава възможност да експериментирате с голямо разнообразие от зърнени култури, сред които овесени ядки, елда, киноа, булгур, ръж, ечемик, амарант, царевица и т.н.
Най-лесният начин за приготвянето им е да накиснете зърната за една нощ във вода и да изплакнете добре на сутринта. Да сварите в чиста вода до пълно разваряване и омекване на зърната и да комбинирате:
- С кърма или АМ за най-малките
- С плод или зеленчук + кърма/АМ
- С кисело мляко/извара/обезсолено сирене след въвеждането на тези продукти
- С млечен продукт + плод или плодово пюре
В началото може да пасирате кашите допълнително, но след първите седмици от захранването преминете постепенно към по-гранулирана текстура, а от 8-9 месец е добре кашата да съдържа малки парчета плод, зеленчук или сирене, които да стимулират бебето да дъвче.
Кашата е подходящ за сутрешна или следобедна закуска на бебето от момента на захранването до 2-3 годишна, че и по-късна възраст. Това че е подходяща обаче съвсем не означава, че е строго задължителна. Има и други начини да предложите зърнени храни на бебето и да разнообразите закуските му. Идеи и рецепти ще откриете в профила ми в Инстаграм и в новото цветно издание на „По-здрави бебета“, което предстои да излезе в края на 2020 година.
Личният ми опит
С първото ми дете пробвах 1-2 готови каши – основно, защото бях любопитна да тествам вкуса. Приготвях основно домашни. С второто, което определено предпочита да се храни самостоятелно с ръце, каши предлагам сравнително рядко. Правя го основно с цел разнообразие на менюто и защото искам детето да опитва и познава различни вкусове и текстури. Ползвам овесени ядки, елда, киноа или други цели зърнени култури, които накисвам и сварявам. Никога не ми се е налагало да ги пасирам, тъй като започнах захранването със зеленчуци и много бързо преминахме към храни за ядене с ръце. Когато в края на 6-ти месец предложих първите каши, Макси вече нямаше проблем с гранулирана текстура, така че пасирането беше излишно. Първите каши комбинирах само с плод или зеленчук, а след въвеждане на млечните храни добавям обезсолено сирене или извара. Към момента любимият му вариант е овесена каша с кисело мляко и плод като тази на снимката към поста. Най-голям фаворит обаче си остава кашата за ядене с ръце, която може да си хапва сам, без помощта на мама.
Ако смятате, че този текст ще бъде полезен за родители, искащи да разгранича фактите от митовете за бебешките каши, помогнете му да стигне до тях като го споделите.
