В кухнята на Елена и Мечта за бебе
Запознахме се в един период от живота ѝ, когато Елена правеше рязък завой в кариерата от успешен радио и ТВ водещ в посока, пълна с въпросителни и неизвестност. Някои хора биха определили подобна промяна като неразумна, останалите – като мисия. Аз съм от вторите. От първите ни срещи Елена ме спечели със завладяващия си глас, с женствеността си, с присъствието си, с желанието си да се развива и да помага.
Днес тя е двигателят на проекта Мечта за бебе, дипломиран магистър-психолог, завършва сертификационен курс по Хипноза, както и по метода Усъвършенствана енергийна психология (Advanced Energy Psychology – EDxTM), съчетаващ приложна кинезиология, работа с биоенергийната система, със съзнанието и подсъзнанието. Ели работи с жени, които имат репродуктивни предизвикателства пред себе си в Център за психологично консултиране и обучение „Емпатия“, където провежда тренинги и семинари, както и индивидуални консултации. През страницата й във Фейсбук можете да следите и редовните й участия в Канал 3, посветени на темата репродуктивно здраве.
Но както самата Елена казва, тя е преди всичко съпруга, майка и човек с отворено сърце, който днес отваря за нас и своята кухня, за да надникнем вътре и да си поговорим за модерната жена.
Ели, коя е модерната жена?
Всяка, която се чувства добре в кожата на шесторъкия Шива :) Модерната жена е професионалист в сферата си на изява, има любим мъж, деца, приятели, обича да пътува, върти здравословни и вкусни манджи и едновременно с това е с маникюр и прическа… Може и знае куп други неща, сред които и поне няколко тантрически практики за разкош. Отгоре на всичко тази жена-мечта е нежна и внимателна, грижовна и подкрепяща и никога не крещи… И като оставим настрана шегата и идеализираните образи, модерни жени сме ти и аз, както и тези, които ще прочетат това – ние, които се опитваме да следваме сърцата си, обичаме работата и семействата си, даваме най-доброто от себе си в максимален брой от случаите, а в останалите с въздишка си казваме: „и аз съм човек“. В крайна сметка модерната жена е тази, която е останала жена, въпреки амбициите и плановете си и може да прегръща така, че да се почувстваш приет, разбран и изцелен.
Какво е за теб готвенето?
Готвенето за мен е творчество, терапевтичен процес, бягство от реалността и удоволствие в едно. То е връщане към ароматите в кухнята на баба, към лехата с магданоз в градината и голямата електрическа тенджера без капак, в която баба готвеше. Слагаше я във фурната на печката с дърва.
Близките ми се шегуват, че когато ядеш нещо, сготвено от мен и то ти харесва, трябва да се насладиш максимално и да го запомниш за цял живот, защото втори път няма да има. Проблемът е, че никога не мога да повторя точно същото ястие, защото дори да съм чела някаква рецепта, в хода на приготвянето й, съм добавила, махнала и променила някакви неща, както ми е дошло в момента. После, ако я правя отново – обикновено нямам ясен спомен какво точно съм сътворила преди, а и да имам, настроението ми е друго и съответно – добавките.
Готвенето ме увлича и омагьосва и даже някак ме хипнотизира. Разбира се, ако не се налага да правя още няколко неща едновременно с него, а съм се отдала на процеса. Тогава той сякаш ме води сам.
Кой е любимият ти кухненски уред, без който не можеш?
Печката :) Иначе имам доста уреди, но най-често ползвам един малък и доста старичък пасатор на BRAUN– подарък от баща ми отпреди повече от 15 години. Харесвам си много и миксера с купа – той си бърка сам, докато ти добавяш съставките. Като се замисля, разполагам с доста по-модерен уред, който може да замести и двата, които споменах, но пък то затова е любовта, да устоява на времето…
Имаш ли своя тайна за пестене на време?
Готвя по няколко неща едновременно – докато едното ври, другото се бърка… Обичам заготовките – например изпечен патладжан във фризера. Вадя, размразявам, добавям чесън и нарязан домат, зехтин, лимон и сол – ето ти готова разядка. Почитател съм на саморъчно направената зимнина. Баща ми произвежда зеленчуци за личните ни нужди. Отварям буркан от белени домати, в които няма ни един консервант и носят дъх на лято, прибавям ги към чесъна, който тъкмо е пуснал аромата си в тигана, ред е малко босилек от вилата и любимият сос за паста на дъщеря ми, след малко е готов. Тя си добавя от „специалния пармезан от леля от Италия“ и голямото въртене на спагетите започва…
Трик за пестене на време за мен е да запазя част от бульона от месото (обикновено пуешко, патешко или заешко, пак благодарение на баща ми) в хладилника и при нужда да спретна аламинутна зеленчукова супа.
Глиненият съд – гювеч прекрасно пести време. Слагаш продуктите, подправките, водата и го „забравяш“ във фурната, докато вършиш друго. Резултатът винаги е вкусен. Според мен много хора живеят в заблудата, че нямат време да готвят, а всъщност, за да обелиш картофите и да подготвиш другите продукти за гювеча, трябват максимум 15 минути. Останалото си става само. Можеш да го допечеш дори сутринта, докато се приготвяш със семейството да изхвърчите всеки по своите си ангажименти и задачи. Размазващо хубаво е да влезеш вкъщи вечерта и да те посрещне аромат на вкусна храна.
Кой е любимият ти квус?
Канела! Обожавам я. Поръсени резенчета ябълки с канела ми е нещо много любимо. Преди няколко дни, когато се върнах от обучение в неделя вечерта, дъщеря ми ме посрещна с нейна „рецептра“ – кисело мляко с мед и канела. За огромна моя изненада, беше неочаквано вкусно. Ние с нея сме канелени човечета :)
Имаш ли любим кулинарен филм или книга, който всеки път те примамва в кухнята?
Докато все още гледах телевизия, 24 kitchen беше любимият ми канал, заради непринудените предавания, даващи усещането, че някой те е пуснал директно в кухнята си, за да сподели с теб любовта си към храната. Често ми се е случвало да се вдъхновя оттам и да забъркам някой нов сос, марината или да експериментирам с подправка.
Разказвали са ми за отказа ми като малка да консумирам определени неща с обяснението: „Аз грозни манджи не ям“. И до ден днешен ме държи тази максима, така че много обичам да разглеждам луксозните кулинарни книги, които имам.
Обикновено някоя картинка ме повиква и дава началото на следващия ми кулинарен опит. Това не означава, че ще сготвя точната рецепта, а че ще използвам наличностите в шкафовете и хладилника, за да ме водят и ще следвам образите в главата си.
Животът на модерната жена е труден и пълен с предизвикателства. Какъв е личният ти девиз, който ти дава опора в трудни моменти?
Все по-често сеулавям да си казвам в разни ситуации, че всичко се случва в точното време и по най-добрия за мен начин. Вярата, че следвам пътя си и ако нещоне ми се дава сега, то е защото или не му е дошло времето, или не е най-доброто за мен в момента, ми помага в трудни мигове. От опит знам, че колкото повече се съпротивляваш и се опитваш да контролираш случващото се, толкова по-тежко става. Опитвам се да си уча уроците и да следвам прозренията си. Естествено, че експлозивната ми природа се бунтува, но пък самоиронията и чувството за хумор ми помагат.
Ще ни споделиш ли твоя любима рецепта, която често приготвяш.
Както стана ясно, това с точните рецепти е проблем при мен. Има обаче едно предястие, което приготвям често по относително еднакъв начин и доста се харесва и на семейството и на приятелите ни. За него ми каза една колежка преди години с думите, че е елементарно и ефектно и дори тя може да мине за добра домакиня сервирайки го.
Нужен ви е спанак, който да бланширате леко и пасирате. Когато бързам, аз ползвам 4-5 купчета замразен, нарязан спанак. Към тях (когато се размразят разбира се) се добавят 2 яйца, мъничко сол и черен пипер. След това сместа се разстила върху намазнена хартия за печене в голяма правоъгълна тава. Аз ползвам тези, които вървят в комплект с печката. Когато се изпече въпросното нещо се получава мека кора с 2-3 милиметра височина. Изстива, отлепя се от хартията и се намазва с Филаделфия, или сирене крема, или каквото топено сирене обичате. Отгоре се нарежда плътно пушена сьомга (по желание и наситнен копър) и се навива на руло. Реже се на парченца с дебелина 1 см. Когато се подреди в чинийка изглежда доста красиво, а и е много вкусно – доказателството е, че изчезва на мига.
Мислила съм си, че сьомгата може да се замени с някакво пушено месо или пък с някой представител на сирената тип кашкавали, но ние сме големи нейни почитатели и никога не съм я слагала на резервната скамейка до сега.
