Тарта с цветове от тиквички
Времето вече се завъртя в летен ритъм и никак, ама никак не ми достига! Когато искаш да си добра в това, което правиш, и едновремнно с това – добра майка, постепенно проумяваш, че някъде е нужно да направиш компромис . При мен компромисът се получава за сметка на писането тук – за което някак си все не ми достига време, особено през лятото! Старая се да прекарвам всяка свободна минута навън с малката ми дъщеричка, която сега открива света, а всеки уикенд да бъдем далече от София, някъде където е свежо, зелено и ухае на билки!
Този уикенд останахме 2 дни в едно селце в Троянския Балкан. Радвахме се на слънцето и на дъжда, цапахме в локвите, брахме цветя… А аз благородно завидях на прекрасното младо семейство, в чийто хотел отседнахме – бивши преподаватели, които изоставили града и се преместили в Балкана, за да расте момченцето им сред чист въздух, красива природа и простор! Колко вдъхновяващи са такива избори!
Още по-вдъхновяващо е, че такива примери започват да се появяват в България. В Италия например, завръщането към природосъобразния начин на живот е още една крачка напред. Както споменах в миналия пост, последните дни на май прекарах на йога ваканция в планинската част на Тоскана. Бяхме отседнали в стара каменна къща, сгушена в края на селото на ръба на гората. Къщата се стопанисва от група малади хора, които не са семейство, но всеки от тях е избрал да остави града и да живее близо до природата. Освен, че приемат гости в къщата, те се грижат за малка градина с перма-култури, събират билки, правят естествени масла и зехтин, имат уникална връзка с дивите животни в района и излъчват онова спокойствие и присъствие „тук и сега“, което ние – забързаните градски хора, изобщо не познаваме!
В този тоскански дом опитахме различни и все вкусни вегетариански блюда, но едно от нещата, които няй –ярко се запечата в съзнанието ми (за жалост не и в обектива ми), беше купата с пресни цветове от тиквичка, която поставяха на масата за закуска. Големите ярко-жълти цветове бяха истинска радост за окото в компанията на сутрешния чай след ранната йога-практика.
Но цветята от тиквички са не само красиви, те всъщност са ядливи и дори се считат за деликатес! Берат се рано сутрин, когато са свежи и меки. След това нежно се разтварят, почистват се от насекоми, ако има такива, измиват се и са готови заприготвяне. Може да ги добавите сурови към салати, да ги напълните или да ги смесите със зелен боб, млечен грах, млади картофки и бейби морковчета. Нарязани на ситно, могат да се добавят към хляб, пица или фритата.
Обратно в България имах щастието да получа един пакет пресни цветове от тиквички и избрах да ги добавя към пълнежа на зеленчукова тарта. Тартите са лесни и бързи за приготвяне, който е комбинация с лека салата се превръщат в перфектната лека лятна вечеря. Дори времето да не достига, не бива да правим компромис с храната, която поднасяме на семейството си! Вкусна, питателна домашна храна е нещо, което дължим на децата си. Затова е чудесно да имате под ръка бързи рецепти като тази!
Ако поводът си заслужава, парчето тарта чудесно се комбинира с чаша хубаво бяло вино! А дори да не успеете да се снабдите с цветове от тиквички, опитайте комбинацията и без тях!
При приготвяне на тартата може да използвате извара или котидж чийз. Аз използвах извара на OLYMPUS, любезно предоставена ми от компанията, заедно с други техни продукти за дегустация. Използвам млечни продукти в много ограничени количества – по-скоро като акцент към храната и предпочитам кисело мляко, извара и определени видове сирене. Затова си харесах именно изварата – а тя наистина е с отлични вкусови качества, гъста, плътна и едновременно с това лека и кремообразна. Спокойно може да замести по-претенциозните рикота и маскарпоне при приготвяне на сладкиши!
Тарта с цветове от тиквички
Продукти:
За основата – използвайте тази рецепта
За пълнежа:
- 1 чаша извара
- 2 яйца
- няколко цвята от тиквички
- 1 домат
- 2 стръка пресен босилек
- 1 ч.л. хималайска сол
Приготвяне:
Пригответе основата по посочената рецепта. Може да използвате и друга ваша любима рецепта за основа на тарта. Оставете тестото за 15-20 минути, за да стегне. Внимателно с длани и с пръсти го разтелете на тънък пласт, така че да покрие дъното на тава на тарта и да издигнете борд от 0.5 см отстрани.
Разбийте яйцата заедно с изварата. Добавете солта и нарязания на ситно босилек. Изсипете сместа върху тестото на тартата. Подредете отгоре нарязания домат и цветовете от тиквички.
Печете в загрята на 180 С фурна за 30-35 минути до приятно златисто.
