Детските хранителни навици – 2-ра част
Миналата седмица подхванахме една сериозна тема за детските хранителни навици и психолгията на хранене при децата. Тогава се спрях по-подробно на грешките, които допускаме, а днес обръщам поглед към правилните модели, които е добре да прилагаме, за да помогнем на децата си да изградят полезни хранителни навици, да се хранят добре и да не са злояди.
Моделите на родителско поведение, които помагат за постигане на тази цел, са:
- наличие на правила и граници;
- даване на личен пример;
- превръщане на храната в цялостно преживяване;
- предоставяне на информация на достъпен за детето език;
- разграничаване на полезните храни от лакомствата.
Повече за всеки от тези модели и как да ги прилагате може да научите, ако изгледате следното видео:
https://vimeo.com/164303413
За тези, които предпочитат четенето пред слушането, ето и обобщение на 5-те стратегии:
Стратегия номер 1: наличие на правила и граници: Според психолозите, децата се чувстват спокойни, когато в ежедневието им има правила, повторяемост и ритуали т.е. те знаят какво и кога да очакват. Това е напълно приложимо спрямо храненето. Например, да има установени часове за хранене, храната да се поднася само на масата, менюто да е едно за всички. Когато между отделните хранения няма непрекъснато похапване на сухи храни като солети, бисквити или други, децата огладняват и се хранят с много по-голяма охота в часовете за обяд или вечеря. Ако знаят, че храната е една и ако я откажат, няма да получат сандвич като заместител, те свикват с това и не са злояди. Тук е важно също да знаят, че ако наистина не са гладни или ястието не им харесва, имат право да го откажат, но ще получат храна на следващото редовно хранене, а не филия с шоколад след час-два.
Стратегия номер 2: личен пример. Без съмнение личният пример на родителите е от определящо значение. Децата не запомнят това, което им казваме, а това, което ни виждат че правим. Затова, ако искате те да ядат плодове и зеленчуци, и вие трябва да го правите. Ако искате да се хранят здравословно, пълноценно и разнообразно и вие е следва да правите същото. Ако им казвате, че сладкото е вредно, не е редно и вие да го консумираме ежедневно. Просто е! И е полезно за цялото семейство!
Стратегия номер 3: превръщането на храненето в цялостно преживяване. Храненето не е само отрязъкът от време на масата, а едно цяло пътешествие което храната извървява за да стигне до масата! Много деца я виждат единствено в пакетчета, кутии или в чинията си. Не знаят откъде идва, как изглежда в естествен вид, какъв път изминава до чинията и как се приготвя. Твърде далече са от нея и затова често пъти не я приемат. Един от начините да ги научим да се хранят по-разнообразно и балансирано, е като ги доближим до истинската храна. Можем да ги заведем на село и да им покажем къде растат плодовете и зеленчуците, как изглеждат кравите и овцете. Или да отидем заедно на пазар и да насърчим детето само да избира продуктите. Да създадем практика да готвим заедно. Всяко дете дори най-малките могат да помагат с нещо – да чистят пресни грахчeтa, да пускат зеленчуци в сокоизстисквачката, да въртят топчета. Често пъти помощта им по-скоро ще ви забави, но за детето ви този опит ще бъде изключително обогатяващ. Това е също начин ние работещите майки да прекарваме повече време с децата си, а не да се чудим как да разделим малкото време вечер между домакинството и играта с детето. Най-лесно е като обединим двете в едно! А и децата са много по-склонни да ядат от храната, в чието приготвяне са участвали сами, отколкото от нещо, което директно е сервирано в чиниите им!
Стратегия номер 4: информация на достъпен език. Добре е децата ни да знаят защо настояваме да ядат едни храни и не им позволяваме да прекаляват с други. Колкото повече те самите разбират и са убедени в причините, толкова по-лесно ще бъде за нас родителите и няма да влизаме в ролята на хранителни полиции, които непрекъснато дебнат детето си да не хапне нещо считано от нас за вредно. За да превърнем децата в наши съюзници, е необходимо да им разказваме за ползите и вредата от храната на достъпен език, съобразен с тяхната възраст! Например не мога да кажа на моята 3-годишна дъщеря да яде моркови, защото съдържат полезни витамини и минерали, но мога да й кажа, че зайчетата, които ядат моркови имат здрави зъбки и много скачат. Тя иска да има здрави зъбки и да подскача като зайче, затова, когато ѝ предложа морковче, никога не ми отказва! Моя приятелка беше научила 4-годишния си син, че ако яде много шоколад и шоколадови яйца, няма да порасне голям и силен. Затова когато някой му подареше шоколадово яйце, той си взимаше играчката и тържествено връщаше шоколада с думите: “Това няма да го ям, защото искам да порасна голям и силен”.
Разбира се, идеята не е винаги и на всяка цена да лишаваме децата си от сладките изкушения, а само да ги ограничим, така че те да не им вредят. Затова и тук прилагаме стратегия номер 5: разграничаваме полезните храни от лакомствата. Можем да обясним на детето си, че полезните храни са нещо, което ядем всеки ден, за да растем и да сме здрави. Лакомствата са специални храни, които ядем в специални дни или при специални поводи. Например, торта ядем, когато сме на рожден ден. Или можем да си имаме специален ден в седмицата, когато заедно ходим за сладолед или пием топъл шоколад, но тези храни не присъстват в менюто ни през останалите дни от седмицата. Защо например да си нямате вашата семейна сладоледена неделя? Или вашия шоколадов следобед в избран ден от седмицата? Дори и в тези случаи, съветът ми е да избирате шоколади, сладоледи и сладкиши въобще с възможно най-високо качество и от истински продукти. Такива за щастие се намират все по-лесно!
***
Ако сте пропуснали първата част на темата, можете да я видите тук.
Ако днешното видео е било полезно за вас, споделете го и с други родители, защото пътят към здравето (и това на децата ни!) минава през информираността. А ако имате опит с други успешно работещи стратегии за отглеждане на деца, които се хранят с полезни храни и с охота, споделете ги в коментарите по-долу!
А още по темата можете да видите и в разговора ми с Криси от предаването “Всеки следобед с Криси” по Канал 3:
One Comment Hide Comments
Comments are closed.
Отново изключително полезна информация, а от личен опит мога да потвърдя, че горните стратегии действат – имах изключително злоядо дете още от бебе (въпреки че не е захранван с неподходящи храни, според мен проблемът по-скоро идваше, че приемайки пюрета детето не е наясно каква точно храна приема и на по-късен етап може да я откаже). Започнах да прилагам стратегия 1 още като беше на 1 годинка, бях категорична, че не може да яде солети, бисквити и прочие услужливо предлагани храни от другите майки по площадките, преди да е обядвал/вечерял. Имало е безброй тръшкания, отнесла съм безброй неодобрителни погледи, но сега, когато е на 5 години, дори не се налага да го обсъждаме, ако го почерпят нещо знае, че се яде след основното хранене.
Да споделя още 3 стратегии, които са изпитани и действат при моето дете:
– Ограничаване на телевизията – в къщи изобщо нямаме телевизор, просто в един момент (преди да родя) установихме, че не ни е нужен и го махнахме. В резултат, детето ми не е гледало реклами и като беше по-малък и влезехме в магазин, той не разпознаваше лъскавите опаковки като нещо за ядене, посягаше най-често към ябълки и кисело мляко. Сега като е по-голям вече ги разпознава покрай почерпки за рождени дни в детската градина, но не е свикнал да ги консумира често, а когато все пак поиска нещо в лъскава опаковка, прилагам следната стратегия:
– Предлагане на алтернатива: вече е голям и мога да му обясня, че някои храни в лъскави опаковки не са полезни за стомахчето му и може да му стане лошо, а аз като негова майка се притеснявам, когато го боли стомахчето. Дали не би предпочел да купим ягоди/банан/кайсиии/други сезонни плодове вместо шарените бонбони? Винаги се съгласява.
– На площадката се старая да нося плодове или да вечеряме, преди да излезе. Обикновено след детска градина синът ми е много гладен, в същото време със затопляне на времето иска да излезем веднага. А на площадката има много “услужливи” майки, готови да го почерпят с бисквити, солети и др. Затова или се подготвям да вечеряме рано, за да е сит на площадката и да не търси подобни “почерпки”, или нося плод, който да хапне и да се засити временно, за да мисли за игра, а не за храна.