5 “здравословни” храни, които всъщност не са
Не беше отдавана времето, когато идеите за здравословно хранене, осъзната грижа и лична отговорност към здравето докосваха малцина; когато понятия като веган, без глутен, пробиотик, киноа и др, звучаха екзотично. Днес все повече хора у нас припознават нуждата от полезни, качествени и чисти храни като пренасочват потребителското си търсене към такива.
Всичко това е чудесно и прави България част от световната тенденция, свързана с търсенето и предлагането на по-добри храни. В тази връзка прогнозите за 2017 г бяха, че глобалната здравословна и уелнес индустрия, включваща тази на здравословни храни и напитки, ще достигне 1 трилион долара приход от продажби до края на изминалата година. Статистиката, с която разполагам за България, е към края на 2015 г и е свързана с увеличението на броя на сертифицирани био оператори в страната (т.е. производители, преработватели и търговци), които от 29 в края на 2003 г, достигат 6,173 в края на 2015 г т.е. днес със сигурност са повече.
С други думи потребителите търсят нови възможности, а бизнесът отговоря с различни модели ново предлагане. И съвсем естествено, някои от тези модели, извличат полза от търсенето, предлагайки продукти, за които се твърди, че са здравословни, но които всъщност не са.
В тази публикация ще се спра на 5 продукта или групи продукти, които често се маркетират като полезни, но на практика съдържат такова количество захар, че с право могат да бъдат наречени десерти. А десертите са храни, които ядем за удоволствие, не за полезност.
Естествено, в това да хапваме за удоволствие, няма нищо лошо и аз твърдо вярвам в принципа, че храната трябва да ни носи удоволствие и наслада. Въпросът е в това да знаем мярката и да не прекаляваме с количеството. И точно тук е подвеждащият момент, когато дадена храна се представя като полезна, а всъщност е десерт и човек, разчитайки на първото, започне да прекалява с количеството. Така че, ето с какво е добре да внимавате:
1. Зърнени закуски
Помня ясно времето, когато телевизията налагаше идеята за зърнена закуска от шарена картонена кутия, залята с прясно мляко и поднесена с чаша портокалов сок (от друга кутия) като модел на здравословна закуска.
По онова време още гледах телевизия и макар че вече отдавна не го правя, все още виждам по рафтовете на магазините кутии с различни зърнени закуски, които претендират здравословност и полезност.
Истината е, че ако погледнете на етикета списъкът със съставките, ще откриете, че повечето зърнени закуски (дори “био” вариантите) най-често съдържат комбинация от силно рафинирани зърнени храни, много захар и добавени химикали. Същото се отнася и до много пълнозърнести бисквити, зърнени барчета, мюсли-та и т.н.
С други думи, преди да решите, че нещо е здравословно, погледнете етикета и прочетете съставките. Вижте на кое място е захарта и имайте предвид, че съгласно изискванията за етикиране у нас в списъкът с продукти на първо място се слага тази с най-голямо процентно съдържание в продукта, следвана от втората, третата и т.н. Иначе казано, ако захарта или съответният подсладител са на първо или второ място, значи говорим за десерт, дори ако той е представен като “закуска”.
А ако търсите вариант на по-полезна зърнена закуска, най-добре си купете обикновени овесени ядки и си направете домашна гранола, която да хапвате с качествено кисело мляко.
2. Био плодови сокове и фрешове
А какво стана с чашата сок от горната визия за здравословна закуска? През последните години все повече хора, интересуващи се от здравословно хранене, се отказаха от т.нар. натурални сокове или иначе казано вода, захар и химия в кутия, като ги замениха с прясно изцедени плодови фрешове и/или студено пресовани сокове от кутия.
Този тип сокове безспорно са по-добър избор, но това не ги прави автоматично полезни! И в двата случая говорим за сок, т.е. екстракция на течната сладост на плода, която съдържа високо количество захар, и когато тази захар не е приета в комбинация с фибри, (защото те са останали в пулпата), ефектът върху кръвната ни захар, не е по-различен от ефекта на всяка друга подсладена напитка.
Отделно, нещо, което ме притеснява при някои машини за фреш, е че цитрусите се слагат в машината и се изцеждат заедно с корите, а както знаете, корите на цитрусовите плодове се обработват с химикали и е добре да бъдат отстранявани, а не да влизат в контакт с плода/сока от него.
Друг проблем, характерен за бутилираните/пакетирани био сокове пък е, че технологично е необходимо да се пастьоризират, което води до загуба не не малка част от полезните витамини.
В заключение прясно изцедените фрешове или готовите био сокове, може и да са по-добър вариант от стандартните безалкохолни напитки, но те на практика също представляват концентриран източник на захар и е ок, ако ги консумирате като десерт (кафе с фреш вместо кафе с торта например), но не и ако замествате с тях водата и ги пиете в големи количества!
3. Сироп от агаве
Все повече хора са наясно с вредите от захарта и търсят нейни алтерантиви. Сиропът или нектар от агаве е сред най-популярните. Аз също съм го ползвала преди години с убеждението, че ползвам нещо по-малко вредно от захарта.
В действителност обаче се оказва, че може по-скоро да е обратното!
Проблемът със сиропът от агаве, е че съдържа високи количества плодова захар фруктоза, която консумирана във високи количества може да предизвика метаболитни проблеми. Повече за фруктозата съм писала тук – припомнете си, ако сте забравили.
И така обикновената бяла захар съдържа около 50% фруктоза, докато в сиропа от агаве, този процент варира в интервал от 70 до 90%. Това на практика прави редовната консумация на сироп от агаве по-опасна от редовната консумация на бяла захар.
Което съвсем не означава, че ако от време на време хапнете нещо с агаве, се излагате непременно на риск! Същото се отнася и до бялата захар. Тук с пълна сила важи максимата “дозата прави отровата” и идеята е просто да не прекалявате с консумацията на сироп от агаве или други алтерантивни подсладители, водени от убеждението, че щом са натурални, значи непременно са полезни! Всичко, което е сладко, е добре да бъде ограничавано в рамките на 5 до 10% от общия ни калориен прием.
4. Безглутенови джънк храни
Идеята за отбягване на глутена става все по-популярна и макар експертите да настояват, че подобни ограничения са необходими само за хората с цьолиакия, истината е, че и много други се чувстват по-добре, когато спрат или намалят приема на глутен съдържащи храни. Неслучайно проучванията твърдят, че 1/3 от жителите на САЩ се стараят да се придържат към безглутеново хранене.
Съвсем естествено, производителите се възползват от това търсене, за да предложат всевъзможни безглутенови храни на пазара. Проблемът с немалка част от тези храни обаче е, че те са не по-малко вредни от глутен съдражащите им еквиваленти. В някои случаи дори са по-вредни.
Да вземем за пример едни безглутенови бисквити. Често пъти, предлаганите на пазара са силно преработени, съдържат изключително много захар и рафинирани брашна, имат много ниска хранителна стойност и предизвикват резки пикове в кръвната захар. Споделям съдържанието на произволен пакет био безглутенови бисквити:
С други думи важно е да се прави разграничение между естествените безглутенови храни и преработените/рафинирани такива. Безглутеновият джънк си остава джънк, без значение дали в него има глутен или не.
5. Био/веган десерти
Думите “био”, “органик” и “веган” добиха един особен ореол и много хора ги възприеха за еквивалент на здравословно. Което, разбира се, далеч не е така, и това че една тръстикова захар например е “био” по никакъв начин не променя факта, че е ЗАХАР! Ако един течен шоколад е представен като веган, но съдържа над 55% захар, била тя и био, това също не значи, че е здравословен! (В най-добрия случай е по-малко вреден от класическия течен шоколад).
Както писах и по-горе обаче, джънкът си остава джънк, независимо дали е био, веган, органик или без глутен!
Неотдавна в един био магазин предложиха на детето ми био плодова близалка. Побързах да откажа, но не е толкова лесно да вземеш лакомството от ръцете на детето. Продавачката любезно ме успокои, че тя не е като другите близалки, защото е био и е полезна. Погледнах съдържанието: био тръстикова захар, глюкозен сироп и 0,2% плодов екстракт. Кое точно е полезното? И колко майки, които няма да погледнат етикета, ще се доверят на успокоението, че щом е био, значи е ок!
Специално при десертите има много случаи, при които разликата между био/веган/безглутеновия и класическия вариант е почти никаква (случаят с близалката). В други случаи, избирайки био/веган варианта, знаете, че залагате на по-качествени суровини и на дадени ценности, с които се свързва фирмата производител – като например инвестиции в устойчиво земеделие , зелено производство и рециклиране на отпадъците!
В този смисъл аз също имам любими производители и марки био кокосов чипс, безглутенови курабийки и био/веган течен шоколад, с които се глезя от време на време, но с ясното съзнание, че това е десерт, че е сладко, че си ги позволявам заради удоволствието от храната и съм ги предпочела заради по-чистия произход на съставките. Не се заблуждавам, че са полезни и че мога да консумирам неограничено количество с оправданието, че щом са био, значи са здравословни.
***
В заключение, чудесно е, че все повече хора се интересуват какво точно консумират и търсят полезни храни. Важно е обаче да си даваме сметка, че полезността не идва от твърденията върху опаковката, а от реалното съдържание на продуктите. Затова четете етикетите, внимавайте за количеството захар, други подсладители и всякакви рафинирани съставки и бъдете наясно кога консумирате една храна заради нейната полезност и кога, за да си доставите гастрономическо удоволствие. Последните, повтарям се, не бива да бъдат повече от 5-10% от общото ви меню, като в този процент влизат и течните калории от напитки.
19 Comments Hide Comments
Comments are closed.
Благодаря. Статията е чудесна и Добър призив. Аз съм лекар и по навик винаги чета етикета и съдържанието. Още преди много години забелязах, че всички ниско маслени храни съдържат повече въглехидрати, за да се подобрят вкусовите качества. Приветствам,че всички добри нутриционисти,вече апелират да се яде разнообразна храна,но в разумно количество.
И аз благодаря, д-р Желева! Аз твърдо вярвам, че е необходимо да търсим разнообразието в храната и да залагаме на повече естествени храни с чист произход за сметка на преработените и пакетираните!
Много хубава статия! Tрябва да добавим и още нещо – не всичко, на което пише Био или има европейски сертификат е такова. В България Био е това, което сме си отгледали в градината или което на село расте без никакви химикали, иначе сертификати се купуват на поразия. Проверки от контролиращите органи не се правят редовно, а схемите с корупцията са ни ясни на всички. По-склонна съм да вярвам на продукти, които не са произведени в България и за които има строг контрол –
специално за пакетираните био храни. А глюкозо-фруктозния сироп,бил той и био, е нещо по-ужасно и от бялата захар, а вече го има във всичко. За подслаждане винаги избирам мед или кафява захар. Също така масово течния шоколад е с палмово и още по-лошо – с рапично масло, но има и един с нерафинирано слънчогледово и от него си купувам редовно :)
В чужбина има една тенденция джънк фууд да се предлага в био вариант и хората се лъжат много успешно . Мисля, че и у нас съм виждала плодови пюрета със захар в меко пакетче с малка капачка, през която го изсмукваш. И това замества изяждането на една ябълка според някои родители…….. Страшно е.
Наистина е страшно, когато една хубава тенденция се опорочава заради търговски интереси.
Съгласна съм с всичко, което казвате, само бих допълнила, че с “домашните” зеленчуци също е добре да се внимава. Дълго време си мислехме, че ако купуваме от “баби”, значи е домашно и чисто, но истината е, че много баби си купуват и пръскат/поливат с агресивни препрати, без дори да си дават сметка колко опасна е тази химия, само защото съседката ползва същото и е доволна или защото го предлагат в селския магазин…
Страхотна статия
Благодаря за поредната полезна информация. С какво предлагате като заместител на захарта, освен Агаве?
Както писах, захарта си е захар и няма здравословен заместител :) Но ако искате да ползвате течен подсладител вместо бяла захар – варинтите са мед или кленов сироп.
Здравейте,
впреки, че ми хареса статията, ме смущавапре поръклата за използване на кленов сироп и мед вместо сироп от агаве. Кленовият сироп е пак извлек, както е и сиропът от агаве. Моля за по-конкретни данни, като хипогликемичен индекс, съдържание на фибри, ако има такив. Също бих искала да чуя вашето мение за меласата и петмеза от фурми.
Благдоаря!
Бих казал че меда е дори по-вреден от захарта. При почти 40% съдържание на фруктоза не се различава много от агаве сиропа. По-добър вариант е течна стевия.
А какво е мнението Ви за стевията като подсладител?
Виждам, че статията поражда въпроси и май повечето от тях са свързани с подсладителите. Нейната тема обаче са здравословните храни с претенция за полезност. Въпросът за подсладителите заслужава отделна тема и ще се опитам да я подготвя за следващата или по-следващата седмица :)
Здравей, Маги! Съгласна съм за меда и кленовия сироп, но какво ще кажеш за кокосовата захар? Не е ли и тя по-добра алтернатива от бялата, рафинирана захар? Четох няколко научни изследвания и ето няколко аргументи в полза на кокосовата захар:
– съдържа минерали като желязо, калции, цинк + антиоксиданти
– short chain fatty acids (те са подобни на лекарството статин), които помагат за намаляване на холестерола
– тя има по-нисък гликемичен индекс и е доказано, че не увеличава кръвната глюкоза и инсулина, колкото рафинираната захар, въпреки че количеството фруктоза е сходно и в двете. Предимствата на кокосовата захар са отчасти заради съединението ксилоза, което забавя метаболизма на глюкозата
– тя съдържа инулин, който е мощен пребиотик. Също така помага за по-бавния метаболизъм на захарта и за по-здравата чревна флора. Пребиотиците са също толкова важни, колкото и пробиотиците.
Какво мислиш?
Както писах, ще подготвя публиакция за натуралните подсладители :) Но на кратко, няма полезни такива – има повече и по-малко вредни. В този смисъл кокосовата захар е по-малко вредна от бялата заради по-ниския ГИ и съдържанието на някои минерали, но все пак си е захар!
Интересна статия. Много ми е неприятно , че в България нямаме стриктен контрол за сертифицирането на безглутеновите храни и продукти. Аз като майка на две момичета с Цьолиакия знам и съм се убедила, че българските производители си лепват и пишат в съдържанието, че продукта няма глутен, а се оказва че има и не са наясно какво означава един продукт да е безглутен(защото няма контрол и сертифициране). И да Маги права сте , че продукт без глутен, не означава че е полезен……. Съвсем скоро открих, че в киселото мляко LB има глутен……а никъде не е опоменато и дори по лошото е , че имам отговор от тях, че техните продукти не съдържат глутен….
Здравейте Ирена,
Това наистина е много неприятно и на практика дискриминиращо спрямо хората с цьолиакия. От опита, който натрупах през последната година с Food Revolution и фондация “За храната”, мога да споделя, че институциите са склонни на законодателни промени, стига да има достатъчно обществен натиск, изразен чрез неправителствени организации. Може би е добре няколко такива организации да се обединим и да поискаме въвеждането на съответните регулации, които да гарантират на хората, за които глутенът е истински проблем, а не мода, спокойно пазаруване.
Чудесна статия, Маги :)
Благодаря за изчерпателния анализ!
Здравейте,
Изключително полезна статия, благодарим!
Аз използвах сироп от агаве за подслаждане на пюретата на сина ми, който е на 1,4 г., мислейки че това е много по-здравословно от обикновената захар. Моля за съвет с какво е удачно да се подслаждат?
Най-добре е да не се подслаждат :) Ако все пак репите да го правите, изпзолвайте пюре от банан или тиква :)
Здравей Маги,
подобно на другите, които вече са коментирали статията и аз я намирам много полезна и интересна. Още повече, че засяга въпроси, които аз самата си задавам от известно време. Често пъти сляпо водена от желанието да си взема нещо здравословно и аз отъждествявам “био” или “веган” със здравословно. Но тази статия засяга доста продукти, които ползвам и ми отваря една нова перспектива върху тях. В тази връзка, а и поради факта, че в момента захранвам дъщеря ми започнах основно да преосмислям какво наистина е здравословно и какво не и което е още по-трудно, да прилагам наученото в ежедневието. Ценни насоки ми даде и книгата ти “По-здрви бебета”. В момента живо ме занимава въпроса дали има някакви източници в интернет, от които мога да се запозная с имената на нездравословните съставки в junk-храните, а също и такива, които предоставят информация за отделните продукти от различните групи храни и техните качества. Много ще ми бъде интересно да прочета за тях.