Супа от тиквички, седмица по женски и митът за модерната жена
Прекарах последната седмица във вила в планината. Бяхме общо 2 жени, 3 деца и едно куче. Но мисля, че и 6 а бяха децата, нямаше да усетим разлика, защото бяхме перфектнaтa компaния, екип и кулинарен дует. Приготвяхме храната си сами, правихме дълги преходи в планината, беряхме горски плодове, направихме си домашно сладко от диви малини, говорихме си, споделяхме и дори ни остана време за четене и релакс.
За мен това беше изключително зареждащо време. Женско време. Бавно време. Пълна противоположност на ежедневието ми, което е забързано, динамично, изнервено и стресиращо. Запитах се откъде идва разликата и изобщо не ми беше трудно да си отговоря: от броя на ролите.
Там, в планината, изпълнявах само две традиционни женски роли: на майка и приятелка. Бях в компанията на друга жена, с която можех да споделя или да помълча, да се смея или да поплача, да помоля за мнение или съвет – изобщо женският начин за преодоляване на стреса, известен като tend and befriend, за който съм писала тук.
В нормалното ми ежедневието към традиционните ми роли на майка, дъщеря, съпруга, домакиня и приятелка се прибавя и върволица от модерни женски роли: на работещата жена, на професионалиста, на перфекциониста, на финансово независимата жена, на информираната и социално ангажирана жена, на жената, която полага грижи за здравето си, за външността си, за интелектуалното, емоционалното и духовното си развитие, мечтае да пътува, да променя света, стреми се да бъде навсякъде, да знае всичко, да не пропусне нищо. Познато ли ви е? Колко от вас се задъхват от бремето на жонглирането с роли? Колко от вас се опитват да осъществят мита “модерна успешна жена”?
Убедена съм, че се отнася за поне 95% от жените днес! Независимо дали в момента сте се фокусирали върху семейство, кариера, бизнес или образование, всяка от вас жонглира с поне още няколко социални роли и се опитва да бъде еднакво добра във всяка от тях! До какво води всичко това ли? Ами за жалост резултатът често пъти е физическа, умствена и емоционална преумора, чувство на неудовлетвореност, емоционално хранене, здравословни проблеми.
Много автори през последните години анализират предизвикателствата пред модерната жена. Една от най-добрите дефиниции за нея прочетох съвсем наскоро в книгата на моята близка приятелка Анета Савова “Женски тайни на успеха”:
“Феноменът “модерна успешна жена” е изобретение на нашия век. Нашите майки и баби никога не са и помисляли да жонглират с толкова роли и лица в ежедневието си. Днес модерната жена е хамелеон. Тя сменя ролите си няколко пъти на ден според обстоятелствата в ежедневието й. Колкото по-активна е тя, толкова повече са ролите й. Особеното във всички тях е, че ние запазваме привързаността си към старите женски роли, така както добавяме нови. Традиционните роли са продукт на еволюцията и са запечатани в нас дотолкова, че дори в случаите, в които емоционално се дистанцираме от тях, трудно можем да се откажем, защото те са част от наследството ни на жени. Новите функции, които идват с времето си, са резултат от нашите усилия, борба, свободи и възраждане на женското начало. Тях възприемаме с готовност и жаждата на хора, които столетия са били лишавани от възможности. Затова днес всяка възможност изглежда примамлива и желана от нас. В резултат на това ние искаме еднакво да имаме работа, която ни носи удовлетворение и финансова сигурност, глас във всичко, което се случва около нас, но и деца, дом и партньор. Искаме да пътуваме по света, но и да имаме семеен уют.
С една дума, днес ние “наваксваме”. Искаме всичко онова, което не сме имали десетилетия назад във времето, и всичко ново, което времето ни дава. Искаме го жадно и гладно. Готови сме да се борим, да се състезаваме, да настояваме и изискваме. Подсъзнателно много от нас изпитват нетърпението на реванша “Не е честно. Сега е мой ред”. “
Точно за тази модерна жена написах и книгата си с рецепти “В кухнята на модерната жена” с желанието да споделя опит и идеи как да се справим в кухнята и да се храним пълноценно, докато жонглираме с останалите си социални роли и изпитваме силен недостиг на време и липса на идеи за готвене.
Бях обещала този месец тук да споделям рецепти от книгата, но вместо това днес ще ви покажа как готвят две жени сред спокойствието на планината и ще споделя една от рецептите, която стана абсолютно любима на всички! Приготвянето на храна там не беше задължение, изпълнено между другото, нервно и набързо, а женски ритуал, време за творчество, съзидателност и споделяне, акт-свещенодействие.
Ето част от нещата, които приготвихме:
– безглутенови палачинки с кокосова сметана
– миш-маш с тофу
– няколко вида зеленчукови яхнии
– пилешка яхния с много зеленчуци
– сладолед с диви малини
– домашно сладко
– и най-вкусната крем супа от тиквички с киноа, рецептата за която ще намерите по-долу!
Тези от вас, които имат малки деца, със сигурност са изпадали поне веднъж в онова отчайващо положение детето да отказва храна, без да я опита или след първата лъжичка. Ние нямахме такъв проблем! Идеите за рецептите се раждаха спонтанно, допълваха се, комбинираха се, а резултатът винаги беше успешен! Просто бяхме отличен кулинарен дует! Дори се замислихме дали следващото лято да не се захванем с проект за книга с лесни и вкусни рецепти за майки :)
Но докато тази идея отлежава, ви оставям с рецептата за супа от тиквички с киноа и пожеланието да бъдете успешни, модерни жени, които жонглират между модерни и традиционни роли, без да пренебрегват най-важната роля – тази да бъдат самите себе си! А за да изпълниш успешно точно тази роля, понякога се иска да останеш сама със себе си, да намалиш скоростта и активността, да се вгледаш навътре, да чуеш гласа на душата си, да загърбиш за малко останалите си роли!
И за да спазя собствената си препоръка, до края на август няма да публикувам нови неща тук – ще си дам малко повече време за почивка и отпускане, за вглеждане и всулшване, за размисъл и анализ, за да се върна отново през септември, заредена с нови идеи и готовност да бъда мулти-ролевата модерна жена!
Хубав август на всички!
Супа с киноа и тиквички
Продукти:
- 2 тиквички
- 1 глава лук
- 2 скилидки чесън
- 2 моркова
- домата
- 3/4 чаша киноа
- 1/2 връзка копър
- 1 л костен или зеленучков бульон
- Сол и пипер на вкус
Приготвяне:
Накиснете киноата предварително поне за 2 часа.
Обелете и нарежете на ситно всички зеленчуци. За да обелите лесно доматите, залейте ги за няколко минути с гореща вода, а след това ги прехвърлете в купа със студена вода.
Задушете лука и морковите в няколко лъжици бульон. Добавете чесъна и тиквичките. След няколко минути налейте в тенджерата бульона и оставете супата да ври на тих огън.
Когато зеленчуците са почти сварени, добавете киноата, доматите и копъра и варете още 10-15 минути.
Овкусете готовата супа със сол и пипер и пасирайте.
Ние я сервирахме с пъстра салата от свежи зеленчуци и препечени филийки от хляб с лимец на Хляб&Soul – един от малкото готови продукти, които носихме със себе си.
П.С. Благодаря на Милена Дреновска от DeliFideli за женската компания, кулинарния дует, незабравимата дегустация-медитация на шоколад, която ми устрои и изключително любопитните факти за истинския шоколад, които научих!
П.С. 1. Благодаря на Вили Амампури за милото посрещане и отзивчиво отношение!
