Защо с малко калории и много спорт не се отслабва
В практиката си често срещам жени, които хапват много малко, спортуват редовно, но не могат да отслабнат. Срещам и жени, които изглеждат добре дори слаби с дрехи, но не смеят да облекат бански. Това са жени от типа skinny-fat т.е. слаби, но с отпуснат корем и целулит или иначе казано с малко подкожна, но с повече висцерална мастна тъкан, която учените считат за по-опасна от двете ( skinny-fat е тема, която заслужава отделен пост). Срещам и трета категория жени, които твърдят, че искат да започнат да се хранят здравословно и да спортуват, но нещо все не им достига – време, енергия, мотивация, средства, подкрепа и т.н.
Може би се питате какво е общото между тези три групи жени? Ще ви кажа! Коренът на тези три, на пръв поглед различни проблема, е нарушен хормонален ритъм или по-точно – силно завишени нива на стресогенния хормон кортизол.
Ще се опитам да го обясня по-добре. Нашето тяло има еволюционна памет и помни времето на пещерния човек – ловец и събирач на храна. Една от най-големите опасности за този човек, предизвикваща стрес в организма му, бил страхът, че няма да открие храна. Затова при продължително гладуване, пещернякът усвоявал и натрупвал като резервна мазнина, малкото храна, до която имал достъп. Трупането на мазнини като резерв следователно било механизъм на оцеляване за първобитния човек – механизъм, който нашето тяло помни, и който се задейства, когато продължително време сме под стрес.
Когато в ежедневието си препускаме между стотици ангажименти, гонене на часове и крайни срокове, докато в същото време мислим какво да сготвим, как да бъдем добри родители, кога да се погрижим за себе си и какви още разходи може да понесе семейния бюджет, ние изпадаме в състояние на хроничен стрес! А стресът задвижва механизма за оцеляване – иначе казано механизмът за трупане на мазнини.
И сякаш това не е достатъчно лошо, следва и втора част. Когато забележите на кантара някой допълнителен килограм, реакцията много често е – ще ям по-малко и ще спортувам повече, за да го сваля. Приемът на твърде малко калории, комбиниран с твърде много спорт, само засилва механизма за оцеляване – тялото си мисли, че предстои Гладна епоха (нещо като Ледената епоха от любимото ми филмче) и допълнително забавя метаболизма, за да съхрани като мазнини по-голяма част от приетата храна.
Звучи ли ви логично? Всъщност е не само логично, но и научно доказано. Теорията за негативния калориен баланс като метод за отслабване (да приемаме по-малко калории на ден, отколкото изгаряме) е отречена и погрешна!
Затова следващия път, когато решите, че искате да влезете във форма, не бързайте да изпробвате поредната Холивудска диета и да тичате към фитнеса, (с което изобщо не отричам нуждата от спорт!). Много по-важно е обаче да си дадете сметка защо сте качили тези допълнителни килограми и какво е нивото ви на стрес в момента.
Много по-ефективно и здравословно е първо да се погрижите за начина си на мислене и начина си на релаксиране, преди да започнете да променяте драстично начина си на хранене и на движение.
Можете да го направите и сами! Ако обаче искате да ускорите процеса и да научите изпитани методи за това как да подобрите начина си на мислене, почивка, хранене и движение, включете се в уебинара ми “Моето тяло – извор на енергия” на 19-и май от 19:00ч. В рамките на 2 часа ще разберете повече за ролята на стресогенните хормони за цялостния ни хормонален и здравословен баланс и ще научите прости, но изключително ефективни механизми за постигане на хормонална хармония. Тя на свой ред ще ви помогне да достигнете и да поддържате желаното тегло, да имате волята, мотивацията и най-вече енергията да се храните здравословно и да се грижите за себе си!
Ако тези теми са важни за вас, включете се във виртуалната ни среща следващата седмица. Повече подробности за записването можете да прочетете тук.
