За кого не е подходящ житният режим

През последните дни навсякъде виждам статуси, свързани с ползите от и началото на житния режим, който мнозина решават да пробват. Със същия патос и ентусиазъм много хора се подлагат на соков или друг рестриктивен режим , водени от желание за пречистване, но много по-често от желанието за отслабване.

Не вива да забравяме обаче, че към подобни рестриктивни режими е добре да не се подхожда необмислено и с лекота, защото освен обещаните ползи, всеки от тях може да крие и рискове! Няма режим-панацея, подходящ за всички хора. Няма и начин на хранене (веган, палео, суровоядство, високомазнино и т.н.) подходящ за всички хора.

Когато се прилага рестриктивен режим за по-дълго време, е добре това да се извършва под наблюдението на квалифициран медицински специалист (друг е въпросът, че в България няма много такива), който да следи индивидуалните показатели и да съобрази режима с конкретното състояние на човека, който го прилага. Важно е да се отчетат фактори като например:

• общи показатели като BMI, процент на мастната тъкан, съотношението мастна:мусулна тъкън и др. За много слаб човек например продължителното гладуване, рестриктивно хранене или джусинг могат да изтощят имунната система, да влошат състоянието на кръвната захар, а при жените – да имат неблагоприятни последици върху половата система. Няма лошо да си правите разтоварващи дни на по-лека храна или сокове, но когато говорим за продължително гладуване, което забавя метаболизма и вкарва организма в стрес, към него следва да се подхожда внимателно и под наблюдение на специалист. Житният режим е ограничаващ режим, свързан с гладуване и точно заради това не е подходящ за всеки!
• особеностите на индивидуалната храносмилателна система – днес повечето хора са с компроментирана храносмилателна система, увредена от индустриалната храна, хаотичното хранене, токсините от околната среда и ежедневния стрес. Състояния, свързани с намален синтез на стомашна киселина, възпаления на чревната мукоза, дисбаланс на чревната флора и др. правят смилането, усвояването и елиминирането на храната по-предизивкателно. За доста хора с проблемно храносмилане консумацията на зърненени храни, които са в основата на житния режим, може да предизвика допълните раздразнение.
• различни хранителни непоносимости – за които човек не винаги знае и подозира, но които могат сериозно да бъдат обострени, ако иначе “лечебният” му режим включва храни, към които организмът му проявява нетолерантност. Симптомите за хранителна непоносимост могат да бъдат толкова разнообразни, че човек не може да знае със сигурност, без да си направи подходящ кръвен тест. Глутенът, който е основният протеин в житните култури, е сред основните алергени.

Установено е, че повече от 55 заболявания са свързани с консумацията на глутен. Счита са, че 99% от хората с глутенова непоносимост или цьолиакия не са диагностицирани. 30% от хората в Европа носят ген, който ги предразполага към цьолиакия. Изследване, публикувано в американското списание Gastroenterology, сравнява 10,000 кръвни проби , взети от хора преди 50 години с още толкова проби, взети от наши съвременници. Установено е, че днес склонността към развиване на цьолиакия е с 400% повече.

Две са основните причини за тази статистика. От една страна, никога в човешката история хората не са консумирали толкова много глутен. Днес той е практически навсякъде – във всички хлебни и тестени изделия, в сосове, сгъстители, всякакви индустриални храни, напитки, лекарства, козметика и дори битови изделия! Дори продукти, които по принцип не съдържат глутен, могат да бъдат кръстосано заразени с него, когато при производството, съхранението и транспорта им се използват същите помещения/машини, използвани за глутенови продукти. Втората причина е, че житните растения днес съдържат повече глутен от старите пшенични. Създаването на хибридни нискостеблени сортове жито, позвоялващи събирането им с комбайн, е довело до многократното покачване на глутена в тези култури. Иначе казано твърдения от типа “хората винаги са яли жито” са само частично верни. Човечестовото може да яде жито от хилядолетия, но житото ит последните 100 години е различно.

Не на последно място, предците ни не са консумирали житните култури по начина, по който ги консумираме ние днес, а накиснати и ферментирали или приготвени с квас. В този процес глутенът частично се разгражда и е много по-лесно усвоим от човешкия организъм.

Отделно, нека не забравяме и факта, че изначалната идея на житния режим е свързана с едно по-дълбинно преживяване – физическо и духовно. Последователите на Учителя не са следвали режима с цел отслабване, както го правят не малко хора днес.

В заключение, ако имате желание да приложите житния режим добре е:
1. първо да си дадете сметка за собствената си мотивация т.е. защо го правите
2. да се коснултирате предваарително с лекар, ако имате някое от следните състояния: глутенова или друга хранителна непоносимост, автоимунно заболяване, рефлукс, астма, газове, подуване, запек/диария, киселини, екземи и други кожни проблеми, репродуктивни проблеми, чести безпричинни главоболия, тежък цикъл и ПМС, тревожност и др.
3. да се снабдете се с лимец или спелта т.е. житни култури с по-ниско съдържание на глутен, ако сте репили да спазате режима !

В текста са използвани материали от книгите Gutbliss на д-р Робин Чуткан и The Autoimmune Solution на д-р Ейми Майерс.

Маги Пашова

Нутриционист с фокус върху семейно хранене и захранване. Автор на "По-здрави бебета", "Дневник на захранването", "Рецепти за щастлива бременност" и други. В тях и в сайта ще откриете информация как да храните децата си разнообразно и с увереност, съобразно актуалните научни препоръки за пълноценно и баланисрано хранене.