Какво причинява възпаление

Ето че отново е сряда и е време за кратка пауза, в коятo да си поговорим за здравето. С тази публикация отварям една голяма тема, по която ще продължа да пиша и в следващите няколко седмици, а именно темата за токсичността.
Преди да навляза в нея обаче искам да ви попитам какво си представяте, когато чуете думата “възпаление”? Самата аз свързвам тази дума с болка, червенина, неприятно парещо усещане, загряване, подуване и т.н.
Истината е, че възпалението всъщност е защитен механизъм, който се отключва в тялото, ако в него попадне болестотворен агент – бактерия, вирус, химикал и т.н. Първоначалното възпаление или още острото възпаление, което свързваме с изредените по-горе неприятни усещания, има за цел да обезвреди този болестотворен агент и да стимулира клетъчна регенерация за възстановяване и лечение на засегнатите тъкани. За да го илюстрирам по-ясно си представете как при порязване мястото се зачервява (възпаление!) и скоро след това кожата регенерира или как при простуда и грип имате зачервено гърло и хрема (възпаление!) и скоро вирусният причинител е отсранен и вие сте здрави.
Проблемът с възпалението е, когато то се подтиска изкуствено и от остро се превърне в хронично. При хроничното възпаление често пъти неприятните усещания (болка, парене) липсват, но този тип възпаление вместо лечебно е деструктивно за организма. Хроничното възпление в тялото е предпоставка за всички дегенеративни заболявания, които познаваме – от автоимунните през сърдечно-съдовите до диабет, Алцхаймер и рак. Никое от тези заболявания не се появява от нищото за една нощ, макар че много често изглежда точно така. Зад всяко от тях стоят години наред пренебрегнато хронично възпаление.
Днес искам да се спра на една от 6-те основни причини, предизвикващи възпаление в човешкото тяло, а те са: токсичност, инфекция, алергия, хранителен дефицит или излишък, физическо нараняване и емоционална травма.
Макар че никоя от тези 6 причини не е за подценяване, аз поставям токсичността на водещо място, защото всичките останали са свързани с нея. На практика колко време ви е нужно да се преборите с една инфекция, колко остра алергична реакция ще проявите, как се възстановявате от травма, изцяло зависи от количеството токсини, които циркулират в тялото ви. Дъготрайното излагане на токсини поддържа хроничното възпаление в тялото, а при хронично възпаление организмът губи част от детоксикириащите си механизми и по-трудно се освбождава от токисните. Така се създава порочен кръг.
В средата, в която живеем днес, ние сме изложени на многократно повече токсини, отколкото хората преди 100, 50 и дори преди 30 години. Основни източници на токсични химикали, на които сме изложени всеки ден, са индустриалната храна, чешмяната вода, конвенционалната битова химия (почистващи и перилни препарати), масовата козметика, въздухът в градската среда, фармацевтичните продукти и т.н.
С годините токсичния товар в човешкото тяло се увеличава и в някакъв момент (индивидуален за всеки от нас) се стига до предел, при който организмът не може да се справи с неутрализирането на дразнителите. Представите си вашето тяло като една чаша, а токсините, с които влизате в контакт като съдържанието на чашата. Големината на чашата и ефективността, с която я изпразвате определят индивидуалната ви способност да неутрализирате и толерирате токсините. Ако продължителното време чашата само се пълни без да се изпразва, тя в крайна сметка прелива и това на физическо ниво се проявява като болест. Обратно, ако успявате навреме да изпразните чашата от изливащите се в нея токсини, ще успявате да поддържате и добро здраве.
Факторите, които определят размера на вашата чаша и способността ви да я изпразвате или иначе казано толерантността ви спрямо токсините и способността на тялото ви да се чисти, зависят от начина ви на хранене, начина ви на живот, физическата ви активност, емоционалното ви състояние и генетичната ви предразположеност.
И макар да е спорно доколко можете да повлияете на гените си, то има редица други неща, които зависят от вас и които можете да направите, за да не позволите на вашата чаша да прелива! От вас зависи да подбирате храната си, а също така водата, козметиката си, препаратите, които използвате в домакинството си и източниците на токсини, които допускате в дома си.
На тези теми ще бъдат посветени и следващите ми няколко публикации. Като нутриционист за мен храната е водеща и по въпроса за чистата храна ще пиша отново и отново. Иска ми се обаче да обърнем и малко повече внимание на другите източници на токсичност, които са не по-малко важни, но определено са по-неглижирани. Затова в следващите публикации ще си поговорим затова какво ни причиняват много от конвенционалните продукти, които могат да се открият в почти всеки дом; ще ви дам идеи с какви не-токсични варианти можете да ги заместите; ще научите повече за рисковете от употребата на масова козметика и с какво можете да я замените; ще поговорим и за почистващите препарати в домакинството, които също крият своите “мръсни” тайни.
Ако всичко това е важно за вас, бъдете тук и следващата сряда!
3 Comments Hide Comments
Comments are closed.
Магде, прочети една книга и изпробвай метаболитен режим кетоза за да разбереш, че статията ти е много остаряла. Тя би била актуална през 70-те години на миналия век. Сега човечеството знае толкова нови неща за възпалението, че спира да яде хляб. Ще постна линк за книгата във Фейсбук.
Съжалявам, но не мога да се съглася с Вас относно “остарялата информация” в публикацията. Данните в нея са базирани на всички последни научни изследвания – всички книги в областта на здравословното хранене, които излязоха тази година, засягат въпроса с хроничното възпаление; възпалителните порцеси бяха водеща в тема и във всички конференции по здравословно хранене през 2015. Но когато човек не се занимава порфесионално с темата, едва ли може да следи всичко.
Колкото до кетогенната диета – тя, както и никоя друга не е панацея! Може да работи успешно за едни и да има оздравителни ефекти, както и да има негативен ефект върху други.
Преди няколко дни на теле-конференцията The Fat Loss Summit , Dr Sara Gottfried, учен от Харвард, коментира факта, че кетогенната диета работи по-успешно при мъже, отколкото при жени, и че отново всичко зависи от индивидуалния организъм.
Ако при вас тази диета е довела до добър резултат, това е чудесно! А ако се интересувате повече по темата, бих ви препоръчала да се запознаете с анализа на диетата и на д-р Сара Балантайн, както и с всички научни изследвания, посочени в него: http://www.thepaleomom.com/2015/05/adverse-reactions-to-ketogenic-diets-caution-advised.html