Поглед в бъдещото: нутригенетика и персонализирано хранене

Нутригеномика, нутригенетика и епигенетика – някои от вас вероятно чуват тези думи за първи път, но според мнозина именно с тях е свързано бъдещето на здравословното хранене и превенцията на здравето! И понеже тук се стремя да ви представям нови и актуални тенденции, в рамките на 3 публикации ще засегна теми, свързани с горните три понятия.

Преди да навлезем по-сериозно в темата обаче искам да поясня, че това е една сериозна и сложна тема, която съм се опитала да представя на достъпен език, защото вярвам, че ще е интерсна и полезна на много хора! Отделно, за онези, които ще побързат да коментират, че нямам нужната квалификация да пиша по подобна тема, (защото живеем в държава, в която мнозина са пропуснали да забележат, че през последните години светът сериозно се е променил, технологиите значително са напреднали и са се появили науки/специалности, които не са съществували преди 20-30 години и които естествено все още не се изучават в България!), та за тези хора държа специално да подчертая, че материалите ми са консултирани и редактирани от д-р Марта Михайлова, докторант и специализант към катедра медицинска генетика към МУ София, така че информацията в тях е научна, надеждна и проверена, а целта ѝ е да бъде полезна!

Ролята на гените

Да вземем за пример двама души на еднаква възраст, които се хранят с малко плодове и зеленчуци, много пържени и осолени храни. В някакъв момент единият започва да страда от високо кръвно налягане, има повишен холестерол и впоследствие заболява от артеросклероза, която го изправя пред риска от инфаркт или инсулт. Другият, напротив, остава в добро здраве до дълбока старост. В друг случай две жени в менопауза се хранят по един и същ начин, придържайки се към бедна на холин диета. При едната се появяват проблеми с черния дроб поради дефицита на холин, а при другата – не.

От десетилетия здравните експерти търсят отговор на въпроса защо хора, които имат сходен начин на хранене и на живот имат различни здравословни проблеми. Макар дълго време да се е подозирало, че обяснението на този феномен е в различните гени, едва през последните години проучванията в областта на нутригенетиката доказват, че индивидуалните ни генетични варианти определят това как храната влияе върху здравето ни.

Тези проучвания дават надежда, че в недалечно бъдеще хората ще могат да следват персонализиран начин на хранене, базиран на особеностите на индивидуалните им гени, и по този начин ще могат да предотвратяват, облекчават и третират хронични заболявания като определени видове рак, сърдечно съдови заболявания, диабет, затлъстяване и редица други.

А сега, ако сте готови да надникнете в бъдещето, нека се потопим по-надълбоко и да видим какво точно стои зад понятията:

Нутригенетика, нутригеномика и епигенетика

Очевидно, общото между трите понятия е думата “ген“. Генът е най-малката функционална единица за наследственост. Той е участък от молекулата на ДНК със специфичен набор нуклеотиди, в чиято линейна последователност е закодирана наследственатаинформация. Съвкупността от всички гени в организма съставя неговия генотип. Гените контролират всички биохимични реакции в организма посредством ръководения от тях синтез на белтъци.

През 2003 г е финализиран проектът The Human Genome Project – най-големият международен, съвместен проект, който цели да идентифицира гените в човешкия организъм и да ги направи по-достъпни за последващо биологично проучване. Всичко това дава възможност впоследствие да се появят научни направления като:

• Нутригенетика – наука затова как гените определят специфичните ни реакции към определени храни, т.е. доколко ги разграждаме, усвояваме и извличаме ползи от тях
• Нутригеномика – наука, регистрираща ефектите на храните върху човешкия геном,т.е. възможността начинът ни на хранене да регулира изявата (експресията)на заложената ни генетична информация и да повлияе върху предотвратяването, възникването или лечението на дадено заболяване
• Епигенетика – наука, която изучава как външни, ненаследствени фактори влияят върху генетичното проявление и определят коя част от ДНК молекулата ще работи и коя не. С други думи, ако гените ни са такъв прекъсвач, то епигенетичните фактори като храна, климат, начин на живот и т.н. са това, което го включва и изключва.

Персонализирано хранене

Горните три научни направления са в основата на идеята за персонализирано хранене,т.е. изграждане наиндивидуален режим, съобразен с особеностите на личните ни генетични варианти и епигенетични фактори, с който човек ще може да укрепи организма си, да предотврати отключването на социално-значими болести и да не позволи на “лошите” гени да повлияят на здравето и качеството му на живот!

Учените се надяват, че в недалечно бъдеще персонализираното хранене ще бъде общодостъпно и интегрирано в рутинната здравна грижа. За целта хората трябва да бъдат изследвани за специфични генетични варианти, да се направи преценка на генетично заложения риск от отключване на хронично заболяване и да се разработи стратегия как чрез подходящо хранене и начин на живот този риск чувствително да се намали.

Д-р Стивън Зайсел, PhD, директор на Института по хранителни проучвания в Университета Северна Каролина, е пряко ангажиран в научните разработки в областта на нутригенетиката и споделя, че “Познанията в тази сфера се увеличават експоненциално. До 5-10 години хората ще си правят рутинно генетични изследвания и ще получават насоки за хранене, базирания на техния генотип”.

За момента обаче генетични изследвания, позволяващи изготвянето на персонализирани режими, се извършват само от малък брой специализирани частни лаборатории и все още не са достатъчно популярни. Но това все пак е само началото, при това едно доста обещаващо начало!

В началото на лятото аз самата имах възможност да си направя генетичен тест, част от портфолиото на българската компания NutriGen, която работи в партньорство с датската компания DNALife и един от най-големите доставчици на лабораторни тестове в Европа – NordicLaboratories. От панелите, които предлагат, се спрях на изледването NGEstrogen, което изследва 10 гена с ключова роля по отношение на естрогенния метаболизъм, естроген-зависими тумори и детоксикация. Избрах си този панел, заради интереса ми към хормоналното здраве и връзката между хормоните и храненето, без изобщо да подозирам, че резултатите от теста ще ме накарат да преосмисля и да променя сериозно редица мои хранителни и не само навици! Какво разкри личният ми ДНК тест и какви стъпки предприех след като получих резултата, ще ви разкажа в следващата публикация в сряда!

Маги Пашова

Нутриционист с фокус върху семейно хранене и захранване. Автор на "По-здрави бебета", "Дневник на захранването", "Рецепти за щастлива бременност" и други. В тях и в сайта ще откриете информация как да храните децата си разнообразно и с увереност, съобразно актуалните научни препоръки за пълноценно и баланисрано хранене.