За пробиотиците от А до Я

Едва ли има човек, който вече да не е чувал за пробиотиците и колко важни са те за здравето ни. И все пак, информацията, свързана с тези полезни микроорганизми, може понякога да бъде объркваща. Може ли тялото ни да синтезира пробиотици или трябва да ги предоставяме? Ако да, достатъчно ли е да ядем пробиотични храни или трябва да приемаме добавки? Ако пием добавки, трябва ли да го правим постоянно или е достатъчен еднократен курс? А кои от всички добавки на пазара да изберем, когато предлагането е толкова голямо и изобщо има ли разлика между различните пробиотични добавки?

На тези въпроси ще потърсим отговор в днешната публикация. Затова започвам от самото начало и въпроса:

Какво са пробиотиците?

Както подсказва името им, пробиотиците (pro – за и biotic – отнасящ се до живота) са полезни микроорганизми, които приемаме с храна или хранителни добавки, и които подкрепят здравето ни, а оттам и живота. Пробиотиците са основно два вида – на основата на бактерии (като например Lactobacillus и Bifidobacterium) и на основата на дрожди (като например S.boulardii).

Традиционно познатите пробиотици, от които се правят и повечето пробиотични добавки, съдържат млечно-кисели бактерии, като Lactobacilli, Bifidobacteria, E.coli и др. Съществуват обаче и друг тип пробиотици, извлечени от почвата или от растенията, известни като SBOs (soil-based-organisms). Повече за разликата между двете групи малко по-надолу в текста.

Кратка история на пробиотиците

Използването на пробиотици под формата на ферментирали храни датира от хилядолетия. Още преди времето на Христос хората ферментирали мляко, плодове, зеленчуци, бобови и зърнени храни, месо и риба. Ферментирането подобрявало вкуса, правело храните по-лесно усвоими и ги съхранявало за по-дълго време във времената, когато нямало хладилници. И до днес, много народи консумират традиционни ферментирали храни каквито са киселото мляко за нас, кефирът за Русия, киселото зеле за Германия и Източна Европа, кумисът за Азия, напитката ласи за Индия, маслините за Средземноморието, ферментиралата риба за Корея и Япония, кимчи за Корея и други.

Пробиотиците са открити за науката от руския учен Илия Мечников в началото на 20-ти век. При работата си в института Пастьор в Париж, Мечников изолира бактерия, която първоначално нарича български bacillus, a днес познаваме като Lactobacillus bulgaricus.

Днес учените разпознават десетки пробиотични култури, подредени в строга таксономия. Пробиотиците имат род напр. Lactobacillus, вид напр. acidophilus и щам напр. DDS-1. Това разделение е важно, защото не всички щамове на даден вид са еднакво ефективни и при избора на пробиотик щамовете имат значение, както ще обясня малко по-долу в текста.

Ето защо качествените пробиотици отбелязват на етикета щама на съответния вид, докато масови продукти с по-ниско качество се ограничават само с отбелязването на вида. Сравнете двата етикета:

Защо се нуждаем от пробиотици?

Значението на пробиотиците за здравето е наистина огромно! Всички съществени функции в тялото се нуждаят от тяхното участие. Ето само част от нещата, които пробиотиците правят за нас:

– помагат ни да разграждаме и усвояваме храната си;
– гарантират ни устойчива имунна система;
– балансират pH в тънките и дебелото черво;
– регулират перисталтиката;
– намаляват възпалителните процеси в червата;
– предпазват зъбите и венците;
– синтезират витамини – B1, B2, B3, B5, B6, B12 и К;
– подобряват абсорбцията на минерали;
– неутрализират токсини;
– не позволяват прираст на кандида и други патогенни микроорганизми;
– нормализират серумния холестерол и триглицериди и още много други.

При един научен експеримент, в който се използват животни, учените предизвикват стерилност в червата на обектите като премахват оттам всички микроорганизми. Оказва се, че без чревна микрофлора животът е невъзможен, както и без пробиотични бактерии е невъзможно здравето!

Достатъчно ли е да ядем пробиотични храни, за да сме здрави?

Простият отговор е “да”. Ако го правим всеки ден! Точно така – един от популярните митове, свързан с пробиотиците, е представата, че веднъж като попаднат в червата ни, те си опъват палатка и остават там завинаги! Всъщност единственият период от живота, когато полезните микроорганизми могат трайно да се заселят в червата, е по време на раждането, когато червата са почти стерилни и през първите 2 години от живота. Именно затова естественото раждане и правилно проведеното захранване са от изключителна важност, а редица заболявания на късната възраст могат да се проследят назад във времето до момента на раждане и захранване.

След този кратък период в началото на живота чревната флора остава малко или повече стабилна. Полезните бактерии, които приемаме с храната си или добавки, обикновено престояват известно време, свършват си работата и напускат тялото. Ето защо е важно редовно, по възможност всеки ден, да приемаме пробиотични храни като кисело мляко, кефир, ферментирали плодове и зеленчуци или ако нямаме възможност да го правим продължително време, да компенсираме с

Пробиотици като хранителни добавки

И тук вече става наистина объркващо, защото на пазара се предлагат десетки видове пробиотици и повечето от тях звучат като решение на всичките ви чревни и общи здравословни проблеми. Повярвайте ми, не са!

За пробиотиците на добавки е важно да знаете няколко много важни факта, ако искате приемът им да доведе до желания резултат.

Условно можем да разделим пробиотичните добавки на 2 групи: терапевтични и поддържащи.

Терапевтични пробиотици

Терапевтичните пробиотици са насочени към лечение на определен здравословен проблем или патология. Така например има пробиотици, подходящи за лекуване на екзема, колики, рефлукс, остра диария, запек, кандида, бактериална вагиноза и други. При тези пробиотици бактериалният щам е от изключителна важност, защото не всеки ще постигне търсения ефект. Например, често препоръчваната за бебешки колики BioGaia обикновено не решава проблема с коликите не защото е лош пробиотик, а защото съдържа основно щама Lactobacillus reuteri Protectis, който помага най-вече при бебешки рефлукс.

Вагиналните порблеми при жените на свой ред биха се повлияли само от пробиотик, съдържащ щамовете Lactobacillus rhamnosus GR-1и Lactobacillus reuteri RC-14.

Комплексни състояния като синдром на раздразненото черво, алергии и непоносимости, автоимунни заболявания, състояния в аутистичния спектър и други се нуждаят от комплексни пробиотици, комбиниращи различни щамове и приемани във високи терапевтични дози.

Поддържащи пробиотици

Поддържащите пробиотици се приемат след терапия или от здрав индивид, за да компенсират нередовната консумация на пробиотични продукти. Подходящи за целта са именно комбинираните пробиотици, но приемани в много по-ниски от терапевтичните дози.

Традииционни пробиотици и SBOs

При поддържащите пробиотици е добре да се следи да съчетават традиционните млечно-кисели бактерии и SBOs. Причина за това е фактът, че млечно-киселите бактерии са по-неустойчиви и не винаги оцеляват, преминавайки през враждебната, силно киселинна среда в стомаха. Само част от тях успява да достигне до червата, за където са предназначени. Ето защо обикновено те се препоръчват във високи дози или colony-forming-units (CFOs) в порядъка на милиарди. Отделно, млечно-киселите бактерии не се застояват дълго в червата и обикновено ефектът от тях отминава скоро след като се прекрати приемът им.

За разлика от тях, извлечените от почва пробиотици (SBOs) са много по-устойчиви и затова при тях има нужда от много по-малко CFOs, а способността им да колонизират червата е по-трайна.

Прием и дозировка

Друга популярна грешка е препоръката пробиотиците да се приемат на гладно. Тогава цялата сила на стомашната киселина е насочена срещу полезните микроорганизми. Много по-щадящо за тях е да се приемат с храна или след храна, когато стомашната киселина е насочена към съответния обяд или вечеря.

Имайте предвид, че дори бактериите, които достигат мъртви до червата, имат полезна роля за нашето здраве! Техните клетъчни стени съдържат вещества, които подсилват имунния отговор, а също така абсорбират токсини и ги извеждат извън тялото.

Относно дозировката, добре е при поддържащ прием да се придържате към препоръките на производителя. Когато става въпрос за терапевтичен прием, при който са необходими по-високи дози, обаче, е добре да следвате схема, назначена от експерт. Причината е, че при този прием пробиотиците започват да разрушават патогенната флора, вирусите и гъбите в червата. Когато тези патогени умират, те изпускат токсини и човек може временно да изпитва т.нар. die-off симптоми, които могат да включват дискомфорт, чувство на умора, кожни раздразнения, слуз във фецеса и други. За да се минимизират тези симптоми е важно приемът да бъде постепенно нарастващ до достигане на необходимата за съответната възраст или състояние терапевтична доза.

Пробиотици и антибиотици

Мнозина считат, че няма причина да приемат пробиотици по време на антибиотично лечение, защото антибиотиците ще унищожат полезните микроорганизми. Това убеждение е вярно само от части. Безспорно силният медикамент ще унищожи част от пробиотиците, но друга част от тях ще остане и значително ще намали негативния ефект, който оказват антибиотиците върху чревния тракт. Единственото важно условие в случая е антибиотикът и пробиотикът да се взимат в различно време с поне няколко часа интервал между двата. Повече затова как да се възстановите след прием на антибиотици може да прочетете в новата ми съвместна рубрика с Момичетата от града “Хранене за здрави деца и мислещи родители”

Да обобщим:

Темата за пробиотиците е дълга и може да бъде допълвана, но ето най-важните неща, които е добре да запомните от днешната публикация:

• Пробиотиците имат ключова роля за здравето ни и животът без тях е невъзможен.
• За да поддържаме балансирана чревна микрофолора е нужно всеки ден да консумираме пробиотични храни или да приемаме пробиотици като добавки.
• При избора на пробиотични добавки е важно да се прави разлика между терапевтични и поддържащи.
• Качествените поддържащи пробиотици съчетават традиционни щамове със SBOs.
• Изборът на правилен щам и дозировка е определящ за постигането на лечебен ефект.
• Приемайте пробиотиците с храна или след хранене, за да ги запазите от разрушителния ефект на стомашната киселина.

Ако тази публикация е била полезна за вас, споделете я с приятели, на които тя също може да бъде от полза, защото информираните хора правят повече здравословни избори.

П.С. Моля имайте предвид, че коментарната форма не е за даване на индивидуални препоръки и насоки.

Маги Пашова

Нутриционист с фокус върху семейно хранене и захранване. Автор на "По-здрави бебета", "Дневник на захранването", "Рецепти за щастлива бременност" и други. В тях и в сайта ще откриете информация как да храните децата си разнообразно и с увереност, съобразно актуалните научни препоръки за пълноценно и баланисрано хранене.