В кухнята на Ива Дойчинова
Отново е понеделник и е време да надникнем в кухнята. А тази седмица сме на гости в кухнята на една от най-чаровните водещи в българския радио-ефир – Ива Дойчинова или жената, която всяка делнична сутрин ни усмихва, размисля и вдъхновява на честотите на радио ФМ+ и предаването “Ива от сутрин до обед”.
Много от вас я познават и от телевизионния екран като водещ на предаванията “Часът на мама”, “Денят е прекрасен”, “Супердоктор” и други.
Извън ефир обаче Ива е майка на две прекрасни дъщери и като всяка майка посвещава част от времето си на кухнята и приготвянето на храна за семейството. За храната, кухнята, готвенето и модерната жена си говорим с Ива Дойчинова, докато от фурната се разнася омайващ аромат на гора от пълнените чушки с булгур, челядинки и прясна мащерка.
Ива, коя е модерната жена?
Модерната жена преди всичко се чувства добре в кожата и душата си. Тя обожава да се вдъхновява от живота около нея и да види и почувства всичко: любовта, майчинството, работата си, приятелите… Модерната жена може да си прости, ако не покрива изискванията на съвършения бит, но успява да създаде вълшебни мигове на споделеност и любов. Модерната жена може да работи здраво и да се забавлява здраво. Води се от личния си път, а не от очакванията на околните. Тя вижда и мисли със сърцето си, а разумът й създава пътища към другите.
Какво е за теб готвенето?
Напоследък – вдъхновение и забавление. Мина времето, когато готвех едни такива големи тави и гледах да подсигуря ядене за повече време напред. Нали сме много хора у дома… Никога не съм обсебвала кухнята в желание да мога всичко. Напротив – не мога. Има си „специалисти“ по спагетите, по сладките неща, по палачинките и това не съм аз. Всеки у дома се е специализирал в готвенето на определени любими свои неща и е „център нападател“, когато се приготвят. Аз съм майстора на постните гозби, салатите, питките, варивата и … тортите, които дори не опитвам :) Но са много красиви и вкусни, според останалитe :)
Кой е любимият ти кухненски уред, без който не можеш?
Тъй като предимно задушавам, варя и пека – тенджерки и тавички. Не са последно поколение, признавам си и вече се оглеждам за по-новички. Много си обичам един оребрен тиган, но който парвам сьомгата и зеленчуците. Винаги става – и тиганчето определено има голяма заслуга за това.
Имаш ли своя тайна за пестене на време?
Аз готвя бързо и затова винаги в началото обмислям процеса, за да мога да правя няколко неща едновременно и да структурирам процедурите. Бабите винаги са ми се чудели, че за времето, в което те готвят едно нещо, аз изпълнявам три. Много съсредоточена съм по време на готвенето, за да изпипам нещата и да не пропусна нещо. Затова и в пазаруването внимавам – за кое ястие, коя подправка и добавки да си взема. Действам по план и съм като военачалник. Зная кое да накисна от вечерта, кое да сложа в последния момент. Но, колкото и да съм организирана – все някой тича до магазина за още нещо, което ми е хрумнало в последния момент.
Кой е любимият ти вкус?
На зрял августовски домат, отрасъл в градинка. На черешка, заруменяла на 24 май. Първото късче диня, топящо се на захарчета в устата ми. Вълшебно розе и сирене с боровинки. Бяло вино със сирене в пергамент и отгоре смокини. Току що откъснат пачи крак задушен с розмарин. Ей такива неща.
Имаш ли любим кулинарен филм или книга, който всеки път те примамва в кухнята?
Започна ли да гледам хубав филм или книга с кулинарна тематика, обикновено не припарвам до кухнята. Тогава възприемам готвенето като метафора и оставам в нея. Мисля си за приготвянето и споделянето на храната като една от важните житейски дейности, с които си казваме толкова много важни неща. Напоследък в студиото разговарям с истински кулинарни асове, гледам и документални филми за тях… Осъзнавам, че търсенето на съвършения вкус и хапка са борба на границата с възможното и новото, точно толкова, колкото и във всяко изкуство. Опитвайки такава храна в мен зазвучават мелодии и благодаря та тези хора, че са създали храна, отприщваща всички сетива. Всъщност има голяма разлика между това просто да се нахраниш и това да преживяваш вкусовете. Благодаря на онези големи майстори, създаващи от храната преживяване.
Животът на модерната жена е труден и пълен с предизвикателства. Какъв е личният ти девиз, който ти дава опора в трудни моменти?
„Бъди лека, нещата се случват точно както трябва да се случват и не е нужно винаги да си диригента с палката.“ Това не е девиз, а нещо, което си казвам, когато усетя, че се нагнетявам с напрежение. А иначе любимата ми мисъл е „Щастието не е спирка, а начин на пътуване“. Ако си измислиш крайния резултат и точка, до която искаш да стигнеш, възможно е и цялата вселена да се обедини срещу теб, така че да се объркат нещата. Така че – отпусни се, бъди себе си, виж момента, а не фиксирания резултат. Този миг е по-важен от бъдещето, което си оформил в главата си. Всъщност този миг е всичко, което имаш.
Ще ни споделиш ли твоя любима рецепта, която често приготвяш.
Имам любими рецепти, но те някак с времето губят чара си, защото винаги стават. И никой не е изненадан. Аз обичам изненадите в кухнята и последната, с която постигнат голям успех са сушени чушки с булгур и челядинки. Не казвам мерки и теглилки, защото всичко правя „на око“ и с импровизация, така че се надявам читателите ти да ме разберат и да хванат идеята. Пък другото винаги идва от твореца, който ги прави.
Сушени чушки с булгур и челядинки
Продукти:
- Изсушени чушки – 2 пакета /много зависи от производителя, понякога може да са и 3/
- Пшеничен булгур – 500 гр.
- Сушени челядинки – 200 гр.
- Праз лук – на око
- Прясна мащерка – според вкуса
- Доматено пюре – лично приготвено
Приготвяне:
Чушките и челядинките се накисват във вода, за да поемат свежест и станат годни за включването към другите продукти. Булгурът също се накисва за половин час във вода. Когато понабъбне се мята в тенджерка и се задушава с вода и масълце /или зехтин/, докато омекне, но без да се разварява. Прибавят се към него челядинките, праз лукът и сместа хубаво се овкусява според предпочитанията. Аз слагам вътре малко куркума , бял пипер и хималайска сол. Съвсем на финала се слага и прясната мащерка. Тази смес трябва да е много вкусна и на този етап, така че не се бойте да я доработвате, докато ви хареса. Мирисът е на пролетна поляна и е неотразим :)
След това чушките се пълнят и нареждат в тавичка. Отгоре се залива с домашно направеното доматено пюре, защото с готовите често резултатът е възкиселичък. Аз задушавам доматите в тенджера, докато водата се изпари и остане само малко мазнина. Мятаме чушките във фурната и печем на кротките 180 градуса, докато замирише невероятно в кухнята.
Хапва се с настроение и възторжени възклицания :)
П.С. Аз естествено бях нетърпелива да опитам рецептата на Ива още преди да я публикувам и мога да потвърдя, че комбинацията от вкусове и ухания е невероятна! Булгурът накиснах от предишната вечер, както правя с всички зърнени храни. Оказа се обаче, че нямам достатъчно сухи чушки и половината от плънката остана. Тогава ми хрумна да я смеся с останалия доматен сос и да я запека в тавичка. Отгоре нарязах няколко тънки резена козе сиренце.
Получи се изключително приятна запеканка, така че ако и на вас ви остане допълнително плънка, не се чудете как да я оползотворите! :)
