Чаят – здраве и удоволствие в димяща чаша
“Чаят е най-доброто лечение за тялото и душата, което може да направи живота ви смислен и пъноценен”. Това са думи на японския свещеник Исай, който за първи път донася от Китай чай в Киото, старата столица на японската империя. С тези думи започва двутомната книга на отец Исай със заглавие “Как да опазиш здравето си чрез пиене на чай”, написана през 1211 година.
Кратка история на чая
Историята на чаената напитка се губи далеч назад във времето и е обвита в романтична мъгла. За родина на чая се счита Китай, където около 1500 години преди Христа, той е консумиран като лечебна напитка. Спред една легенда, китайският император Шен Нунг издал декрет всичките му поданици да пият само преварена вода. Един ден, докато седял в градината си и отпивал от купа с гореща вода, няколко листа се отронили от близкото дърво и поети от вятъра, паднали в купата на императора, променяйки цвета на водата. Императорът отпил от отварата и бил приятно изненадан от вкуса и ободрителните й свойства.
Tрадицията за пиене на чай произхожда от югозападните провинции на Китай и името на напитката се свързва с говорените по тези земи диалекти. В Корея и Япония чаят бил пренесен през VI-VII век и скоро след това се превърнал в ритуална религиозна напитка. В Индия чаят се появил първоначално през VI век, но останал затворен в кръговете на будистките монаси. Обикновените хора го опознали едва през XIX век , благодарение на англичаните, които започнали да създават в Индия плантации за отглеждане на чай.
В Европа чаят достига едва през 16-ти век, донесен от португалски свещеници и търговци като лечебна напитка. Френският крал Луи XV създал първите чаени салони и започнал производството на красиви чаени сервизи. Най-страстните любители на чая сред европейците обаче станали англичаните. Сгряващата напитка пристигнала на студения Албион през 17-ти век и бързо завладяла сърцата и салоните на британците. Традицията за пиене на следобеден чай била въведена от една от придворните дами на кралица Виктория и до днес си остава част от английската култура.
Практичните американци и по-точно търговецът от Ню Йорк – Томас Съливан измислят в началото на миналия век чаените пъкетчета, с което значително улесняват приготвянето на чай. Истинските ценители на чая обаче категорично не приемат пакетчетата и считат, че истинският чай е само този, приготвен от запарени чаени листа.
Здравословните ползи от чая
Стотици научни изследвания доказват здравословните ползи от чая. Действа освежаващо и антидепресивно. Има противо-вирусни, противо-гъбчини и анти-бактериални свойства. Антиоксидантите в чая повишават способността на тялото ни да превръща мазнините в енергия и по този начин подпомага контрола на теглото. Чаят подпомага организма в борбата му със свободните радикали и повишава хидратацията. Забавя процеса на стареене на кожата и е естествен източник на флуорни съединения, които възпрепястват зъбния кариес.
Цяла книга може да бъде написана за здравословните ползи от чая и няколко такива вече са написани. Но днес искам да ви обърна внимание на един друг аспект от пиенето на чай, който според мен е не по-малко здравословен:
Чаеният ритуал
За мен пиенето на чай е ритуал и цялостно преживяване на сетивата. Насладата не е само от вкуса и аромата на напитката. Тя е от красивата порцеланова чаша, от усещането, че забавяш времето, че притихваш, че отпиваш от сгряващата течност и оставяш топлината да се разлее в тялото ти и да те отпусне.
Живеем в изключително забързано време и често денят ни преминава като един миг. Затова е важно да се научим сами да спираме времето, да го омагьосваме, да накараме бясно препускащите стрелки на часовника да спрат, докато си подаряваме един чаен ритуал.
Най-често използвам готов бленд за чай (насипен или на пакетчета), но по това време на годината обичам да си приготвям собствени комбинации като смесвам различни билки, подправки и плодове:
– лавандула, джинджифил и бял пипер
– ябълки, фурми, портокал, пръчици канела и карамфил
– зален чай, кори от портокал и лимонова трева
Ябълковият чай например приготвям в уред за бавно готвене. Нарязвам на парчета 2-3 ябълки, 1 портокал (заедно с кората, ако не е третирана), добавям няколко фурми, 2 пръчки канела и няколко зърна карамфил. Пълня догоре с вода и включвам уреда за 4-5 часа. Кухнята ми се изпълва със сладък аромат, а готовият чай просто ухае на Коледа! Има дни, в които изобщо не изключвам уреда, а само доливам вода и от време на време добавям нова ябълка или допълнително канела.
Идеи за още чаени рецепти ще намерите в безплатната ми книжка с топли коледни напитки. Ще я получите като се абонирате за седмичния ми билютин на началната страница на сайта. А тук предстои да ви срещна с две интересни дами, които имат специално отношение към чая и още по-точно към чашите, в които се поднася. Не пропускайте специалните ни предпразнични срещи на чаша чай!
