Фолат или фолиева киселина: каква е разликата за бременната жена?

Всяка планираща зачеване или вече бременна жена получава препоръка от лекаря си, от приятелките си, и от интернет форумите да приема редовно фолиева киселина. Това се прави с цел минимизиране на риска от възникване на дефект на невралната тръба (ДНТ) и други нежелани изменения при плода.

В действителност има данни за значителен спад на случаите на ДНТ в САЩ след като през 1998 г там се въвежда задължително обогатяване на определени храни със синтетична фолиева киселина. В същото време напоследък внимание привличат някои по-нови проучвания, които свързват редовния прием на фолиева киселина с:

• риск от ракови заболявания (1, 2)
• връзка между присъствието на неметаболизирани остатъци от фолиева киселина в кръвната плазма и намалена дейност на имунната защита на организма (3)
• риск фолиевата киселина да пречи на лабораторното установяване на дефицит на витамин В12 (4)

Тези и редица други наблюдения поставят под въпрос ползите от дългия и редовен прием на фолиева киселина и са сред причините напоследък често да са дискутира

Разликата между фолиева киселина и фолат

И в двата случая става въпрос за витамин В9. Фолат е естествената форма на витамин В9, под която той се открива в храните, предимно в тъмнозелените зеленчуци, ядки, семена и черен дроб. Фолиевата киселина е синтетична форма на витамина, която най-често се използва в производството на хранителни добавки и определени храни.

Естественият фолат се усвоява директно от мукозата на тънките черва. За разлика от него усвояването на фолиевата киселина изисква първоначална редуктаза и метилиране от черния дроб, за да достигне биологично усвоима от организма форма. При ниска ензимна дейност на черния дроб, съчетана с висок редовен прием на фолиева киселина, може да се стигне до нежелана циркулация на неметаболизирана фолиева киселина в организма. Повече за причините за ниската ензимна дейност след малко.

Усвоимата 5-methylenetetrahydrofolate форма е необходима на организма, защото участва в редица ключови процеси, сред които са:

• синтеза на ДНК и РНК
• синтеза на бели и червени кръвни клетки
• естествените детокс процеси на организма, свързани с рециклирането на възпалителната амино киселина хомоцистеин

За всичките тези функции метилфолат се нуждае от помощта и на други витамини като В2, В6 и В12, както и на кофактор като магнезий.

Съответно при дефицит на метилфолат горните процеси са компрометирани, а при бременност се повишава риска от ДНТ при бебето.

Сред причините за дефицит на метил-фолат биха могли да бъдат:

• липсата на разнообразно меню, включващо източници на фолат
• проблеми с храносмилането и усвояването
• повишени нужди на организма, свързани с бременност и кърмене
• намалена ензимна дейност, която пречи на усвояването на фолиева киселина и др.

Фолат, фолиева киселина и MTHFR

Превръщането на фолиевата киселина в био-усвоима форма изисква ензим наречен MTHFR (5,10-methylenetetrahydrofolate reductase). Оказва се обаче, че значителен брой хора имат мутация в гена, кодиращ синтеза на този ензним, известна като MTHFR мутация. Повече за тази мутация съм писала преди в тази публикация.

При наличие на MTHFR мутация са възможни частична или пълна неспособност на организма да усвоява фолиева киселина, което при бременност освен с риск от ДНТ се свързва още с риск спонтанен аборт, сърдечни дефекти при бебето (5), риск от шизофрения и аутизъм, както и повишена склонност към следродилна депресия при майката (6).

Обикновено, изследване за наличие на MTHFR мутация се прави при наличие на два или повече спонтанни аборта. Ако нямате генетичен тест на практика няма как да знаете, че имате MTHFR мутация. Самата тя нито има симптоматика, нито се счита за болест, а само за рисков фактор.

При бременност обаче, този рисков фактор е двоен:

• от една страна е рискът, свързан с дефицит на фолат, защото не усвоявате приеманата фолиева киселина
• от друга страна е рискът от натрупване в организма на неметаболизирана фолиева киселина, която, както стана ясно по-горе, може да подтиска дейността на имунните клетки и да маскира дефицита на В12, а според едно изследване (7) при кърмещи жени неметаболизираната фолиева киселина преминава в млякото и може да пречи на способността на бебето да усвоява активната форма на фолат.

Според д-р Бен Линч, един от най-големите изследователи в областта на нутригеномиката, бременните и кърмещи жени изобщо не бива да приемат фолиева киселина (8).

На пракитка обаче това е добавката, която се препоръчва на всички бъдещи майки и почти всички комбинирани пренатални витамини, предлагани на пазара, съдържат фолиева киселина.

Какво да правите, ако очаквате дете?

Разбира се, бихте могли да се тествате дали имате MTHFR мутация. Тест за конкретната мутация може да направите в генетичната лаборатория на Майчин дом в София или да изберете комбиниран тест, като тези, предлагани от Нутриген, чрез който аз открих, че имам частична MTHFR мутация и 30% нарушение в ензимната дейност.

Ако и вие имате установена такава или пък нямате възможност/желание да се тествате, можете да подходите консервативно и също да избягвате синтетичните форми на В9, като вместо това:

– заложете на естествени хранителни източници на фолат

Обагатете менюто си с храни, богати на фолат като тъмнозелени листни зеленчуци, цитруси, бобови култури и покълнали зърнени култури, червено цвекло, ананас и горски плодове. Имайте предвид, че сред храните с най-високо съдържание на фолат са телешки и пилешки черен дроб.

– ограничете излагането си на токсини през бременността

Хората с MTHFR мутация имат нарушения в естествените детокс процеси в тялото. Ето защо е важно да се стремим да ограничаваме количеството токсини, с които влизаме в контакт. Избягвайте пасивното пушене, (за активното е ясно!), консумирайте възможно най-чистата храна, до която имате достъп, ограничете използването на традиционна козметика и битова химия, прекарвайте повече време извън големия град, движете се повече.

– приемайте B9 под формата на фолат

Ако се опасявате, че не можете да си осигурите достатъчно хранителни източници на витамин В9 и решите да суплементирате, използвайте добавка с биоактивната метилирана форма L-methylfolate. Може да го срещнете още като 5-methyltetrahydrofolate (5-MTHF) на етикета.

– приемайте само качествени комбинирани пренатални витамини

По отношение на комбинираните пренатани витамини има много “за” и “против”, но едно е сигурно: повече от 90% от тях съдържат В9 под формата на фолиева киселина. Ако поради горните причини желаете да избегнете приема ѝ и въпреки това да ползвате комбинирана формула пренатални витамини, е добре да подберете сред малкото такива, които съдържат фолат. Ето някои от тях:

• Seeking Health Optimal Prenatal
• Vital Nutrients Prenatal Multi-Nutrients
• Innate Response whole-food based prenatal
• Metabolic Maintenance FemOne
• Garden of Life, Raw Prenatal

Преди да приемате каквито и да е витамини и хранителни добaвки по време на бременност, не пропускайте да се консултирате с наблюдаващия ви акушер-гинеколог.

Още информация по темата фолиева киселина, фолат и MTHFR може да намерите в следните източници:
www.mthfr.net/l-methylfolate-methylfolate-5-mthf/2012/04/05/
www.mthfr.net/tag/folic-acid/
www.seekinghealth.org/resource/methylfolate-vs-folinic-acid/
www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24494987
www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3250974/
www.kellybroganmd.com/folate-perfect-together/
www.chriskresser.com/folate-vs-folic-acid/
www.blog.designsforhealth.com/blog/bid/115121/Folic-Acid-vs-Folate-Part-I

На темата за гените и генетичните изследвания преди и по време на бременност е посветен и разговора ми с д-р Марта Михайлова в едно от интервютата в програма “Информирана бременност”. Вижте всички теми и участници в програмата тук.

Маги Пашова

Нутриционист с фокус върху семейно хранене и захранване. Автор на "По-здрави бебета", "Дневник на захранването", "Рецепти за щастлива бременност" и други. В тях и в сайта ще откриете информация как да храните децата си разнообразно и с увереност, съобразно актуалните научни препоръки за пълноценно и баланисрано хранене.