Когато храната говори

Все повече осъзнаваме и приемаме, че храната не е просто съвкупност от калории. Не е дори комбинация от макро и микронютриенти. Храната е преди всичко информация, а всяка информация може да носи както положителен, така и отрицателен знак. Храната помни – как е отглеждана, какви грижи са полагани за нея, с какво е третирана, през какво е преминала преди да достигне до нас. Храната помни и разказва всичко това на нашите клетки.

Как мислите, какво може да разкаже храната, купена от голям супермаркет? И дали вашите клетки биха искали да чуят тази история? Едва ли!

Ето защо напоследък пазарувам почти изцяло от малки производители и стопанства; от хора, които познавам и им се доверявам. Ето защо всяка събота със семейството ми посещаваме фермерския пазар в София и особено през този сезон пазаруваме голяма част от продуктите за седмицата именно от там.

Разходката до фермерския пазар не е като анонимното посещение в неоново осветен супермаркет. На пазара е пъстро, шумно и пълно с живот. Там се срещаш не просто с търговци, а с приятели. Те те познават. Помнят какво си си купил миналата седмица, предлагат ти да опиташ продуктите им, очакват те, разговарят с теб. И ти се връщаш отново – както заради храната, така и заради отношението!

А храната, да, тази храна разказва едни различни истории… Истории, които тялото ни иска да чуе. Истории за слънце, за свеж въздух, за ароматна почва, за грижовни човешки ръце; за букетче мащерка, завързано с канап; за крехки салатки, набрани рано сутринта; за вкусове, цветове и аромати…

Вчера от пазара се прибрахме с две големи торби зеленолистни зеленчуци – бейби марули, кейл и спанак; с пресен грах на шушулки, който тази сутрин чистихме заедно с 2-годишната ми дъщеря; с пресни патешки яйца; ягоди и череши; свежи билки и прясно козе мляко, което в момента ферментирам с кефирени зърна.

А закуската ни тази сутрин беше черешов пай с домашно приготвена рикота от козе мляко. Рикота приготвям по начина, описан в тази публикация. Ако я оставите да се изцежда около час, получавате меко крем-сирене за мазане (количество около 400 гр от 1 л мляко); ако я оставите да се изцежда цяла нощ, ще получите суха рикота, подходящи за печива като този пай (количество около 200 гр от 1 л мляко).

Рецептата за черешов пай е адаптирана от книгата The Vibrant Table на Anya Kassoff, създател на популярния сайт Golubka. Паят може да се приготви и с готова рикота, както и с други плодове освен с череши.

Черешов пай с домашна рикота

Продукти:

• 1 ябълка, обелена и нарязана на кубчета
• 1 чаша обезкостени череши
• 1/2 чаша цели череши (по желание)
• 200 гр домашна рикота
• 200 гр бадемово брашно (или бадемов пулп, получен от правене на бадемово мляко)
• 1/3 чаша (75 мл) бадемово мляко
• 2 яйца
• 2 с.л. кокосова захар (или кафява захар)*
• 1 с.л. кокосово масло и допълнително за намазване на тавата
• 1 ч.л. канела
• 1 пръчка ванилия

Приготвяне:
Загрейте фурната на 200 градуса и пригответе керамична тава (приблизително 25 х 15 см) или няколко керамични мини – форми за пай като тези от снимките.
Смесете яйцето, захарта, бадемовото мляко, кокосовото масло, канелата и ванилията и разбийте с телена бъркалка или миксирайте в блендер.
Прибавете към тази смес рикотата и бадемовия пулп и разбъркайте.
Внимателно изсипете в сместа нарязаните ябълки и обезкостените череши.
Излейте смета в приготвената тава и загладете повърхността й с лъжица. Останалите череши може да подредите в тавата цели, като при сервирането не забравяте да напомните, че имат костилки.
Печете 30 минути или докато повърхността добие златист цвят.
Сервирайте с чаша хубав чай или ароматно кафе.

* Приготвям сладкиши изключително рядко – не повече от веднъж в месеца и дори в тези случаи се стремя да добавям изключително малко количество захар. В оригиналната рецепта захарта е 4 лъжици. Аз сложих 2 и дори така за мен е достатъчно сладко, защото колкото по-малко захар консумираш, толкова по-силно усещаш вкуса й. Кокосовата захар е сред подсладителите с най-нисък гликемичен индекс и макар търговците да я рекламират като здравословна, аз доста по-обективно бих казала, че поне е по-малко вредна от тръстиковата захар.

Маги Пашова

Аз съм Маги, възпитаник на CSNN, автор, блогър, посланик на Food Revolution, на добрата храна и на идеята за по-здравословен живот. Добре дошли в моя вкусен и шарен свят!