Храненето като огледало

Искам да ви разкажа приказка за една салата. Тя не била обикновена салата! В нея върху меко зелено кадифе от ароматни треви се били разположили сочни доматени късчета в жълто и червено. Под свежите листенца надничали дъхави боровинки, а край тях палаво намигали хрупкави лешници. Над всичко това като пухкави бели облачета се носели парченца меко козе сиренце. Но най-магичното всъщност било невидимо за окото: сред зелените недра на салатата се утаявал плътен дресинг с цвят на разтопено слънце от пикантно ябълково желе, резлива горчица, щипещ езика лимон и дъхав зехтин, запазил още спомена за китната маслинова горичка някъде край Егея….
Тази необикновена салата не е измислена! Всъщност това беше обядът ми вчера. И дори не съм имала намерение да публикувам рецепта. Снимах го просто ей така. Някои хора си правят селфита, аз си снимам храната.
Следобед обаче, докато разговарях с една клиентка и й помагах да си спомни какво е яла напоследък, се замислих колко често хората се хранят автоматично, без да обръщат внимание на това какво точно ядат. Какъв вкус има то? Какви цветове има в чинията им? Какви усещания им носи тази храна? Какво доставя на телата им? Каква енергия им дава?
Когато не обръщаме внимание на храната си и на това как се храним, хапваме набързо. Гълтаме, без да дъвчем достатъчно. Не знаeм кога да спрем, защото не усещаме телата си. И после бързо забравяме кога какво сме яли.
Аз също съм го правила – в едно далечно време, когато храненето се случваше между другото, енергията идваше от чашата кафе, а животът беше като лента от черно-бял филм. Но успях да променя живота си и с това се промени и начинът ми на хранене! Или пък стана точно обратното…
Въпросът е, че днес мога да ви разказвам по една такава цветна и ароматна приказка всеки ден! Храната ми е жив букет от цветове и аромати, които доставят наслада на небцето, енергия на тялото и оставят траен спомен. Храненето ми доставя удоволствие и макар много хора да считат т.нар. „здравословно“ хранене за безвкусно, ви уверявам, че нищо в менюто ми не е безвкусно!
Убедена съм, че начинът, по който се храним, е показателен за начина, по който се отансяме към себе си. Показателен е и за начина, по който приемаме живота.
Ако се храните между другото, значи живеете между другото. Ако не обръщате внимание на храната си, вероятно не обръщате достатъчно внимание на себе си. Ако не се наслаждавате на вкуса на храната си, не усещате и вкуса на живота. Ако в чинията ви няма цветове, има ли ги в ежедневието ви? Ако не си позволявате „лукса“ да хапнете в спокойна и приятна обстановка, какво друго не си позволявате в живота? Ако храната ви е еднообразна, къде още допускате еднообразие? В работата си? Във връзката си? В секса? Помислете за всичко това!
И бъдете сигурни, че ако не одобрявате сегашния си начин на хранене, винаги можете да го промените и подобрите! Най-важната стъпка е да осъзнаете необходимостта от промяна и да я пожелаете!
Не се учудвайте, ако след това започнат да ви се случват цветни и вълнуващи неща, а животът ви също се промени! Светът и животът се отнасят към вас, така както вие сами се отнасяте към себе си, а начинът ви на хранене е огледало на всичко това!
One Comment Hide Comments
Comments are closed.
Изключително вярно, съгласна съм с написаното. :)