Честит рожден ден!

Година 1 се търкулна толкова бързо, че преди да свикна напълно с идеята, че съм майка, вече имам не бебе, а тропкащо из къщи малко човече. И дойде моментът да отпразнуваме нашата първа година заедно!

Идеята да отидем в детски клуб беше отхвърлена много бързо поради няколко причини:
– В средата на грипния сезон сме
– Дребосъчето още не се заиграва с други деца и предпочита да е до мама и татко
– Менюто, което те задължават да поръчаш по детските клубове, е нещо което не бих поднесла на детето, приятелите си или техните деца!

И така, решихме да си останем вкъщи. За щастие холът ни е достатъчно просторен да събере няколко дребосъчета и техните родители.

След като мястото беше определно, следваше избор на храна. Идеята на любимия: „Защо просто не купим всичко готово, а ти да си дадеш малко почивка?“ , срещна онзи поглед, който казва: „Благодаря ти, мило, че мислиш за мен, но няма начин!“

Има неща, които мъжете с типичния си рационален начин на мислене, просто не могат да разберат. Защо за теб е важно да приготвиш всичко сама, да го докоснеш, да го преживееш, да вложиш любовта си. Защото това е вид ритуал. Защото приготвянето на храна е свещенодействие. Защото това е начинът ти като майка да кажеш на детето си: „Благодаря ти, че ме избра!“

Първата част на подготовката включваше планиране на менюто и декорацията. Избрах основния цвят на партито да бъде нежно розово и да присъства, както в храната, така и в украсата.

С няколко ходения до книжарница Слънчогледи се сдобих с нужните материали, за да си отоворя работилничка „Сръчни ръце“ за изработка на розови пом-пони, буквички и други детайли за масата. Част от гостите се впечатлиха от българо-английската комбинация от букви в името на Дарина, но когато сама си рисуваш шаблоните (а не си се занимавала с подобни креативни неща последните поне 15 години), някак си избираш най-лесните за писане буквички! И се оказа, че имам българско Р и Н с англиско D и I, но няма значение – нека на детето да му е така …хм…по-международно!

Менюто включваше комбинация от сладки мъфини с боровинки и солени мъфини с маслини и сушени домати, всичките приготвени с пълнозърнесто брашно от спелта; любимите ми бананови палачинки, снежно-бели кокосови трюфели, био-кисело мляко пасирано с боровинки и едни чудесни пълнозърнести бисквитки, които приготвих по рецпетата на Михаела от Good Natured Food.

В малките чашки забърках едно любимо кремче от банан, тахан и брашно от рошков. Тази комбинация е изключително лесна за приготвяне и много сполучилива! Отделните съставки се допълват и преплитат; текстурата е кадифено-нежна; вкусът напомня шоколад, без да е твърде сладък; брашното от рошков внася любопитни нотки, а най-хубавото е, че за разлика от какаото, брашното от рошков няма стимулиращо действие и може да се консумира от деца! Това кремче е и чудесна следобедна закуска за малки палавници – засищащо, богато на фибри (от банана)и калций (от тахана), а ако дечицата са малко по-големи, могат да ви помагат и в приготвянето му. Няма точна рецепта – аз обикновено смесвам един банан с 1-2 с.л. сусамов тахан и 1ч.л. брашно от рошков, и пасирам. По-желание може да добавите малко канела или ванилия, локума или друг подсладител, както и да поръсите със смлени орехи.

И накрая, разбира се, Тортата! Може ли рожден ден без торта?! Нея вече оставих на професионалистите, разбирайте, поръчах от Ванилницата. Ваня, благодаря ти, че я направи розова, сочна, плътна и незабравима! Благодаря за милото послание на кутията и затова, че в последния момент ме спаси с бурканче тахан, след като в петък вечер след затаварянето на магазините, установих, че наличният вкъщи няма да ми стигне за да забъркам банановото кремче на следващата сутрин! Ами, така е, хапваме си го вкъщи този тахан и докато се усетя, вече е свършил!

Рано сутринта в събота станах, за да направя палачинките и кремчето, да подредя масата и да изпия чаша ароматно кафе в компанията на собствените си мисли. Нямам нужда от кафе за събуждане, но понякога си позволявам по една чаша заради аромата, заради любимия горчив вкус и заради удоволствието от живота! В тази ранна съботна сутрин усещах именно това удоволствие: навън едва се развиделяваше, валеше истински сняг (за първи път тази зима), а вкъщи ухаеше на канела и беше тихо, много тихо – с все още спящи Дари и татко. След малко рожденничката щеше да се събуди и да потърси мама, щеше да последва трескава подготовка на последните детайли, снимки, цветя, а после къщата щеше да се изпълни с малки човечета и весел глъч. Но тези няколко мига сутрешна тишина си бяха само мои и на чашата кафе; моят начин да си кажа: „Браво на теб!“.

Е, пухкавият сняг навън, изсипващ се от ниските сиви облачета, така и не позволи в стаята да стане много светло и снимките ми определено не се получиха с качеството, с което бих желала, но по-важното е, че в сърцата ни беше светло и празнично, и си пожелавам още много детски рожденни дни, в които да влагам парченце от себе си!

Маги Пашова

Аз съм Маги, възпитаник на CSNN, автор, блогър, посланик на Food Revolution, на добрата храна и на идеята за по-здравословен живот. Добре дошли в моя вкусен и шарен свят!