Здравословни заблуди 2: “E, какво толкова ще му стане от една бисквита!?”
Една от темите, които най-сериозно противопоставя майките, е въпросът за храненето на децата: от кое е здравословно и кое не е, през “за” и “против” въздесъщата попара до размотаването на пакетчета с тестeно-захрани залъгалки по детските площадки и предлагането им на своите и чужди деца.
Именно на практиките по детските площадки в България е посветен този текст, с който се надявам да ви размисля за краткосрочния и дългосрочен ефект от случващото се по тези кътове за игра!
Храната на детските площадки
За първи път се замислих по темата преди повече от година и половина, когато на дъщеря ми, току-що навършила годинка, любезно й предложиха бисквитка oт пакетче. Дотогава тя не беше опитвала подобни творения за захарната индустрия и за мен не беше проблем да откажа от нейно име. Няколко месеца по-късно обаче сцената се повтори и отказът вече не беше толкова лесен, защото прохождащото дете е любопитно и с готовност протяга ръчички към всичко, което някой му предложи. Оттогава, сме имали не една и две подобни случки и съм изпробвала различни тактики – от любезен отказ, през опит за отклоняване вниманието на детето, тръгване набързо от площадката, до епизодично приемане на предложената солета – когато съм усещала, че отказът ми твърде много ще разстрои детето.
Ситуацията на майката, която не иска детето й да “гризка” (защото това не е ядене!) псевдохрани по детските площадки, е изключително деликатна! Тя има две еднакво губещи опции:
- да откаже и да бъде “лошата” в очите на детето си или
- да приеме и да направи компромис с принципите, по които се старае да го отглежда и храни; с хранитeлните навици, които желае да изгради у него.
В повечето случаи, когато съм се опитвала да обоснова отказа си, съм срещала или тотално неразбиране или скептично повдигане на рамене. А някои от най-честите реплики, които чувам, са:
“Да не мислите, че ще го опазите от боклуците, които ядат в училище?” – “Да, мисля! Целта ми е да изградя у детето си хранителни навици, осъзнатост и разбиране за храната. Когато тръгне на училище и вече е достатъчно голяма да преценява, сама ще избира. Когато е на две обаче, избирам аз!”
“Ама как няма да му дадете да опита! То е дете!” – “Ами именно защото е дете! Аз не бих опитала Зрънчо, защо да го давам на детето си?!”
или любимата ми:
“Е, какво толкова ще му стане от една солета/бисквита/курабийка!?”
Тази вече заслужава по-подробен отговор. Първо една солета/бисквита/курабийка рядко е само една, защото след като веднъж детето опита хрупкавото лакомство, което се топи в устата му, то иска още. А от “още” се случват две неща:
- в краткосрочен аспект – малкото коремче се пълни с комбинацията от брашно и захар, евтини калории без хранителна стойност и когато малко по-късно предложа обяда/вечерята от старателно подбрани и сготвени с любов продукти, срещам отказ след първите няколко лъжички
- в дългосрочен и по-важен аспект – детето научава, че на детските площадки се предлагат забавни неща за ядене, че е приемливо да яде навсякъде и по всяко време; че хрупкавите неща в шумулящи пликчета по кътовете за игра са далеч по-забавни от сервираните от мама на масата!
Последиците от горното най-общо протичат в следния сценарий: детето започва редовно да търси храна по време на игра, залъгва се и не изгладнява до часовете за хранене, често започва да отказва сготвената за обяд или вечеря храна, а час-два по-късно отново търси нещо за гризкане. Постепенно от менюто му започват да отпадат храни, а изборът му все по-често да бъде свързан с нещо сладко или тестено – сандвич, пица, паста, бисквити и т.н. Неусетно и за някои може би необяснимо, се сдобиваме със злоядо дете.
Полезни храни и забавни храни
Значи ли това, че никога не бива да даваме на децата си солети, бисквити, сладолед и т.н.? Разбира се, че не. Всяка крайност е излизане от баланса, а всяко излизане от баланса е отдалечаване от здравето!
За да запазим баланса, нека условно разделим храните на две категории – полезни и забавни. В първата група са всички онези храни, които помагат на детето да е здраво и да расте (зеленчуци, подбрани протеини, полезни мазнини). От тях децата се нуждаят всеки ден. Нещо повече, когато тези храни им се предлагат по подходящ начин, в едни и същи часове, без разваляне на апетита с храните от втората група между храненията, всички деца се научават да ядат полезните храни!
Във втората група са бисквитите, солетите, курабийките, соленките (или “глутенките”, както шеговито и обобщено ги наричаме вкъщи) и всякакви други неща за гризкане, близане, смучене – схванахте идеята. Дори да се опитвате да придадете здравословен облик на тези храни като ги приготвяте с пълнозърнесто брашно и мед вместо захар, те по същество си остават псевдо храни с минимална хранителна стойност. Предлагането им по всяко време пречи на децата да изгладнеят истински до часовете за хранене, да изградят здрава връзка с храната, да харесват и приемат полезните храни!
Ето защо храните от втората група не бива да се предлагат навсякъде и по всяко време. Ако ги запазим за извънредни случаи – празници, рождени дни и детски партита, пътувания и почивки, детето няма да свързва забавните храни с ежедневните си навици, а със специални моменти. Когато бяхме на почивка миналата седмица, дъщеря ми получаваше топка сладолед почти всеки ден като десерт след обяда. Вкъщи обаче, хапва сладолед не повече от веднъж – два пъти в месеца и дори не й хрумва да го иска по-често.
Ако обичате да приготвяте домашни сладкиши, палачинки или печива, можете да го правите в определен ден от седмицата например в неделя. Това може да бъде специалният семеен ден за вкусни домашни лакомства. Дори може заедно с детето да изберете какво да приготвите, да напазарувате заедно, да му позволите да ви помогне в кухнята. Така то ще свързва почивния ден със забавните храни, но ще знае, че те не се приготвят и предлагат в останалите дни от седмицата.
Отново на детската площадка
Колкото до предлагането на храни на детските площадки, изредените вече проблеми далеч не изчерпват списъка. Друг важен аспект е ефектът от предлагането на забавни храни върху все по-големия брой деца с хранителни алергии, за които често пъти това са “забранени” храни. Ако това е вашето дете и ежедневно полагате нелеки усилия да го опазите от храните-алергени, не бихте желали някоя любезна лелка да размахва пред лицето му пакетче с “глутенки”!
Заради тях и заради всички деца, би било хубаво ние родителите да променим културата на предлагане на храна и да помогнем на децата да разграничават времето за игра от времето за хранене.
Като се замисля, такава култура на хранене имаше в нашето детство – играехме с часове навън, прибирахме се следобед за филия с лютеница и отново се връщахме към играта до времето за вечеря. Нямам спомени, някой да ни е предлагал шумулящи пакетчета с храна по време на игра. Ако все пак подобно нещо се случеше, то беше приятна изненада за всички, а не ежедневие.
Имам приятелка, която се омъжи във Франция и живее в едно селце със семейството си. От нея знам, че там е социално неприемливо да предложиш храна на децата извън часовете за хранене. Подобно поведение се приема с възмущение от родителите, които държат децата им да се хранят само на маса и само в определените за това часове. Навикът за разнасяне и предлагане на храна на детските площадки, в колата, на опашката в магазина и т.н. на практика не съществува! Дори когато си купиха бебешката количка за първото дете, коментирахме, че на количката няма поставка за чаша, защото майките не разнасят кафета и други напитки, докато разхождат бебетата си – друга разпространена у нас практика (без да споменавам цигарата)!
Възможна ли е промяната?
Аз вярвам, че да! И че тя зависи от всички нас – от всеки един родител, който осъзнава значението на храната за здравето на децата си и иска да им изгради полезни хранителни навици.
Вярвам също, че първата крачка по този път на позитивна промяна е информираността! Затова и с този текст, (който стана доста по-дълъг от предвиденото), се надявам да допринеса за тази информираност. Ако вярвате, че може да е полезен на други родители, споделете го.
Разбира се, една птичка пролет не прави. Така че, колкото повече се пише по темата и се говори, колкото повече хора се присъединят към тази дискусия, толкова по-голям ще бъде отзвукът от нея. И може би ще успеем да я пренесем от детската площадка, към храненето в яслата и детската градина, в училище, в лавките около училище и т.н. (Пак от моята приятелка знам, че във Франция е забранена продажбата на junk храни около училищата.)
Аз със сигурност ще продължа да пиша. И да говоря. На тема детските хранителни навици е безплатния ми уебинар на 24 август, за който можете да се регистрирате ТУК. Отново на децата и храната с много практическа насоченост ще е посветен и смейният ни ритрийт в Банско през септември, за който може да прочетете ТУК. А след тях ще следват и други – статии, лекции, ритрийти, защото за позитивната трансформация са нужни практична информация и действия! Присъединете се и вие!
93 Comments Hide Comments
Comments are closed.
Много стойностна и добре написана статия. Разбирам отлично майката и споделям мнението й – не бива да даваме на децата вредни храни. Едно нещо обаче ми направи впечатление, докато строго размахваме пръст към невежите, които предлагат солетки, а ние, видиш ли, сме прозряли истината, че това е вредно, всъщност самите попадаме в същата ситуация, давайки на детето си сладолед. Доказано е, че сладоледът е изключително вреден, руската школа диетолози и лечители го заклеймява като храна отрова. Той не трябва да се яде не само от деца, а и от възрастни. Иначе отново ви поздравявам за стойностната статия и споделям напълно мнението ви.
Благодаря ви за коментара. Ще си позволя две пояснения – първо не размахвам пръст, текстът ми не е агресивен, а информативен. И второ, както съм посочила и в него, аз не съм човек на крайностите. Вярвам, че когато човек (дете или възрастен) няма хранителна алергия или друго изискващо рестриктивна диета състояние, епизодичното хапване на “забавните” храни, е напълно съвместимо със здравословния начин на живот. Всеки психолог може да потвърди, че когато на едно дете системно се отказват и забраняват дадени храни, това поражда силно желание за точно тези храни и може да бъде причина за отключване на хранително разтройство през тинейджърските години. Затова дъщеря ми знае, че няма забранени храни, но има храни, които ядем всеки ден и такива, които хапваме 1 – 2 пъти в месеца.
На площадката пред блока ситуацията е същата. Аз обаче съм против крайностите и особено в периода на растящите зъбки, солетите са хит (без сол – уж за деца). Моето дете има добре структуриран хранителен график и като цяло обича и се храни на маса вкъщи и с компания – т.е. всички да сме на масата. Именно, за да не се прекалява с разните шумолящи, един ден на майтап купихме голяма диня и пъпеш пред блока и “О, чудо!” децата излапаха всичко. Оттогава, вместо да давам по 2 лв за сладолед, хрупанки, солети, зрънчо и какво ли още не – просто купувам 1 кг праскови/грозде, взимаме диня и пъпеш и така. Хем вкусно, хем в правилния час, хем и почти полезно. Един човек да подеме инициатива и нещата се случват.
На площадката пред блока ситуацията е същата. Аз обаче съм против крайностите и особено в периода на растящите зъбки, солетите са хит (без сол – уж за деца). Моето дете има добре структуриран хранителен график и като цяло обича и се храни на маса вкъщи и с компания – т.е. всички да сме на масата. Именно, за да не се прекалява с разните шумолящи, един ден на майтап купихме голяма диня и пъпеш пред блока и “О, чудо!” децата излапаха всичко. Оттогава, вместо да давам по 2 лв за сладолед, хрупанки, солети, зрънчо и какво ли още не – просто купувам 1 кг праскови/грозде, взимаме диня и пъпеш и така. Хем вкусно, хем в правилния час, хем по-полезно. Един човек да подеме инициатива и нещата се случват.
Боряна, това е прекрасна идея! В един час – всички деца хапват едно и също нещо и при това полезно! Поздравления за инициативата!
Здравейте, в общи линии подкрепям Вашето отношение по въпроса с вредните храни. Но, надявам се да приемете конструктивно някои несъгласия:
1. ще използвам клише за Франция и тяхното отношение към храната – ние отиваме натам, откъдето те вече се връщат. Т.е. те са преболедували ерата на пакетираните и полуготовите храни, каквито ние имаме в изобилие едва от 20-тина години. Казвате, че в нашето детство е нямало такива неща (а моето детство е започнало поне 10 години преди Вашето) – ами да, по соцвреме нищо такова нямаше, как да ти дадат кроасан, след като такива чудеса просто не се произвеждаха (за добро или лошо). Като малка аз обожавах бутер тесто, именно защото рядко го опитвах, а сега вече не искам и дачувам за него.
2. солетките всъщност не са чак толкова вредни, защото са печени (т.е. не се нуждаят от много консерванти) и съдържат брашно, вода и сол. И още нещо – не съм сигурна доколко модерното демонизиране на глутена е правилно.
3. много зависи от детето – някои деца наистина минават с 1 бисквитка, но други са от типа “без 1 може, но само с 1 не може”.
4. ако имате 2 деца с малка разлика и работите 10-12 часа, вероятно няма да имате много време или желание да се задълбочавате прекалено в полезността на храните. Домашната пица може да бъде достатъчно полезна, без да изпадаме в подробности. А що се отнася до модерните храни – те просто не са за всеки джоб.
Глупости! Пълнозърнест хляб, био зеленчуци! Един път седмично сладко – направо съм изумен до къде може да достигне желанието на хората да са различни и да се правят на интересни! Дори и да приема , че ще успеете да изградите изцяло здравословен начин на хранене , какво ще постигнете? Ще му спестите ли мръсния въздух или нервите в работата? Които ВСИЧКИ заедно правят живота по здравословен. Сигурно и ваксини не му правите? Правите избора сега вместо него , но може би то не иска да се лишава от детските радости?
Ето това е в основата на всичко :
в краткосрочен аспект – малкото коремче се пълни с комбинацията от брашно и захар, евтини калории без хранителна стойност и когато малко по-късно предложа обяда/вечерята от старателно подбрани и сготвени с любов продукти, срещам отказ след първите няколко лъжички
Това което е здравословно обикновенно е гадно на вкус, защото няма подправки. Аи сте хвърлили толкова усилия – а те не са оценени и сега ви е зле.
Скъпа, Маги,
личи си, че отделяш време на външния си вид и на хубавите фотосесии, както и типично “женските” списания. Приеми, че може да ти се струва, че не си крайна, но така звучиш. Детето ми не е яло сладолед, нито шоколад, но за сметка на това е яло солети и бисквити и горе-долу всичко върви добре. Не всеки харесва детските площадки и не всички детски площадки са еднакви. И наистина от една бисквита с малко захар или няколко солети – не приемам, че ще дойде края на света, при положение, че не приема друга изкуствена захар. Филията с лютеница беше много здравословна, нали?
Иначе разбирам идеята ти, но това май всеки го знае и във Франция и тук – че не трябва да си разваля човек апетита, както и детето, така че зависи изцяло от родителите. Колкото до попарата – за мен е ужасно безсмислена храна и се радвам, че много рядко детето ми е яло от нея, но понякога баба и и прави и не драматизирам. По същия начин ще приема домашната пица, когато прояви интерес към нея – всичко, но в умерени граници. Дори това сигурно ще ме направи ужасно безотговорна майка – малката е яла един път половин пакет Зрънчо, както и пуканки! Край, сигурно ще стане 150 кг, когато порасне и няма да може да си прави красиви селфита, не знам дали ще мога да преживея. Трябва да почета още малко женски списания, за да разбера смисъла на живота и :)
И според мен “размахвате пръст” както е написала Мая, не знам защо го отричате. Каква точно полезна информация ми давате, като ми цитирате какво са Ви казали лелките от парка? И от изречението “Тази вече заслужава по-подробен отговор” си лъха леко на агресия, но както и да е. Най-интересно ми беше да прочета, че вечерята се приготвя със старателно подбрани продукти и любов. Чак си представих как избирате по два часа в супермаркета плодове и зеленчуци, опипвайки и оглеждайки старателно всяка една бройка, а после вкъщи свирейки с уста и замечтана по главния герой от новия, хитов, турски сериал, който Ви изпълва с любов, въртите манджи на котлона.
Марина, Марин, Георги,
Виждам, че доста лично приемате текста ми. Това гузна съвест ли е? И определено пропускате основната му идея. Тик ме става въпрос да броим кое дете колко пакетчета Зрънчо е изяло, а дали е редно да носим подобни храни на детската площадка и изобщо как да изградим полезни хранителни навици на децата.
За ваша информация, вкъщи телевизия не се гледа. Работният ми ден продължава по 10-12 часа, макар работното ми време да не е регламетнирано. Георги, имам прекрасен мъж до себе си, така че нямам нужда да се замечтавам по измислени герои.
Марина, ако текстовете ми, външният ми вид и начин на живот толкова ви дразнят, защо изобщо си причинявате негативни емоции, четейки сайта ми?
Здравей Маги,
много интересна статия.Винаги се удивлявам, когато видя колко деца посещават зъболекарските кабинети с кариеси и др. проблеми.За жалост съм виждала как майки са задължени да купуват и занасят в детската градина именно тези вредни храни – зрънчо, солети, бисквити и др.Но навиците на едно дете се създават още в най – ранната детска възраст, а после , в по – късен период започва борбата с хроничните заболявания.Така,че всеки трябва да направи своите изводи каква храна приготвя в семейството си и как храни децата си.Именно филиите с лютеница ми създадоха тази язва, която години наред лекувам.Днес топлинно – обработени домати и майонези не употребявам в никакъв случай.Така ,че важна, много е важна храната, защото тя води до зависимост в по – малка или по – голяма степен.
Поздрави !
Благодаря, Елена!
Филията с лютеница я дадох само за пример. В моето детство наистина ядяхме това. Идеята е, че го правихме в часовете за хранене, а не по всяко време. А иначе днес по правило избягвам глутена заради вредите от него и точно на тази тема беше посветена предишната ми публиакция. :)
Даа, поредният размахан пръст. Аз понеже не съм специалист по нищо, само мога да добавя, че всичко което прокламирате тук ще се разбие на пух и прах, когато зa хранителните навици на детето започне да отговаря детската градина или стола в училище. Мисля, че това е по – важният проблем от лелята със солетите.
Маги, нито приемам лично текста Ви, нито имам гузна съвест по този повод, просто защото нямам деца. Да, ще ме попитате защо тогава прочетох тази статия, насочена към майки. Просто защото често с приятелката ми ходим в парка, да разходим племенника и забелязваме как постоянно майките са в някакви войни коя какво носела или не носела, постоянни лекции за това кое колко полезно или вредно било, все едно само те имат нет вкъщи и т.н. Особено пък като разберат, че нямаме дете, ни накацват като мухи на мед и се развихрят с едни теории какво ще е хубаво и какво не да правим с нероден Петко. И винаги се започва с заплашителното изречение: ” Ще видите някой ден като имате деца”. По-скоро понякога ни става смешно, а не дразнещо. С предния пост исках да внеса малко шега за сериалите, явно не ме разбрахте и се засегнахте. Нищо и аз явно не съм Ви разбрал за статията дали е агресивна или информативна, така че сме квит. Намесих сериалите, защото разбирам, че покрай доста изтощителното гледане на едно дете се изглеждат и по няколко серии на ден. Естествено, че Вие си знаете какво си правите вкъщи.
P.S Ако напишете една статия за това как да се отървем от досадните, всезнаещи майки, докато разхождаме детето, вече ще ми бъде интересно. Поздрави
Георги, квит сме :) А иначе напълно ви разбирам за преживяването по парковете, защото ние бяхме в подобна ситуация преди да имаме дете :)
Поздрави!
Обикновено не чета подобни статии, нито пиша коментари, попаднах случайно от познат, който ценя и си ококорих очите – какви неща четат хората. Много е ясно, че на площадка не се носят такива неща, но не можеш да спреш хората. Вчера една баба на 80+ години, цялата облечена в черно и със забрадка на главата + внучката и на 10+ раздаваха шоколадчета на децата, което ме изуми наистина (в провинциален туристически град). Не приемам подобно поведение и се радвам, че не посещавам подобни места често – пълни с “мами”, баби, шоколадчета. Нищо лично, и аз нямам телевизор, не чета и Бг-Мама. Просто исках да намигна, че когато имаш блог, който четат доста хора е редно да влагаш малко повече логика и обосновки, иначе всичко е абсолютно плоско. Напълно разбирам смисъла на текста ти, но съдържанието куца. Малко като гръмко заглавие за евтин таблоид, а после вътре се оказва, че изобщо няма нищо общо. Така и не стана ясно защо солетите са вредни, както и бисквитите и как не е осъдена филията с лютеница? Просто за всеки влак си има пътник – аз не приемам подобни статии и просто като видя как изглежда сайта и като си представя колко време е отделено – някой да те заснеме, а после някой да обработи снимките, че да се постигне това кифленско ухилено излъчване. Спирам, всичко най-добро за теб. Слава на Интернет и че го има и на английски и че може да четем и по-стойностни статии.
п.с. Ако рекламите по телевизията спрат и забранят със закон рекламиране на кренвирши за деца и всякакви други гадости – ей тогава може и да стане нещо.
п.с.с. наеми малко по-добър фотограф следващия път, ужасно изкуствено изглеждаш на тези снимки, но пък какво толкова, ако се харесваш – става ясно всичко.
Поздрави
Абсоютно права сте, Маги, хранителните навици и предпочитания се възпитават в семейството( като доброто възпитание), а не от лелки по площадки и в шумольщи пликчета. Да не говорим, че мен лично ме е гнус да опитвам храна, в която и друг вече е ровил най- вероятно с мръсни ръце от пясъчника или и други мръсотии. Една майка сподели, че и от бъркане в щедри шумолящи пакетчета, са се сдобили с коксаки.Отделно е пораженческо и гузна съвест заравянето на главата в пясъка и мисленето:”какво да му спестявам на детето, като така или иначе ще се издави в мръсен въздух и стрес на работата”… но човек си замаскира провалите, както му е удобно…
Дара, благодаря за подкрепата и разбирането!
Статията е някак странна, пълна с отрицания и не е много ясно какво ночно е посланието й.Определено е нападателна и е от типа статии, които объркват младите майки, които видиш ли са дали една бисквитка на детето си, и о ужас пият кафе, и вече се чувстват най-ужасните майки на света! За примера с Франция да не говорим, всички знаят, че там преобладават пухкавите тела.Аз се старая да храня детето си с полезна храна, но такива крайности ми идват в повече, преигравате! Не ви се е получила ама изобщо!
Много добре написано! Точно моето мнение по темата – благодаря за статията, хубаво е като разбереш, че не си единствен в стремежите си :)
Аз смятам, че логика и обосновки има пре достатъчно!Та да не би да пишем книга.В момента коментарите които чета са точно на хора с гузна съвест и точно такива които идват на площадката, в парка и къде ли не с тези “вълшебни “пакетчета с нездравословна храна, карайки децата им да млъкнат поне за малко.А да попитам аз защо не носите кутия с примерно моркови,сливи, грозде?Или и вие ще ми кажете:Как можеш да не му даваш най-сладкото!Пълна заблуда!Не ме интересува какво ще коментирате, защото от такива като вас ми е дошло до гуша.Именно защото ви мързи да избирате ако трябва и два часа продукти за готвене, за това е къде, къде по-лесничко да му вземете пица, снакс и какво ли още не.Престанете да вървите с тези пакети навсякъде!!!Има хора, които се опитват да хранят децата си здравословно и най-важното не ние трябва да се чудим къде да отидем като извадите снаксовете …..Браво Маги!Смятам, че за съжаление нямаме достатъчно здравна култура, но пък такива като теб трябва да има повече!
Желязна ви е логиката признавам – стига сте излизали със снаксовете, защото ни пречите :D Ако искате можем и да ги свалим от щандовете по магазините, за да не ги гледа детето – защо не най-добре да ги забраним със закон? Панера с плодове седи целогодишно зареден с поне три вида сезонни плодове и детето ми всеки ден си хапва от тях с голямо удоволствие. По същия начин седи въпроса и със зеленчуците, като той знае перфектно къде са и не се свени да си поиска като му се яде. Не виждам проблема обаче като изляза в парка и детето ме помоли за някоя глезотия и да трябва да му откажа, защото видиш ли едната солетка няма да е само една и “той ще си развали обяда/вечерята”. Та това е дете на две години – колко ще си вземе и колко толкова ще изяде? То е навън за да си играе и точно това прави – тича, скача и по някое време идва са солета/бисквита и пак хуква. То не сяда да опъне софрата на пейката. И в този ред на мисли като видите че прекалява просто прибирате нещото под предтекст, че то си е негово, но за момента е ял достатъчно от него и ще си го изяде по-късно – знаете ли колко такива снаксове и бисквите съм доял защото това “после” никога не настъпва защото забравя за него точно след 10 минути. Изключително егоистично и лицемерно е хора, чието цяло детство се е въртяло около белия хляб (защото никой не беше по-голям от него и едно време нямаше такова нещо да не се яде без хляб – да не чува Господ), домашно приготвените лакомства на баба (с брашно тип 500 и Бяла захар Кристал, понякога в комбинация с Пудра захар), домашни козунаци и баници, сокове с нутрасуийт, сладка и компоти бухани със захар и аспирини и всички мазнотии по лафките в училищата от едно време (правени със свинска мас или растителна мазнина и мазни до неузнаваемост). Предлагаме на децата ви по площадките не защото искаме да им стане нещо лошо или да им развалим обяда, не защото да ви правим на пук или искаме да го разболеем детето, а защото не издържаме да гледаме как седи и гледа отстрани без вина виновно заради болните амбиции на майка му да е холистичен нутриционист. Осъзнайте се класово – като искате естествен живот – една колиба в гората и ще си решите всички проблеми. Аман вече!
Иво, каза го точно и на място. Благодаря, че ми спести писането.
Наталия, какво “крещиш” с тези удивителни. Ако искаш ела на село, ще ти дам да извадиш картофите, да обереш доматите и краставиците, лука, магданоза на баба и ще ти натварим за града, да имаш да си носиш в кутия в парка. Таман ще се успокоиш малко и ще оставиш хората с пакетите да подишат малко, че сигурно сега като те видят и не смеят да прекрачат на алеята :))
Напълно съгласна :) Много обичам да ми се “карат” по парковете и да ме учат как да си храня детето, какво трябва да правя, как да го обличам и т.н.
Абсолютно подкрепям Мариана – старая се детето ни да се храни с качествена храна, чисти зеленчуци и подбрани продукти, но това за което се пише в статията ми идва малко too much (както е модерно да се каже – гледам авторката е по модерните неща). Заглавието на статията трябва да е по-скоро как да програмираме детето си – в този ден ще правиш това, в този ще ядеш това – за Бога хора оставете децата ви да растат без да ги вкарвате във вашите клетки! Да, контрола е наложителен, но това тука е Мания. Никой не говори детето да се храни с полуфабрикати и джънк фууд, но вие само дето не ходите да бдите над зеленчуците докато растат в градината. И за да не се разливам още повече искам да ви питам имате ли спомен колко “глутенки” (нали така ги наричахте с надсмешка) сте изяли навремето направени от баба ви с висококачествено брашно тип 500 и захар Кристал…хайде моля ви се. Не съм сигурен дали е нужно да споменавам банички, тутманици, кашкавалки, козунаци и всичко онова, което имаше по лавките едно време (сега не знам как е).
Имам опит в отглеждането на 3 деца . Бих споделила, че не изкушенията от улицата са опасни. Опасно е когато родителите учат децата на едно, а те самите вършат друго. Когато ти самият ядеш ежедневно плодове и зеленчуци и добри храни , няма нужда да учиш детето си, то те копира. Успех млади родители!
Съжалявам, но ме изгубихте на ‘да ви размисля’. Наистина ли са необходими тези граматически извращания?
Уважаема Маги, уважавам труда Ви да напишете подробно всичко така,както го мислите и смятате ,че повече хора трябва да го научат.Като човек,който се храни нетрадиционно и среща само недоумение и подозрение,искрено Ви пожелавам да обърнете внимание на това,че НА НЕПОДГОТВЕНИ ХОРА НЕ БИВА ДА СЕ ДАВА ИНФОРМАЦИЯ /ДА СЕ ПОМАГА/.Това противоречи на идеята на блога Ви,но нали виждате колко отрицателни,нападателни и злонамерени коментари “заслужихте” ?!
Благодаря, Инес! Аз пиша това, което мисля, в което вярвам и за което работя всеки ден. Щастлива съм, че има хора, които го разбират и които ме подкрепят. Колкото до хейтърските коментари, те са неизменна част от българската действителност. Колкото по-болни за обществото теми засягаме, толкова по-шумни стават онези, които подкрепят статуктвото и не желаят промяна. Уча са да не обръщам внимание на негативизма и обидите :)
Прекрасно и верно!
Така сме си ние българите готови да отричаме и плюем.И много странно-дразнят се от хубаво изглеждаща работеща майка.
АЗ ПЪК ЩЕ Я ПОЗДРАВЯ ЗА СТАТИЯТА И ЗА ВЪНШНИЯТ И ВИД!
Само когато излезем от границите на чалга БГ, разбираме за какво става въпрос!
Нов световен ред и отрова навсякъде. Който иска и разбира да се пази .Който много иска нека си пие вода от чешмата!
ВЪПРОС НА ГЛЕДНА ТОЧКА!
Браво,моето момиче,прекрасно възпитаваш твоето малко съкровище!
Биби -с обич
Аз също напълно подкрепям Иво и Марияна.А иначе,приятелката на една моя приятелка ми каза….Това за Франция въобще не е вярно,ама въобще,съвсем нормално си е в парка и на площадката да се разменят бисквити и други лакомства,по всяко време децата гризкат по нещо.Моите деца ядат всичко,готвя им разнообразно,обичат плодове и зеленчуци,но в същото време си хапват и бонбони и шоколад и чипс.И да,когато нямам време или желание да сготвя ядем пица и леко отклонение,една френска домакиня отделя не повече от 20 мин за приготвяне на предястие,ястие и десерт. В училище за следобедна закуска какво мислите ,че им дават,сигурно био плодове и зеленчуци,да,ама не.И да,точно мисля като Иво,това си е мания,някакво обсебване.
Много добре написана статия. Не разбирам защо обвинявате жената, че “размахвала пръст”. Тя има право да избира с какво да храни детето си. Естествено сега пазарът е богат с вкусни и не дотам толкова полезни неща. Тук говорим за изграждане на хранителни навици, а не че е проблем една изядена бисквита или солета. И естествено, че детските храни са без подправки- какво полезно има в солта? На една приятелка синът й отказва да яде от детската кухня, защото тя почна да го храни с ястията, които те си ядат и детето вече прави разлика. Колкото по-естествени храни яде човек, толкова по-добре. Но затова са нужни изградени навици, за които в началото е важна ролята на родителите.
Красита, виждам, че не си вникнала в коментарите ми и затова ще ти ги обясня още малко – нямам нищо против всеки да си гледа детето както прецени за добре. Проблем ми е когато някой излиза със статия в която открито ме обвинява за това как си гледам аз детето и говори с надсмешка на моите избори все едно ние ядем доматите с колците. Уважаеми мами – интернет е достъпна услуга, ако щете вярвайте и ние четем и можем сами да правим изборите си. А като ви пречим по парковете…ами мили мои не идвайте там – толкова е просто. Не давам на детето ми огънче да си пали цигара, не му сипвам ракийка нито му редя магистралки, че да се чувствам не на мястото си на площадка с проклетите солетки Хрус хрус. Само ако можехте да си погледнете писанията отстрани…
И още нещо за “глутенките” , относно коментара на Иво- има деца с алергия към глутена, за голямо съжаление! Иначе няма лошо в приготвените от баба закуски с “брашно тип 500 и захар Кристал”- поне знам какво е слагала, брашното и захарта не са опасни, нали хлябът е направен от брашно. Проблемът са разните там Е-та, оцветители и изкуствени подсладители, съдържащи се в “шумолящите пакетчета”, които не са полезни дори за нас възрастните, пък какво остава за децата.
Изпадате в изключително частни случаи с децата които имат алергии. Неудобно ми е да коментирам изобщо в тази насока, защото някои освен алергии имат и къде-къде по-големи проблеми като диабет. НО – да си мислите че солетите и гризинките ще ти докарат глутенова алергия е меко казано несериозно. Като коментара на госпожата която яла филия с лютеница и сега заради това имала язва. Без да ме разбирате погрешно – не се присмивам над здравословния ви проблем и съжалявам че го имате въпреки че не се познаваме, но аз също съм ял лютеница а майонеза ям в несвяст и нямам язва (да чукна на дърво). Не бъркайте предразположеността към заболяване с причинител на заволяване защото по тази логика всеки вкусил захар трябва да развие диабет (да не дава Господ).
После – вие бяхте ли когато мляха брашното че знаете какво има? Хал хабер си нямате какво се слага в брашната – да не говорим че изобщо преди нямаше изискване да се пише каквото и да е. Но и така да е не мисля че г-жа Пашова ще се съгласи с вас – до момента много добре отбягва моите коментари :)
Overprotection? Хранителни разстройства в пубертета?
Хахах – bull’s eye Peter :)
Ще ви разкажа една история за баща ми с който нямаше проблеми да си пием у нас заедно докато бях по-малък. Никога не изпитах това диво желание да отида на дискотека/екскурзия/хижа и да се наливам до несвяст далеч от зоркия поглед на родителското тяло. Помня много купони на които знаех кога пиенето ми е дошло в повече и гледах сеира на онези “примерните” как бяха като държани на въже и как се отрязваха за 40 минути с литър водка почти на екс. Мда много от тях сме ги влачили после в болниците дори на дърти години и бях много благодарен на баща ми че ми го спести. Мисля да спра че усещам как косите ви се изправят от тази ми история и “това вече обяснява много неща” за мене във вашите очи. Но помнете мили дами – от време оно забранения плод е най-сладък и няма такова нещо като вечната майка орлица – един ден орлето излита и е жадно за живот – и тогава става жалка картинката, защото когато нещо се е нагнетявало с години то все ще намери от къде да избие…просто няма как иначе.
П.п. Сигурен съм че ако се напънете да помислите ще се сетите и вие за такъв пример от вашия живот :)
Здравейте Маги,
сътворила сте наистина стойностна статия (въпреки че никой не може да бъде обективен, давайки личното си мнение), темата е диаболинта и последвалата дискусия го доказва. След като сте решили да споделяте вашето мнение, би било редно да изслушвате не само похвалите, но и критиките, инак не виждам смисъл да влагате време и енергия в развитието на този полезен сайт ( не искам да критикувам, приемете го като съвет). Що се отнася до сладоледите и глутенките е много лесно да бъдат заменени с полезни еквиваленти: домашен сладолед от праскови например или барчета с ядки и мед не костват нито време нито усилия. Можете да поемете инициатива на площадката, на която ходите. Доста са примерите за Полезните площадки и майките, с които е лесно да се разберете. Надявам се да намерите и вашето решение и въпреки това шоколадът ” Кума Лиса” не беше рядко изкушение в детството от миналото. Пожелавам Ви успех и творческо вдъхновение.
Заради отприщилата се дискусия, ще си позволя наколко финални от моя страна пояснения. Опасявам се, че част от коментиращите не са схванали правилно идеята на текста, а той не е да сме крайни/маняци или майки орлици, както ме определиха някои. Ясно съм написала, че не подкрепям крайностите! Детето ми също е опитвало въпросните “забавни” храни. Идеята ми беше, че това не са храни, подходящи за всеки ден, всяко време и всяко място. Със сигурност не можем да опазим децата от хранителните изкушения, но можем да им създадем ХРАНИТЕЛНИ НАВИЦИ – да разграничават времето и мястото за игра и времето и мястото за храна. На детската площадка се играе, вкъщи на масата се яде. Полезните храни са за всеки ден, лакомствата са за специални случаи. Ако това ви се струва безмислено, крайно, плоско или т.н., много жалко!
Колкото до децата с алергии и злоядите деца, работя ежедневно с такива деца и ви уверявам, че са повече отколкото си мислите. И техните родители заслужават повече разбиране, подкрепа и толерантност от страна на обществото. Или може би и за тях се отнася препоръката “да идат на село”, която прочетох по-горе? Защото ако е така, е два пъти по-жалко!
Маги,
Сърдечно благодаря за статията – и аз съм от тези, които изглежда нямат място на нашите площадки и не схващат съвсем идеята, че те не са място за игра, а кухни.
Не съм сигурна как ще реагирате на това, което ще напиша – яла съм всичко – от домашните лютеници, през индустриалните сладкиши до 30+ години. В тая лудост и кошмар, на майки, баби, дядовци, които ме тикат да си взема, за да не “обидя” домакинята… все пак успяваха да ме убедят, че “всичко е с мярка” – и НЯМА СТРАШНО. Резултатът е – нямам зъб без интервенция – нито млечните, нито постоянните – почти половината са с извадени нерви. От четири години смених режима си на хранене – индустриална захар, солетки, чипсчета… всичко това… може да се каже, че го хапвам за забава веднъж на три месеца. От този момент нататък преглеждам зъбите си всяка година… и нямам нито един кариес. Цитирайте ми филми, смейте ми се, ще кажа само – който има уши, ще чуе.
И искам, в тоя момент да ви попитам, мислите ли, че давам от тия неща на детето си? Рожден ден, торти, работи… веднъж в месеца и дотам. Ще познаете ли колко пъти на година боледува едно 4 годишно дете?
В крайна сметка грижата за децата понякога се свързва и с това да се му се отказва по нещичко.
Ако пренесем разговора извън хранителните истории – вие съгласни ли сте детето ви да получава всичко, което поиска или му дадат веднага и безусловно? Дали се сещате докъде ще доведе това? Или може децата да чуват по хиляда пъти – не там, не на високото, не тичай, не скачай, не се мокри… но опре ли до храната да сме ларж като арабски шейхове?
Извинявам се, ако съм обидила някой и е усетил, че му размахвам пръст. На мен всеки ден ми размахват пръст, дори и от аптеката, откъдето постоянно излизат ментови бонбони за детето ми. Натискът е и от двете страни, и балансът е хубаво нещо, стига да не сме толкова далеч от него, че да не можем да го видим.
Противоречите си – първо казвате че нямате зъб без интервенция, после казвате от как смених режима нямам повече интервенции…ами то ако всички са лекувани да не очаквате че на втората година че пломбите ще падат?
Но да оставим това на страна – направете си експеримента – сл път като отидете на зъболекар споделете това с него, че храните са виновни, а не индивидуалната хигиена на човека и споделете реакция :) Интересно ми стана, смятам и аз да направия същия експеримент :)
Драги Иво,
Противореча ли си наистина, като казвам, че зъбите ми са спряли да се развалят за период от четири години и до момента?
Какво биха ми казали експертите като вас, че преди това съм имала едни гени, а после други? Живейте си вашия живот, статията е за това, че всички правим своя избор. И натикването на Вашата храна, в устите на други деца, не е поведение на цивилизован човек. Яжте каквото си пожелаете – и вие, и децата ви, но ако обичате, не го навирайте в носа на всички останали като единствена алтернатива.
Не знам защо, но цялата тая дискусия започва да ми прилича на оправданията на пушачите – той животът ми е скапан, аз ако не си запаля една! Само че, когато вашия избор касае здравето на ваште деца, пак ли можем да си позволим да сме така – лежерни на ангро?
Поздравления! Радвам се, че не съм сам! Ще споделя с авторката и аудиторията само две мисли:
– “И нека храната бъде вашето лекарство и вашето лекарството бъде вашата храна” -Хипократ
-“Винаги съм чувал да казват, Санчо, че да правиш добро на простаци, е все едно да наливаш в морето вода.” – Сервантес
Браво за статията Маги, напълно подкрепям! Тъжната истина, е че повечето хора попадат в първите две нива на пирамидата на Маслоу. От там произтича и всичко останало.
Чудно ми е защо хора, които се дразнят от повдигнатата тема или от начина на поднасяне на информацията се връщат да пишат отново и отново, ако и вече да са изразили (културно или не) несъгласието си? Това не говори ли също за някакви неосъзнати болни амбиции за “последната дума”? Честно казано, почти не видях конкретни аргументации срещу тезата на авторката.
Колкото до последната – Маги, чудесна статия. Браво, че успявате да поддържате положителен баланс на здравословното хранене. Това и не е толкова трудно, не отнема часове за избор на продуктите, нито пък приготвената храна е гадна, каквито изказвания имаше по-горе. Това, че някой не умее да готви, си е лично негов проблем. В магазините продават и бял хляб, кебапчета, “мляко”, “натурални” сокове и прочее деликатеси за всеки вкус. Не е нужно така разпалено да се хейтва, нали?
Всеки има право на мнение, но ако някой непременно държи да излага теориите си в стил “против” може да си направи собствен блог и да си събира съмишленици. Аз лично не бих отишъл там с цел да ги “поучавам” и да им обяснявам “колко са зле”.
Всичко хубаво на всички :)
Мене ми е интересно защо хората които коментират не избират да го правят със собствените си имена а застават с анонимни псевдоними – в хода на коментара ти ясно се разбира татко ли си, баба ли си.
Относно връщането – не приятелю, не е болна амбиция да си винги най-отгоре – елементарната култура на спора изисква когато си изказал аргументи против да чуеш какви са аргумнтите на другата страна. Не виждам какъв ви е проблема да си защитите тезата? Много лесно е да дойдеш да си изсипеш словоизлиянието и да забавиш за всичко но какъв е смисъла от това – със същата сила мога да застана на градския площад, да издекларирам коментара си и да продължа. Иначе съм съгласен с тебе – храната и това как се приготвя са две съвсем различни неща – и най-хубавия рибай стек може да се развали ако се пресготви например. Направило ми е впечатление обаче че в последно време хора които не могат да си защитят тезите бързат да класифицират отсрещния като хейтър който е по-скоро тука просто да им прави мръсно и да ги напада отколкото да се опита да проведе нормален разговор.
П.п. А пък подобни изказвания като “направи си собствен блог и там пиши” или “това си е моята стена във фейса – иди си коментирай на твоята” ми звучат толкова инфантилно че наистина ме карат да си задам въпроса за чий продължавам да се опитвам да водя с дискусия с хора когато разсъжденията им и аргумнтите се ограничават до ниво първа група в градината. Ето ти куклите, дай си ми парцалките.
П.п.2. @Татко – не знам дали усети но ти цитира литиретурен герой който откровенно бива разглеждан като луд и с надсмешка в целия роман на Сервантес.
На мен статията ми подейства мотивиращо, тъй като твърде често съм започнала да отстъпвам пред “обществения натиск”, съзнавайки напълно, че солетите съвсем не са само брашно и вода, царевичните пръчици са от 100% ГМО царевица, а бисквитите освен бяло брашно и захар съдържат и хидрогенирани мазнини и куп набухватели. А всъщност на детето му е все едно какво яде, като беше под година редовно излизахме от вкъщи с резен ябълка да си чеше венците и не можех да разбера защо всички останали бебета в парка и ходещи, и в колички държат солета в ръка? Сега купувам понякога солети от лимец, вярно не се срещат навсякъде, а би трябвало. Попара не съм правила никога, едно време просто не е имало друго, но защо и до днес се настоява с тази “традиция” включително и от лекари, не ми е ясно? Като цяло откакто имам дете си давам сметка, че в България е много трудно да си проправи път нещо ново, влиянието на предходните поколения е изключително силно, а доколкото виждам и новите ожесточено си бранят статуквото.
И нещо последно и ви оставям – Маги видях че ще си правите някакъв ритрийт (каквото и да е това на български). Това което ми направи впечатление е че към хотелчето има закуска и вечеря в пакета – моя въпрос е храната съобразена ли е с мирогледа и това което изповядваш? Ако да – браво! Ако ли не и “това те хотелите си го определят” защо го включваш в пакета на хората – мислех че хора като вас не ги мързи да готвят и да си носят от вкъщи. Та това са само два дни.
Иво, от толкова многословни словоизлияния от Ваша страна, така и не стана ясно каква точно теза защитавате. Аз моята я синтезирах в няколко прости изречения по-горе.
Колкото до ритрийта, да всичко в него, включително храната, е съобразено с мирогледа ми.
Продуктивен ден Ви желая!
Може би ако се бяхте опитали да вникните в думите ми щяхте да разберете каква теза защитавам, но кому е нужно – чукча писатель чукча не читатель.
Това което защитавам и което следвам е че едно дете не може да избира хранителния си режим, но то не бива да се ограничава до определени места за хранене и времена за хранене нито до храни.
Относно мястото и времето: от малко бебе детето суче на поискване. Смятам че не мога да определя винаги нито аз нито съпругата му колко да му сложим че да се наяде и затова от малък го оставям да яде колкото си иска и когато си поиска. Моето дете не яде по много, но яде на често – него ще го видите на всеки два-три часа да дъвче нещо – дали ще е обяд (основно ястие) или плодче следобяд или някоя от т.нар. забавни храни. Идеята ми е че детето ми от обяд до вечеря има поне още две хранения и щом му се е прияде на площадката, ще си му дам там (било то и не винаги полезна храна) без да се притеснявам, че някой като вас ще бълва змии и гущери щото “видиш ли го тоя простак не стига че си храни детето с глутенки ами дразни и нашите деца”.
Относно храната: твърдо съм против кренвирши и всякаквите растителни деликатеси и докато мога ще му взимам чисто от гадости месо с проверен произход. Против съм полуфабрикати но нямам против съпругата ми да направи баница. Факт е че тази истерия покрай дамгосването на глутена не я разбирам. Вие казвате че търсите баланс – за мене ми звучите крайна в изказванията си. Аз също търся баланс в храните които давам на детето си но не го ограничавам от нищо – давам му да опита от всичко и не се притеснявам от “какво толкова ще му стане” защото Знам че нищо чак толкова не може да му стане. Естествено последната дума какво ще яде имаме аз и съпругата ми (че иначе само ще сме на шоколад) но не виждам проблем да си получи десертче след вечеря (примерно линд имат страхотни мини яйца – 6г тежат, индивидуално опаковани – достатъчно да го залъже че е получил награда, недостатъчно да го превъзбуди).
Както и да е – всеки по пътя си, то е ясно че тука нищо продуктивно не може да излезе, което е истински жалкото защото сме големи хора и не ни отива. Имате някакви амбиции и претенции за нещо, но очаквате всички да са съгласни с вас и едва ли не коментарите да са секция за оди и възхвали. Изненада – не са! Благодаря ви и успехи за напред в попрището.
На мен пък изобщо не ми пречи населението, което се мъкне с всякакви храни по площадките. Има право, защо да не се мъкне с храна, щом така са си преценили? Също така напълно схванах основната идея – че трябвало да се възпитават хранителни навици у децата. Но ми се струва, че някои майки прекалено много се фокусират върху тази “мисия”. Аз твърдо вярвам, че децата имат изключително добра способност да подбират правилно и сами храната си, най-вече докато са малки (между 0 и 3 г.) Никога не съм налагала някакви рамки в това отношение върху сина ми. Ако видех, че нещо не му допада, просто не настоявах да го яде. За мен може това да е най-вкусното и здравословно нещо на света, но ако на него не му харесва? От друга страна, никога не съм му налагала ограничения какво, кога и колко да яде. Давала съм да опита абсолютно всичко, което се е появявало на масата ни (включително твърд алкохол е близвал, а сега ме убийте с камъни). Само люта чушка все още не съм му давала да опита :) След като опита той сам си решава дали му харесва или не. Давала съм му от всички ужасно вредни храни – като се започне от шоколад (на 1 г.) и се мине през всякакви снаксове, чипсове, солети, сладоледи, бонбони и въобще всичко, което може да ви дойде на ум. Всичко е опитвал. Въпросът е какво сам си подбра и продължи да яде 5 години по-късно – супи, салати (винаги пресни), мляко, яйца, сирене (без тях не минава и ден дори), плодове в огромни количества (винаги имам поне 3 сезонни плода) – минава взима си плод и заминава… Какво е опитвал (отлично знае какво е демек), но твърдо отказва да консумира или консумира изключително рядко – шоколад, сладолед, чипс, пица, кюфтета, пържоли, баници, палачинки…. Е, или съм случила на дете, или пък просто му повярвах, че може и сам да избере по-добре от мен и не сгреших… Вие сами си решете :)
Маги , според мен Иво много интересно , увлекателно и с чувство за хумор каза и разказа мнението си , фактът , че дори не се опитвате да вникнете в думите му , доказва твърденията му , че имате диктаторско мислене и се опитвате да го налагате . Преди време бях се вманиачила като Вас , защото смятам , че въпреки използваната от Вас известна фраза на Аристотел “Умереност във всичко ” , всъщност умереността ви е малко повече . Единственото за което съм напълно съгласна е размъкването по детските площадки на храни и то не заради качествата и , а заради това , че не особено хигиенично , особено когато има пясъчник. Моята баба , светла и памет , почина на 94 години , най-общо – наистина белият , мек хляб, както е споменал Иво , беше на особена почит (мегаглутенка ) , захарта почти умерено , към в повече и пр. Почина с бистър ум и неугасено чувство за хумор. В последната и година , т.к. и беше трудно нощем да става от леглото , винаги в една метална кутия и оставях обикновени вафли , както казваше – като и загорчи от нещо да си вземе . Освен , че давам пример за това , че човек може и да не залита прекалено и пак да живее прекрасно , искам да кажа , че и двамата с бран ми сме отгледани от нея , но се храним различно . Според мен и ти и детето ти , ще сте по-щастливи и здрави , ако не си толкова вглъбена в храната . Хубав ден на всички .
Приятна и полезна статия, Маги! Поздравления за усилията да създадете отрано добри хранителни навици на малкото си детенце! Да, невръстните деца ядат това, което им дадат възрастните.. Те нямат всъщност никакъв избор, също както не са си избрали родителите.
Относно един коментар, в който се заплашително се споменава, как в детската градина и училище няма да можете да си опазите децата от вредни храни, и за това има решение, само трябва да се подеме инициатива за промяна. Пример: в странство( няма да споменавам държавата, за да не се намери някой “засегнат”или да не предизвиквам излишни “вълнения”;) в детските градини, а и в училище има две алтернативи за хранене на децата- или с храната, предлагана в градината/ училището, или със домашно приготвена храна, която всеки си носи за детето в специално пригодени за това кутии. Аз съм избрала втората алтернатива, не само, защото предпочитам аз да подбирам и приготвям това, което то яде, а и поради факта, че детето ми не харесва предлаганата в градината храна. Познавам много родители, които правят същото за децата си всеки ден. Да, отнема малко време и усилия, но определено си заслужава:)
А що се отнася до предлагането на храни по площадките в България или в чужбина, според мен, елементарна култура е първо да се попита родителя, дали може да се предложи на детето му нещо, каквото и да било..
И наистина, малко повече позитивизъм, толерантност и по-малко злобни чувства биха били само от полза за всички навсякъде!поздрави! Яна
Според някои проучвания които четох скоро , жена , която на 18 години започва да си слага червило по един път на ден до 50 -тата си година изяжда 9 кг червило , имайки предвид състава им , се оказва , че много по -нездравословно е да си слагаш червило , отколкото да изядеш един шоколад . Не разбрах пола на детето ви , но смятам , че трябва да му забраните да яде червило , като за тази цел е необходимо да му дадете пример и да не слагате повече такова . Горното може да звучи като заяждане и почти е такова , но пък е научно доказано .
Е, то от който и от двата пола да е детето, все ще му се случи да яде червило някой път :)
Радвам се, че има майки, на които не им е все едно какво ядат децата им! Отгледах дъщеря си само със здравословна храна.Наложи се да воювам с баби, роднини, познати.Обаче в първи клас детето ми не изяждаше своя здравословен сандвич, а съучениците я черпеха с пакетирана боклучива храна.Надявам се,че с времето дъщеря ми ще стане по-разумна ,но личния пример е много важен :)
Личният пример е винаги най-важния! Неслучайно ги наричат първите седем. Това визирах като споменах по-горе за забранения плод. Моята теория (тъй като ми предстои да проверя след 4 години дали ще стане практика) е че ако детето не е ограничено и знае че това нещо може да го получи и в къщи при определени условия (да се разбира че няма да му е вечерята с която ще се наяде, а по-скоро като десерт, награда и т.н.) то тогава няма да е толкова изкушено от другите деца (които най-вероятно набиват в несвяст защото и те в къщи не получават). Те са деца за да грешат и да се учат от грешките си. Както ние продължаваме в хода на живота си да променяме и преструктурираме хранителните си навици, виждания и култура на хранене така ще са и те. Колкото и да ви се иска нямате контрол над това :)
Направо не мога да повярвам какви коментари са писали някои хора тук :( Проблемът е, че за да имат определен подход към децата си, първо трябва да имат определен подход към себе си. Ако майките по-горе, които се държат все едно се опитваш да им вземеш баницата от ръката, нямат навика да се грижат за здравето и фигурата си, това трудно ще могат да го предадат на децата си. Въпреки, че пак не разбирам – ако не го направиш заради детето си поне, то за какво? Такива хора позволяват манджата да ръководи живота им и не използват храната по предназначение – а то е да се гради (клетки, имунитет и т.н) . Да, може би в детската градина ще го хранят с боклуци, но това трябва да ви мотивира повече да не го храните с такива и извън детската градина. Да- една бисквита не е толкова страшна, но това казва и Маги. Тя казва, че пази тези неща за празници и уикенди, а не за щяло и нещяло, гладно и негладно.
Негативните коментари съвсем не ме изненадват, но се радвам, че има и толкова много, подкрепящи написаното, това ми дава надежда, че един ден нещата ще се променят към по-добро. Нямам нищо против всеки да носи каквото иска на площадката, стига да не го навира в ръцете на детето ми! Няма да забравя как една учтива баба буквално напъха в ръцете на детето ми суха паста, след като неколкократно ѝ отказах и ѝ обясних, че детето ми е алергично към шоколад! Еми съжалявам, но да черпиш чуждо дете без разрешение от родителя за мен е крайно неприемливо, особено предвид, че все по-голям процент от децата са с алергии! Не съм крайна, в доста случаи разрешавам на детето си от така наречените “забавни храни”, но се старая да го избягвам, когато е възможно. Това са моите трикове за справяне със ситуацията:
– Ранна вечеря в къщи и после навън: лятото, когато денят е по-дълъг и жегите в 5 часа все още са непоносими, просто вечеряме по-рано и после излизаме. Така дори и детето да се изкуши от солети или бисквита, ще опита само една, защото ще е сито.
– Давам му плодове, кисело мляко или друга лека закуска, преди да излезе – след градина обикновено е озверял от глад и ако няма да вечеряме рано, то му давам нещо леко, за да не се нахвърли на нечии солети на площадката.
– Най-важното: личният пример. Нямаме телевизор в къщи и не купуваме пакетирани храни. Когато пазаруваме в магазина, синът ми не ги разпознава като нещо забавно за ядене. Ако все пак поиска нещо, му обяснявам защо не е добра идея, вече е на 4 години и в повечето случаи разбира доводите ми.
– Гледам да се движа повече с майки, които споделят моите виждания.
Това са моите начини да избегна, доколкото мога, тъпченето по площадките, идеята да се носят плодове за всички деца също е страхотна и ще я приложа.
Поздрави за статията Маги , възгледите ни са доста сходни :)
Здравейте, реших и аз да изкажа мнението си. Драги приятели, не си мислете, че мамите със солетите и царевичните пръчици са неинформирани и не знаят кое е хубаво и кое – не. Даже напротив. Повечето са изчели доста неща в нета, още преди да родят.Може и такива да има, но повечето, които аз лично познавам и наблюдавам честно да Ви кажа направо си нямат пари. Забелязвате ли, че ходят със солети, които струват 30ст., зрънчо, който и той е 40ст и обикновени бисквити за 80ст. Това е реалност, бе хора. Имам приятели с квартален хранителен магазин. Зареждат по 1-2 суджука и още толкова луканка за точно определени хора в квартала и всичко останало във витрината е кренвирши. 30% от комшиите /понеже в квартала се познават/ пазаруват на вересия. Повечето от майките обличат децата от дрехи на килограм или от деца на роднини и приятелки, но рядко си признават. Моят приятел продава перилни и почистващи препарати. В доста малки магазини му вземат кутии с дози за пране, защото ги отварят и продават дозите на бройка, иначе няма продаване цялата кутия. Ще кажете, кой купува една доза за 1 пране? Еми много просто – струва 50-60ст, нищо че излиза по-скъпо, ама не ги даваш наведнъж. Мога още много примери да дам, но ще разтегна много локума. Като цяло исках да кажа, че да се храниш правилно, здравословно и т.н. не винаги е въпрос на култура и желание.
Малко съм провокирана от коментарите в статията и може би ще е добре някои от нас да я прочетат отново.
Гледната точка на автора не толкова свързана с това кои са правилните храни и кои не са, а по-скоро с това кои са правилните хранителни навици и кои не са.
Ще дам следния пример – аз и сестра ми имаме 5 години разлика. Майка ни винаги е имала желание да ни храни еднакво. Когато аз съм била малко дете обаче не е имало “пакетчета”, но когато сестра ми беше малко вече ги имаше.
Имаше период от детството ни, в който сестра ми се изхранваше на пакетчета и отказваше обяд и вечеря, а аз не го правех (не поради осъзнатост, а поради навици). Като вече пораснали момичета аз имам здравословно тегло и изглеждам добре, а тя въпреки че спортува много по-активно, има наднормено тегло (или упорито се бори с него, но борбата е постоянна).
Всяка събота и неделя сутрин сме закусвали мекици, тиганици и палачинки, които мама е направила. Хранителната стойност на това е отрицателна – брашно, захар, олио и течен шоколад. Все пак това не ми е попречило да имам добри хранителни навици за цял живот и да оценявам разликата межди полезни и забавни храни.
Маги, напълно Ви подкрепям! Имах същия проблем с моите деца по площадките. Вече са по-големи и в повечто случаи сами отказват предлаганите боклуци. За себе си не мога да кажа, че съм с фанатична био-насоченост, но определено не разбирам това непрекъснато тъпчене с пакетирани храни по площадките. Последните са предназначени за игра не за тъпчене.
Негативните коментари Мария са изтрити и много ми е тайна авторката с каква цел го прави,всички да ахкат каква статия е написала и тя да се бие в гърдите или не знам.Явно мнението на другите не я интересува с изключение на тия дето я подкрепят.Абсолютна “свобода на словото”
Стенли, негативни коментари тук има достатъчно и са видни за всички, които имат време и желание да ги четат. Изтрити са неприличните, вулгарни и откровено просташки реплики, каквито няма да допусна на сайта си. Като автор, модератор и човек, който плаща, за да съществува този сайт, имам това право и ще се възползвам от него. Така както вие се възползвате от правото си да изразявате мнение.
Докато изчаквах любимия да поправи казанчето на тоалетната :), се зачетох в статията и безбройните коментари, които е провокирала (не успях да стигна до края). ДА, жалко е, че на неподготвени хора не бива да се дава информация и да се помага и ДА, жалко е, че днес масово родителите не изграждат навици у децата си – било то хранителни, за сън или др.
Уважаема Маги, продължавай в същия дух! Хората като теб ще се множат, но за това ще е необходимо много време…
Сърдечни поздрави!
P.S. Изключително съм впечатлена от нивото на првописа на коментарите, които прочетох. Това е радост за окото ми. :)
Глупости! Няма нищо по-хубаво от лятна ваканция и сладолед! Поне веднъж на ден купувам и на двете си деца, те са здрави, щастливи, доволни и усмихнати!
Когато родих първото си дете, нямаше много информация. Имаше сокчета, попара, кисело мляко и много зрънчо в градинката. Тя вече е на 17, слава Богу всичко е наред (като изключим разни не особено остри алергии) и се тъпче с боклуци. Оправдавах се, че не мога да предпазя детето в училище и просто няма смисъл. Номер 2 се роди 7 години по- късно, вече при навлязъл интернет. Беше захранена … ами когато си поиска с … каквото докопа от масата. На нашата маса нямаше нищо от което да се притеснявам. Така и не опита Зрънчо и бисквитка, макар че бях убедена, че като тръгне на училище “лафката” ще промени всичко. Сега е на 10. Мисля че бисквити е яла веднъж през живота си. Има джобни и пълната свобода да си купи с тях каквото реши. Ходи и яде супа и салата в много добро съседно заведение. Училищната храна и е солена, а госпожата казва, че в началото е била единственото дете, което не харесва и съответно не ходи в лафката. Сега от нейния клас не ходи почти никой. За сметка на това салати се поръчват ден предварително, защото иначе не им смогват. Дерзай напред! Благодарение на такива като теб успяхме да накараме цял един клас да се храни с нормална храна. И то съвсем осъзнато и доброволно!
А случайно да ви е хрумвало, че хората, които предлагат солети на вашето дете също възпитават децата си – в общуване чрез споделяне, например, в преборване на естествено вродения егоизъм и пр.? Хранителните навици са изключително важни, както и езиковата култура (визирам ритрийт, уебинар и junk), но те се формират у дома и ако положите добри основи, “лошите” майки и баби по детските площадки ще са последния ви проблем за решаване. В моите очи масата от модерни, начетени и претенциозни майки са изключително жалка картинка – сите кърмени на обществено място, проследявани в утробата на майките си с 4D видеозоните, предпазени от глутенова нетолерантност или “плесничка” в детска възраст. А репликата с кафето и цигарата, ако не е размахване на пръст, здраве му кажи.
Здраве му казвам, Мая!
Не успях да изчета всички коментари, но реших и аз да напиша мнението си и опита си. Голямата ми дъщеря е на 6 години. Докато беше бебе, до около две годишна възраст бях изключително стриктна относно храната ѝ. Вярно, че съм ѝ правила за закуска попара и съм ѝ давала солети и обикновени бисквити (други почти не беше опитвала), но никога не съм носила на площадката храна, а ако се налага да отсъстваме повече време от къщи и не може да се храни у дома, носих парченца плодове и зеленчуци. Шоколад опита след втория си рожден ден. След това отпуснах много режима и ѝ позволявам и да си хапне нещо, с което ще я почерпят на площадката, и вкъщи и досега не се притеснявам да ѝ давам лакомства. В резултат детенцето е слабичко, но с добър апетит, има си мяра сама за вредните храни и в повечето случаи, когато я попитам какво иска – плод или бисквита, избира плода. Самата тя има желание за здравословна храна, а от моя страна съм си решила, че вече забрани почти няма (освен шоколад вечер). Научила съм я, че има храни, от които се хапва по малко (например 1 парченце вредна храна на ден), а други може да яде без ограничение и изключително рядко имаме моменти, в които настоява за второ парченце шоколад или още една бисквитка. Изумена бях, когато тази година отидохме на почивка и тя предпочиташе плодовете пред тортите, които предлагаха в почивната станция. Изводът за мен е, че ако на съвсем малка възраст създадеш правилни навици на хранене (говоря за до около година и половина – две), след това няма да има нужда от ограничения и забрани.
Благодаря за споделения опит, Лили! И аз вярвам в това!
Здравей Маги, поздравявам те за статията!
Благодаря, Поли!
Здравейте, аз съм колкото за, толкова и против, мнението, изказано в тази статия, и всички последвали коментари. Не искам да споря и да убеждавам никой в нечия правота, защото тук не става дума за математическа формула. Единен и правилен отговор мисля, че няма. Аз бих препоръчала на всички просто да живеят ДНЕС и ТУК, а не да решават според това какво е било преди или какво е сега някъде другаде, където много неща са различни. Надявам се, че ще си направите труда да прочетете ето тази статия: http://www.momichetataotgrada.com/article/az-sm-i-losha-majka.html#.Vdb1rvntmkp
Аз се опитвам да направя детето си силно, борбено и независимо от мен. Да е щастливо, да знае, че може да разчита на мен и да ми вярва, но да се научи да се справя и без мен, защото няма винаги да съм до него и да мога да му кажа кое е добро и кое не.
Таня, благодаря за включването! Аз също познавам и харесвам посочената статия, както и други на същата авторка! Вярвам, че всеки осъзнат родител търси правилната формула за грижа и възпитание на детето си. И да, формулата на едни се отличава от тази на други. Едва ли има 100%-во верен и еднакво работещ за всички модел. Моят текст е по-скоро апел за зачитане на чуждия избор – онези родители, които не искат децата им да ядат ежедневно определени храни, често пъти нямат избор, ако всички останали деца на площадката ги хапват. Имено затова вярвам, че е добре да се разграничава времето за игра от времето за храна. А оттам нататък всяко семейство само определя как да храни децата си според разбиранията си и не на последно място спред възможностите си.
И да, изцяло съм съгласна с вас, че част от баланса е да сме и “лоша майка” понякога :)
Здравей, Маги,
Не съм майка, но харесвам статията и смятам, че в нея има много истини. Двете основни са: много е важно да се създадат правилните хранителни навици у детето, а и дори у пораснал човек (п.с. не съм майка) и никой няма право да предлага храна (независимо дали е полезна или не) на твоето дете.
Без да изпадам в подробности – науката за храненето се развива бързо, точно толкова бързо колко се променя и технологията и начина на живот. Според мен да си затваряме очи пред новите открития по отношение на храненето, е като да си затваряме очите, че съществува интернет и смартфон. И не, съвсем не казвам, че всички трябва да се заменим черешите с годжи бери, а просто да сме отворени, да излезем от зоната си на комфорта и да разсъдим върху новата информация, която получаваме.
Много рядко пиша коментари, но ми стана ужасно неприятно, че хора не просто нападат статията и информацията, която даваш (това даже мога да го приема), а нападат теб като личност и дори осъждат външния ти вид.
Поради тази причина, смятам, че е добре да получиш поне още един положителен коментар.
Пожелавам ти успех в работа и повече отворени към новото читатели.
Гергана
Статията е изключително интересна и полезна. Прочетох и коментарите и немога да разбера като има хора, които не са съгласни с автора на статията защо се заяждат и изобщо какво търсят в този блог??? Някакъв Иво и жена му незмам коя така и така правили и така и така мислили за своето дете. ами ОК де ама Маги е изказала своята позиция в своя блог, с която позиция не се натрапва на никой, а тук някакви нищоправковки се чудят как да се заяждат, защото е написано нещо, с което те не били съгласни. Ами като не сте съгласни прав ви път, повечето, които сме прочели статията сме я харесали и сме съгласни с Маги.
Пиша и се чудя дали ще ме разбереш…коментарните секции са сложени за коментари – едни споделят, други не. Магдалена Пашова като администратор и модератор на сайта има пълното право да трие и премахва хора от дискусията. Дискусия по принцип има когато двама или повече души аргументирано се опитват да защитят противоположни тези. В противен случай това нямаше да са коментари а избрани оди за възхвала към авторката. Щом коментарите продължават да са тука за разлика от нечии други то явно имат цел, която на вас ви убягва. Подобен род коментари са абсолютно излишни (визирам вашия) – ако ще казвате нещо смислено, направете го, ако ще споделите личен опит – още по-добре, но ако искате да подтикнете темата в заяждане и нападки без никаква почва…нека да кажем че ще получите подобаващо внимание – а именно никакво.
П.п. Следващият път когато решите да се обърнете към мен си преструктурирайте изказа – елементарната култура го изисква. Покажете че я имате или докажете обратното.
Здравейте! Струва ми се, че на детето наистина нищо няма да му стане, нито ще си промени хранителните навици от една солетка или бисквитка – освен ако няма хранителна непоносимост. Обичаят наистина е досаден, но какво да се прави, хората го правят с най-добри намерения. Е, щом имат добри намерения, тия същите хора трябва да се научат да се съобразяват с хранителните навици на другите хора. Но не е повод за театър и дърлене, нито в градинката, нито в нета. Да откажеш любезно е изкуство, трябва да си спазиш принципите си и да не обидиш другия човек. И възпитанието както на детето, така и на околните става с доброта и положителен личен пример, а не с назидателен пръст, не с образуване на вина и фарисейство, или казано по-модерному, талибанство. Не е лесно, наистина. Що се отнася до глутена, бих се радвал повече хора да спрат да си го причиняват. Ще останат смаяни, когато усетят от какво са се отървали. Но това не става с упреци и надменност на просветения спрямо профаните. Пак казвам, не е лесно. Различният човек дразни, но това е част от ролята му. Въпросът е различният човек да не дразни излишно, натяквайки превъзходството си. Който не разбира това, просто има още да учи себе си, преди да поучава околните. Успех с уебинаря и другите начинания:)
Най-накрая един полезен и мъдър коментар. Въпреки че е на различната позиция по въпроса е толкова обран и добре структуриран че наистина подбужда към размисъл. Адмирации за което!
Предлагането на лакомство, споделянето с други – то изгражда човек и го прави по-малко егоист. Да дадеш от най-сладкото ти не е лесно нито лошо. Естествено когато говоря за споделяне то трябва да става с информираното съгласие на родителите. Но не е и лошо да откажеш и също така трудно да се въздържиш – това също е важен урок който трябва да се научи. Колкото и вие трябва да приемете това което ние правим, толкова и ние трябва да приемем това което вие правите. Да приемеш и да си съгласен с нещо са две много различни неща.
И за финал ако позволите да дам съвет – когато правите отказ колкото по-кратък е той, толкова е по-категоричен в ушите и очите на другите. Измислянето на здравословни проблеми е за мен дърпане на дявола за опашката. Изпадане в подробности в повечето случаи ще генерира реакция от типа “още едни от голямото добрютру” и коментари от сорта на “хайде, хайде вземи си моето дете че мама няма да ти вземе” или нещо подобно. Едно “не, благодаря” трябва да е достатъчно за всеки разбран непознат на площадката. Ако ли не то е кауза пердута.
Искам да вярвам, че раздразнението ви произтича не толкова от това, че децата ядат солети, а от това, че други майки предлагат на детето ви от тях. Права сте. Живея в САЩ – страната пословична с нездравословното хранене и хранителните алергии. Много българи тук осъждат местните в странности, НЕчерпенето с храна е една от тях. Много често чувам “Какво може да навреди една бисквитка на дете, което тежи повече от мен, родителите му сигурно го тъпчат с хот-дог така или иначе”. Има една подробност обаче – няма как да знаем със сигурност дали е така, или това дете има здравословен проблем, с който родителите се борят. Тук никой не си позволява дори да експериментира с мисълта да предложи храна на дете навън, защото последиците при лош развой на събитията може да са жестоки за предложилия. Ако детето дойде и си поиска (понякога това се случва), трябва да попиташ родителя му дали може да си вземе. И ако отговорът е не – значи не, казваш на детето “Съжалявам, мама/татко не разрешава” – без коментари, без спорове с родителя му. И така трябва да бъде. Читателите ви, които ви критикуват, може би са ви разбрали погрешно. Aз лично трябваше да прочета поста ви два пъти за да разбера дали протестирате срещу черпенето с бисквити, или по-скоро критикувате избора на храна на другите родители към техните деца. Второто би било крайно и нередно, защото най-малкото не ви влиза в работата. Вие сте отговорна вашето дете, те за техните. Поздравявам ви за избора, и не го намирам ни най-малко за краен, правилното хранене е ключ към живота без хронични болести в бъдеще. И вярвам, че не ви е лесно да се борите с българската пресилена любезност в това отношение. Моят начин да откажа джънк за детето ми когато сме в България, е просто да кажа, че се борим с алергия. Това, колкото и неправилно да изглежда е единственият начин да ме оставят на мира и е своеобразна (и безболезнена) победа за мен. Успех ви желая!
Чудя се, защо си загубих времето да изчета всички коментари … може би за да се убедя, че достатъчно добре познавам странната народопсихология на българина. Видях доста хора, които откровенно хейтват. Един изписа десетина коментара без да става особено ясно какво иска да каже. Други, търсят одобрение на това което правят без значение, колко правилно или погрешно е. Има и интелигентни включвания като на Hadess.
Някой студент по психология може да анализира коментарите като дипломна работа.
Моето мнение по темата – човек ако не иска да му се случва това, което се случва на повечето хора около него, не трябва да прави като тях.
Късмет е, че има хора като Маги, които се интересуват и ни поднасят непозната информация за храната. Малцина от хората около нас я знаят, осмислят и следват.
Мисля, че някой ден това ще бъде масово знание, но дотогава Маги и хората като нея ще трябва да понесат още много хейт. Примерите от историята не са по-различни … Галилей е осъден, защото е твърдял, че земята се върти около слънцето, което е било обратно на масовото мнение тогава.
Напълно подкрепям Маги. Много ми е трудно да се боря с бабите. Иначе на площадката все още се справям и ние сме със солети.
Интересни са ми призивите за позитивизъм, а същевременно яростно хейтвате бабите, позволили си да дадат бисквитка. Иначе съм съгласна, че агресивното бутане на храна е признак на лошо възпитание, ако ще да черпят детето с годжи.
За мен вкусовете се наследяват, аз не обичам сладко, но и двете ми деца обичат.
“Глупости! Няма нищо по-хубаво от лятна ваканция и сладолед! Поне веднъж на ден купувам и на двете си деца, те са здрави, щастливи, доволни и усмихнати!”
Йей, доволни и щастливи, в един малък сладолед има 20гр захар (10 захарчета), плюс това което изяждат през целия ден, скрито във всевъзможни храни с перфектно ИЗПИПАНИ етикети…
Ако хората си правеха труда да гледат документални филми за храната ДНЕС, а не да слушат какво казва този и онзи или каквото е било “едно време”, нямаше да има толкова спорове а обосноваване с факти.
Горещо ви препоръчвам на всички филма “Fed up (2014)”, образовайте се, хора.
Чудесна статия, благодаря ви! Аз не възпирам сина си от нищо, понеже не обича т.нап. джънк фуудс, а полезната хапва с голямо удоволствие. Но напоследък имаме проблем с едно единствено нещо – Зрънчото на площадката…. Мамите носят всеки ден по 5-6 пакета Зрънчо и ако не си тръгнем веднага той изяжда по поне 1 пакет на аванта и после не иска да вечеря! И аз като Вас не искам да влизам в конфликт и мисля, че хората имат нужда от информираност и съобразяване с другите. Разбира се, никой не може да промени друг човек, съобразяването е въпрос на култура и възпитание. И аз като Вас смятам, че тези със Зрънчото трябва да се съобразяват с Нас, не ние с тях, но явно винаги ще има хора, при които егоизма надделява.
Понеже случайно попаднах на няколко коментара /нямах време да ги изчета всички/, искам да Ви извиня от името на всички българи. Много лоша черта /не само на нашето общество, разбира се/ е, когато не си съгласен е мнението на някой да нападаш личността му, а в това число дори и външния му вид. Снимките са чудесни и аз виждам една стилна жена с много интелигентно излъчване.
Да ВИ се извиня, прощавайте за грешката. Коментарите за кифленското и изкуствено излъчване, на които попаднах по-горе, считам за изключително груби и неверни! Продължавайте да пишете, заради хората, които Ви разбират!
Здравейте,поздравявам Ви за статията.Искам да кажа няколко неща:
Аз съм отгледана през 90те без никаква вредна храна,майка ми беше от онези “фанатични” жени които не позволяват нищо,не бях опитвала нищо което връстниците ми похапваха,отделяше часове наред да готви и обяснява ползите и вредите от определени храни въпреки,че работеше на две места.Това което изгради в мен е отговорност и преди и сега аз нямам желанието да ям боклуци,нямам навика да си купувам безалкохолни напитки и захарни изделия,така отглеждам и своята дъщеря и може да съм крайна,но това е успешен модел който следвам.Неприятното в случая е,че майките с различни виждания или няма да прочетат този апел,или ще се опитат да нападнат тези които апелират,нямалошо,агресията е форма на безсилие и слаба информираност.Успех
Нямам време да изчета всички коментари, но статията наистина много ми хареса! Аз съм майка на 4 годишна госпожица и дали от неинформираност или от слаби ангели аз съм от тези майки с шарените пакетчета и в момента се боря с последиците от тези свои, така лекомислени решения. Детето ми обожава да яде боклуци(сандвичи, пици и т.н.) и в същото време не желае и да чуе за салата или ябълка… освен ако салатата не е с майонеза, а ябълката карамелизирана. Много виновна се чувствам за това, защото виждам как се отразява това на развитието й и на тялото което тя в момента оформя. Много по-трудно ми е да я ограничавам сега отколкото би било ако бях помислила за тези неща преди да опита тези всички боклуци. Ще водим тежка битка. Тежка ще е и за мен и за нея защото аз съм допуснала да стигнем до тук, но няма да и позволя да расте с наднормено тегло и всичките му последици. Мили майчета на малки дечица взимайте мерки колкото се може по-рано.
Нес, благодаря за коментара! Няма място за самообвинения! Всяка майка прави за детето си най-доброто според възможностите и знанията си в даден момент. Няма и непоправими грешки! Дори сега детето да проявява повече интерес към сладките храни с повече търпение, изобретателност и личен пример, можете да пробудите интереса му и към другите!