Бебешките храни на Хип: от семенцето до бурканчето
Когато преди 2 месеца получих покана да се присъединя към група журналисти на медия трип до био-ферма на Хип в Полша, първата ми реакция беше да откажа, защото ми прозвуча като мероприятие с рекламна цел. Когато обаче ме увериха, че идеята е да ни запознаят с принципите на био-земеделието, прилагани от компанията и да отговорят на въпросите ни, без да имат насрещни очаквания или изисквания, размислих и приех. Реших, че това е чудесна възможност да видя нещата отвътре и да задам въпроси, които винаги съм имала относно производството на единствените готови пюрета, които в единични случаи съм давала на детето си по време на захранването.
С помощта на майките от Фейсбук групата за Здравословно захранване на дечицата допълних и разширих списъка с въпроси и така тръгнах за Полша, без предварителни очаквания и с нагласата единствено да видя, да разпитам и да разкажа.
Образцовата ферма Подаги на Хип
Разположена на 80 км югозападно гр. Гданск почти на брега на Балтийско море, фермата обхваща около 2000 хектара земя, които се обработват на принципа на био-земеделието.
Наричат я образцова, защото моделът на земеделие и животновъдство, прилаган в Подаги, се изисква от всички контрагенти на сурова продукция на Хип. Компанията е най-големият в света купувач на сурови био-продукти, която изкупува продукцията на над 6,000 био-стопанства с обща площ надхвърляща 37,000 акра. Всички тези стопанства подписват договори със сериозни неустойки да спазват и прилагат стандартите за био-земеделие на Хип.
Щефан Хип, представител на семейството, изпълнителен директор на компанията и наш домакин, започна лекцията си с думите: “Здравата почва е в основата на живота. Тя означава здравословна храна, здрави животни и здрави хора. Наш дълг е да я съхраним и опазим за децата си”.
Лекцията, която ни запозна с принципите на био-земеделието, значението на почвеното многообразие, еко-системите, начините на обработка, необходимостта от ротиране на реколтите и т.н. продължи с няколкочасова обиколка из самата ферма, в която се отглеждат зеленчуци, житни култури, над 800 говеда от породата Ангус и над 600 черноглави овце.
Сред водещите изисквания за всички стопанства, с които работят Хип, е да бъдат разположени далече от големи пътища, фабрики, строителни обекти и стопанства, обработвани по методите на конвенционалното земеделие.
За опазване на почвеното многообразие и богатство се използват два метода – сеитбообращане и зелено торене. Това на практика означава, че върху едно посевно поле всяка година се редуват различни култури, а на всяка пета година полето се засява с розова детелина.
Детелината е от изключително значение за биологичното земеделие и е в основата на т.нар зелено торене. Тя улавя азот от въздуха и благодарение на дългите си корени го предава на почвата. Пак благодарение на тези корени изтегля ценни вещества от по-ниските почвени слоеве, докъдето корените на култивираните култури не достигат. Комбинацията от редуване на реколтите и почивка за полето чрез засяване само с детелина позволяват отглеждането на здрави посеви с високи добиви, без да е необходима употребата на торове, пестициди и други химикали.
Показател за чистотата на почвата и прилагането на органично земеделие е наличието на многообразие от цветя сред посевите. Друг белег са рояците пеперуди, които се реят над полето и жуженето на пчелите, което ухото долавя, ако останем за малко в тишина.
Животните (овце и крави), които се отглеждат във фермата се разхождат свободно сред полета и малки горички. Малките остават с майките си и до навършване на годинка и имат възможност да бозаят от млякото, което не се дои, а се оставя изцяло за малките агънца и теленца. На животните не се дават профилактично лекарства, както това се прави в конвенционалното животновъдство. Ако все пак някое животно се разболее, лекуват го първо с хомеопатия. Само в случай, че хомеопатията не помогне, се използват други медикаменти.
Диви и опитомени житони във фермата на Хип живеят в симбиоза. Над стадата се реят щъркели, а по синорите между нивите, които Щефан Хип нарича зелени магистрали пробягват диви зайци и други малки животинки. Във водните пространства на фермата необезпокоявани живеят бобри, а многообразието от птици, обитаващи фермата за миналата година е надхвърлило 150 вида. Веднъж годишно орнитолози от немски институт правят мониторинг на птиците във фермата и забелязват, че с всяка година нови и нови видове птици се заселват в Подаги. Г-н Хип обяснява, че животните са привлечени от условията за живот във фермата, и че това се случва когато работиш с съюз с природата, а не срещу нея.
След обиколката из фермата имахме възможност да направим индивидуални интервюта с г-н Щефан Хип. В разговора си с него му зададох много въпроси, свързани с производствения процес, продажби, качество и контроли на готовите продукти. Целият ни разговор може да прочетете по-долу, но преди това малко информация за това
Кои са сем. Хип
Семейство Хип са стара немска католическа фамилия, в която интересът към природата, производството и бизнеса се предават от поколение на поколение. В края на 19 век Джоузеф Хип има пекарна в Плафенхофен. Когато съпругата му изпитва трудности с кърменето на двамата им близнака, на Джоузеф му хрумва да смеси ръчно натрошен сухар с мляко и така създава първата за времето си каша, която много бързо става популярна в града и околията.
Синът им Георг вижда сериозен потенциал в производството на бебешки храни, продава пекарната и основава компания в Мюнхен. Първоначалното производство включва набор от бебешки храни в консерви, но през 60-те години на миналия век Хип започват да използват по-удобен и по-хигиеничен метод на консервиране – в бурканчета. Някъде по това време Джоузеф се запознава с швейцарския пионер на органичното земеделие д-р Ханс Мюлер и вдъхновено се насочва към методи за екологично производство на плодове и зеленчуци. От 1960 година компанията Хип започва да отглежда и използва органични суровини в своето производство на детски храни.
29-годишният син на Георг – Клаус Хип поема семейната компания през 1967г и за няколко десетилетия я превръща във водеща в света в изкупуването и преработването на сурова био-продукция. В Германия брандът Хип се утвърждава като символ на предприемачество, изградено на принципите на екологична, икономическа и социална устойчивост. Отличителен знак на компанията и нейните продукти става логото: “Най-доброто от природата. Най-доброто за природата”.
Днес изпълнителен директор на компанията е Щефан Хип, но дейно участие в бизнеса взимат двамата му братя и две сестри. Когато го попитах какво отличава една семейна компания от стандартните акционерни дружества, той ми отговори следното: “Преди всичко, дългосрочната визия. Баща ми и дядо ми винаги са мислили какво ще се случи 20-30 години напред във времето. За нас не е цел да постигнем високи печалби на всяка цена в кратки срокове. По-важно е какво име, каква репутация, какви ценности и какъв пример ще оставим на децата си. Заедно с братята и сестрите ми имаме общо 13 деца, които се надяваме да продължат делото ни. Хип винаги ще бъде семейна компания.”
Ето какво още се говорихме с г-н Щефан Хип
Аз: Г-н Хип, всичко, което днес ни разказахте за органичното земеделие, беше много интересно, а страстта и вдъхновението, с които говорите за всичко, са заразителни. И все пак, ние майките, имаме редица въпроси и съмнения що се отнася до готовата бебешка храна. Годишно Хип произвежда над 650 тона бебешка храна. Как гарантирате, че изходната продукция за това мащабно производство е с еднакво качество и задължително органична.
Щ. Хип: Фирмата ни има сключени договори за изкупуване на сурова продукция с над 6,000 производителя, които обработват над 37,000 акра земя годишно. Всеки етап от производството – от състоянието на почвата, през качеството на семената, отглеждането на продукцията, а след това нейното преработване се следи стриктно от звеното ни по контрол на качеството. Преди едно готово бурканче пюре да достигне магазинната мрежа, то минава през 260 контролни теста за качество и се тества за над 1,000 химикала, с което гарантираме състава му.
Допълнително всяко едно бурканче, шише или кутия има свое досие, кодирано в бар кода му. Знаем точно от кой производител са закупени суровините за производството му, в кой от заводите ни е произведено и пазим на място мостра от всяка производствена партида, за да следим състоянието й до изтичане на срока на годност.
Аз: Споменахте тестове за качество. Къде се правят те?
Щ. Хип. В собствената ни лаборатория или в държавни лаборатории в Германия. Всяка година лабораторията на Хип се проверява от независим орган за прецизност и качество на тестовете, извършвани в нея и всяка години бива класирана на първо или второ място в Европа по показатели за точност.
Аз: Много майки се тревожат, че дори да се използва 100% органична изходна продукция, тя губи полезните си свойства в процеса на преработка. Какви хранителни вещества се запазват в едно бурканче с дълъг срок на годност и какви методи за консервиране използвате?
Щ. Хип: Неминуемо част от витамините се губят в процеса на готвене, независимо дали готвите вкъщи или при фабрично производство. Нашите пюрета първо се готвят, а след това се стерилизират, с което на практика се консервират за период от около 5 години, но ние се застраховаме и слагаме срок на годност от 1 година.
Аз: На каква температура се стерилизират пюретата?
Щ. Хип: Това е производствена тайна, която не мога да споделя, но мога да ви уверя, че е възможно най-ниската.
Аз: Използвате ли някакви допълнителни консерванти, оцветители или стабилизатори в производството?
Щ. Хип: Нищо освен храните, посочени на етикета. При зеленчуците подбираме специални сортове, които имат ярък цвят и изразен вкус. Майчината кърма е сладка и бебетата обичат този вкус. Затова използваме например сорт моркови, които са естествено сладки. Искаме бебетата да харесат вкуса на храната. Стерилизацията е единственото ни средство за консервиране. Не добавяме никакви химикали.
Аз: Кога измервате хранителната стойност на едно пюре и добавяте ли синтетични витамини и минерали?
Щ. Хип: Всичко, което пюретата съдържат са само естествени съставки. Хранителната стойност се измерва по време на целия производствен процес, но онова, което отбелязваме на етикета, са стойностите на хранителни вещества в сготвеното пюре.
Аз: На някои етикети съм виждала като съставка “модифицирано нишесте”. Бихте ли пояснил какво е това?
Щ. Хип: Това е оризово нишесте от органичен ориз и се използва за сгъстяване.
Аз: Докато сме на тема зърнени храни, периодично от пазара изчезва кашата на Хип с елда, която е предпочитани от някои майки. Бихте ли обяснил защо?
Щ. Хип: Проблемът е в суровината. Елдата е от трудните за отглеждане култури. Допълнително при нея много лесно се получава кръстосано заразяване с глутен. Какво вече споменах, ние многократно тестваме суровините си – в процеса на отглеждането им и при влагането в производство. Ако на даден етап засечем глутен в елдата, отказваме да я приемем. Това на свой ред е причина понякога да нямаме достатъчно налична суровина и да прекратим временно предлагането на даден продукт.
Аз: Радвам се, че споменахте глутен. Аз лично съм на мнение, че той следва да се въведе при захранването най-рано след 18 месеца. Също така подкрепям идеята за стартиране на захранването около 6-я месец. Хип обаче предлага пюрета за 4 месечни бебета и каши с овес и други зърнени култури за бебета под 1 годинка. Каква система следвате за въвеждане на храните?
Щ. Хип: Имаме екип от учени и нутриционисти, които се занимават с това. Препоръките на СЗО и други световни организации по темата се променят периодично и ние се стремим да правим съответните промени в нашите продукти. Всяка година 20% от продуктите ни са или нови или подобрени. Допреди няколко години се препоръчваше ранно захранване, докато сега тенденциите са за по-късно такова и ние се съобразяваме с тях.
Аз: Г-н Хип, всички знаем, че рибата е за жалост един от най-замърсените биологични видове в света заради повишеното ниво на тежки метали в световния океан. Когато захранвах дъщеря с не посмях да купя риба от магазина и използвах пюре на Хип с дива сьомга. Бихте ли пояснил откъде е сьомгата, с която се правят пюретата?
Щ. Хип: Намирането на чиста риба наистина е едно от най-големите предизвикателства. Тествали сме различни видове и непрекъснато се натъквахме на токсични вещества. Дори риба, уловена във високопланинско швейцарско езеро, се оказа замърсена. Сьомгата, която в момента използваме за пюретата е дива и уловена в най-северната част на Атлантическия океан, където водата е възможно най-чиста.
Аз: Като заговорихме за риба, бих искала да попитам и за пюретата, съдържащи месо. Днес видяхме в какви условия се отглеждат животните във вашата ферма, което за мен беше впечатляващо. И все пак прави впечатление, че процентното съдържание на месо в едно бурканче е около 30%. Защо точно толкова, а не повече?
Щ. Хип: Това е съдържанието в готовите ни менюта т.е. готвено месо със зеленчуци. Отделно предлагаме моно-пюрета. Те са само от месо и в някои държави например Италия са по-предпочитани. Майките използват готовото месо и сами го комбинират с различни зеленчуци.
Аз: В България не се предлагат моно-месни пюрета, а само готвените ястия. Което ме подсеща за въпроса има ли разлика в качеството на пюретата, предлагани в България и в други страни например Германия и Австрия?
Щ. Хип: Производството ни е абсолютно еднакво за всички пазари, Когато се произвежда едно пюре все още не е ясно за коя страна ще бъде предназначено. Единствената разлика в бурканчетата са техните етикети, които са на съответния език. Също така не цялата ни продуктова гама е налична на даден пазар. Предлагаме само онези продукти, за които има по-голямо местно търсене.
Аз: А какво ще кажете за ценовата ви политика? Защо се оказва така, че едно пюре се продава по-скъпо в България, отколкото в Германия?
Щ. Хип: Това за жалост не зависи от нас. Ценовата ни политика е еднаква за всички търговци. Разликите идват от маржа на местните търговци на едро и дребно, както и от различната данъчна политика. В някои държави има намалени данъчни ставки за бебешка храна.
Аз: Да, за жалост в България, не е така. Ако ми позволите ще завърша с един въпрос, който сигурно са ви задавали и преди. Периодично в интернет пространството се появява един списък на компаниите, чиито храни съдържат ГМО продукти, за който се твърди, че е съставен от Грийпийс, и в който фигурира името на Хип. Бихте ли коментирал този списък?
Щ. Хип: Да, знам за въпросния списък. Циркулира от години и почти всеки месец в дадена страна някой го публикува отново като новина. За жалост, когато нещо се окаже в мрежата, то остава там.
Списъкът е фалшив и няма нищо общо с Грийпийс. Ние работим по много проекти с тях и те неведнъж са ни поднасяли извинения по повод този списък. Имат и официално изявление, в което официално отричат участието си в съставянето на този списък. (Копие от изявлението можете да видите тук: Greenpeace responds to News regarding GE food guide)
Изводът за мен от пътуването до Подаги
Пътуването до Полша и срещата с Щефан Хип ми помогнаха да видя едно различно лице на бизнеса, което не познавах до този момент и при което дългосрочната визия, грижата за земята и семейните ценности се поставят на първо място.
Продължавам да съм убедена, че прясната домашна храна, приготвена с чисто-отгледани продукти (стига да имаме достъп до такива!), е възможно най-доброто за едно бебе. Отделно като нутриционист имам някои забележки относно схемата за захранване, прилагана от Хип. Плодовите сокове, млечните каши и продуктите с глутен за мен си остават неподходяща храна за бебета. И все пак, ако имам второ дете и ми се наложи да прибягна до готови пюрета, бих се доверила на Хип.
Разбира се, всеки има право да се съмнява доколко това, което съм видяла или са ми казали отговаря на истината. Особено в България, където лоялността и честността не е сред силните страни на производители и търговци, е нормално да бъдем мнителни. Аз обаче избирам да вярвам на хората, когато видя искрата в очите им. И в момента пазарувам много от продуктите за домакинството си от производители, които познавам лично. Тяхната философия и ценности са много по-ценни за мен от сертификатите им (макар повечето да имат такива!).
Онова, което искрено бих искала да се случи, е в България да има повече предприемачи и производители като Щефан Хип, които ценят земята и природните ресурси. Страната ни е пълна с пустеещи или неправилно обработвани земи, които при едно различно третиране, биха могли да се превърнат в земен рай, подобно на този, който видях в Подаги и осигурят пълноценна и чиста храна за нас и децата ни.
Да си пожелаем това да се случи. Някой-ден. Скоро!
23 Comments Hide Comments
Comments are closed.
Благодаря за споделеното преживяване! Аз също вярвам, че бизнесът има и друго лице – което мисли първо за здравето, а след това за печалбите, което се опитва да помага, да разбира, да е съпричастно и да отговаря на търсенето на потребителите, които се интересуват, четат и знаят какво и защо предпочитат.
Като майка благодаря за споделените впечатления! Аз също съм давала Хип на децата си и също съм имала съмнения..Въпреки старанията ни да даваме само домашно приготвена, чиста храна, винаги има моменти (все пак и ние сме хора), когато се налага да прибегнем и да се доверим на промишлен производител.
Здравей,
Харесвам храните на Хип, което е по-важно дъщеря ми на 6м. и половина също ги харесва. Но защо в България са толкова скъпи- два пъти повече отколкото в Германия, Австрия, Великобритания. Господин Щефан Хип дали има информация за този странене факт. Мисля че това е дискриминация спрямо нашите деца. Моля за съдействието ти за да разрешим този проблем и да могат повече бебенца да се захранят с нещо качествено. Излишно е да говоря колко е важно това за всяка майка и за бъдещото човече. Моля те свържи се с мен – телефоните ми са 0899113924 и 0886126567 Мария. Чао
Привет! Статията много ми хареса. Аз съм от майките, които предпочитат захранването на бебето да е именно от реномирана и доказана марка, като Хип например (но не само). Обаче имам лека забележка. Когато човек се среща с представител на такъв бранд, би било редно да се запознае добре с асортимента – в България има монопюрета от месо и не само на Хип. Плюс това захранването е процес, който трябва да бъде воден и наблюдаван от педиатър. А възрастите обозначени на етикетите са само ориентировачни и съблюдавани с тенденциите на СЗО. Но не е само при ХИП , общо взето всички бебешки пюрета, които съм купувала, ги проверявах, защото също захранвах по-късно и се съобразявах с детето на първо място, със съветите на педиатър и не се водих от етикета на стоката.
Добре е майките да знаят, че могат да се доверят на купени пюрета и че няма нищо страшно и нередно в това, затова Благодаря за статията!
Здравйте! Благодаря за насоките! Бях проверила продуктовата гама в няколко големи магазина, предлагащи пюрета на Хип и навсякъде предлагаха само менюта. Хубаво е, че все пак има и моно-месни пюрета, макар и да се намират по-трудно :)
Колкто до препоръките за захранване, за жалост работата ми с майки показва, че не малка част от бъгларските педиатри работят с остаряла информация и насоките им не отговарят на световните тенденции. Но пък хубавато е, че българските майки са доста добре информирани и рядко се доверяват само на един източник на информация :)
Страхотно!!! Благодаря , че си приела поканата и споделяш с нас впечатленията си! Радвам се, че съм избрала и следвам твоята книга за захранването на моето дете! Вярвам ти и сега вече имам и една доста обективна представа за Hip, т.к. и на мен ми се е случвало да прибягвам към тях няколко пъти :-)
Здравейте, Преди няколко месеца на страницата Ви във Facebook бяхте публикували ето тази статия, в която се посочва, че в храните на Hipp има ГМО – http://www.standartnews.com/svyat/20te_hrani_koito_ni_trovyat_s_gmo-275346.html.
Книгата и статиите Ви са изключително интересни и полезни, но как бихте ми обяснили промяната на мнението Ви за този производител?
Здравейте!
Преди месеци съм публикувала тази статия в търсене на истината. Тогава много коментирахме автентичността на списъка, но така и не намерихме убедителни доказателства дали списъкът е на Грийнпийс или не. Отидох да се срещна с производителя отново с желание да търся истината. Както можете да видите в текста, питала съм специално за този списък и получих отговор заедно с писмено опровержение от Грийнпийс, че този списък не е съставен от тях.
Човек има право да променя мнението си, когато се запознае с нови факти :)
Здравейте, Благодаря Ви за отговора и се извинявам за невнимателния прочит на интервюто с г-н Хип! Искрено се надявам пюретата им да не съдържат ГМО продукти, тъй като и аз също съм ги използвала при захранването на бебето ми.
Всичко добро Ви желая!
И аз благодаря, Мария!
Здравейте, Маги!
Благодаря за споделената информация. Захранвам дедето си, водейки се от Вашата книга и рецепти, както и от насоките за приготвянето на храната и нейното комбиниране. Помогнаха ми уебинарите. Споделената от Вас информация относно производството на ХИПП, видяна и проверена на място, звучи много по-убедително от рекламните послания. Въпреки това цялата статия ми носи същото скрито рекламно послание – ХИПП са най-добрите за бебето. Не оспорвам Вашето убеждение и впечатление от посещението си там, но не мога да се съглася с твърдението на г-н Хип за чисти местни порета, защото само 40 % от тях са месо /видно от етикета/, както и че единственият метод на консервиране е стерилизацията. Ако беше така пюрето от банан не би останало с толкова свеж и светъл цвят, дори и ако се добави 0,8% лимонов сок и вит. С /каквото е описанието на етикета/. Не съм съгласна и с добавянето на захар, оризов грис и нишесте в плодовите пюрета, препоръчвани за захранване от 4 м. /напр. сливи, кайсия, круши и др./ Следвайки Вашата схема на захранване, все още не давам захар на детето ми /то е на 10 м./ и едва от няколко дни съм захранила с ориз басмати. Детето ми направи алергична реакция след консумация на пюрета ХИПП – тиква, морков, банан и имаше проблеми с изхождането. Преминах на други марки, основаващи се на биологично производство, в които няма захар и оризов грис. Някои от тях освен европейския сертификат за биопроизводство имат и сертификат Деметер, който за мен е допълнителна гаранция за чистотата на храната. Въпреки това давам пюрета само в краен случай. Споделям всичко това, не защото оспорвам Вашата гледна точка и професионализъм, а защото смятам, че трябва да се водим преди всичко от фактите, посочени от производителите. Оставам убедена в това, което споделяте в книгата си, че индустриалните пюрета са без полезна хранителна стойност, а са празни калории /пастьоризацията убива микронютриентите/. Ако имам второ дете не бих му дала ХИПП, но това е мой личен избор, който не искам да натрапвам. Статията Ви ме провокира да споделя личните си впичатления като майка, тъй като здравето на децата ни е първостепенна задача.
Продължавам с интерес да следя блога Ви, тъй като информацията и препоръките, които давате са ценни за мен.
Поздрави!
Милка, благодаря за доверието!
Радвам се, книгата и уебинарите ми са ви полезни!
Колкото до Хип, имам няколко пояснения:
– аз наистина отидох в Полша като майка, която иска да потърси отговори от източника; разгледах, разпитах и споделих; мисля, че всяка друга майка, би направила същото, ако получи подобна покана :)
– 40% е месото в готовите менюта – горе долу толкова би следвало да е и в едно домашно пюре; те оделно предлагат моно-месни пюрета, които са само от месо
– за стерилизацията – разполагаме само с думите на Щефан Хип, за жалост посещението беше само във фермата, не и във фабриките и не съм видяла на място как протича производствения процес
– с ранното захранване и аз не съм съгласна и специално попитах защо предлагат пюрета за 4 месеца. Отговориха ми, че това са препоръки на българската и европейската педиатрична асоциация; същите съветвали и за даване на по няколко лъжици плодов сок на ден с цел усвояване на желязото; проблемът по-скоро е в тези административни институции, чийто препоръки за жалост не винаги са много адекватни
Аз продължавам да вярвам, че най-доборото за едно бебе е приготвената с любов домашна храна, но все пак е важно тази храна да е с чист произход, а не третирана с химикали, хормони и антибиотици. Само когато не можем да се снабдим с чисти продукти за готвене, готовите пюрета могат да бъдат временна алтернатива.
Маги, съгласна съм, че произходът на храната е от най-голямо значение. Не съм срещнала моно-месни пюрета, които да са само от месо. Менютата са 8 %, а 40 % месо са моно пюретата. Останалото в тези пюрета е варен ориз, рапично масло и вода. За това ме изненада твърдението на г-н Хип. Явно тук имам пропуск или такъв вид не се предлага на българския пазар. Ровила съм се в тази информация, за да мога да предложа най-доброто на детето си. До момента обаче не съм дала месо от бурканче. Изцяло се придържам към Вашите препоръки за приготвяне на домашна храна /от пасищни животни/ и резултатите са наистина добри. Благодаря за споделения опит с нас :)
Искам да отбележа, че това което са ви казали за производството на пюрета за 4 месечни бебета и препоръките на институциите не е вярно изобщо. В повечето държави силно се препоръчва захранване след 6тия месец по препоръките на СЗО . Причината да има пюрета за 4 м бебета е, че все още има пазар за тях и неинформирани родители, които захранват рано и закони, които продължават да позволяват продажбата им след силно индустриално лоби. Всъщност, законите забраняват продажбата на храни за деца под 4 месечна възраст и производители естествено отново отговарят на минималните изисквания на закона. Ако имаше начин щяха да продават хип пюрета и за новородени.
Петя, точно затова текстът ми не е рекламна, а репортажна статия! Разказвам защо съм отишла, какво съм видяла, какво съм попитала и какво съм отговорила, а всеки четящ си прави изводите. Аз за себе си харесах начинът на отглеждане на продукцията и отношението към земята, но не мога да кажа нищо за производствения процес, който не съм видяла, и също съм против ранното захранване (освен в много специфични случаи).
Благодаря за полезната информация и странието Ви да я поднесете обективно! За мен изводът е да продължавам да следвам насоките от книгата Ви и да си готвя вкъщи с малки изключения. Но определено най-сложното ми е набавянето на “чиста” продукция!
Здравейте, бихте ли публикували (или изпратили) писменото опровержение от страна на Грийпийс, което сте получили (относно автентичността на оповестения списък на известни марки, влагащи в продукцията си ГМО).
Здравейте, имал инк към документа в самата публикация.
Здравейте,искам да Ви попитам запозната ли сте с продуктите на Лактана на немската марка Töpfer.Имам бебе на 2 месеца и го храня с адаптираното мляко.Пише че е био мляко.Благодаря.
Здравейте! Не познавам тези продукти.
Здравейте Маги,
Следвам с голям интерес вашите съвети и препоръки от книгите ви и следя с нетърпение новите ви публикации за природосъобразен начин на живот.
Захраних дъщеря си (1г. и 2м) водейки се по вашата книга “По здрави бебета” и към днешна дата мога да кажа че се радвам изключително, че приема храната с голямо желание и любопитство.
Незнам дали тук е мястото да попитам, в книгата ви споменавате ,че в България вече се продава дива сьомга. Можете ли да споделите откъде се снабдявате с такава, тъй като аз не успявам да намеря в търговската мрежа? И изобщо ще се радвам да споделите откъде купувате пасищно месо, яйца, кисело мляко. Знам че се намират вече био продукти в магазините, но доколко можем да сме сигурни че са такива, освен ако не са купени от първа ръка от производителя или лично произведени.Бъдете здрави и винаги усмихнати!
Здравей Илиана,
Дива сьомга има понякога в Метро, както и в един магазин Ribi.bg. Други животински продукти обикновено купуваме от Чифлик ливади, Sunny Farm и Ферма Амброзия.
Здравейте, Маги,
Купих си Вашата книга и захранвам сина си по Вашата схема с голямо удоволствие. Доскоро вярвах, че сте от хората, на които наистина им пука за здравето на нашите деца. Тази статия за съжаление ме опроверга. Много добре си спомням с какво настървение се изказвате срещу готовите пюрета във Вашата книга, и то не срещу съставките им, а срещу начина им на готвене и стерилизация. Оказва се, че и Вие, като всички марки за бебешки храни, сте просто машина за пари. Съжалявам, че вече не мога да Ви вярвам. Съжалявам, че нивото Ви се оказа точно толкова, колкото на всички останали ПР псевдоразбирачи по дадени теми, стил Кобилкина и т.н.
Здравейте, Вероника! Надявам се, че сте се почувствала по-добре, след като ми написахте тези неща! Винаги е по-лесно да обвиниш НЯКОЙ, за НЕЩО, което не ти харесва.
Ако бяхте порчела статията и предишните коментари, щяхте да видите, че аз продължавам да считам домашната храна за най-добрия избор, но произходът на тази храна е от не по-малко значение! Има случаи, когато родителите не могат да намерят храна с чист произход, за да приготвят домашна храна. В тези случаи е добре да знаят какъв готов продукт могат да зиползват като алтернатива. Вземете например сьомгата – в България се внася основно норвежка соьомга, за която има сведения, че е най-токсичната храна в света: http://www.choiceandtruth.com/2016/05/are-farmed-salmon-one-of-most-toxic.html Такава ли ще купите, за да направите домашно пюре на детето си?
За съжаление, Вероника, живеем в свят, в който нещата не са само в черно и бяло и понякога се налага да избираме по-малкото зло. За себе си се убедих, че няма начин децата ни да ядат на 100% чиста храна, че няма на 100% идеална детска градина, че не можем да бъде безгрешни 100% идеални родители. Задовлявам се с 80%.
Дали ще ми вярвате или не, е изцяло ваш избор, на който не мога да влияя. Пожелавам ви да си намерите източник на полезна, порверена, осъвременена и практичка информация, на който да вярвате, и зад който да стоят хора, които по-възможност не получават никакво възнграждение за труда си. Аз самата съм просто майка, на която ѝ се налага да работи, за да се издържа и се старае да си върши работата добре като помага и на другите с информация.