Супа, вдъхновена от хюга и книга-подарък
Спомняте ли си какво означава “хюга”? За датската дума, която събира в себе си усещането за уют с умението да бъдем тук и сега и да му се наслаждаваме, си говорихме в началото на годината. Тогава ви обещах, че тази година често ще чувате за хюга!
Поводът да я спомена отново днес, е излизането на български на книгата на Майк Викинг “Малък наръчник по хюга”. Майк е основател на Института по Щастие в Дания, а книгата е …ами тя е книга с рецепти по щастие! Кой дом няма нужда от такава? А един от вас ще я получи като подарък, но за условията за участие, малко по-късно.
Преди това, ще ви споделя една рецепта, вдъхновена от хюга, защото хюга влиза в кухнята с дълбокия аромат на подправки, с бавния ритъм на slow-cooking, с вкуса, който те закотвя точно тук и точно сега, а времето се простира само до следващата хапка.
Но още преди това ще ви разкажа защо хюга стана толкова важна за мен! В живота на всеки от нас има периоди, свързани с по-големи промени. За мен последните месеци са такива. Тези периоди често са свързани с много контрастни емоции – в един момент изпитваш страх от новото и неизвестното, а в следващия се устремяваш шеметно към него, понякога те налягат съмнения, а друг път те изпълва силен ентусиазъм. Каквито и да са емоциите обаче, те винаги са силни и ярки. Карат те да се чувстваш като малка лодка в развълнувано море, с която вълните си играят, подмятат я една на друга и обливат палубата ѝ с вода. Затова тази лодка се нуждае от пристан – тих и спокоен, където вечер да се прибере, да отдъхне, да събере сили и на следващия ден пак да излезе в морето.
Ето такъв пристан може да бъде усещането за хюга в дома! Представете си как след тежък и изморителен ден се прибирате у дома, а там горят восъчни свещи, звучи тиха музика и на котлона къкри вкусна супа. Това е хюга. Отпускаш се в това усещане и цялото напрежение на деня се оттича от теб, за да отстъпи място на спокойствието и лекотата.
Или спомнете си онази песен на Dido, в която лирическата героиня (така ли се казва за песен?) се прибира вечер след ужасен ден, мокра до кости от дъжда, но там е любимият ѝ мъж, който ѝ подава хавлия, тя поглежда в очите му и светът наоколо изчезва. Усещането е за заедност, за единство. Това е хюга.
Е, ако в дома ви има дете или деца, картинката ще е малко по-различна. Пак ще сте заедно, но най-вероятно тихата музика няма да се чува от детски глъч. Свещите – ами понякога най-голямото забавление на света е детето да гаси свещите, които мама е запалила, за да бъдат запалени отново и пак изгасени. А супата – винаги има риск тази, която до вчера е била любима, днес да влезе в графата: “Това не ми харесва”, защото например в нея има зелено/чушка/грах/пипер/парченца/нещо меко/ буболечки (WTF?!?) или просто защото не е толкова вкусна като в детската градина! (Това последното се преживява тежко от майка, която всеки път изтръпва като види менюто на детската градина.) Но после идва моментът, в който малкото човече се отпуска, слага си пижамата, гушва се в теб и чака да му четеш приказка. Това е хюга!
Та за тези моменти става въпрос. И по-точно за способността ни да ги забелязваме, защото дали ще усетим момента и ще му се насладим или ще го оставим да отмине, докато мислите ни летят към миналото или настоящето, зависи изцяло от нас!
През последните месеци аз се учих много съзнателно да улавям хюга моментите! Да им се наслаждавам. Да се закотвям в тях и да не позволявам на непрекъснато отскачащата напред и назад мисъл да ми ги отнема! Защото точно тези моменти са малките бисерчета, които осмислят деня ни. Ако ги разпилеем, значи сме пропуснали да изживеем този ден. А кой от нас знае още колко дни му остават?
Затова и днешната ми рецепта е вдъхновена от хюга. Това е бавна супа. Готви се бавно, хапва се бавно. Вкусът ѝ е дълбок и плътен. Преплита много аромати. Засища. Сервира се задължително на запалени свещи и не, в нея със сигурност няма буболечки :)
Супа, вдъхновена от хюга
Продукти:
- 1 малка глава карфиол
- 1 стрък праз лук
- 1 глава червен лук
- 2-3 скилидки чесън
- 1 чаша сварен бял боб
- 3 чаши костен бульон
- 1 с.л. гхи
- 1 с.л. сушена мащерка
- сол и пипер на вкус
- трюфелов зехтин за сервиране
Приготвяне:
Измийте, почистете и срежете на 2 карфиола, лука и праза. Запечете ги за 20-25 минути на фурна. Изчакайте малко да се охладят и нарежете ги на дребни парчета. Разтопете гхи-то на дъното на дълбока тенджера и изсипете вътре зеленчуците. Долейте 2 чаши вода, бульона и подправките. Оставете да къкри на бавен огън около час.
Добавете сварения боб, разбъркайте и отстранете от котлона. След като супата се охлади, пасирайте и поднесете с трюфелов или друг овкусен зехтин.
Още много идеи за хюга рецепти ще откриете в книгата на Майк Викинг, а един от вас ще я получи като подарък. За да участвате, моля да харесате публикацията в страницата ми във Фейсбук и да споделите в коментарите под нея как изглежда един ваш хюга момент! Нека превърнем предстощите празнични дни в лов на хюга моменти – търсете ги, опишете ги или ги снимайте, споделете ги. Предизвикайте и ваши приятели да се включат! Нека всички заедно се почувстваме по-хюга!
В понеделник ще си изтеглим с жребей символичен победител, който ще получи книгата, а за всички останали ще остане удоволствието от осъзнато преживяните хюга моменти!
