Новото в новото издание на “По-здрави бебета”
Когато преди около 5 години започнах работа по “По-здрави бебета”, изобщо не си представях, че книгата ще предизвика особен интерес и че толкова много майки по-късно ще ми напишат, че се е превърнала в настолна за тях!
Реших да напиша подобна книга, защото по онова време на книжния пазар имаше предимно преводна литература за захранването, а тя не винаги е директно приложима за нашата действителност. Целта на книгата беше да споделя теоретични знания, придобити по време на обучението ми в CSNN и практичния ми опит като майка.
Друго, за което не си давах достатъчна сметка, захващайки се с този проект, е че информацията, свързана със захранването, е динамична материя и че само 3 години след първоначалното написване на книгата, част от информацията в нея вече ще е остаряла!
Когато в началото на миналата година от издателство Сиела ме предупредиха, че тиражът е на изчерпване и планират да пуснат нов, реших че това е добър повод да редактирам текста, но онова, което си мислех, че ще е лека козметична редакция, се превърна в доста сериозна преработка, което естествено отне време, но в самия края на годината излезе новото, обновено и допълнено издание на “По-здрави бебета”.
Какво е различното в “По-здрави бебета?”
Водеща разлика в новото издание на книгата е тонът на самата книга. Започвайки редакцията на старото издание, си дадох сметка, че категоричният тон на някой съвети като например: “Естественото раждане не най-добрият старт в живота на бебето” или “Кърмата е най-добрата храна за вашето новородено бебе.”, може да създава ненужен стрес на някои майки. През изминалите години се запознах с не една и две майки, които са искали да родят естествено, но не се е получило или са искали да кърмят, но поради една или друга причина кърменето се е оказало проблемно. Имаше и майки, които са прибързали с въвеждането на някаква храна или са закъснели да го направят и се страхуваха, че са допуснали фатална грешка. Повечето от тези жени изпитваха силно чувство на вина, че са пропуснали нещо важно. И измъчвайки се от самообвинения, пропускаха нещо още по-важно – възможността да изживеят пълноценно и да се радват на всеки един миг с бебето си!
Ето защо преработвайки книгата, мислех за тези майки и се постарах тонът на книгата да бъде вдъхновяващ, окуражаващ и успокояващ. Продължавам да вярвам, че естественото раждане, кърменето, както и захранването с храни в висока хранителна плътност и възможно най-чист произход, са много важни за всяко бебе, но отклонението от което и да е от тях, не е фатално и не бива да бъде превръщано в повод за излишен стрес, напрежение и самообвинения от страна на майката. Много по-важно е бебето да има щастлива и спокойна майка, която да го дарява с любов и внимание, правейки най-доброто за него, съобразно възможностите си!
Какво е новото в “По-здрави бебета”?
На първо място целта на новото издание е то да е по-практично. Затова и книгата съдържа повече таблици и схеми, които дават практически ориентир като например таблицата на СЗО за индекса на телесната маса на бебета и прохождащи деца между 0 и 2 годинки, таблица с препоръчителния среднодневен прием на витамини и минерали, съгласно най-новата наредба за физиологични норми за хранене на населението в България и др.
Отново с цел повече практичност, е разширена и информацията във втората част на книгата, свързана с отделните групи храни – растителни храни, месо и животински продукти, риба и това какво е важно да знаем за произхода им, как да ги подбираме и приготвяме.
В смислово съдържание двете водещи промени са свързани с въвеждането на непюрирани храни и на храни алергени. Когато работех по първото издание битуваше схващането, че до годинка бебешката храна следва да се пасира – първоначално гладко, след това гранулирано и едва след годинка да бъде в не пасиран вид. Това е начинът, по който и аз съм захранвала детето си. През последните години обаче, заради нарастващия брой на деца с проблеми в говора и проговарянето, се наложи разбирането, че преходът от пасирана през гранулирана до непасирана храна с малки парченца за дъвкане следва да се осъществи в рамките на първите 12 месеца и към годинка на детето да се предлага супа със ситно нарязани парченца. Ето защо в новото издание обръщам внимание на хранителните умения, които следва да насърчавате у бебето през всеки един период на захранването.
Втората смислова промяна, свързана с въвеждането на храни алергени, е свързана с по-новото разбиране, че захранването с алергени в рамките на първите 12 месеца намалява риска от потенциално отключване на алергия. В САЩ например Американската педиатрична асоциация препоръчва захранване с фъстъчено масло преди годинка. Примерът с фъсътченото масло е твърде краен за нашата действителност, но идеята е, че за момента липсват убедителни доказателства за ползите от отлагане при въвеждане на алергени като млечни продукти и глутен например. Разбира се, този принцип е общ и важи за напълно здрави бебета, без да се отнася до бебета, склонни към алергии, проявяващи алергии или имащи братче/сестриче със сериозни алергии, където е препоръчително въвеждането на храни алергени да стане под контрола на лекар – педиатър или алерголог.
В тази връзка един от най-дискусионните въпроси е въпросът с въвеждане на глутена. Ето защо публикувам тук кратък откъс от новото издание на книгата във връзка с въвеждането на глутена.
“Само допреди няколко години повечето експерти съветваха при бебета от рискови групи глутенът да се въведе по-късно, за да се намали риска от отключване на цьолиакия или глутенова непоносимост. След това се наложи мнението, че съществува отрязък от време между 4-ти и 6-ти, известен като безопасен “прозорец” за въвеждане на глутен и всяко въвеждане извън този период увеличава риска. Впоследствие тази теория беше отхвърлена. Друга теория, според която въвеждането следва да стане, докато бебето все още е кърмено също не е подкрепена от достатъчно убедителни научни доказателства.
Към момента се приема, че глутенът може да се въведе по всяко време след навършване на 4 месеца, без това да повлияе риска от отключване на цьолиакия дори при деца от рискови групи. (На практика всички цитирани изследвания се правят с деца от рискови групи, което остава въпросът за децата без фамилна обремененост напълно отворен).
Тези валидни към момента препоръки се базират на резултатите от две големи научни изследвания, публикувани в края на 2014 г. Едното изследване е проведено в Италия с 500 бебета от рискова група (с родители или брат/сестра с цьолиакия). Бебетата в това изследване са разделени на две групи, като при едните глутенът е въведен след 12 месеца, а при другите на 6 месеца. Преди да навършат 5 години еднакъв брой деца и в двете групи отключват цьолиакия, като единствената разлика е, че при тези с по-късно въвеждане и състоянието се отключва по-късно.
В друго изследване, включващо 944 бебета от рискова група от различни европейски държави се проверява хипотезата за безопасния “прозорец”. При половината бебета малки количества глутен (100 мг) се дават всеки ден между 4-ти и 6-ти месец, а при контролната група безопасния “прозорец” е пропуснат и глутен е въведен след 6-ти месец. И това изследване не открива съществена разлика в броя на деца от двете групи, които в последствие отключват цьолиакия. Преди на навършат 3 години сходен брой деца и от двете групи са засегнати от състоянието. Проучването е известно като PreventCD проект и е финансирано от Европейската комисия.
След публикуването на горните две изследвания в Швеция, страната известна с големия брой малки деца, страдащи от цьолиакия се провежда изследване, което цели да провери дали количеството глутен, което приемат бебетата през първите две години от живота си оказва ефект. В проучването са включени 8,700 деца от 4 държави – Швеция, Финландия, Германия и САЩ. Децата са част от научния проект TEDDY (Тhe Environmental Determinants of Diabetes in the Young), който цели да открие причините за отключване на автоимунни състояния като диабет и цьолиакия. Анализът на резултатите показва, че децата в Швеция са с най-висок риск от отключване на цьолиакия в сравнение с другите държави, а обяснението на диетолога д-р Карин Андрен Аронсън от Университета Лънд, която базира докторската си теза на това проучване, е че по-големите количества глутен, които традиционно приемат шведските деца през първите две години от живота си, са причина за повишения риск при тях.
И точно когато бяхме на път да приемем, че отговорът на въпроса за въвеждането на глутен не е в това кога се въвежда и дали бебето е кърмено или не, а в това какво количество глутен приема през първите 2 години от живота си, през 2017 г беше публикувано ново проучване, използващо изходни данни от проекта PreventCD, което стига до заключението, че количеството глутен, приемано от децата между 11-ти и 36-ти месец не повлиява риска от отключване на цьолиакия.
В крайна сметка на база на всичко известно досега не може да се каже нито кога е идеалното време за въвеждане на глутен, нито какво е идеалното количество, което да се предлага през първите години. Това, което е сигурно е, че няма никакъв смисъл да държите детето си изцяло на безглутеново хранене, защото дори при децата от рискови групи (носители на ген, предразполагащ към цьолиакия) 75% имат шанс да не отключат състоянието до навършване на 5 години. В същото време глутен съдържащи храни като лимец, спелта, ръж и овес съдържат ценни хранителни вещества, от които няма смисъл да се лишават децата. Това което бих препоръчала, е да въведете глутен съдържащи култури преди детето да навърши годинка, но да не прекалявате с количеството, а да ги предлагате като част от едно разнообразно меню, съдържащо балансирано количество глутенови и безглутенови култури.
Междувременно може да очакваме в бъдеще насоките да се променят, тъй като темата продължава да бъде обект на научни проучвания включително такива, които тестват национални различия и ефекта от добавянето на пробиотични бактерии към менюто на бебето. Според прогнозите на д-р Карин Аронсън е възможно в бъдеще препоръките за въвеждане на глутен да се дават на база индивидуална оценка на конкретно дете, а не като общи препоръки.”
Това в общи линии е новото и различно в книгата и то е резултат на естественото развитие на една динамична материя, каквато е информацията за хранене и захранване. Съвсем спокойно може да очакваме след няколко години част от настоящата информация също да е остаряла и да се нуждае от актуализация!
Какво не е “По-здрави бебета”?
Считам за важно да подчертая какво книгата не е и какво да не очаквате от нея! Писали са ми хора, определящи я като алтернативен метод за захранване или разработена от мен система за захранване. “По-здрави бебета” не е нито едно от двете! В нея няма нищо алтернативно, нестандартно или екзотично. Принципите, представени в нея, са базирани на официалните препоръки на утвърдени български и международни институции като НЦОЗА, Американската педиатрична асоциация, СЗО, HSPH (Училището по обществено здраве на Харвард) и др. Цитирани са техни препоръки, таблици и референтни стойности. Единствената разлика е, че информацията е поднесена на разбираем и достъпен език, пречупена е през призмата на практичното изпълнение, а не на теорията.
На следващо място книгата не е индивидуална схема за захранване и по никакъв начин не замества внимателното наблюдение, оценка и съвети на вашия педиатър. Тя служи единствено като източник на информация, общи насоки и ориентир, каквато по принцип е ролята на една книга! Именно поради тази причина не съм в състояние да отговарям на читателски въпроси, свързани с индивидуални казуси, реакции или отказ от храни. Отговорът на такива въпроси изисква задълбочено и системно наблюдение върху бебето и компетентен отговор следва да получите от вашия педиатър. Затова и препоръката ми по-скоро е да си потърсите педиатър, който се интересува от актуалните тенденции в областта на захранването и с който ще имате съгласие по базови въпроси в тази област.
Къде може да намерите книгата?
“По-здрави бебета” може да намерите в повечето големи книжарници в страната или да поръчате онлайн от техните електорнни книжарници. Книгата е налична единствено на хартиен носител и за момента издателството на планира да я предлага на друг. Доколкото знам българските онлайн книжарници извършват доставки само в страната, така че ако искате да я закупите за чужбина, може да го направите чрез ваш близък, който да ви я изпрати.
Аз самата не се занимавам с продажбата и разпространението на книгата, така че моля, ако имате въпроси в тази връзка, да ги насочите към издателство Сиела.
Как “По-здрави бебета” помага или каква е нашата социална кауза?
За финал оставих една добра новина, свързана с книгата, а тя е, че 20% от първите 200 книги, продадени през електронната книжарница на Сиела, ще бъдат предоставени за подкрепа на едно младо момиче Моника Цветанова, което страда от сколиоза (изкривяване на гръбначиния стълб) и се нуждае от лечение.
Затова, ако в скоро време решите да закупите “По-здрави бебета” за себе си или за подарък, подкрепяйки Моника, поръчайте книгата оттук.
Използвана литература:
When should you introduce gluten to your baby? –
Journal of Pediatric Gastroenterology and Nutrition
Introduction of Gluten, HLA Status, and the Risk of Celiac Disease in Children
European PreventCD
LUND University research
Effects of Gluten Intake on Risk of Celiac Disease: A Case-Control Study on a Swedish Birth Cohort
The role of gluten consumption at an early age in celiac disease development: a further analysis of the prospective PreventCD cohort study
5 Comments Hide Comments
Comments are closed.
Толкова се радвам, че отново е на пазара! Три месеца я търсих без успех, вече се бях отчаяла. Моята сигурно е първата купена от новия тираж:)
Здравейте, имам първата книга и ми е много полезна. Може ли да попитам рецептите еднакви ли са в двете книги?
Здравейте Деси,
Радвам се, че книгата Ви е полезна! Промените са в теоретичната част, а рецептите са същите.
Фактите не трябва да се преиначават! Естественото активно раждане е най-доброто за майката е бебето – факт. Кърменето на поискване възможно най-дълго време е най-доброто за бебето и за майката – факт. Това, че някои жени, в някакъв момент от живота си не са постигнали желаните от тях раждане и хранене, не означава, че не само тонът, но и фактите трябва да се манипулират. Всеки се справя по свой начин с фрустрациите си. И различните чувства на различните майки не следва да променят истината – тип статията ви “Черно мляко” и тем подобни.
Фактът, Светослава, е че най-важното за едно бебе, е:
1) да има майка
2) да има здрава майка
3) да има емоционално стабилна майка, която да му дава любов
Никога не съм защитавала доброволния избор на секцио пред естествено раждане или доброволния отказ от кърмене за сметка на АМ. Но ако секциото е необходимо, за да запази майката, то нека сме благодарни, че го има! Ако майката не е успяла да кърми, то чувството на вина с нищо няма да помогне на нея или на бебето! А всички, които насаждат такова чувство на майките и влизат в ролята на съдници, също не помагат.