Здравето започва от утробата
Редица фактори определят и влияят върху здравето ни като сред тях освен гените са начинът на хранене, честота на движение, начин на мислене, стрес, партньорски взаимоотношения, личностно удовлетворение и други.
Проучвания от последните години обаче допълват картината с още един мощен фактор, формиращ здравето на един възрастен индивид: начинът, по който се храни майката, докато износва бебето си. Според тези проучвания, 9-те месеца, които прекарваме в майчината си утроба могат да имат мощно въздействие върху здравословния ни статус и функционирането на органи като сърцето, черния дроб и панкреаса. През тези 9 месеца се формират податливостта ни към заболявания, апетита и метаболизма ни, емоциите и характера ни.
Developmental Origins of Health and Disease Тheory
Идеята, че хранителната среда в утробата оказва дългосрочен ефект върху здравето на човек в живота му като възрастен е известна като Developmental Origins of Health and Disease Тheory или Теория за произхода и развитието на здравето и болестите.
Създател на тази теория в британският учен Дайвид Бейкър, който през 80-те години на миналия век търси обяснение на един на пръв поглед противоречив факт: покaчаването на стандарта на живот във Великобритания е съпроводено от увеличаване на броя на сърдечно-съдови заболявания. При своята работа Бейкър открива, че ранното проявление на такива заболявания (преди 65 г) зависи от фактори като пушене, прием на мазнини и начин на живот, но най-вече от родилното тегло на даден човек. Бебета с родилно тегло над 4 кг са изложени на близо 47% по-висок риск от развитие на сърдечно-съдово заболяване в сравнение с бебета с родилно тегло около 3 кг.
През следващите години теорията на Бейкър е развита и допълнена. Ако направите кратка справка в портала Pubmed и напишете в полето за търсене “developmental origins of disease”, ще откриете препратки към различни проучвания, свързващи феталното развитие на бебето с преразположеността към алергии, астма, автоимунни заболявания, диабет, затлъстяване и редица други. Някои от тях са изпозлвани за настоящата публиакция и са посочени като източници в края на текста.
Как ни влияе вътреутробната среда?
Вътре в утробата бебето се адаптира към съществуващата около него среда, така както всяко живо същество се адаптира към заобикалящия го свят, за да оцелее. В ранния живот на всеки организъм един ключов период на адаптaция към средата и развиване на механизми за оцеляване. След отминаването на този период, организмът не е толкова податлив на промяна. Програмирането е осъществено.
За нас хората, този ключов период на адаптация се осъществява в майчината утроба. Така например ако в нея липсват достатъчно хранителни вещества, защото храненето на майката не е пълноценно, плодът се адаптира и развива метаболизъм, който му помага да складира калории и да се запасява. Това от гледна точка на еволюцията е защитен механизъм, който ще даде на бъдещия човек по-големи шансове за оцеляване в среда, в която храната е оскъдна. Когато обаче този човек в последствие расте в свят, където храната е изобилна, той ще бъде предразположен към затлъстяване и свързани с него здравословни проблеми като инуслинова резистентност, диабет и сърдечно-съдови проблеми.
Д-р Глюкман и екипът му например стигат до заключението, че програмирането в утробата има U-образна форма по отношение на недохранването и прехранването на майката. Иначе казано, бъдещето здраве на бебето е еднакво изложено на риск, когато майката получава твърде малко полезни хранителни вещества или приема твърде много от неподходящите храни.
Една дама, с която работих преди време, успяваше да поддържа перфектна фигура само с цената на сериозно ограничение на сладките и тестени храни и с редовни тренировки. Въпреки че, се чувстваше добре и изглеждаше перфектно, тя се измъчваше от факта, че по-малката ѝ сестра, с която са носители на еднакви гени, си хапва доста повече, без да напълнява. Когато ми сподели това, я помолих да разпита майка си как се е хранила по време на едната и на другата си бременност. Това доведе до разкриването на история, която майката не беше споделяла преди, защото изобщо не мислеше, че има някакво значение. По време на първата си бременност била още студентка и в началото на втория триместър ѝ предстоял държавен изпит. Била толкова фокусирана върху подготовката и желанието да приключи следването си преди да роди, че се случвало да пропусне хранене или с дни да кара само на суха храна. През втората си бременност се хранила съвсем нормално и наблягала на прясна и домашно приготвена храна. Ето как въпреки еднаквите гени двете сестри имаха различен метаболизъм – едната лесно “натрупваше” килограми, защото вътреутробно тялото ѝ е било програмирано да “складира” храна за моментите, в които няма да има достатъчно, докато другата нямаше потребност да “натрупва”, защото при вътреутробното си развитие беше получавала редовно качествена и питателна храна.
Кои са подходящите и неподходящите храни
Един от пионерите в нутриционистиката е американският зъболекар д-р Уестън Прайс, за който съм писала и друг пъти който мнозина наричат Исак Нютон на науката за хранене. Преди близо век той забелязва, че промяната в начина на хранене на пациентите му (преминаване към повече индустриално произведена храна) се отразява на състоянието на зъбите им и то се влошава.
Тези наблюдения го провокират да изследва допълнително влиянието на храната върху здравето и той решава да издири народи, които са запазили традиционния си начин на хранене преди навлизането на индустриализация. По негово време все още има такива общности и в продължение на 9 години д-р Прайс успява да анализира подробно 14 общности, сред които ескимоси, аборигени, индианци, масаи и други.
Неговите открития са фундаментални и са обобщени в книгата му Nutrition and Physical Degeneration, която продължава да звучи актуално и днес. Но една насока на проучванията на д-р Прайс има съществена връзка с днешната тема и тя е свързана с наблюдението му, че изследваните от него народи имат традиция да подготвят бъдещите майки за зачеване и износване на здрави деца чрез специални диети, богати на протеини, полезни мазнини и мастно-разтворими витамини. За бъдещите майки се отделяли най-питателните храни, защото хората, които не разбирали от наука, но имали инстинкти за оцеляване, знаели, че начинът да оцелеят като общност, е като създават здраво и издръжливо поколение.
Днес тази мъдрост и традиции за напълно загубени и малко съвременни двойки отделят време за специална подготовка и хранене преди зачеване, но през последните години се увеличава броя на жените, които започват да обръщат сериозно внимание на начина, по който се хранят по време на бременността и осъзнават, че тези 9 месеца не са легитимно извинение за напълняване и злоупотребяване с високо-калорийни храни, които са избягвали преди, а са време, в което чрез храненето, мисленето и емоционалната си настройка изграждаме тялото и инвестираме в здравето на бъдещото си дете.
Информация затова как да се храним пълноценно през бременността има много и на много места. Естествено, някои препоръки са объркващи, други си противоречат и това е нещо нормално в свят, в който информацията идва отвсякъде.
Ето защо за дамите, които търсят ясна, синтезирана и проверена информация за пълноценното хранене по време на бременността, създадох онлайн програма “Храна за двама”, която включва 20 информационни модула, примерни менюта, книга с рецепти и още информация. Програмата е разработена съвместно с лекар-гинеколог и има за цел да отговори на въпросите ви и да ви улесни в подбора на най-подходящите за вас и за вашето бебе храни. Вижте повече за идеята и съдържанието на програмата тук.
Източници:
* Developmental Origins of Health and Disease: A Lifecourse Approach to the Prevention of Non-Communicable Diseases.
* Developmental pathways to adiposity begin before birth and are influenced by genotype, prenatal environment and epigenome.
* Long-Term Health Impact of Early Nutrition: The Power of Programming.
* Early-Life Nutritional Programming of Health and Disease in The Gambia.
* Associations of maternal macronutrient intake during pregnancy with infant BMI peak characteristics and childhood BMI.
One Comment Hide Comments
Comments are closed.
Маги, благодаря за интересната статия. Само да вмъкна, че няма как гените на двете сестри да са напълно “еднакви” и че положителната нагласа към живота и хората е по-важна от всеки здравословен режим. Не приемам за нормално да се “измъчваш” от това , че друг поддържа по-лесно форма от теб, а какво да кажем, че този друг е собствената ти сестра.