Храната и емоциите

Една от любимите ми американски блогърки разказва следната история: била на гости на своя приятелка, която има момиченце на 6 години и прохождащо момченце. Докато двете си бъбрели на чаша чай в кухнята, момиченцето старателно оцветявало рисунка с принцеси. Изведнъж малкото братче грабнало рисунката, скъсало я и я захвърлило на пода. Двете жени замръзнали за миг, очаквайки реакцията на момиченцето, но вместо да се разкрещи, както може да се очаква, то спокойно станало от масата и седнало на пода в нещо подобно на поза лотус. Гостенката любопитно го попитала какво прави, а то със затворени очи отговорило:
-
– Учителката ни ни каза, когато сме много ядосани, да седнем по този начин и да дишаме дълбоко.
!!!
За мен тази история е удивителна! Искам някой да ме беше научил на същото в училище! Искам да някой да научи на това дъщеря ми! Как да разпознаваме и да канализираме емоциите си! Не да ги подтискаме, а да ги приемаме, наблюдаваме … и да ги пуснем да си отидат!
Вместо това много от нас се опитват да заглушат емоцията, яростта, обидата, умората; да ги затиснат с порция паста, да ги прикрият зад парата на чаша кафе, да ги разтопят в блокче шоколад късно вечер!
Често един от проблемите на моите клиенти е, че макар да знаят какво е добре да ядат, им е трудно да го спазват! Когато са под стрес, когато времето не достига, крайните срокове ги притискат; шефове, родители, партньори и деца искат и очакват нещо от тях – много лесно се подхлъзват и нарушават собствените си правила за здравословно хранене. Посягат към прясно изпечен кроасан или шоколадов десерт, за да си доставят няколко мига спокойствие и отпускане.
Аз самата след всичко, което съм учила и зная за здравословното хранене, в годината след раждането на дъщеря ми, когато безсънието и умората бяха част от ежедневието ми, често изпитвах неустоимо желание за сладко, за шоколад, за нещо, което да ми върне енергията и емоционалното равновесие. Случваше се да си го дам и после да съжалявам.
Защото знам, че решението не е в шоколада! Решението е в онова, което прави малкото момиченце от началото на публикацията: да разпознаеш емоцията си, да поседиш няколко мига с нея, да чуеш какво ти казва, да усетиш кой е най-градивният начин да я пуснеш и да продължиш напред.
Напоследък все по-ясно осъзнавам, че не е достатъчно да знаем какво е здравословно харанене. Много по-важно е да знаем КАК да се храним здравословно, тогава когато знанието и разумът се сблъскат със собствените ни емоции и нерационални желания. Все повече практикувам осъзнато хранене и виждам как това да разбираш и да приемаш себе си, да разграничаваш дали е гладно тялото или емоциите ти, кой е гладен и кого храниш са сред най-съществените и едновременно с това предизвикателни пътища към здравето и добрата фигура, към избягването на хранителните залитания и фалшивото облекчаване на негативните емоции с порция сладко.
Не са ни научили като деца, но никога не е късно да поправим това!
Затова планирам занапред да пиша и да споделям повече по тази тема; да правя лекции и тренинги за преодоляване на емоционалното хранене и развиване на способността за осъзнато хранене, затова как да канализираме емоциите си по градивен начин, а не да ги задушаваме с храна.
Ако темата ви е интересна и искате редовно да получавате информация по нея, абонирайте се за моя нюзлетър, като добавите имейла си на началната страница на сайта!
2 Comments Hide Comments
Comments are closed.
Страхотни статии за човек като мен лутащ се и търсещ в света на храната ,мисълта ,егото ….. Благодаря !!!
Много ми харесват вашите статии!
Благодаря ви за съветите!!!!!!!!!!